РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
15 септември 2016 година(*)
„Езиков режим — Обявления за конкурси на общо основание за назначаване на администратори — Избор на втори език измежду три езика — Регламент № 1 — Член 1г, параграф 1, член 27 и член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица — Принцип на недопускане на дискриминация — Пропорционалност“
По дела T‑353/14 и T‑17/15
Италианска република, за която се явява G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,
жалбоподател,
подпомагана от
Република Литва, за която се явяват D. Kriaučiūnas и V. Čepaitė, в качеството на представители,
встъпила страна по дело T‑17/15,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват първоначално, по дела T‑353/14 и T‑17/15, J. Currall и G. Gattinara, както и, по дело T‑17/15, F. Simonetti, впоследствие M. Gattinara и F. Simonetti, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, по дело T‑353/14, жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/276/14 с цел да бъде съставен списък за назначения на администратори (ОВ C 74 A, 2014 г., стр. 4) и по дело T‑17/15, жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/294/14 с цел да бъде съставен списък за назначения на администратори в областта на защита на данните в Европейския надзорен орган по защита на данните (ОВ C 391 A, 2014 г., стр. 1),
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: D. Gratsias (докладчик), председател, М. Кънчева и C. Wetter, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 март 2016 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Европейската служба за подбор на персонала (EPSO) е междуинституционален орган, създаден по силата на Решение 2002/620/ЕО на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно създаването на Служба за подбор на персонал на Европейските общности (ОВ L 197, 2002 г., стр. 53; Специално издание на български език 2007 г., глава 1, том 8, стр. 247). Въз основа на член 2, трета алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), в неговата редакция преди изменението му с Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника (ОВ L 124, 2004 г., стр. 1), институциите, подписали това решение, въз основа на член 2, параграф 1 от същото възлагат на EPSO да упражнява правомощия за подбор на персонал, предоставени на техните органи по назначенията съгласно член 30, първи параграф от Правилника и съгласно приложение III към него. Освен това съгласно член 2, параграф 2 от посоченото решение, когато правомощията, посочени в параграф 1, са предоставени на органа по назначенията на орган, служба или агенция, създадени от или в съответствие с Договорите, EPSO може да упражнява тези правомощия по искане на последните. Член 4 от същото решение предвижда, че макар в съответствие с член 91а от Правилника исканията и жалбите, отнасящи се до упражняването на правомощията, предоставени на EPSO, да се депозират в службата, всички обжалвания в тези области се правят пред Европейската комисия.
2 На 1 март 2014 г. EPSO публикува в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 60 A, 2014 г., стр. 1) Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание (по-нататък „Общите правила“).
3 В точка 1.3 от Общите правила, озаглавена „Условия за допускане до конкурса“, в раздела със заглавие „Езикови познания“, се посочва следното:
„В зависимост от съответния конкурс трябва да докажете владеенето на официални езици на ЕС. По правило е необходимо задълбочено владеене на един официален език на ЕС и задоволително владеене на друг официален език на ЕС, но в обявлението за конкурса може да са посочени по-строги изисквания (такъв е случаят по-специално при лингвистичните профили). Освен ако в обявлението за конкурса не е посочено друго, изборът на втори език обикновено се свежда до английски, немски или френски език“.
4 В бележка под линия 7 от Общите правила се уточнява, че „[с]ъгласно решението на [Съда на Европейския съюз] (голям състав) по дело C‑566/10 P, Италианска република/Комисия, институциите на [Европейския съюз] трябва да посочат мотивите за ограничаване на избора на втория език до малък брой официални езици на ЕС“.
5 В същата точка 1.3 от Общите правила, от друга страна, се посочва следното:
„При организирането на конкурси на общо основание EPSO прилага Общите насоки за използването на езици в конкурсите на EPSO, които бяха приети от Колегиума на административните ръководители на 15 май 2013 г.
Съгласно дългогодишната практика в институциите на ЕС езиците, използвани за вътрешна комуникация, са основно английски, немски и френски. Тези три езика са и най-често необходимите при външната комуникация и обработването на преписките.
