Language of document : ECLI:EU:T:2014:958

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

10 ноември 2014 година (*)

„Правна помощ — Молба, подадена преди завеждането на жалба за отмяна — Ограничителни мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус“

По дело T‑228/12 AJ

DD, с местожителство във Витебск (Беларус),

молител,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват F. Naert и E. Finnegan, в качеството на представители,

ответник,

с предмет молба за предоставяне на правна помощ на основание членове 94 и 95 от Процедурния правилник на Общия съд, подадена преди завеждането на жалба,

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),

състоящ се от: H. Kanninen (докладчик), председател, I. Pelikánová, E. Buttigieg, S. Gervasoni и L. Madise, съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Определение

1        С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 31 май 2012, молителят, г‑н DD иска да му бъде предоставена правна помощ на основание членове 94 и 95 от Процедурния правилник на Общия съд с оглед завеждането на жалба срещу Съвета на Европейския съюз за отмяна на Решение за изпълнение 2012/171/ОВППС на Съвета от 23 март 2012 година за изпълнение на Решение 2010/639/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Беларус (ОВ L 87, стр. 95) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 265/2012 на Съвета от 23 март 2012 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус (ОВ L 87, стр. 37), в частта, в която посоченото решение и посоченият регламент се отнасят до него.

2        В подкрепа на тази молба молителят по-специално посочва, представяйки някои подкрепящи доказателства, че получава среден месечен доход от 264 EUR и не притежава нито средства, нито недвижимо имущество.

3        Колкото до условието за планирания иск или жалба, посочено в член 94, параграф 3 от Процедурния правилник, молителят изтъква, че Решение за изпълнение 2012/171 и Регламент за изпълнение № 265/2012, чиято отмяна възнамерява да поиска, са били приети по отношение на него в нарушение, първо, на неговото право на справедлив съдебен процес, второ, на неговото право на ефективни правни средства за защита, и трето, на принципа на съдебна независимост.

4        С писмо от 16 юли 2012 г. председателят на шести състав на Общия съд отправя покана до Съвета да представи становище по молбата за предоставяне на правна помощ на молителя.

5        В своето становище, постъпило в секретариата на Общия съд на 30 юли 2012 г., Съветът заявява, че се осланя на преценката на Общия съд по въпроса дали представените от молителя сведения и подкрепящи доказателства позволяват да се установи, че той има нужда от правна помощ. Съветът отбелязва, че молителят не е представил разчет на предстоящите разходи и че планираната жалба не повдига нови съществени въпроси. Той преценява, че размерът на правната помощ в настоящия случай не би трябвало да надвишава 7 000 EUR.

6        С писмо от 25 април 2013 г. адв. A. Kolosovski уведомява Общия съд, че е упълномощен от молителя да го представлява.

7        В рамките на предвидените в член 64 от Процедурния правилник процесуално-организационни действия на 18 юли 2013 г. председателят на шести състав на Общия съд иска от молителя да му представи доказателство преди 2 септември 2013 г., че е получена дерогация от компетентния орган, посочен в член 3, параграф  1 от изменения Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус (ОВ L 134, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 5, стр. 71), при липсата на която по принцип не може да се изплати никаква сума на неговия адвокат.

8        След промяна в съставите на Общия съд председателят на шести състав на Общия съд става председател на първи състав на Общия съд.

9        Тъй като молителят не изпълнява искането от 18 юли 2013 г. в указания срок, на 7 октомври 2013 г. председателят на първи състав на Общия съд решава да наложи нов срок за това, изтичащ на 21 октомври 2013 г.

10      С писмо от 20 октомври 2013 г. молителят иска от Общия съд удължаване на този срок с два месеца. Председателят на първи състав на Общия съд приема да удължи срока до 21 ноември 2013 г. При все това молителят не представя доказателството за получаване на дерогацията, посочено в точка 7 по-горе, в указания срок.

