РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
18 февруари 2016 година(*)
„Арбитражна клауза — Програма за снабдяване на Русия със селскостопански продукти — Доставка на говеждо месо — Неизпълнение на договора от интервенционната агенция — Приложимо право — Погасителна давност — Късно освобождаване на някои гаранции за доставка — Частично плащане по фактура за превоз — Непълно заплащане в чуждестранни валути по някои фактури — Мораторни лихви“
По дело T‑164/14
Calberson GE, установено във Вилньов-Гарен (Франция), за което се явяват T. Gallois и E. Dereviankine, адвокати,
ищец,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват D. Bianchi и I. Galindo Martín, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Френска република, за която се явяват D. Colas и C. Candat, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане по член 272 ДФЕС за осъждане на Комисията да обезщети вредите, които ищецът твърди, че е претърпял вследствие на грешки, които интервенционната агенция допуснала при изпълнението на обществена поръчка за превоз на говеждо месо в Русия в съответствие с Регламент (ЕО) № 111/1999 на Комисията от 18 януари 1999 година относно определяне на основните правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2802/98 на Съвета относно програма за снабдяване на Руската федерация със селскостопански продукти (ОВ L 14, стр. 3; Специално издание на български език, 2007, глава 3, том 26, стр. 166), и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1799/1999 на Комисията от 16 август 1999 година относно доставката на говеждо месо в Русия (ОВ L 217, стр. 20),
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: M. van der Woude, председател, I. Wiszniewska-Białecka и I. Ulloa Rubio (докладчик), съдии,
секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 юли 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2802/98 на Съвета от 17 декември 1998 година относно програма за снабдяване на Руската федерация със селскостопански продукти (ОВ L 349, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 26, стр. 134), при условията на Регламента се предприема свободно снабдяване на Руската федерация със селскостопански продукти, като Комисията на Европейските общности отговаря за изпълнението на операцията съгласно член 4, параграф 1 от същия регламент, а разходите за доставка, включително транспорт до пристанища или гранични пунктове, без разходите за разтоварване, и където е подходящо, преработката в Общността, се определят чрез тръжна процедура съгласно член 2, параграф 3 от същия регламент.
2 В рамките на тръжната процедура, образувана по реда на Регламент (ЕО) № 1799/1999 на Комисията от 16 август 1999 година относно доставката на говеждо месо в Русия (ОВ L 217, стр. 20), ищецът — дружеството „Calberson GE“, подава на 14 септември 1999 г. в Office national interprofessionnel des viandes, de l’élevage et de l’aviculture (Ofival) (Национална междупрофесионална служба по месото, скотовъдството и птицевъдството), преобразувана впоследствие в Établissement national des produits de l’agriculture et de la mer (FranceAgriMer) (Национална служба за селскостопански и морски продукти) (наричана по-нататък „интервенционната агенция“), оферта за определянето на транспортните разходи за доставка на 5 000 тона трупно говеждо месо, представляващи описаната в приложение II към посочения регламент партида № 8.
3 По-конкретно с решение от 24 септември 1999 г. Комисията възлага на ищеца доставката на описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8.
4 Прилагането на практика на задълженията на Комисията в рамките на тази поръчка е възложено на интервенционната агенция в изпълнение на Регламент (ЕО) № 111/1999 на Комисията от 18 януари 1999 година относно определяне на основните правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2802/98 (ОВ L 14, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 26, стр. 166), и в изпълнение на Регламент № 1799/1999. По-точно интервенционната агенция следва да осигури изпълнението на договорните задължения за плащане и за освобождаване на финансовата гаранция.
5 След като доставя определеното в партида № 8 от приложение II към Регламент № 1799/1999 трупно говеждо месо, ищецът иска от интервенционната агенция да заплати транспортните разходи и да освободи гаранциите за доставка, които той е следвало да учреди в съответствие с този регламент.
6 След като преценява, че исканията му не са изпълнени изцяло, на 10 юли 2000 г. ищецът предявява пред Тribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж) (Франция) иск за обезщетяване на вредата, която твърди, че е претърпял от забавата на интервенционната агенция да удовлетвори неговите искания. По-конкретно той упреква агенцията, от една страна, че късно е направила плащания по някои фактури и късно е освободила някои гаранции, и от друга страна, че е бил задължен въз основа на невалиден лихвен процент да плати във френски франкове (FRF) фактури, плащането по които е трябвало да бъде в щатски долари (USD). С решение от 19 декември 2001 г. посоченият съд определя, че не той, а административните съдилища имат компетентност да се произнесат по спора. На 22 януари 2002 г. е сезиран Tribunal administratif de Paris (Административен съд Париж) (Франция), който с решение от 30 юли 2007 г. отхвърля подаденото с посочената цел искане на ищеца. На 28 септември 2007 г. е сезиран Cour administrative d’appel de Paris (Апелативен административен съд Париж) (Франция), който с решение от 6 април 2010 г. отхвърля подаденото със същата цел искане на ищеца.
7 След като ищецът сезира с касационна жалба Conseil d’État (Държавен съвет) (Франция), последният отправя преюдициален въпрос до Съда относно тълкуването, което следва да се направи на член 16 от Регламент № 111/1999. С въпроса си запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на Съда компетентност да се произнася по всички спорове, свързани с тръжна процедура като разглежданата в главното производство, и по-специално по исковете за обезщетяване на вредите в резултат от допуснати от интервенционната агенция нарушения при извършване на дължимото на спечелилия оферент плащане и при освобождаването на гаранцията за доставка, учредена от последния в полза на тази агенция.