Възможностите за избор на втория език, които се посочват за целите на всеки конкурс, са определени съобразно интереса на службата, който изисква новопостъпилите служители да бъдат незабавно оперативни и в състояние да общуват ефикасно във всекидневната си работа. В противен случай има опасност ефективното функциониране на институциите да бъде сериозно нарушено.
С цел равно третиране на всички кандидати всеки кандидат — дори първият му официален език да е един от тези три езика — е длъжен да положи някои тестове на своя втори език, който трябва да избере измежду въпросните три езика. Оценяването на специфичните компетенции по този начин позволява на институциите на ЕС да преценят способността на кандидатите да бъдат незабавно оперативни, поставяйки ги в среда, сходна с тази, в която ще работят. Посоченото по-горе не засяга възможността по-късно да бъде изучаван трети работен език съгласно член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.
[…]“.
6 Посочените в точка 5 по-горе Общи насоки се съдържат в приложение към Общите правила (приложение 2), видно от бележка под линия 8 от последните.
7 В точка 2.1.4 от Общите правила, озаглавена „Регистриране по електронен път“, се уточнява, че „[в]сички части на [формуляра за кандидатстване], включително графата „talent screener“ („допълнителни квалификации“), трябва да се попълнят на английски, немски или френски език, освен ако в обявлението за конкурса не е посочено друго“.
8 Параграф 1 от точка 3.1.1 от Общите правила, озаглавена „EPSO: съобщаване на информация от EPSO на кандидатите“, гласи следното:
„Резултатите ще Ви бъдат съобщавани и поканите ще Ви бъдат изпращани единствено чрез Вашия EPSO профил на английски, немски или френски език“.
9 Точка 3.1.2 от Общите правила, озаглавена „Кандидати: съобщаване на информация от кандидатите на EPSO“, гласи следното:
„Преди да се свържете с EPSO, прочетете внимателно цялата информация в обявлението за конкурса, в настоящите общи правила и на уебсайта на EPSO, включително рубриката „Frequently Asked Questions“[…]“.
Координатите за връзка могат да бъдат намерени на уебсайта […]. В цялата кореспонденция относно дадена кандидатура, подадена под определено име, трябва да се посочват това име, номерът на конкурса и номерът, получен при електронната регистрация.
EPSO следи за прилагането на принципите на кодекса за добро административно поведение […]. В съответствие със същите принципи обаче EPSO си запазва правото да прекрати всякаква кореспонденция, ако кореспонденцията, която получава от кандидатите, злоупотребява с правото на кореспонденция, като се повтаря, обидна е и/или е безпредметна“.
10 В раздела, озаглавен „Кореспонденция“, на точка 4 от Кодекса за добро административно поведение на персонала на Европейската комисия при неговото отношение с обществеността, който съставлява приложение към Решение 2000/633/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 17 октомври 2000 г. за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 267, 2000 г., стр. 63), посочен в точка 9 по-горе (наричан по-нататък „Кодексът за добро административно поведение“), се уточнява следното:
„Съгласно член 21 от Договора за създаване на Европейската общност Комисията отговаря на писмата, които получава, на езика на подателя, при условие че става въпрос за един от официалните езици на Общността“.
11 В приложение 2 към Общите правила, озаглавено „Общи насоки на Колегиума на административните ръководители относно използването на езици в конкурсите на EPSO“ (наричани по-нататък „Общите насоки“), се посочва следното:
„Потвърждава се, че като общо правило използването на езици в конкурсите на EPSO ще бъде, както следва:
– Постоянното съдържание на уебсайта на EPSO ще бъде на всички официални езици.
– Обявленията за конкурси, включително конкурсите за лингвисти и конкурсите във връзка с разширяването, както и общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, ще се публикуват на всички официални езици.
