Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
A. RANTOS
представено на 6 юни 2024 година(1)
Дело C-255/22 P
Orlen S.A., по-рано Polski Koncern Naftowy Orlen S.A., по-рано Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A.
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Конкуренция — Член 102 ДФЕС — Член 54 от Споразумението за ЕИП — Злоупотреба с господстващо положение — Пазари на газ в Централна и Източна Европа —Член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Решение на Комисията, с което предложените от предприятие индивидуални ангажименти стават задължителни — Жалба за отмяна —Адекватност на ангажиментите с оглед на опасенията за конкуренцията, посочени в изложението на възраженията — Естество на контрола на съда на Съюза — Отказ на Комисията да изисква ангажименти по някои от първоначалните опасения — Задължение за мотивиране — Цели на енергийната политика на Съюза — Член 194 ДФЕС — Принцип на енергийна солидарност — Приложимост“
I. Въведение
1. С настоящата жалба Orlen S.A. (наричано по-нататък „Orlen“ или „жалбоподателят“), правоприемник на Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A., иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 2 февруари 2022 г., Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo/Комисия (Ангажименти на Газпром) (T-616/18, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:43), с което посоченият съд е отхвърлил жалбата му за отмяна на Решение C(2018) 3106 final на Комисията от 24 май 2018 година относно производство по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39816 — Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа)(2) (наричано по-нататък „спорното решение“). С това Решение ангажиментите, представени от Газпром ПАО и Газпром експорт ООО (наричани по-нататък заедно „Газпром“), стават задължителни и се прекратява административното производство, провеждано от Комисията, която с оглед на посочената в член 102 ДФЕС забрана за злоупотреба с господстващо положение разглежда съответствието на някои практики на Газпром, засягащи газовия сектор в някои държави от Централна и Източна Европа (наричани по-нататък „страните от ЦИЕ“), а именно България, Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Словакия.
2. Същевременно Овергаз Инк., встъпила страна в първоинстанционното производство в подкрепа на Orlen (наричана по-нататък „встъпилата страна“ и „жалбоподателят по насрещната жалба“), подава насрещна жалба, с която също иска отмяна на обжалваното съдебно решение.
3. Настоящото дело дава възможност на Съда да развие практиката си по спорове във връзка с решения, с които съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003(3) ангажиментите стават задължителни за предприятията. Макар че по това дело се повдига вече познат на Съда въпрос за съдебния контрол върху приетите от Комисията решения в областта на конкурентното право, и по-специално на основание на посочения член 9, с оглед на принципа на пропорционалност, то повдига и по-новите въпроси, от една страна, за съответствието на решение, прието въз основа на посочения член 9, с принципа на енергийна солидарност, прогласен в член 194 ДФЕС, и от друга страна, за процесуалните правила, уреждащи съдържанието на изложенията на възраженията, по-специално по евентуалната липса на мотиви относно отказа от едно или няколко възражения в хода на производството, завършило с приемането на решение на основание на посочения член 9.
4. В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи върху анализ на третата част от първото основание, както и на второто и третото основание за обжалване, които по същество касаят двата горепосочени въпроса. В настоящото заключение ще бъдат направени няколко уточнения и по тълкуването на понятието „явна грешка в преценката“, което е в центъра на първата част на третото основание на обжалване, както и на второто основание на насрещната жалба.
II. Правна уредба
5. Член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003, озаглавен „Ангажименти“, гласи следното:
„Когато Комисията възнамерява да приеме решение, с което да изиска прекратяване на нарушение, а съответните предприятия предложат поемане на ангажименти за преодоляване на загрижеността, изразена по отношение на тях от Комисията в нейната предварителна оценка, Комисията може чрез решение да превърне тези ангажименти в задължителни за предприятията. Такова решение може да се приеме за определен срок, като в него се направи заключението, че повече не са налице основания за предприемане на действия от Комисията“.
III. Обстоятелствата по спора
6. Обстоятелствата по спора, както и съдържанието на спорното решение са изложени в точки 1—36 от обжалваното съдебно решение и за нуждите на настоящото заключение могат да бъдат обобщени, както следва.
А. Административното производство
7. През периода 2011—2015 г. Комисията взема редица мерки, за да разследва функционирането на пазарите на газ в Централна и Източна Европа. По-конкретно, на основание членове 18 и 20 от Регламент № 1/2003 Комисията изпраща искания за предоставяне на информация на различни участници на пазара, включително на Газпром и на някои негови клиенти, сред които е жалбоподателят, и извършва проверки, включително в помещенията на последния през 2011 г.(4)
8. В този контекст на 31 август 2012 г. Комисията официално образува производство, за да приеме решение по глава III от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 и член 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004(5).
9. На 22 април 2015 г. в съответствие с член 10 от Регламент № 773/2004 Комисията изпраща на Газпром изложение на възраженията (наричано по-нататък „ИВ“), в което стига до предварителното заключение, че Газпром има господстващо положение на националните пазари на доставка на газ на едро нагоре по веригата в засегнатите страни от ЦИЕ и че злоупотребява с това положение, като следва антиконкурентна стратегия, за да фрагментира и изолира тези пазари и по този начин да възпрепятства свободния пренос на газ в нарушение на член 102 ДФЕС.
10. Според Комисията стратегията на Газпром обхваща три групи антиконкурентни практики, насочени към неговите клиенти в засегнатите страни от ЦИЕ и техните договори, сключени с него.
11. Първо, Газпром наложило териториални ограничения в договорите си за доставка на газ с търговци на едро, както и с някои промишлени клиенти в засегнатите страни от ЦИЕ, които ограничения произтичали от договорни клаузи, забраняващи износа извън територията на доставка или налагащи доставеният газ да се използва на определена територия. Газпром използвало и други мерки, възпрепятстващи трансграничните газови потоци.
12. Второ, тези териториални ограничения позволили на Газпром да провежда нелоялна ценова политика в пет от засегнатите страни от ЦИЕ, а именно България, Естония, Латвия, Литва и Полша, налагайки прекомерни цени, тъй като тези цени били значително по-високи от неговите разходи или от някои цени, считани за референтни цени.
13. Трето, Газпром поставило доставките си на газ в България и Полша в зависимост от получаването от търговците на едро на някои гаранции, свързани с газопреносната инфраструктура. Тези гаранции се отнасяли, от една страна, до инвестиции от българския търговец на едро в проекта за газопровод „Южен поток“ и от друга страна, до приемането от полския търговец на едро, а именно от жалбоподателя, на засилването на контрола на Газпром върху управлението на полската отсечка на газопровода „Ямал“, който е един от основните транзитни газопроводи в Полша (наричани по-нататък „възраженията „Ямал“).