8 С решение от 17 януари 2013 г. по дело Geodis Calberson GE (C‑623/11, Сб., EU:C:2013:22) Съдът приема, че член 16 от Регламент № 111/1999, изменен с Регламент (ЕО) № 1125/1999 на Комисията от 28 май 1999 г., трябва да се тълкува в смисъл, че възлага на Съда компетентност да се произнася по споровете относно условията, при които интервенционната агенция, определена да получава офертите в рамките на тръжната процедура за безплатна доставка на селскостопански продукти на Руската федерация, извършва дължимото на спечелилия оферент плащане и освобождаването на гаранцията за доставка, учредена от него в полза на тази агенция, и по-специално по исковете за обезщетяване на вредите в резултат от допуснати от интервенционната агенция нарушения при извършването на тези действия.
9 С решение от 11 март 2013 г. Conseil d’État отменя решението на Tribunal administratif de Paris от 30 юли 2007 г. и решението на Cour administrative d’appel de Paris от 6 април 2010 г., и констатира липсата на компетентност на тези съдилища за произнасяне по искането за обезщетение на вреди, предявено от ищеца.
Производство и искания на страните
10 На 7 март 2014 г. ищецът подава в секретариата на Общия съд настоящия иск.
11 Комисията представя писмената си защита на 9 юни 2014 г.
12 На 22 септември и на 17 декември 2014 г. са подадени съответно писмена реплика и писмена дуплика.
13 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 1 юли 2014 г., Френската република иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.
14 С определение от 2 септември 2014 г. председателят на седми състав на Общия съд допуска встъпването. Френската република подава становището си при встъпване на 15 октомври 2014 г. Ищецът и Комисията подават своите становища по него в определения им срок.
15 С писма от 11 юни 2015 г. Общият съд иска от страните да отговорят на въпрос в рамките на процесуално-организационни действия съгласно член 64 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. Страните изпълняват това искане в определения им срок.
16 По време на проведеното на 16 юли 2015 г. съдебно заседание са изслушани устните изявления на ищеца, Комисията и Френската република, и техните отговори на поставените им от Общия съд въпроси.
17 Ищецът иска от Общия съд:
– да осъди Комисията да му заплати сумата 7 691,60 EUR, включително данъците, за финансовите разходи, породени от късното освобождаване на гаранциите за доставка,
– да осъди Комисията да му заплати сумата 81 817,25 EUR, без данъци, и сумата 6 344,17 USD като мораторни лихви, начислени за периода между датата на падежа по фактурите за превоз и момента на действителното плащане по тях,
– да осъди Комисията да му заплати „мораторни лихви върху мораторните лихви“, съответстващи на 2 % месечно за забавата при плащането на посочените по-горе мораторни лихви (81 817,25 EUR, без данъци, и 6 344,17 USD),
– да осъди Комисията да му заплати сумата 17 400 EUR, включително данъците, като остатък от сумата по фактура за превоз,
– да осъди Комисията да му заплати сумата 30 580,41 EUR, включително данъците, с оглед на курсовата разлика,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
18 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли иска като недопустим,
– при условията на евентуалност да отхвърли иска като неоснователен,
– да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.
19 Френската република иска от Общия съд да отхвърли иска като неоснователен.
От правна страна
Относно приложимото право
20 Ищецът посочва, че след като страните не са определили изрично приложимото спрямо договора право, то следва да бъде определено въз основа на член 5 от Регламент № 593/2008 от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, стр. 6, наричан по-нататък „регламентът „Рим I“). Въз основа на установените в този регламент принципи приложимото към дадения договор право следва да бъде френското право.
21 Комисията не оспорва, че съгласно регламента „Рим I“ приложимото към разглеждания договор право следва да бъде френското право. Въпреки това Комисията отбелязва, че в решение от 9 октомври 2002 г., Hans Fusch/Комисия (T‑134/01, Rec, EU:T:2002:246) и в решение от 10 февруари 2004 г., Calberson GE/Комисия (T‑215/01, T‑220/01 и T‑221/01, Rec, EU:T:2004:38), които се отнасят до сключени въз основа на Регламент № 111/1999 договори за доставка по процедури за обществена поръчка, Общият съд не е счел за необходимо да определя приложимо право и е дал тълкуване на Регламента, без да се позовава на национално право. Всъщност, макар в тези дела Общият съд да е приел, че между Комисията и всеки спечелил оферент съществува договорно правоотношение, той също така отчел обстоятелството, че правилата, предмет на „договора“, се съдържат в регламентите на Европейския съюз, които трябва да се тълкуват по еднообразен начин във всички държави членки.
22 Според Френската република спорът трябва да се разреши най-напред въз основа на договорните разпоредби, по същество предвидени в Регламенти № 111/1999 и № 1799/1999, които трябва да се тълкуват в техния контекст, така че да бъдат запълнени евентуалните непълноти. Ако това не се направи, тя счита, че щом трябва да бъде определено приложимо към договора право, това следва да бъде френското право.