11      На 27 март 2014 г. председателят на първи състав на Общия съд решава да възложи на този състав да се произнесе по молбата за предоставяне на правна помощ.

12      По искане на първи състав, на 11 юни 2014 г. пленумът препраща делото на първи разширен състав.

13      На първо място, видно от член 94, параграф 1 от Процедурния правилник, с цел да се гарантира ефективен достъп до правосъдие предоставената за производството пред Общия съд правна помощ покрива изцяло или отчасти разходите, свързани с правното съдействие и с представителството в производство пред Общия съд. Тези разходи (наричани по-нататък „адвокатските разходи“) се поемат от касата на Общия съд.

14      Съгласно член 94, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник предоставянето на правна помощ е поставено в зависимост от две условия — от една страна, поради своето материално състояние молителят да не разполага със средства да заплати изцяло или отчасти адвокатските разходи, и от друга страна, искът или жалбата му да не изглеждат явно недопустими или явно неоснователни.

15      Съгласно член 95, параграф 2 от Процедурния правилник молбата за предоставяне на правна помощ трябва да се придружава от всякакви сведения и подкрепящи доказателства, които позволяват преценката на материалното състояние на молителя, като например документ, издаден от компетентен национален орган, удостоверяващ неговото материално състояние. Съгласно същата разпоредба, ако молбата е представена преди завеждането на иска или жалбата, молителят следва да изложи накратко предмета на иска или жалбата, който/която възнамерява да предяви, фактите по делото и доводите в подкрепа на иска или жалбата. Молбата трябва да се придружава от съответни подкрепящи документи.

16      В настоящото дело от доказателствата в преписката, отнасящи се до материалното състояние на молителя, изложени в точка 2 по-горе, се установява, че молбата за предоставяне на правна помощ отговаря на първото условие, посочено в член 94, параграф 2 от Процедурния правилник.

17      Що се отнася до второто условие, посочено в член 94, параграф 3 от Процедурния правилник, необходимо е да се отбележи, че жалбата, за която е поискана правна помощ, не изглежда явно недопустима или явно неоснователна.

18      Следователно трябва да се приеме за установено, че молителят отговаря на условията, които съгласно Процедурния правилник дават право за получаване на правна помощ.

19      На второ място, следва да се отбележи, че член 2, параграф 2 от Регламент № 765/2006 в редакцията му, приложима към настоящия случай, предвижда, че никакви финансови средства или икономически ресурси не се предоставят директно или косвено, за или в полза на физически лица съгласно приложение I от този регламент, сред които е молителят.

20      От своя страна член 3, параграф 1 от Регламент № 765/2006 предвижда:

„Чрез дерогация от член 2, компетентните органи в държавите членки, както са посочени в изброените в приложение II уебсайтове, могат да разрешат освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси или предоставянето на определени финансови средства или икономически ресурси при спазване на условията, които считат за подходящи, след като се уверят, че тези финансови средства или икономически ресурси са:

[…]

б)      предназначени изцяло за плащане на разумни по размера си хонорари и възстановяване на направени разходи, свързани с предоставянето на правни услуги;

[…]“.

21      Следователно разпоредбите на член 2, параграф 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент № 765/2006 по принцип забраняват използването на финансови средства в полза на молителя при липсата на дерогация, предоставена от компетентните органи на държава членка.

22      При все това, когато, както в настоящия случай, използването на финансови средства в полза на лице, посочено в приложение I към Регламент № 765/2006, е неразделна част от производство за предоставяне на правна помощ пред съдилищата на Съюза, разпоредбите на този регламент не могат да се тълкуват, без да се вземат предвид специфичните правила, уреждащи това производство, които в конкретния случай са предвидени от Процедурния правилник.

23      Всъщност, тъй като Регламент № 765/2006 и Процедурният правилник не съдържат разпоредба, която да предвижда изрично предимството на единия спрямо другия, що се отнася до предоставянето на правна помощ, следва да се осигури прилагане на всеки от посочените актове, което да е съвместимо с прилагането на другия, и така да позволи тяхното съгласувано прилагане, което да може по-специално да гарантира осъществяването на целта, преследвана от всеки от тези актове.