14. На 29 септември 2015 г. Газпром отговаря на ИВ, като оспорва изразените от Комисията опасения за конкуренцията, а на 15 декември 2015 г. е изслушано устно съгласно член 12 от Регламент № 773/2004. На 14 февруари 2017 г., въпреки че продължава да оспорва посочените в ИВ опасения за конкуренцията, Газпром представя официален проект на ангажименти на основание член 9 от Регламент № 1/2003 (наричани по-нататък „първоначалните ангажименти“), който е предхождан от неофициални предложения за ангажименти.
15. На 16 март 2017 г., за да получи съображенията на заинтересованите страни по първоначалните ангажименти, в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003 Комисията публикува съобщение, съдържащо резюме на дело AT.39816, както и основното съдържание на първоначалните ангажименти.
16. На 15 март 2018 г., след получаване на неповерителните варианти на съображенията на заинтересованите страни относно първоначалните ангажименти, Газпром представя изменен проект на ангажименти (наричани по-нататък „окончателните ангажименти“).
17. На 24 май 2018 г. Комисията приема спорното решение, към което са приложени окончателните ангажименти. С това решение тя одобрява и прави задължителни тези ангажименти, като по този начин прекратява административното производство, като заключава, че вече няма основания да се предприемат действия по отношение на първоначално посочените в ИВ потенциални злоупотреби.
Б. По спорното решение
18. В спорното решение Комисията първо излага предварителна оценка на практиките на Газпром, преди да представи първоначалните ангажименти, резултатите от допитването до пазара и окончателните ангажименти. По-нататък тя излага своята оценка на окончателните ангажименти и причините, поради които ги счита за задоволителни с оглед на опасенията си за конкуренцията.
1. По предварителната оценка на разглежданите практики
19. На първо място, що се отнася до предварителната оценка на разглежданите практики, в раздел 4 от спорното решение, Комисията определя съответните пазари като националните пазари на доставка на едро на газ нагоре по веригата. В това отношение тя констатира също, че Газпром има господстващо положение на съответните пазари в засегнатите страни от ЦИЕ.
20. Според Комисията Газпром може да е злоупотребил с господстващото си положение в нарушение на член 102 ДФЕС, като следва антиконкурентна стратегия, за да възпрепятства свободния пренос на газ в засегнатите страни от ЦИЕ и по този начин да изолира съответните пазари в тези страни. По-конкретно тя счита, че тази стратегия обхваща три групи антиконкурентни практики, съответстващи основно на опасенията за конкуренцията, посочени в ИВ(6).
21. Що се отнася до възраженията „Ямал“, въпреки че при допитването до пазара някои от заинтересованите страни са посочили липсата на ангажименти за преодоляване на тези възражения, в съображение 138 от спорното решение Комисията приема, че след проведеното допълнително разследване нейните предварителни опасения за конкуренцията не са се потвърдили. От една страна, тя посочва, че полска Служба за енергийно регулиране стига до извода, че независимият системен оператор на полската отсечка на газопровода „Ямал“ упражнява решаващ контрол върху свързаните с тази отсечка инвестиционни решения и тяхното изпълнение и че Газпром не е било в състояние да блокира решенията относно газопровода. От друга страна, Комисията посочва междуправителствения характер на отношенията между страните, извършващи дейност в газовия сектор в Полша, особено що се отнася до изграждането и управлението на полската отсечка на газопровода „Ямал“ и стига до извода, че това обстоятелство може до голяма степен да е определило поведението на съответните страни.
2. По съдържанието на окончателните ангажименти
22. На второ място, относно съдържанието на приложените към спорното решение окончателни ангажименти, целта на които е да се преодолеят опасенията на Комисията за конкуренцията, тези ангажименти могат да бъдат обобщени, както следва.
23. Първо, що се отнася до ангажиментите във връзка с опасенията относно териториалните ограничения, най-напред Газпром по същество се ангажира да премахне в договорите за доставка на газ, сключени с клиентите му, които са установени в засегнатите страни от ЦИЕ, всички клаузи, които пряко или непряко забраняват или възпрепятстват свободния пренос на газ между тези държави. Освен това, за да позволи газовите потоци между, от една страна, България и балтийските страни, и от друга страна, останалите страни от ЦИЕ, въпреки инфраструктурната изолация на първите, Газпром се ангажира да предприеме мерки, за да предостави на засегнатите клиенти възможността да поискат всички или част от договорните си обеми на газ, които са доставяни в някои пунктове на доставка в Унгария, Полша и Словакия, да бъдат доставяни в друг пункт на доставка в България или в балтийските страни. След допитването до пазара Газпром по-специално подобрява в окончателните ангажименти предложението си относно промяната на пунктовете на доставка.
24. Второ, що се отнася до ангажиментите, свързани с опасенията относно цените, Газпром се ангажира да въведе нови клаузи или да измени съществуващите клаузи в договорите със своите засегнати клиенти в България, Естония, Латвия, Литва и Полша.
25. Трето, що се отнася до ангажиментите, свързани с опасенията за конкуренцията относно обвързването на доставките на газ на определена цена с получаването от страна на българския клиент на едро на гаранция за инвестициите в проекта за газопровод „Южен поток“, Газпром се ангажира да позволи на участващите в този проект български партньори да се оттеглят от него, без да се ангажира гражданската им отговорност и без да се възстановяват отстъпките от цените на газа, предоставени им от Газпром в замяна на участието им в посочения проект.
3. По оценката и прилагането на окончателните ангажименти
26. На трето и последно място, що се отнася до оценката и прилагането на окончателните ангажименти, посочени в спорното решение, Комисията стига по същество до заключението, че без да са непропорционални, окончателните ангажименти са ефективни и необходими, за да се преодолеят опасенията ѝ за конкуренцията, като посочва, че в това отношение е взела предвид развитието на пазарите на природен газ след връчването на ИВ. Поради това Комисията решава да направи задължителни окончателните ангажименти на основание член 9 от Регламент № 1/2003.
В. По жалбата, свързана с възраженията „Ямал“
27. На 9 март 2017 г., успоредно с образуваното от Комисията административно производство, по което е постановено спорното решение, жалбоподателят подава на основание член 5 от Регламент № 773/2004 жалба до Комисията в която се твърди, че Газпром използва практики, представляващи злоупотреба(7). Тези практики, които в голяма степен се припокриват с вече изложените в ИВ опасения за конкуренцията, включват по-специално твърдения за извършени от Газпром злоупотреби, които са свързани с полската отсечка на газопровода „Ямал“.