23 Съгласно член 340 ДФЕС „[д]оговорната отговорност на Съюза се регулира от правото, приложимо по отношение на съответния договор“. Приложимото към договора право е това, което изрично е посочено в него, тъй като договорните разпоредби изразяват общата воля на страните, която следва да има предимство пред всеки друг критерий, евентуално приложим единствено при непълнота на договора по този въпрос (решение от 26 ноември 1985 г., Комисия/CO.DE.MI., 318/81, Rec, EU:C:1985:467, т. 20—22).
24 В случая, както Съдът посочва в решение Geodis Calberson GE, точка 8 по-горе (EU:C:2013:22, т. 26—28), между Комисията, в качеството на възложител, и ищеца съществува правоотношение с договорен характер. Освен цената, по която страните са се договорили, съответните права и задължения на страните се определят от разпоредбите на Регламенти № 111/1999 и № 1799/1999. Никой от тези два регламента обаче не определя във връзка с неуредените в тях въпроси кое право е приложимо към дадения договор.
25 При непълнота на договора по този въпрос съдът на Съюза трябва да определи приложимото право, имайки предвид общоприетите в държавите членки принципи и използвайки правилата на международното частно право, по-специално тези на Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за приложимото право към договорните задължения, заменена от регламента „Рим I“ (вж. в този смисъл решения от 11 октомври 2001 г., Комисия/Oder-Plan Architektur и др., C‑77/99, Rec, EU:C:2001:531, т. 28 и от 17 март 2005 г., Комисия/AMI Semiconductor Belgium и др., C‑294/02, Rec, EU:C:2005:172, т. 60).
26 Съгласно членове 3 и 5 от регламента „Рим I“ „[д]оговорът се урежда от избраното от страните право“, а „[д]околкото приложимото право към договор за превоз на стоки не е било избрано от страните в съответствие с член 3, правото, приложимо към такива договори, е правото на държавата по обичайното местопребиваване на превозвача, при условие че мястото на предаване или мястото на доставяне, или обичайното местопребиваване на товародателя е в същата държава“. Ако тези изисквания не са изпълнени, се прилага „правото на държавата, в която се намира договореното между страните място на доставяне“.
27 В случая е безспорно, че превозвачът е с местопребиваване във Франция и съгласно приложение II към Регламент № 1799/1999 предназначеното за износ в Русия говеждо месо е било натоварено във Франция.
28 Следователно настоящият спор трябва да се разреши въз основа на неговите договорни клаузи, тоест с оглед на разпоредбите на Регламенти № 111/1999 и № 1799/1999, а за всеки неуреден от тези регламенти въпрос — с оглед на френското право.
По допустимостта
Относно погасителната давност
29 Според Комисията, за да се прецени допустимостта на иска, трябва да се има предвид, че въпросът за компетентността на съдилищата на Съюза да се произнесат по спорове относно възлагането на поръчки в рамките на продоволствената помощ за Руската федерация е бил разрешен от Общия съд с решение Hans Fusch/Комисия, точка 21 по-горе (EU:T:2002:246), като предоставеният отговор впоследствие е потвърден с решение Calberson GE/Комисия, точка 21 по-горе (EU:T:2004:38), страна в което е бил ищецът. Ищецът обаче подава настоящия иск едва през март 2014 г., тоест съответно десет и дванадесет години след тези съдебни решения, и четиринадесет години след настъпването на обстоятелствата. Поради това искът бил погасен по давност и трябвало да бъде обявен за недопустим.
30 Ищецът твърди, че сключеният с Комисията договор е договор на публичното право, тъй като Комисията е действала като служба, натоварена с организирането на продоволствената помощ, при което с оглед на задачите, с които е натоварена във връзка с това, тя участва в предоставянето на обществена услуга. Той припомня, че съгласно френското право погасителната давност в областта на договорната отговорност на публичните субекти се урежда от Закон № 68‑1250 от 31 декември 1968 г. относно погасяването по давност на вземанията към държавата, департаментите, общините и обществените учреждения (наричан по-нататък „Закон № 68‑1250“). Съгласно този закон обаче правото му на възстановяване на сумите не било погасено.
31 Следва да се посочи, от една страна, че нито Регламент № 111/1999, нито Регламент № 1799/1999 уточняват кои са приложимите норми към разглеждания договор по отношение на погасителната давност. Поради това, както бе установено в точка 28 по-горе, е приложимо френското право. От друга страна, съгласно френското право при липса на lex specialis са приложими разпоредбите на Code civil.
32 Code civil français [Френски граждански кодекс] урежда общия режим на погасителна давност. Този режим е изменен със Закон № 2008‑561 от 17 юни 2008 г. за реформиране на погасителната давност в областта на гражданското право (наричан по-нататък „Закон № 2008‑561“), в сила от 19 юни 2008 г. До тази реформа съгласно бившия член 2262 от Code civil общият давностен срок в областта на гражданското право е бил 30 години. След реформата съгласно член 2224 от Code civil личните искове или вещноправните искове за движими вещи се погасяват в петгодишен срок от датата, на която правопритежателят е узнал или е трябвало да узнае за обстоятелствата, които му позволяват да упражни това право. Съгласно член 2241 от Code civil съдебният иск, включително искането за налагане на обезпечение, прекъсва давностния и преклузивния срок, което се отнася и до случаите на иск, подаден до некомпетентен съд или на сезиращ съда акт, който е отменен поради процесуално нарушение. По силата на член 2242 от Code civil прекъсването поради предявен съдебен иск има действие до прекратяването на производството. Накрая, съгласно член 2231 от Code civil прекъсването заличава изтеклия давностен срок и слага началото на нов давностен срок със същата продължителност като стария. Членове 1 и 2 от Закон № 68‑1250, на чиято приложимост се позовава ищецът в качеството на lex specialis, предвиждат четиригодишен давностен срок, считано от първия ден на годината, следваща тази, в течение на която са били придобити правата. Този срок се прекъсва от всеки предявен съдебен иск, дори когато сезираният съд няма компетентност да го разгледа. В такъв случай започва да тече нов срок от първия ден на годината, следваща тази, в течение на която е постановено решението със сила на пресъдено нещо.