– Изброените по-долу тестове ще се провеждат на всички официални езици:
– тестове за достъп (тестове за словесно-логическо мислене и тестове за математико-логическо мислене),
– тестове за разбиране на език за конкурсите за писмени преводачи,
– предварителни тестове по писмен превод за конкурсите за юрист-лингвисти,
– междинни тестове по устен превод (на компютър) за конкурсите за устни преводачи,
– тестове за компетенции (писмен или устен превод) за конкурсите за лингвисти.
[…]
– Изпитите по модела „Център за оценяване“ ще се провеждат единствено на втория език на кандидатите, който трябва да бъде избран измежду английски, френски и немски език.
По същия начин поканите за изразяване на интерес във връзка с процедурите за подбор на договорно наети служители, организирани от EPSO, ще се публикуват на всички официални езици.
Няколко фактора оправдават ограничаването на избора на втори език.
На първо място, в интерес на службата новоназначените служители трябва да бъдат незабавно оперативни и в състояние да изпълняват ефективно задълженията, за които са наети, в областта или с оглед на длъжността, за която се отнася конкурсът.
Английският, френският и немският са най-широко използваните езици в институциите. По традиция тези езици се използват на заседанията на членовете на институциите. Това са и най-често използваните езици за комуникация както в самите институции, така и с външния свят. Това се потвърждава от статистиката за изходните езици на текстовете, превеждани от службите за писмен превод на институциите.
Като се имат предвид реалните нужди на институциите по отношение на езиците за целите на вътрешната и външната комуникация, критерий за подбор по член 27, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица трябва да бъде задоволителното владеене на един от тези три езика, което трябва да се провери посредством симулирането на реална работна ситуация. Владеенето на трети език, както е предвидено в член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, не може да замести владеенето на един от тези три езика към момента на наемане на работа.
Второ, ограничаването на броя на езиците на следващите етапи на конкурсите е оправдано от естеството на провежданите тестове. Съгласно член 27 от Правилника за длъжностните лица органите по назначаване на институциите взеха решение за изменение на процедурите за подбор, въвеждайки от 2010 г. методи за оценяване въз основа на компетенциите, за да могат да прогнозират по-добре дали кандидатите са в състояние да изпълняват задълженията си.
Значителни по обем научни изследвания са показали, че моделът „Център за оценяване“, при който се прави симулация на реални работни ситуации, е най-добрият метод за преценяване на работата в реални условия. Моделът е най-ефективният метод за оценяване и поради тази причина се използва в целия свят. Като се имат предвид продължителността на кариерното развитие и мобилността в рамките на институциите, този начин на оценяване е от основно значение. Чрез използването на рамка на компетенциите, определена от органите по назначаването, се избират няколко подходящи упражнения, чрез които се оценяват търсените компетенции. За да се гарантира справедливото оценяване на кандидатите, както и че кандидатите могат да осъществяват контакт директно с оценителите и останалите кандидати, участващи в съответното упражнение, при използването на този метод се налага, по-специално, изпитите по модела „Център за оценяване“ да се провеждат на универсален език или при определени обстоятелства, на основния език на конкурса. В първия случай универсалният език трябва да бъде избран измежду езиците, които кандидатите има най-голяма вероятност да владеят.
Като се има предвид това условие, трябва да се положат всички усилия за избягване на дискриминация между кандидатите; затова всеки трябва да премине тестовете на своя втори език. Но тъй като този език също трябва да бъде универсален, изборът на втори език трябва да бъде ограничен. Тъй като посоченото по-горе традиционно използване на езици все още е всекидневна практика в институциите, изборът трябва да бъде измежду английски, френски и немски език. Моделът „Център за оценяване“ не предвижда оценяване на владеенето на езика от кандидатите; задоволителното владеене на един от трите езика като втори език е напълно достатъчно, за да може кандидатът да се яви на тестовете (това е в съответствие с минималните изисквания, посочени в член 28 от Правилника за длъжностните лица). Такова ниво на владеене на език по никакъв начин не е непропорционално предвид реалните нужди на службата, както е описано по-горе.