28. Като приема, че спорното решение е дало отговор на опасенията на жалбоподателя и че в това решение са взети предвид съображенията, представени от него в рамките на допитване до съответния пазар по дело AT.40497, на 17 април 2019 г., Комисията приема Решение C(2019) 3003 final за отхвърляне на жалба (дело AT.40497 — Полски цени на газа).
29. На 25 юни 2019 г. жалбоподателят подава жалба пред Общия съд жалба срещу това решение за отхвърляне на жалбата му до Комисията, по която е образувано дело под номер T-399/19.
IV. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
30. С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 15 октомври 2018 г., жалбоподателят иска отмяна на спорното решение. В подкрепа на жалбата си изтъква шест основания, първите три от които по същество са изведени от нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията допуснала явна грешка в преценката, като е приела недостатъчни и неадекватни окончателни ангажименти, а четвъртото — от нарушение на член 194, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 7 ДФЕС, тъй като спорното решение противоречало на целите на енергийната политика на Съюза и тъй като Комисията не взела предвид отрицателните последици от това решение върху европейския пазар за доставки на газ. Петото основание се отнася до допуснатата от Комисията дискриминация между клиентите на Газпром, извършващи дейност в западноевропейските държави членки, и тези, извършващи дейност в засегнатите страни от ЦИЕ. Шестото основание е свързано с несъобразяването от страна на Комисията с посочената в член 9 от Регламент № 1/2003 цел, както и с пределите на правомощията ѝ при провеждането на административното производство.
31. На 2 февруари 2022 г. Общият съд постановява обжалваното съдебно решение, с което отхвърля всички тези основания, а оттам и жалбата за отмяна в нейната цялост.
V. Производството пред Съда и исканията на страните
32. На 8 април 2022 г. жалбоподателят подава жалба срещу обжалваното съдебно решение. Той иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и спорното решение; при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за постановяване на решение в съответствие с решението на Съда, както и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство и в производството пред Общия съд.
33. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания: първото — нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003, второто — нарушение на принципа на енергийна солидарност, установен в член 194 ДФЕС във връзка с член 9 от този регламент, третото — нарушение на член 9, параграф 1 от посочения регламент, тъй като Общият съд е тълкувал неправилно понятието „явна грешка в преценката“ при разглеждане на извършената от Комисията преценка на сложни икономически и технически въпроси относно анализа за адекватността на ангажиментите, и четвъртото — нарушение на член 9, параграф 2 от същия регламент, което е накарало Общият съд погрешно да заключи, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката на адекватността на ангажиментите.
34. От своя страна Комисията, подкрепяна от Газпром, иска да се отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски. От тяхна страна Овергаз и Република Полша искат от Съда да уважи жалбата.
35. На 3 август 2022 г. Овергаз подава насрещна жалба, с която иска да се отмени обжалваното съдебно решение и да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Комисията, подкрепяна от Газпром, иска от Съда да отхвърли насрещната жалба и да осъди Овергаз да заплати съдебните разноски по тази жалба. От своя страна жалбоподателят иска от Съда да уважи насрещната жалба в първото ѝ основание и да отмени обжалваното съдебно решение.
VI. Анализ
36. Настоящото дело повдига основно въпроса за съдебния контрол върху приетите от Комисията решения в областта на конкурентното право и по-специално тези, приети на основание член 9 от Регламент № 1/2003. По-конкретно, разглеждайки основанията на жалбата и на насрещната жалба, Съдът ще се произнесе по три основни въпроса:
– първият се отнася до връзката между принципа на енергийна солидарност, установен в член 194 ДФЕС, и решение, прието на основание член 9 от този регламент, за да се преодолеят опасенията, свързани с нарушението на член 102 ДФЕС (Б),
– вторият е свързан с процесуалното третиране на ИВ в производствата по член 9 от посочения регламент, които по принцип не изискват наличието на такава (В),
– третият се отнася до степента на съдебния контрол на съда на Съюза по отношение на решенията на Комисията, приети на основание член 9 от същия регламент(8), и следователно до начина, по който следва да се тълкува понятието „явна грешка в преценката“ (Г).
37. Преди да анализирам първите два въпроса, върху които ще се съсредоточи настоящото заключение(9), считам за полезно да припомня накратко правната уредба, в която се вписва съдебният контрол върху решенията, приети по силата на член 9 от Регламент № 1/2003, и да изложа следните предварителни съображения (А).
А. Предварителни съображения
38. На първо място, следва да се припомни, че механизмът, въведен с член 9 от Регламент № 1/2003, се ръководи от съображения за процесуална икономия и има за цел да осигури ефикасното прилагане на правилата за конкуренция чрез по-бързо решаване на установените от Комисията опасения за конкуренцията, вместо формално да се констатира наличието на нарушение(10). По този начин, за разлика от решенията, приети на основание член 7 от Регламента (който цели прекратяване на установеното нарушение), в рамките на производството, уредено в член 9 от споменатия регламент, Комисията е освободена от задължението да квалифицира и да установява нарушението, като ролята ѝ се свежда до проверката и до евентуалното приемане на ангажиментите, предложени от съответните предприятия, с оглед на установените от нея проблеми в предварителната ѝ оценка и на целите, които тя преследва(11).
39. На второ място, следва да се отбележи, че Комисията има широка свобода на преценка във връзка с приемането на ангажименти съгласно член 9 от Регламент № 1/2003, доколкото трябва да извършва прогнозен анализ, при който е необходимо да се отчитат редица икономически фактори, за да се прецени дали са адекватни предложените от съответното предприятие ангажименти(12). Следователно подходящият критерий с оглед на изразените от Комисията в предварителната оценка опасения е дали ангажиментите са достатъчни, за да преодолее посочените опасения, без Комисията да е длъжна сама да търси по-необременителни или по-умерени алтернативи на предложените ѝ ангажименти(13).
40. На трето място, следва да се посочи, че що се отнася до естеството и обхвата на съдебния контрол в тази област, от постоянната практика на Съда е видно, че фактът, че Комисията разполага със свобода на преценка по икономическите въпроси при прилагането на правилата за конкуренцията и по специално на член 9 от Регламент № 1/2003 обосновава защо контролът на съда на Съюза върху решение на Комисията в областта на ангажиментите е ограничен до това дали не е налице явна грешка в преценката(14). От това следва, че в рамките на контрола, който упражнява върху такива сложни икономически положения, съдът на Съюза не може да замести със своята преценка тази на Комисията като сам направи оценка на сложни икономически обстоятелства(15).