33 В случая подадените от ищеца пред Tribunal de grande instance de Paris и пред Tribunal administratif de Paris искове срещу интервенционната агенция са предявени съответно на 10 юли 2000 г. и на 22 януари 2002 г. (вж. т. 6 по-горе), при спазване на посочените в точка 32 по-горе давностни срокове. Това се отнася и до настоящия иск, който е предявен на 7 март 2014 г., тоест по-малко от година след постановяването на решението на Conseil d’État за прекратяване на производството пред френските административни съдилища (вж. т. 9 по-горе).
34 Следователно правото на обезщетение на ищеца не е погасено нито на основание Code civil français, нито в указаната от ищеца хипотеза на приложимост на разпоредбите на Закон № 68‑1250 в областта на погасителната давност.
35 С оглед на посоченото искът следва да се обяви за допустим, без да е необходимо да се определя дали разглежданият договор трябва да се квалифицира като договор по публичното право и дали Закон № 68‑1250 е приложим в качеството на lex specialis, каквото е твърдението на ищеца.
Относно твърдението за разширяване чрез репликата на предмета на спора
36 Според Комисията, подкрепена от Френската република, в репликата си ищецът разширил неправомерно предмета на определения в исковата молба спор. Във връзка с това тя посочва, че исковата молба ясно се позовава на „поръчка“, отнасяща се до превоза на „говеждо месо“ в рамките на „Регламенти № 111/1999 и № 1799/1999“, при което ищецът е цитирал в исковата молба и е приложил само офертата си от 14 септември 1999 г. (вж. т. 2 по-горе), която се отнася до описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8. От друга страна, в репликата ищецът твърдял, че дадената поръчка е поръчка „за всички партиди“, отнасяща се до превоза на предвидените в Регламент № 111/1999 „селскостопански продукти“, без да се позовава повече на Регламент № 1799/1999, който е единствено приложим към партида № 8. Според Комисията споменаването само в исковата молба на някои фактури, отнасящи се до други партиди, не е достатъчно с оглед на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., за да се приеме, че тези партиди също са част от предмета на спора.
37 В допълнение Френската република посочва, че ищецът е сключил с Общността толкова договори, колкото подадени от него оферти са били утвърдени от Комисията. Поради това, претендирайки чрез иска да бъде приложен договорът, който е сключил с Общността по отношение само на описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8, ищецът е ограничил предмета на спора само до един договор. Също така Френската република обръща внимание, че съгласно член 44, параграф 5а от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. исковата молба за обезщетение при договорна отговорност трябва да се придружава от договора, съдържащ клаузата за подсъдност. Щом исковата молба обаче се отнася и до други партиди, ищецът е трябвало да представи и сключените за тях договори.
38 Ищецът оспорва изцяло тези твърдения, посочвайки, че неговата искова молба „обхваща сключените в изпълнение на Регламент № 111/1999 договори за поръчки по отношение на всички спорни партиди“. От изложените в исковата молба искания за изплащане на суми и от представените доказателства за тях, а това са фактурите, по които се иска да бъде направено плащане и които се отнасят до партиди по различни регламенти за прилагане на посочения Регламент № 111/1999, ясно следвало, че предметът на спора не е ограничен само до описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8. Позоваването на спечелилата оферта за тази конкретна партида било само за онагледяване.
39 Съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. ищецът или жалбоподателят е задължен да определи предмета на спора и да представи исканията си в исковата молба или жалбата.
40 В случая следва да се посочи, както с основание отбелязват също Комисията и Френската република, че в началото на исковата молба ищецът ясно изтъква нейната свързаност с „поръчката на Комисията […], която се отнася до превоза на говеждо месо от територията на Франция до [Русия] в рамките на продоволствената програма, приета в полза на тази страна с Регламент (ЕО) № 111/1999 […] и Регламент № 1799/1999“, както и че „[в] изпълнение на [тези] [р]егламенти“ практическото изпълнение на задълженията на Комисията „съгласно настоящата поръчка“ са били възложени на интервенционната агенция. Освен това ищецът уточнява, че „[п]ри изпълнението на поръчката“ се е сблъскал с множество трудности, свързани с грешки, за които твърди, че са допуснати от интервенционната агенция.