24      Колкото до Процедурния правилник, той има за цел, що се отнася до нормите за предоставяне на правна помощ, да гарантира ефективен достъп до правосъдие, както следва от член 94, параграф 1 от този правилник и от член 47, трета алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, където специално се предвижда, че на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тя е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

25      Що се отнася до Регламент № 765/2006, видно от неговите съображения 1—4, той има за цел прилагането на ограничителни мерки срещу определени лица. Сред тези мерки се включва по-специално забраната за предоставянето на финансови средства и икономически ресурси, предвидена в член 2, параграф 2 от посочения регламент.

26      Тези ограничителни мерки обаче трябва да се прилагат без лицата, чиито средства са замразени, да бъдат лишавани от реален достъп до правосъдие (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., Peftiev, C‑314/13, Сб., EU:C:2014:1645, т. 26), по-специално когато става въпрос за оспорване на законосъобразността на актовете, с които са наложени тези ограничителни мерки.

27      В този смисъл Съдът е постановил в решение Peftiev, точка 26 по-горе (EU:C:2014:1645, т. 25), че компетентният национален орган не разполага с неограничено право на преценка, когато се произнася по искане за дерогиране съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006, а трябва да упражни компетентността си, като зачита правата, предвидени в член 47, втора алинея, второ изречение от Хартата на основните права, който предвижда, че всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 43, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд, представителството на адвокат е задължително при подаване на жалба, насочена към оспорване на законосъобразността на наложени ограничителни мерки.

28      Що се отнася до критериите, които трябва да вземе предвид компетентният национален орган, когато се произнася по искане за дерогация на основание на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006, трябва да се отбележи, че тази разпоредба предвижда ограничения за използването на финансови средства, тъй като те трябва да бъдат предназначени изцяло за плащане на разумни по размера си хонорари и за възстановяване на направени разходи, свързани с предоставянето на правни услуги. В този контекст компетентният национален орган може да контролира използването на освободените средства, като определя условията, които счита за подходящи с оглед по-специално да гарантира, че няма да бъде пренебрегната целта на предвидената санкция и че с тази дерогация няма да бъде злоупотребено (вж. в този смисъл решение Peftiev, точка 26 по-горе, EU:C:2014:1645, т. 32 и 33).

29      Впрочем, докато в решение Peftiev, точка 26 по-горе (EU:C:2014:1645), главното производство пред националния съд се отнася до искане за освобождаване на финансови средства на лица, засегнати от ограничителни мерки, за да могат тези лица да платят на адвокатите си, в настоящото дело предоставянето на правна помощ означава адвокатските разходи на молителя да се поемат от касата на Общия съд.

30      В контекста на гореизложеното следва да се приеме за установено, че отхвърлянето на настоящата молба за предоставяне на правна помощ само с мотива че молителят не е представил предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 765/2006 разрешение от национален орган, въпреки че молбата за предоставяне на правна помощ отговаря на условията по Процедурния правилник, припомнени в точка 14 по-горе, би съставлявало пречка за упражняването на основно право, каквото е правото на ефективни правни средства за защита.

31      Освен това, що се отнася до предвидените гаранции за постигане на целите на Регламент № 765/2006, следва да се отбележи, че в правото на Съюза няма механизми, които да позволяват на компетентните национални органи да разглеждат дали предоставянето на дадена правна помощ от Общия съд е необходимо, за да се гарантира ефективен достъп до правосъдие — въпрос, който зависи единствено от преценката на Общия съд, нито да контролират използването от последния на съответните необходими финансови средства, или, накрая, да определят условия по отношение на Общия съд, за да се гарантира спазването на целта на наложената санкция.