41. Както Съдът многократно е отбелязвал обаче в контекста на областите, в които е необходимо да бъдат направени сложни оценки, като правото в областта на конкуренцията, свободата на преценка на Комисията не означава, че съдът на Съюза трябва да трябва да се въздържа от даденото от тази институция тълкуване на данни от икономическо естество(16). Съгласно изведените в практиката на Съда принципи съдът на Съюза трябва по-конкретно не само да провери истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи(17).
42. От това следва, че съдебният контрол върху решенията, приети от Комисията по силата на член 9 от Регламент № 1/2003, се основава следователно на проверката от съда на Съюза дали ангажиментите са достатъчни, за да се преодолеят адекватно опасенията за конкуренцията, установени от Комисията, като се вземат предвид обстоятелствата по случая, тоест сериозността на опасенията за конкуренцията, техният обхват и интересът на третите лица(18).
43. На четвърто и последно място, следва да се отбележи, че практиката на Съда в тази област е сравнително ограничена(19) и се отнася главно до анализа дали ангажиментите са адекватни и достатъчни, по-специално с оглед на принципа на пропорционалност(20), както и до отчитането и защитата на интересите на третите страни при приемането на ангажиментите от Комисията(21).
Б. По връзката на принципа на енергийна солидарност, прогласен в член 194 ДФЕС, с решение, прието на основание член 9 от Регламент № 1/2003 (трета част на първото основание и второто основание)
44. Както с третата част на първото си основание, така и с второто си основание, които следва да се разгледат заедно, жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото при контрола на преценката на Комисията относно адекватността на ангажиментите, като не е взел предвид целите, преследвани с член 194 ДФЕС, включително по-специално принципа на енергийна солидарност.
45. Според жалбоподателя Общият съд, подобно на Комисията, неправилно е тълкувал член 194 ДФЕС, което противоречи на тълкуването, възприето от Съда в решение от 15 юли 2021 г., Германия/Полша (C-848/19 P, наричано по-нататък „решение Германия/Полша, EU:C:2021:598), и лишава тази разпоредба от всякакво полезно действие по отношение на действията на Комисията за изпълнение както на целите на конкурентното право в широк смисъл, така и на целите, свързани с правилното функциониране на енергийния пазар на Съюза.
46. В този контекст следва да се провери дали, като е действал по този начин, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, както твърди жалбоподателят. Преди да изразя становище по извършения от Общия съд анализ, ми се струва полезно да изложа някои предварителни бележки относно член 194 ДФЕС, както и относно взаимодействието на тази разпоредба с анализа на конкуренцията, който Комисията е длъжна да извърши съгласно член 9 от Регламент № 1/2003.
1. По принципа на енергийна солидарност и неговото взаимодействие с правото в областта на конкуренцията
47. В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 7 ДФЕС Съюзът е длъжен да следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели и се придържа към принципа на предоставената компетентност.
48. Първо, що се отнася до член 194 ДФЕС, следва да се отбележи, че в параграф 1 от тази разпоредба са изброени основните цели, преследвани с енергийната политика на Съюза, включително целта за енергийна солидарност(22). В това отношение от решение Германия/Полша следва, че принципът на енергийна солидарност стои в основата и обхваща всички цели, изброени в член 194, параграф 1, букви a)—г) ДФЕС, които енергийната политика на Съюза се стреми да постигне, като ги групира и им придава съгласуваност(23), и че актовете, приети от институциите на Съюза, включително от Комисията, в рамките на тази политика, трябва да се тълкуват — а законосъобразността им да се преценява — в светлината на принципа на енергийна солидарност(24).
49. В точка 69 от това решение Съдът уточнява също, че този принцип „трябва да бъде взет предвид от институциите на Съюза и от държавите членки в рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар, и по-специално на пазара на природен газ, като се следи за обезпечаване на сигурността на енергийните доставки в Съюза, което предполага не само справяне с извънредни ситуации, когато такива възникнат, но и приемане на мерки за предотвратяване на случаите на криза. За тази цел е необходимо да се прецени наличието на рискове за енергийните интереси на държавите членки и на Съюза, и по-специално за сигурността на енергийните доставки“.
50. Второ, от постоянната практика на Съда следва, че преследвани от други разпоредби от Договора за функционирането на ЕС цели трябва, когато обстоятелствата го налагат, да бъдат взети предвид при прилагането на членове 101 и 102 ДФЕС. По този начин анализът на конкуренцията налага да се вземе предвид контекстът и да се изследват последиците при преценката за ограничаване на конкуренцията с оглед на реалните условия на функциониране на пазара, като се отчита всяко релевантно в това отношение обстоятелство(25).
51. Трето, що се отнася до производството по член 9 от Регламент № 1/2003, не е изключено в рамките на предварителната си оценка Комисията и когато обстоятелствата по делото го налагат да е длъжна да вземе предвид цели, преследвани от други разпоредби на Договора за функционирането на ЕС, по-специално за да стигне до предварителното заключение, че не е налице нарушение на правилата за конкуренция(26).
52. В рамките на настоящото дело от Съдът се иска да потвърди дали това е така и то не по отношение на констатирането на проблемно поведение от гледна точка на правото в областта на конкуренцията, а на извършеното от Комисията разглеждане на ангажиментите и на начина, при който са разгледани съображения, които не са свързани с правото в областта на конкуренцията, както в случая, принципите и целите, преследвани от член 194 ДФЕС, трябва да бъдат взети предвид при анализа на Комисията, който води до приемането на ангажименти по член 9 от Регламент № 1/2003.
2. По вземането предвид на член 194 ДФЕС в контекста на решение, прието на основание член 9 от Регламент № 1/2003
53. На първо място, следва да се отбележи, че що се отнася до съдебния контрол върху ангажиментите, Общият съд е следвал класическия модел на преценка, произтичащ от практиката на Съда, описана в точки 40—42 от настоящото заключение, като е припомнил в точка 420 от обжалваното съдебно решение, че ролята на Комисията (и a fortiori тази на съда на Съюза в рамките на разглеждането на явна грешка в преценката) е да следи ангажиментите да бъдат достатъчни и подходящи, така че да се преодолеят установените опасения за конкуренцията, като вземе предвид обстоятелствата по случая, а именно доколко са сериозни опасенията, каквъв е техният обхват и интересът на третите лица(27).