41 Единственото позоваване в исковата молба на някои фактури, по същество отнасящи се до партиди, различни от партида № 8, не е достатъчно с оглед на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., за да се приеме, както е посочено в репликата, че спорът има за предмет и договорите, които се отнасят до възложените на ищеца поръчки въз основа на Регламент (ЕО) № 556/1999 на Комисията от 12 март 1999 относно доставката на говеждо месо в Русия (ОВ L 68, стр. 19) (партиди 1, 2 и 3), на Регламент (ЕО) № 712/1999 на Комисията от 31 март 1999 година относно превоза на свинско месо в Русия (ОВ L 89, стр. 54) (партида 6), и на Регламент (ЕО) № 1133/1999 на Комисията от 28 май 1999 година относно доставката на говеждо месо в Русия (ОВ L 135, стр. 64) (партиди 1 и 2).
42 Без значение е обстоятелството, че всички споменати в точка 41 по-горе регламенти, които са посочени за първи път в репликата, са регламенти за прилагане на Регламент № 111/1999, тъй като всеки регламент за прилагането на този регламент предвижда нова процедура с оглед на възлагането на нова обществена поръчка. Освен това съгласно член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 111/1999, за да бъде допустима, дадена оферта трябва да се отнася само до една партида. По този начин ищецът не е могъл да подаде оферта за няколко партиди, нито да обвърже подадената от него оферта за възлагане на партида с приемането от Комисията на други оферти, които са подадени за други партиди по реда на този или на други регламенти.
43 Регламент № 111/1999 действително предвижда общи условия за прилагането на продоволствената програма за снабдяване на Руската федерация със селскостопански продукти и тези общи условия са съвместни и се прилагат по отношение на различните регламенти, посочени от ищеца на етапа на репликата. При все това съгласно членове 1 и 2 от Регламент № 111/1999 провеждането на тръжна процедура за възлагането на конкретни доставки се осъществява по реда на специфични регламенти, каквито са Регламенти № 1799/1999, № 556/1999, № 712/1999 и № 1133/1999. Следователно не може да се счита, че възлаганията на конкретни доставки в рамките на тези специфични регламенти представлява изпълнението само на един договор, отнасящ се до поръчка, която обхваща седем различни партиди.
44 Освен това член 5, параграф 1, букви a) и в) от Регламент № 111/1999 ясно предвижда, че в подадените до интервенционната агенция оферти се посочва регламентът, обявяващ поканата за участие в търга за всяка партида, като всяка оферта трябва да се отнася само до една партида и изцяло до нея. Приложената към исковата молба оферта се отнася до описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8, която в никакъв случай не може да даде представа за обхвата на задълженията, които ищецът е поел в рамките на продоволствената програма за снабдяване на Руската федерация със селскостопански продукти, тъй като всяка оферта е различна и е подадена в различна тръжна процедура.
45 Следователно позоваването в репликата на други партиди, освен партида № 8 от Регламент № 1799/199, представлява разширяване на предмета на спора, което трябва да се отхвърли като недопустимо.
По съществото на спора
46 В подкрепа на своите претенции ищецът предявява по същество четири искания. Първото искане е изведено от късното освобождаване на някои гаранции за доставка. Второто искане е изведено от късното плащане по някои фактури за превоз. Третото искане е изведено от частичното плащане по една от фактурите за превоз. Четвъртото искане е изведено от непълното заплащане в недоговорена валута по някои фактури.
47 Общият съд счита, че следва да се разгледат първото, третото и четвъртото искане, а впоследствие и второто искане.
По първото искане, изведено от късното освобождаване на някои гаранции за доставка
48 Ищецът твърди, че три учредени от него гаранции за доставка са били освободени със закъснение, без интервенционната агенция да посочи мотивите, които обосновават това късно освобождаване и които биха дали възможност да се потърси обезщетение за възникналите вследствие на това разходи. Той счита, че неоправданият отказ да се освободят учредените гаранции е виновно поведение, което може да породи отговорност на администрацията, като напомня, че съгласно член 12, параграф 2, от Регламент № 111/1999 гаранцията за доставка се освобождава, когато спечелилият оферент представи доказателство за изпълнение на доставката.
49 Комисията обръща внимание, че при липсата на съществени обстоятелства в исковата молба, каквото е например позоваването на конкретните операции за доставка, искането би следвало да се обяви за недопустимо на основание член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. При всички случаи тя счита, че ищецът не представил доказателства за осъществени от него разходи, които са били породени от това закъснение, като припомня, че разходите за банкова гаранция са били включени в посочената цена в представената от него оферта. Освен това според нея, макар Регламент № 111/1999 да не предвижда срок за освобождаване на гаранциите, това не означава, че освобождаването трябва да се осъществи в самия ден на получаване от интервенционната агенция на оправдателните документи. Според нея интервенционната агенция трябва да разгледа оправдателните документи, преди да освободи гаранцията и да осъществи плащането, като в противен случай, ако при проверка се установи, че условията за доставка не са били спазени, тя трябва да предяви претенции към спечелилия оферент. В случая посочените от ищеца срокове на забава от 18 и 30 дена не биха могли по никакъв начин да се считат за неразумни.
50 Според Френската република представените от ищеца фактури в подкрепа на неговото искане са съставени, преди да бъде сключен договорът за описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8, поради което не може да се обвързват с този договор.
51 Подобно на Френската република, следва да се обърне внимание, че фактурите с номера BRU 9132021 и BRU 9132022, които ищецът е представил в подкрепа на своето искане, са съставени на 3 и 9 август 1999 г., тоест на дати, предхождащи подаването на 14 септември 1999 г. в интервенционната агенция на офертата на ищеца и решението от 24 септември 1999 г. на Комисията за възлагане на ищеца на описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8. Следователно тези фактури не може да се обвързват с отнасящия се до тази партида договор.