32      В този смисъл, за да се постигне съгласувано прилагане в настоящия случай на Процедурния правилник и на Регламент № 765/2006, следва да се приеме, че Общият съд е длъжен, от една страна, както да предостави правна помощ на всеки молител, посочен в приложение I към Регламента, който отговаря на условията, предвидени в членове 94 и сл. от Процедурния правилник, което позволява да се постигне целта на този регламент, така и от друга страна, да се увери, че предоставената правна помощ ще бъде използвана единствено за покриване на адвокатските разходи на молителя и няма да засегне целта на наложената ограничителна мярка, определена в член 2, параграф 2 от Регламент № 765/2006.

33      В това отношение следва да се добави, че разпоредбите на Процедурния правилник позволяват на Общия съд в случая да гарантира, без да е необходимо да изиска от молителя да представи разрешение от национален орган, че правната помощ ще бъде използвана единствено за покриване на адвокатските разходи на молителя.

34      От една страна, в член 94, параграф 1 от Процедурния правилник само адвокатските разходи се сочат като разходи, които могат да се поемат от касата на Общия съд.

35      От друга страна, съгласно член 96, параграф 3, трета алинея от Процедурния правилник с определението за предоставяне на правната помощ Общият съд може, без да определя предварително нейния размер, да се ограничи до това да посочи максимален предел, който разходите и таксите на адвоката по принцип не могат да надвишават. Така Общият съд има възможност, съгласно член 97, параграф 2 от Процедурния правилник, да изчисли a posteriori стриктно необходимата сума за покриване на адвокатските разходи, когато по силата на решението, което слага край на производството, получателят на правната помощ трябва да понесе собствените си съдебни разноски. В това отношение Общият съд може да вземе предвид трудността на извършената работа от назначения адвокат и въз основа на представените от него доказателства — броя часове на действително положения от него труд, както и различните разходи, които той е трябвало да направи.

36      Освен това е обичайна практика Общият съд да плаща така изчислената сума директно на назначения адвокат, така че молителят да няма възможност да отклони правната помощ за други цели, различни от тези, за които тя е била предоставена (вж. в това отношение и определение от 2 септември 2009 г., Ayadi/Съвет, C‑403/06 P, EU:C:2009:496, т. 21). Колкото до адвоката, той е задължен от разпоредбите на Регламент № 765/2006 да не отстъпва на молителя цялото или част от отпуснато му възнаграждение по същия начин, както му е забранено най-общо да му предоставя пряко или косвено финансови средства или икономически ресурси.

37      Предвид гореизложеното в настоящия случай следва да се предостави исканата правна помощ въпреки липсата на дерогация, дадена съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006, като същевременно се предприемат необходимите мерки за гарантиране, че правна помощ няма да бъде отклонена.

38      Накрая, предвид предмета и естеството на спора, неговото значение от гледна точка на правото, както и предвидимата сложност на делото и предвидимия обем на работа, която страните следва да извършат във връзка със съдебното производство, отсега трябва да се уточни съгласно член 96, параграф 3, трета алинея от Процедурния правилник, че разходите и таксите на адвоката, назначен да защищава интересите на молителя в производството, чието образуване той възнамерява да поиска, по принцип не могат да надвишават сумата от 6 000 EUR за цялото производство.

39      Тези разходи и такси ще бъдат платени директно на адв. Kolosovski и ще бъдат определени въз основа на подробна разбивка, представена на Общия съд.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

определи:

1)      Уважава молбата за предоставяне на правна помощ на г‑н DD.

2)      Назначава адв. A. Kolosovski да представлява г‑н DD по дело T‑228/12.

3)      Разходите и таксите на адв. Kolosovski ще му бъдат платени директно и ще бъдат определени въз основа на подробна разбивка, представена на Общия съд в края на делото, но по принцип не могат да надхвърлят сумата от 6 000 EUR.

Съставено в Люксембург на 10 ноември 2014 година.

Секретар

 

      Председател

E. Coulon

 

      H. Kanninen


* Език на производството: английски.