54. На второ място, макар в точка 420 от обжалваното съдебно решение Общият съд да не се позовава изрично на принципа на енергийна сигурност при анализа на поетите от Газпром ангажименти, той изрично отбелязва, че ангажиментите, поети вследствие на производство по член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003, „не мо[гат] да доведат до резултат, който противоречи на конкретните разпоредби на Договорите“(28). От това следва, че по този начин Общият съд е приел, от една страна, че правото на преценка на Комисията е ограничено от задължението да предприеме действия в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и общите принципи на правото на Съюза, а от друга страна, е признал компетентността на Комисията да провери дали ангажиментите сами по себе си не нарушават други разпоредби на Договора, включително член 194, параграф 1 ДФЕС.
55. На трето място, следва да се констатира, че в точка 422 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че доколкото Комисията е преценила, че поетите от Газпром ангажименти са достатъчни и подходящи с оглед на установените опасения за конкуренцията, тя „не е била длъжна — за да вземе предвид целите на енергийната политика на Съюза — да разследва повече практики на Газпром, нито да изисква от него по-обременителни ангажименти“. Така в рамките на делото тази юрисдикция стига до извода, че „[е]вентуалното вземане предвид на тези цели при прилагането на правилата на Съюза в областта на конкуренцията не може да обоснове налагането на такива позитивни задължения на Комисията“.
56. Споделям това становище.
57. Всъщност обстоятелството, че правото на преценка на Комисията е ограничено от задължението ѝ да предприеме действия в съответствие с разпоредбите на Договорите, се изразява по същество в задължение на тази институция, когато действа в рамките на предвиденото в член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 производство, да провери дали ангажименти, които тя възнамерява да приеме и за които счита, че могат да са подходящи, така че да се преодолеят изразените от Комисията опасения за конкуренцията, не могат да нарушат други разпоредби на Договора за функционирането на ЕС, включително в случая член 194 ДФЕС.
58. От това следва, че Комисията не би могла да приеме ангажименти, които биха могли да включват нарушение на член 194 ДФЕС и по този начин да застрашат целите, преследвани от принципа на енергийна солидарност или сигурността на енергийните доставки на Съюза, независимо от факта, че тези ангажименти биха могли да доведат до преодоляване на опасенията на Комисията относно конкуренцията на съответния пазар(29). Това обаче не означава, че Комисията, действаща като регулатор на конкуренцията в рамките на производството, предвидено в Регламент № 1/2003, би имала правомощието да налага независими задължения и такива, които надхвърлят задълженията свързани с отстраняване на проблемите с конкуренцията, отбелязани по време на нейното разследване (и които биха били мотивирани от политики, различни от тези на правото на конкуренцията), като изискват на тази основа по-обременителни ангажименти.
59. Следователно, без да е допуснал грешка при прилагане на правото, в точка 422 от обжалваното съдебно решение Общият съд отказва да приравни прилагането на принципа на енергийна солидарност от Комисията на налагането на позитивни задължения, които могат да бъдат вменени на Комисията и които надхвърлят обхвата на възраженията, повдигнати срещу Газпром, или с налагането на по-обременителни ангажименти.
60. В това отношение следва да се отбележи, че признавайки както в жалбата си, така и в съдебното заседание, че принципът на енергийна солидарност не следва да се приравнява на налагането на позитивни задължения, надхвърлящи обхвата на компетентността на Комисията в областта на политиката на конкуренция, жалбоподателят изглежда не оспорва позицията, възприета от Общия съд в точка 422 от обжалваното съдебно решение. Макар жалбоподателят да обръща обаче внимание на факта, че както Комисията, така и Общият съд не са взели предвид принципа на енергийна солидарност, прогласен в член 194, параграф 1 ДФЕС, той не посочва ясно по какъв начин спорното решение или обжалваното съдебно решение нарушават конкретните цели на енергийната политика на Съюза, нито как ангажиментите нарушават тази разпоредба или противоречат сами по себе си на принципа на енергийна сигурност. Всъщност тази страна само припомня значението на този принцип и констатира, че Комисията и Общият съд са били длъжни да го вземат предвид при разглеждането на поетите от Газпром ангажименти, без да е в състояние да установи аналитичната рамка и точното тълкуване, което Комисията е трябвало да възприеме, и как тя е могла да стигне до заключение, различно от заключението, до което са стигнали Комисията или Общият съд.
61. Също така без да е допуснал грешка при прилагане на правото, в точки 423 и 424 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че спорното решение и тези ангажименти не изключват възможността институциите на Съюза или държавите членки да предприемат действия по друг начин, за да отговорят на установените от жалбоподателя проблеми(30). Всъщност нищо не възпрепятства институциите на Съюза или националните регулаторни органи, които освен това имат компетентности, успоредни на тези на Комисията в областта на енергийната политика и които следователно по дефиниция са най-подходящи да се намесят, за да променят правната уредба в този сектор или, ако е необходимо, за да гарантират спазването на конкретните енергийни разпоредби(31).
62. На четвърто и последно място, доколкото жалбоподателят твърди, че Общият съд не е взел предвид, че Комисията не е мотивирала в достатъчна степен спорното решение по въпроса за съответствието му с член 194, параграф 1 ДФЕС, това възражение също трябва да бъде отхвърлено. Всъщност противно на поддържаното от жалбоподателя, фактът, че тази институция не се е позовала изрично на член 194 ДФЕС и на преследваните с тази разпоредба цели, не може да се тълкува като отказ или неизпълнение на задължения от страна на последната да вземе предвид енергийната област. Както правилно отбелязва Общият съд в точка 427 от обжалваното съдебно решение, от Комисията не може да се очаква да излага систематично причините, поради които дадено решение е в съответствие с всички конкретни разпоредби на Договорите, които, без да са правно основание на разглеждания акт, биха могли евентуално да имат връзка с правния и фактически контекст на този акт.
63. Предвид гореизложеното, предлагам третата част на първото основание, както и второто основание да бъдат отхвърлени по същество.
В. По процесуалното третиране на ИВ в рамките на производството, предвидено в член 9 от Регламент № 1/2003
64. Вторият въпрос, който следва да се разгледа по искане на Съда в рамките на настоящото заключение, се отнася до процесуалното третиране на ИВ в рамките на предвиденото в член 9 от Регламент № 1/2003 производство с оглед констатации на Общия съд в това отношение, които следва да се припомнят накратко.