52 Поради това първото искане при всички случаи трябва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията на основание член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка.
По третото искане, изведено от частичното плащане по една от фактурите за превоз
53 Ищецът твърди, че макар да е изпълнил всички договорни задължения във връзка с превоза и да е обосновал това обстоятелство, представяйки на интервенционната агенция съответните документи, тя без никакво обяснение не е платила изцяло фактура № BRU 9131606. Поради това искането му е Комисията да бъде осъдена да заплати сумата 17 400 EUR, която съответства на дължимото остатъчно салдо по тази фактура.
54 Според Комисията това искане не съответства на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., тъй като ищецът твърди само неизплащане на сумата 17 400 EUR, без да обясни на какво съответства този размер, без да поясни информацията, която е предоставил на интервенционната агенция в подкрепа на искането си за изплащане и без да даде отговор на въпроса за какво е дължим този размер. При всички случаи според нея товарителната дейност е в тежест на спечелилия оферент, както е вече установено в решение Calberson GE/Комисия, точка 21 по-горе (EU:T:2004:38, т. 147—149), при което в офертата на ищеца всъщност са посочени разходите за дейностите по поддръжка и товарене. Поради това тя не се счита за отговорна за закъсненията, които ищецът твърди, че е понесъл при товаренето на стоката.
55 Френската република обръща внимание, че представената от ищеца фактура в подкрепа на неговата претенция е съставена преди сключването на договора относно описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8.
56 Подобно на Френската република, следва да се приеме, че фактурата от 6 юли 1999 г., представена от ищеца в подкрепа на неговата претенция, е съставена преди сключването на договора относно описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8, а именно на 24 септември 1999 г. Следователно фактурата не може да се обвързва с този договор.
57 Поради това третото искане трябва при всички случаи да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по възражението за липса на абсолютна процесуална предпоставка, повдигнато от Комисията на основание член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.
По четвъртото искане, изведено от непълното заплащане в недоговорена валута
58 В исковата молба ищецът твърди, че съгласно френското право определено в чужда парична единица задължение може да се уреди чрез заплащане в национална парична единица, при условие че се направи обмен в деня на плащането. В случая „една от партидите“, възложени на ищеца, платима в щатски долари, е била изплатена във френски франкове. По този начин според него „четири“ от разглежданите фактури, на обща стойност от 402 281 USD, са били изплатени „чрез превеждане на сумата във франкове с равностойност 390 334,62 EUR“, при положение че, ако приложеният обменен курс е бил този, който е бил в сила в деня на превода („1,0463/0,9557“), заплатената сума щяла да се равни на 420 915,03 EUR. Поради това той иска Комисията да бъде осъдена да му заплати разликата в размер на 30 580,41 EUR.
59 Комисията отбелязва, че с оглед на известна противоречивост и липсата на яснота, искането не отговаря на изискванията по член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. При всички случаи Cour administrative d’appel de Paris вече е приел в решението си от 6 април 2000 г., че фактурите на ищеца са били номинирани едновременно в щатски долари и във френски франкове.
60 Френската република обръща внимание, че ищецът не е посочил договорното споразумение, на което той се позовава и на което се основава твърдяното задължение за заплащане в щатски долари. Напротив, член 5, буква г) от Регламент № 111/1999 предвиждал за допустимостта на дадена оферта различните суми да бъдат номинирани в евро. Офертата на ищеца за доставка на описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8 действително е била номинирана в евро, а не в щатски долари. При всички случаи в изпълнение на посочения от ищеца принцип на френското право следвало да се възприеме, че разликата е в размер на 6 705,45 EUR.
61 Следва да се припомни, че по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от същия статут и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе, ако е необходимо, без да разполага с други данни. За тази цел исковата молба или жалбата трябва изрично да посочва в какво се състои правното ѝ основание, доколкото нейното абстрактно излагане не отговаря на изискванията на Статута на Съда на Европейския съюз и на посочения процедурен правилник (вж. по аналогия решения от 12 януари 1995 г., Viho/Комисия, T‑102/92, Rec, EU:T:1995:3, т. 68 и от 27 ноември 1997 г., Tremblay и др./Комисия, T‑224/95, Rec, EU:T:1997:187, т. 79). Освен това не е задача на Общия съд да издирва и да идентифицира в приложенията правните основания и доводите, за които би могъл да приеме, че са основанието на исковата молба или жалбата, тъй като приложенията имат единствено чисто доказателствена и документираща функция (вж. по аналогия решение от 2 февруари 2012 г., Гърция/Комисия, T‑469/09, EU:T:2012:50, т. 46 и цитираната съдебна практика).
62 В случая, във връзка с претендирания чрез настоящото искане дълг, Комисията основателно обръща внимание на посоченото от ищеца в исковата молба обстоятелство, че когато му е била възложена „една от партидите“, тя е била номинирана в щатски долари, без да става ясно коя точно от тези партиди. По-нататък ищецът споменава за отнасящи се до тази партида „четири фактури“ на обща стойност 402 281 USD, които обаче не представя приложени, нито предоставя друга информация за тях.