Използването на английски, френски или немски език като избрания втори език на по-късните етапи на конкурсите не представлява дискриминация на основата на майчин език. Това не е ограничение върху използването на майчиния език. Задължението кандидатите да изберат втори език (английски, френски или немски), който е различен от първия (обикновено майчиния език или език, който владеят на равностойно ниво), гарантира, че съпоставянето на кандидатите може да се извърши на равни начала. Необходимо е също така да се отбележи, че достатъчното владеене на втория език зависи основно от положените от кандидатите усилия.
При всички положения това изискване е пропорционално с оглед на действителните нужди на службата. Ограничаването на възможностите за избор на втори език отразява езиците, които понастоящем владее населението на Европа. Английският, френският и немският език са не само езиците на няколко държави — членки на Европейския съюз, те са и най-разпространените чужди езици. Това са и най-често изучаваните чужди езици и езиците, чието изучаване според хората ще бъде от най-голяма полза. В този смисъл реалните нужди на службата, изглежда, са разумно отражение на езиковите умения, очаквани от кандидатите, особено като се има предвид, че владеенето на езика в тесен смисъл (граматически и правописни грешки и богатство на речника) не се оценява в тестовете за компетенциите. Следователно ограничаването на избора на втори език до английски, френски или немски не е непропорционално препятствие за хората, които желаят да се явят на конкурсите. И в действителност, като се има предвид наличната информация, това ограничаване съответства на това, с което хората са свикнали и което очакват.
От съответните статистически данни може да се заключи, че ограничаването на възможностите за избор на втори език на определени етапи на конкурсите е пропорционално и не води до дискриминация. Например английският, френският и немският език бяха най-често избираните езици, когато на кандидатите бе дадена възможност да посочат втори език измежду 11-те официални езика на големите конкурси ЕС‑25 за общи профили за администратори и асистенти през 2005 г. Статистиката от конкурсите след реформата през 2010 г. не показва наличието на преимущество за гражданите на страните, в които английският, френският или немският са официални езици. Освен това статистиката от конкурсите за степен AD през 2010 г. показва, че значителен брой кандидати продължават да избират като втори език един от трите езика.
Поради същите причини изглежда разумно от кандидатите да бъде поискано да изберат един от тези три езика за осъществяването на комуникацията с EPSO и за попълването на графата „talent screener“.
Следователно при търсенето на баланс между интересите на службата и способностите на кандидатите е необходимо някои тестове да се провеждат на ограничен брой езици на Европейския съюз, като по този начин ще се гарантира, че издържалите конкурса кандидати владеят на подходящо ниво комбинация от езици, която ще им позволи да изпълняват ефективно служебните си задължения, и че могат да се прилагат методи на подбор въз основа на оценка на представянето. Откакто обявленията за конкурсите и насоките за кандидатите се публикуват на 24-те езика на Съюза и откакто кандидатите могат да се явят на важния първи етап на конкурсите на всеки от 24-те езика, който посочат като майчин език, изглежда, че е намерен справедлив баланс между интересите на службата и принципа на многоезичието и недискриминацията по език.
Следователно е необходимо изборът да се прави за всеки случай поотделно в съответствие с приетите от управителния съвет на EPSO разпоредби относно езиците и специфичната нужда на институциите, които трябва да бъдат в състояние да наемат кандидати, които могат да изпълняват незабавно служебните си задължения. Възможни са два общи случая:
– Първо, общите профили или специализираните профили, в които основният фактор при подбора, освен общите компетенции, са експертните знания или опитът в определена област или дейност. Основното изискване в този случай е кандидатите да могат да работят и общуват в многоезична среда, в която необходимостта от владеене на най-широко използваните езици в институциите оправдава ограничаването на избора на езици на Европейския съюз в процедурата за подбор.
– Второ, профилите, за които владеенето на един или няколко езика е от особено значение, например лингвисти или други профили, за които процедурите за подбор се организират по език. В този случай, освен оценяването на общите компетенции, както е посочено в първия случай по-горе, трябва да бъдат организирани и други тестове за специфичните компетенции на въпросния език или въпросните езици.