1. По възприетия от Общия съд подход
65. В самото начало следва да се припомни, че по настоящото дело Комисията първоначално е започнала производство по членове 101 и 102 ДФЕС поради твърдяното нарушение на последния член от страна на Газпром на пазарите на газ в Централна и Източна Европа, което предполага изпращане на ИВ(32). В случая изпращането на това съобщение е накарало Газпром да предложи на Комисията ангажименти на основание член 9 от Регламент № 1/2003. Следва също да се отбележи, че окончателните ангажименти, одобрени със спорното решение, не съдържат никакво позоваване на възраженията „Ямал“, които, макар първоначално да се съдържат в ИВ, са били изоставени в хода на производството от Комисията, с мотива че нейните предварителни опасения за конкуренцията не са се потвърдили(33).
66. В жалбата пред Общия съд жалбоподателят, подкрепян от Република Полша, упреква Комисията, че се е отказала от възраженията „Ямал“, а оттам и за липсата на ангажименти във връзка с тези възражения(34). Освен това страните считат, че обратно на следвания от Комисията подход, тя е била длъжна да обоснове липсата на ангажимент(и) в отговор на възраженията „Ямал“.
67. Въпреки че Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя, свързана с основателността на отказа от първоначалните възражения относно газопровода „Ямал“ и липсата на ангажимент(и) във връзка с тези възражения, като счита, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката в това отношение, в точка 83 от обжалваното съдебно решение той приема, че „при обстоятелствата на настоящия случай, и по-специално при липсата на преразгледана предварителна оценка, член 9 от Регламент № 1/2003 задължава Комисията, противно на твърдяното от нея, да представи причини, обосноваващи липсата на ангажименти в отговор на възраженията „Ямал“(35). В точка 85 от обжалваното съдебно решение обаче той приема, че тя е изпълнила задължението си за мотивиране, като в точка 138 от спорното решение е изложила причините, поради които не е наложила ангажименти в отговор на възраженията „Ямал“.
68. От своя страна, макар да оспорва тълкуването на Общия съд по този въпрос, Комисията все пак твърди, че допуснатата от него грешка не може да доведе до отмяна, дори частична, на обжалваното съдебно решение, тъй като тя опорочавала само мотивите на съдебното решение, чийто диспозитив се основава на други правни съображения. Следователно е необходимо следва само да се заменят мотивите, доколкото това е необходимо.
2. По общите правила, уреждащи процесуалното третиране на ИВ в рамките на Регламент № 1/2003
69. На първо място, следва да се припомни, че ИВ представлява официален етап от провежданите от Комисията разследвания на предполагаемите нарушения на правилата в областта на конкуренцията на Съюза, който предхожда приемането на решение, с което се установява, че е налице нарушение на тези правила. В рамките на установеното с Регламент № 1/2003 административно производство, ИВ е документ с процесуално значение и подготвителен характер, който очертава предмета на образуваното от Комисията административно производство, с който последната уведомява писмено съответното предприятие за повдигнатите срещу него възражения(36).
70. Като предварителен етап от производството, изпращането на ИВ по никакъв начин не предопределя резултата от проведеното от Комисията разследване. Следователно за ИВ е характерно, че е временно по своята същност и подлежи на изменения от страна на Комисията при последваща преценка въз основа на представените ѝ в отговор от страните становища и на други фактически констатации. Следователно Комисията не е длъжна да се придържа към извършените в ИВ правни и фактически преценки и следователно тя има пълното право да се откаже от някои възражения, които при това положение вече не могат по дефиниция да бъдат оспорвани по съдебен ред(37).
71. Освен това трябва да се подчертае, че съгласно постоянната практика на Съда след постановяването на решение IBM/Комисия(38) ИВ не може да се счита, поради своето естество и правни последици, за решение по смисъла на член 263 ДФЕС, срещу което може да се подаде жалба за отмяна(39). Всъщност от тази съдебна практика следва, че само актовете, които окончателно установяват положението на институцията в края на съответното производство, като се изключат междинните актове, чиято цел е да подготвят окончателното решение, представляват актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна, тъй като окончателните актове са единствените, които могат да породят задължителни правни последици от такова естество, че да засегнат интересите на предприятията, засегнати от това разследване(40).
72. На второ място, що се отнася до съответните права на страните, участващи в административното производство, провеждано от Комисията в рамките на прилагането на член 102 ДФЕС, следва да се отбележи, че макар Комисията да е длъжна да зачита правата на трети страни, това производство се отнася главно до предприятието, срещу което е проведено разследването, което впрочем е единственият адресат на ИВ [и впоследствие на окончателното решение]. Така ИВ представлява основна процесуална гаранция, която има за цел да информира тази страна за възраженията, в които е обвинена, за да ѝ позволи да упражни правото си на защита(41).
73. Така, макар изпращането на допълнително ИВ да се налага, когато Комисията възнамерява да приеме допълнителни възражения, които не са били посочени в първоначалното ИВ, за да гарантира и защити правото на защита на засегнатото предприятие, като му даде възможност да отговори официално на изложените нови аспекти(42), подобно задължение не съществува в обратната хипотеза, в която Комисията възнамерява да се откаже от едно или няколко възражения(43). Освен това не е необходимо Комисията да мотивира в окончателното си решение отказа от възражения, съдържащи се в първоначалното ИВ(44).
3. По процесуалното третиране на ИВ в рамките на производството, предвидено в член 9 от Регламент № 1/2003
74. Що се отнася до производството по поемане на ангажименти, член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 предвижда, че ангажиментите, предложени от страните, трябва да са такива, че да преодолеят опасенията, съдържащи се в предварителната оценка, извършена от Комисията.
75. В случая Общият съд е констатирал в точка 79 от обжалваното съдебно решение, че по настоящото дело ИВ изпълнява изискванията за изготвяне на предварителна оценка(45), а в точка 83 от това решение е приел, че при липсата на преразгледана предварителна оценка, потвърждаваща отказа от възраженията „Ямал“, член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 налага на Комисията задължение да мотивира липсата на ангажименти във връзка с тези възражения(46).
76. Макар член 9 от Регламент № 1/2003 всъщност да установява връзка между ангажиментите и извършената от Комисията предварителна оценка, доколкото те трябва да водят до преодоляване на съдържащите се в тази оценка опасения, предложеният от Общия съд подход изглежда трудно съвместим както с текста на Регламент № 1/2003(47), така и с припомнената в точка 73 от настоящото заключение практика на Съда относно правото на изслушване.