63 От исковата молба все пак не става ясно дали ищецът оспорва плащането по фактурите във френски франкове вместо в щатски долари или, напротив, само възразява срещу приложения обменен курс. Всъщност ищецът отбелязва, че „поначало съгласно френското право дадено задължение, номинирано в чуждестранна валута, би могло да се заплати в националната парична единица, при условие че обменът се осъществи в деня на плащането“, което предполага, че той оспорва само обменния курс между френския франк и щатския долар. Освен това, вместо да посочи какъв е трябвало да бъде този обменен курс, той се позовава на обменния курс между щатския долар и еврото, без да прави никакво уточнение в исковата молба относно точната дата, която възприема като отправна.
64 При тези обстоятелства настоящото искане не съответства на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. и следва да се отхвърли като недопустимо.
65 При всички случаи трябва да се посочи, че от приложените към репликата четири фактури само във фактурата с номер BRU 0135699 е спомената доставката на описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8, поради което тя би могла да се обвърже с отнасящия се до тази партида договор.
66 Следва обаче да се посочи, от една страна, че тази фактура е номинирана както в щатски долари (108 173,76 USD), така и във френски франкове (717 289,39 FRF), а ищецът не представя доказателства, че тя е трябвало да бъде платена в щатски долари. Във връзка с това следва да се отбележи, че макар член 5 от Регламент № 111/1999 да задължава с оглед на допустимостта на офертата тя да бъде определена в евро, в Регламента все пак не са посочени условията за заплащане по фактурите. Всъщност разпоредбите на Регламент № 111/1999 не предвиждат заплащането на доставките да се осъществява в конкретна парична единица. Също така следва да се припомни, че паричната единица, валидна към 24 септември 1999 г., която е датата на сключване на договора, е бил френският франк.
67 От друга страна, ищецът не твърди, че интервенционната агенция е заплатила във френски франкове сума, различна от посочената във фактурата сума от 717 289,39 FRF.
68 Въз основа на това четвъртото искане, доколкото то е разбираемо за Общия съд, следва при всички случаи да се отхвърли като неоснователно.
По второто искане, изведено от неплащането на лихвите за забава
69 Според ищеца, въпреки че е осъществил всички предвидени в договора заявки за превоз във връзка с описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8 и е предоставил на интервенционната агенция оправдателните документи, тя е закъсняла с плащането по спорните фактури, без да даде никакво обяснение. Поради това иска Комисията да бъде осъдена да му заплати лихви за забава, както и мораторни лихви върху тях. Също така според него в Регламент № 111/1999 няма разпоредби относно сроковете за заплащане на осъществените превози и относно приложимите лихвени ставки при забава. Поради това той счита, че трябва да се приложат принципите на френското административно право, уреждащи тези въпроси. Съгласно тези принципи заплащането трябвало да се направи при представяне на фактурата в момента на освобождаването или на доставката на стоката, или при получаването на фактурата, когато сумата не е била събрана при освобождаването или доставката, при което забавата за плащане пълноправно води до начисляването на лихви за забава, без да са необходими други формалности.
70 По същество Комисията, подкрепена от Френската република, счита, че настоящото искане трябва да се отхвърли по отношение на всички фактури, тъй като те или не е трябвало да бъдат заплащани, или интервенционната агенция ги е изплатила, преди ищецът да е поискал от нея да ги изпълни, или пък те не са обвързани с предмета на спора, или, най-сетне, поради непредставянето на необходимите оправдателни документи за изплащането на фактурите. Освен това, при липсата на определен срок в Регламенти № 111/1999 и № 1799/1999 за окончателното плащане, не можело да се счита, че тези фактури е трябвало да се изплатят в брой. Всъщност на разплащателната агенция било необходимо да се определи разумен срок, в който тя да провери отправените до нея искания. Също така Френската република допълва, че съгласно Code civil français лихвите за забава не се начисляват пълноправно, а само след като на длъжника бъде предявено задължението за плащане.
71 На първо място, в съответствие с мнението на Комисията и на Френската република следва да се отхвърли искането за заплащане на мораторни лихви по фактурите, чиято дата на издаване предхожда датата на сключване на договора относно описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8, тоест 24 септември 1999 г., които фактури не биха могли да се обвържат с описания в исковата молба предмет на спора. Следователно настоящото искане трябва да се отхвърли за фактурите с номера BRU 9131230, BRU 9131356, BRU 9131823, BRU 9131824, BRU 9132738, BRU 9132739, BRU 9132764, BRU 9132021, BRU 9132022, BRU 9131606, BRU 9132744 и BRU 9132743.
72 На второ място, ищецът не оспорва, че фактурите с номера BRU 9132954, BRU 9133012, BRU 9133148, BRU 9133149, BRU 9133152, BRU 9133153, BRU 9133286, BRU 9134237, BRU 9133287, BRU 9133917, BRU 0135094, BRU 0135699 и BRU 0136077 са били изплатени преди 3 април 2000 г., когато той предявява на интервенционната агенция тяхното изплащане. Той обаче твърди, че съгласно френското административно право подобно предявяване не е необходимо, за да започнат да се начисляват лихвите за забава.
73 Във връзка с това, както бе припомнено в точка 28 по-горе, френското право е приложимо към договора, отнасящ се до описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8, само когато Регламенти № 111/1999 и № 1799/1999 не съдържат никакво указание относно конкретното прилагане на договорните условия съгласно тълкуването, дадено им от съдебната практика.