77. Да се наложи на Комисията задължение да изпрати на адресата на решението относно ангажиментите, между уведомяването за ИВ и приемането на окончателното решение, допълнителен документ, би било, както твърди Комисията, свидетелство за прекомерен формализъм, ако в този документ единствено се посочва, че Комисията се отказва от някое от възраженията. Освен факта, че подобно действие не било необходимо, за да се гарантират процесуалните права на засегнатото предприятие, то не представлявало никакъв интерес за него(48). Различно тълкуване на член 9 от Регламент № 1/2003 би поставило под въпрос също и квалификацията на ИВ като подготвителен документ, понеже то е временно по своя характер, и това при определени обстоятелства може да обезсмисли производството по поемане на ангажименти, както самият Общ съд признава в точки 81 и 82 от обжалваното съдебно решение(49).
78. Освен това от практиката на Съда относно правото на изслушване, припомнена в точки 72 и 73 от настоящото заключение, следва, че не се изисква допълнително мотивиране на причините, поради които в крайна сметка в окончателното решение Комисията няма да поддържа някои от по-ранните си възражения, изразени в ИВ. Всъщност задължението на Комисията да мотивира решенията си, приети съгласно член 9 от Регламент № 1/2003, задължава само тази институция да посочи ясно и недвусмислено фактическите обстоятелства и правните съображения, с оглед на които е приела, че ангажиментите са достатъчни, така че да отпаднат опасенията относно конкуренцията, установени в края на административното производство, приключило с приемането на окончателното ѝ решение, без тази институция да е длъжна да обяснява евентуалните разлики с временната преценка, която е изложила в ИВ(50).
79. Следва също да се отбележи, че липсата както на преразгледана предварителна оценка, така и на мотивите на Комисията за отказ от възраженията „Ямал“ и липсата на ангажименти, свързани с последните, не може впрочем да засегне процесуалните права на третите лица(51).
80. В това отношение следва да се подчертае, че в рамките на административното производство, по което е прието спорното решение, само Газпром може да бъде определен като „засегната страна“ по смисъла на Регламент № 1/2003, а всички останали, включително жалбоподателят, имат само по-ограничени процесуални права от тези на „заинтересована трета страна“(52). Всъщност, както припомня Общият съд в точка 78 от обжалваното съдебно решение, тъй като единствен адресат на предварителната оценка, посочена съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 (независимо дали под формата на ИВ или на друг документ), е предприятието, обект на разследване на Комисията, като тази оценка му служи за основа, за да прецени възможността да предложи подходящи ангажименти за преодоляване на опасенията по отношение на конкуренцията, изразени от Комисията, и да му позволи да определи по-добре тези ангажименти(53). Освен това, както правилно отбелязва Общият съд в точка 137 от обжалваното съдебно решение, никоя разпоредба от Регламент № 1/2003 или Регламент № 773/2004 не задължава Комисията да уведомява официално заинтересованите трети страни, когато в хода на производството се откаже от някои възражения по отношение на съответното предприятие.
81. Следва също така да се отбележи, че що се отнася до административното производство, довело до приемането на спорното решение, Комисията е изпратила на жалбоподателя неповерителен вариант на ИВ, който освен това е бил изслушан като заинтересована страна в рамките на процедурата по допитване до пазара, предвидена в член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003, тъй като това допитване представлява предварително условие, за да може Комисията да превърне ангажиментите в задължителни чрез решение(54). Освен това жалбоподателят оспорва спорното решение на основание член 263 ДФЕС, включително по отношение на отказа от възраженията „Ямал“ и липсата на свързани с тях ангажименти(55).
82. Фактът, че в настоящия случай ИВ е изпълнявало изискванията за изготвяне на предварителна оценка по смисъла на член 9 от Регламент № 1/2003, не може да постави под въпрос горните констатации. Всъщност, нито една разпоредба от този регламент, нито впрочем направеното му от Съда тълкуване не обосновава различното третиране на ИВ в зависимост от това дали то служи за основа за решение, прието на основание член 7 или на член 9 от посочения регламент(56).
83. Независимо от тези съображения, нищо не пречи на Комисията, ако счете това за необходимо с оглед на конкретните обстоятелства по дадено дело, да изложи мотивите, поради които е решила да се откаже от дадено възражение и да мотивира липсата на ангажименти, свързани с това възражение, както е направила в точки 184 и 185 от спорното решение. Макар подобно задължение да не следва изрично от Регламент № 1/2003 или Регламент № 773/2004, нито от практиката на Съда в тази област, това не променя факта, че принципът на добра администрация, както отбелязва Комисията в съдебното заседание, би могъл да обоснове подобен подход с оглед на особеностите на всеки случай(57).
84. С оглед на изложените по-горе съображения се налага констатацията, че възприетия от Общия съд в точка 83 от обжалваното съдебно решение подход, според който Комисията е длъжна да промени обхвата на ИВ, изпълнявайки изискванията за изготвяне на предварителна оценка преди приемането на окончателното решение (включително в случай на отказ от възражение), или, когато е необходимо, да мотивира отказа от възражения, които не са включени в окончателното решение, е неправилен.
85. В това отношение следва да се припомни, че ако в мотивите на решение на Общия съд се открива нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, подобно нарушение не може да доведе до отмяната на това решение, а следва когато са изпълнени определени условия, да се заменят мотивите(58). В този смисъл следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда искане за заместване на мотивите е допустимо, когато съставлява защита срещу основание, изтъкнато от жалбоподателя(59). Следователно в случая в рамките на третото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че отказът от възраженията „Ямал“ е довел до допусната от Комисията явна грешка в преценката, която не е била взета предвид от Общия съд, така че съществува достатъчна връзка между това основание и искането за заместване на изложените от Комисията мотиви, поради което следва да се приеме по настоящото дело.
86. Накрая, следва да се отбележи, че съдебният контрол, целящ да установи дали Комисията правилно е признала ангажиментите като съответстващи на изразените от нея опасения, трябва да отчита опасенията, които Комисията все още поддържа към момента на приемане на решението за прекратяване на производството, а не опасенията, които може е изоставила, след като е изслушала съответното предприятие и се е запознала с неговата позиция в това отношение(60). От това следва, че противно на твърденията на жалбоподателя, опасенията в областта на конкуренцията, както са изложени в ИВ, не могат да се използват като критерий за проверка на законосъобразността на решение на Комисията (включително решение по член 9 от Регламент № 1/2003). Както е обяснено в точки 69—73 от настоящото заключение, възприемането на друго тълкуване в смисъл, че Комисията е обвързана от предварителните си опасения, изразени в ИВ, би противоречало на правото на адресата да бъде изслушан, и по-специално на самата функция на член 9 от Регламент № 1/2003.
87. Ето защо следва да се отхвърлят голяма част от изтъкнатите от жалбоподателя доводите в подкрепа на първите две части от първото основание, както и на третото основание на жалбата, които се основават на погрешната предпоставка, че адекватният характер на предложените от Газпром ангажименти трябвало да се преценява с оглед на опасенията за конкуренцията, установени от Комисията в ИВ.
Г. По контрола на Общия съд за наличието на явна грешка в преценката (първа част на третото основание)
88. С първата част на третото си основание жалбоподателят изтъква, че липсата на цялостен анализ на адекватността на ангажиментите от страна на Общия съд води до неправилно тълкуване на понятието „явна грешка в преценката“. Според него Общият съд не е извършил цялостно разглеждане, от една страна, на всички обстоятелства по случая, и по-специално различните ангажименти и възражения, повдигнати срещу него, независимо от индивидуалния анализ на всяко от тях, и от друга страна, кумулативния ефект на всички нередности (или неявни грешки), които самият Общ съд е установил в рамките на своя съдебен контрол за адекватността на ангажиментите.
89. На първо място, следва да се припомни, че жалбоподателят, който иска отмяна на решение, прието от Комисията съгласно член 9 от Регламент № 1/2003, трябва да докаже, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката(61). Макар че жалбоподателят само абстрактно твърди, че цялостният анализ би довел до резултат, различен от този, до който е достигнал Общият съд, това не променя факта, че жалбоподателят не представя никакви доказателства за това и най-вече не доказва наличието на явна грешка в преценката от страна на Общия съд(62).
90. На второ място, следва да се отбележи, че противно на поддържаното от жалбоподателя, от спорното решение и от обжалваното съдебно решение не следва, че Комисията или Общият съд са се отказали от извършването на цялостен анализ на поетите от Газпром ангажименти.
91. Най-напред що се отнася до Комисията, следва да се отбележи, че цялостният подход, който тя е възприела при разглеждането на ангажиментите, е изложен в съображения 160—164 от спорното решение. В това отношение на следващо място трябва да се уточни, че изборът на тази институция да представи подробно пропорционалността на всеки ангажимент спрямо опасенията, които тя е възприела, не може да постави под въпрос нейния цялостен подход. Всъщност, предвид различните констатирани от Комисията антиконкурентни практики и сложното и техническо естество на съответните пазари Комисията не може да бъде упрекната, че е търсила начин да отстрани антиконкурентната стратегия на Газпром, като действа поетапно чрез мерки, които конкретно отстраняват всяка една от тези практики за отстраняване конкретно на всяка от тези практики, за да премахне посочената стратегия(63). Това не означава, че действайки по този начин, Комисията се е отказала от извършването на цялостен анализ.
92. Същото важи и за Общия съд, доколкото от точки 195—202 и 310—319 от обжалваното съдебно решение съответно следва, че Общият съд е извършил цялостна преценка както на ангажименти относно цените, така и относно териториалните ограничения. Що се отнася по-конкретно до ангажиментите относно пунктовете на доставка, (които са част от ангажиментите във връзка с териториалните ограничения), следва да се констатира, че след като в точки 322—397 от обжалваното съдебно решение отхвърля оплакванията на жалбоподателя, Овергаз, Република Литва и Република Полша относно тяхната ефективност и пропорционалност, в точка 398 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че дори взети заедно, тези оплаквания не водят до извода, че е налице явна грешка.
93. Противно на критиките на жалбоподателя, който поддържа, че Общият съд неправилно е приел, че резултатът от цялостен анализ не може да се различава от резултата от анализа на всяко от оплакванията, взети поотделно, в подхода на Общия съд не е допусната грешка при прилагане на правото.
94. Всъщност, доколкото след индивидуална и подробна преценка на всяко от изтъкнатите от страните оплаквания Общият съд не установява никаква грешка в преценката на Комисията и потвърждава адекватността на ангажиментите спрямо възприетите от нея опасения за конкуренцията, цялостна преценка на тези ангажименти не може да доведе до резултат, който да е различен от резултата при техния индивидуален анализ, а още по-малко до констатация на явна грешка. От това следва, че явна грешка в преценката би могла да съществува концептуално само ако Общият съд е установил, че поне един от приетите от Комисията ангажименти е неадекватен, така че да може да постави под въпрос и други ангажименти, ако се докаже, че те имат връзка помежду си. Настоящият случай обаче не е такъв.
95. На трето място, трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че като не е взел предвид кумулативния ефект от всички грешки, установени от Общия съд при преценката на ангажиментите, той е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието „явна грешка в преценката“.
96. В това отношение следва да се отбележи, че в рамките на своя анализ на адекватността на ангажиментите относно пунктовете за доставка Общият съд всъщност е посочил някои нередности, опорочаващи оценката на Комисията на тези ангажименти, без обаче да счита, че тези обстоятелства могат да окажат каквото и да било въздействие върху ефективността на посочените ангажименти. Следва да се констатира, че критиките към преценката на Комисията, изложени по-специално в точки 295, 358 и 362 от спорното решение, се отнасят по-скоро до методологическия подход, възприет от Комисията в рамките на нейния анализ, отколкото до недостатъци, свързани с ангажиментите.
97. Следва също да се припомни, че явна грешка в преценката предполага, както личи от самия израз, наличието не на някаква нередност или пропуск от страна на Комисията, а на грешка, която може да достигне определена степен на тежест, годна да постави под въпрос основателността на извършения от нея анализ и следователно самата законосъобразност на прието от нея решение. От това следва, че контролът за явна грешка в преценката следователно не изисква анализът на Комисията да не съдържа никакви нарушения, тъй като ѝ е предоставена определена свобода на преценка, при условие че прагът за явна грешка не е преминат(64).
98. Във всеки случай, доколкото Общият съд е констатирал, че тези нередности не поставят под въпрос адекватността на ангажиментите или законосъобразността на спорното решение, той не може да бъде упрекнат, че не е приел, че е налице явна грешка в преценката. Следователно, противно на твърденията на Orlen и Овергаз, няма данни, въз основа на които да се констатира, че кумулирането на малки грешки, (взети) заедно, би довело до явна грешка в преценката.
99. С оглед на гореизложеното считам, че Общият съд правилно е заключил, че в това отношение не е налице явна грешка.
VII. Заключение
100. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отхвърли като неоснователни третата част на първото основание, второто основание и първата част на третото основание за обжалване.