74 В случая обаче, както подчертава Комисията, Общият съд вече е приел по отношение на изпълнението на поръчка за извършване на превоз, също така възложена от Комисията на жалбоподател въз основа на Регламент № 111/1999, че забавянето на плащане може да се приеме за налично едва от момента на предявяването му на длъжника, както и че съгласно договора за доставка предявяването не настъпва пълноправно със самото изтичане на срока (вж. в този смисъл решение Calberson GE/Комисия, т. 21 по-горе, EU:T:2004:38, т. 144 и цитираната съдебна практика). По този начин Общият съд не е препратил към разпоредба от националното право, а се е позовал на по-ранна съдебна практика, която също съдържа тълкуване на Регламент № 111/1999 (решение Hans Fusch/Комисия, т. 21 по-горе, EU:T:2002:246, т. 78). Всъщност, предвид особеното естество на договора относно описаната в приложение II към Регламент № 1799/1999 партида № 8 и след като съответните права и задължения на страните се определят от разпоредбите на Регламенти № 111/1999 и № 1799/1999, следва да бъде гарантирано, доколкото е възможно, еднообразното тълкуване на основаните на тази правна уредба договори. Това означава, че противно на твърдението на ищеца, френското право, което е приложимо по отношение на договора само в случай на непълнота, не може да урежда въпроса за мораторните лихви.
75 Следователно след като ищецът не е предявил пред интервенционната агенция искането за заплащане до 3 април 2000 г. —датата, на която ищецът е направил такова предявяване за първи път, следва да се отхвърли искането му за заплащане на лихви за забава по фактурите, плащането по които е било осъществено преди тази дата, а именно фактурите с номера BRU 9132954, BRU 9133012, BRU 9133148, BRU 9133149, BRU 9133152, BRU 9133153, BRU 9133286, BRU 9134237, BRU 9133287, BRU 9133917, BRU 0135094, BRU 0135699 и BRU 0136077.
76 На трето място, що се отнася до фактурата с номер BRU 0137658 от 18 май 2000 г., от материалите по делото не е видно тя да е била предявена за плащане. Всъщност следва да се посочи, че в отбелязаното в материалите по делото предявяване от 29 май 2000 г. не се съдържа позоваване на тази фактура, а на друга — с дата 2 февруари 2000 г. Поради това, предвид тази липса на предявяване, следва да се отхвърли и искането на ищеца, което се отнася до фактурата с номер BRU 0137658.
77 На четвърто място, по отношение на фактурата с номер BRU 0135473, следва да се припомни, че съгласно член 10, параграф 2 от Регламент № 111/1999 искането за плащане трябва да се придружава от различни оправдателни документи (копие от транспортните документи, приемо-предавателен сертификат, копие от разрешителното за износ и др.), при липсата на които не може да се осъществи никакво плащане. Поради това само съставянето на дадена фактура не предоставя право на плащане.
78 В случая, видно от исковата молба, фактурата с номер BRU 0135473 от 2 февруари 2000 г. е била изплатена на два транша, съответно на 23 май и 13 юни 2000 г. Както подчертава Комисията, от приложенията към исковата молба все пак е видно, че плащането не е могло да се осъществи преди това, тъй като интервенционната агенция не е била получила всички изискуеми документи. Интервенционната агенция е изискала тези документи от ищеца с писмо от 18 май 2000 г. От приложение 14 към исковата молба е видно, че с писмо от 22 май 2000 г. ищецът е предоставил някои документи, но поне един от поисканите документи той не е предоставил, а именно товарителницата (CMR), която съответства на митническия формуляр с номер EX1 294905. При липсата на доказателство за предоставянето от страна на ищеца преди 13 юни 2000 г. на всички необходими документи за осъществяване на плащането, неговото искане относно посочената фактура следва да бъде отхвърлено. Всъщност при липсата на изискуемо задължение лихви за забава не могат да бъдат начислявани.
79 Накрая, що се отнася до фактурите с номера BRU 0135095, BRU 0136486 и BRU 9133916, те са свързани с допълнителни разходи за престой в Русия. Видно от приложенията към исковата молба обаче, интервенционната агенция е информирала във връзка с тези фактури, че те не могат да бъдат платени, докато не се получи одобрение от службите на Комисията, с което тогава ищецът се е съгласил. Поради това ищецът не може да твърди, че тези фактури е трябвало да бъдат платени осем дни след като са били изпратени на интервенционната агенция. Ищецът не доказва също така, че плащането по тези фактури от 13 юни 2000 г. е било осъществено със закъснение спрямо датата, на която службите на Комисията са дали съгласието си за тяхното плащане. Следователно искането за мораторни лихви следва да бъде отхвърлено, доколкото се отнася до същите фактури, тъй като ищецът не посочва на коя дата плащането по тях е станало изискуемо.
80 От посоченото следва, че второто искане трябва да бъде отхвърлено изцяло.
81 С оглед на изложеното всички искания на ищеца, доколкото са разбираеми за Общия съд, трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
82 Следователно искът трябва да бъде отхвърлен изцяло.
По съдебните разноски
83 По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ищецът е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
84 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Френската република понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отхвърля иска.
2) Осъжда Calberson GE да заплати съдебните разноски.
3) Френската република понася направените от нея съдебни разноски.
Van der Woude | Wiszniewska-Białecka | Ulloa Rubio |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 февруари 2016 година.
Подписи