Дори при възприемането на този подход всяко решение за ограничаване на броя на езиците в конкурсите следва да дава възможност за разглеждане на въпроса за конкретния конкурс, така че да могат да бъдат отразени специфичните нужди на институциите във връзка със съответния профил или съответните профили“.
12 На 13 март 2014 г. EPSO публикува в Официален вестник на Европейския съюз Обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/276/14 с цел да бъде съставен списък за назначения на администратори (ОВ C 74 A, 2014 г., стр. 4). На 6 ноември 2014 г. EPSO публикува в Официален вестник на Европейския съюз Обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/294/14 с цел да бъде съставен списък за назначения на администратори в областта на защита на данните в Европейския надзорен орган по защита на данните (ОВ C 391 A, 2014 г., стр. 1). Това са обявленията за конкурси, чиято отмяна е предмет на настоящата жалба (наричани по-нататък общо „обжалваните обявления“).
13 В уводната част на всяко от обжалваните обявления се посочва, че Общите правила представляват „неразделна част“ от обявлението за конкурса.
14 Като условие за допускане до конкурсите, предмет на обжалваните обявления, е посочено изискването за задълбочено владеене на един от официалните езици на Европейския съюз (които към този момент са 23 на брой), който се означава като „език 1“ на конкурса, и задоволително владеене на втори език, означен като „език 2“ на конкурса, който всеки кандидат трябва да избере измежду английски, немски или френски език, и се уточнява, че е задължително този език да е различен от избрания от същия кандидат език 1 (раздел III, точка 2.3 от обжалваните обявления).
15 В точка 2.3 от раздел III на обжалваните обявления се правят уточнения относно ограничаването на избора на език 2 само до трите посочени по-горе езика. В това отношение в обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/276/14 се посочва следното:
„Съгласно решението [от 27 ноември 2012 г. Италия/Комисия (C‑566/10 P, Сб., EU:C:2012:752)] институциите на ЕС желаят в рамките на настоящия конкурс да обосноват ограничаването на избора на втория език до определен брой официални езици на Съюза.
По тази причина кандидатите се уведомяват, че вторите езици, посочени за целите на настоящия конкурс, са определени съобразно интереса на службата, който изисква новопостъпилите служители незабавно да бъдат оперативни и в състояние да общуват ефикасно във всекидневната си работа. В противен случай има опасност ефективното функциониране на институциите да бъде сериозно нарушено.
Като се има предвид дългогодишната практика на институциите на Съюза относно езиците за вътрешна комуникация и нуждите на службите за външната комуникация и обработването на досиетата, английският, френският и немският продължават да бъдат най-използваните езици. Освен това английският, френският и немският език са най-разпространените втори езици в Съюза, както и най-често изучаваните като втори езици. Това потвърждава нивото на образование и професионалните компетенции, които могат понастоящем да се очакват от кандидатите за работа в институциите на Съюза, а именно владеенето на поне един от тези езици. Ето защо при съпоставянето на интереса на службата и нуждите и способностите на кандидатите и предвид на конкретната област на настоящия конкурс е основателно да се организират изпити на тези три езика, за да се гарантира, че независимо от първия си официален език всички кандидати владеят поне един от тези три официални езика на нивото на работен език. По този начин оценяването на специфичните компетенции дава възможност на институциите на Съюза да оценят способността на кандидатите да бъдат незабавно оперативни, като бъдат поставени в среда, сходна с тази, в която ще работят.
По същите причини е необходимо да се ограничат езиците за комуникация между кандидатите и институцията, включително езиците, на които трябва да бъдат попълнени формулярите за кандидатстване. Това изискване гарантира еднороден подход [при съпоставянето и проверката на кандидатите спрямо информацията, посочена от тях във формулярите за кандидатстване].
Също така, с цел равно третиране, всеки кандидат, дори първият му официален език да е един от тези три езика, е длъжен да държи някои изпити на своя втори език, който трябва да избере измежду въпросните три езика.
Посоченото по-горе не засяга възможността по-късно да бъде изучаван трети работен език съгласно член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица“.
16 В обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/294/14 по същество се правят същите уточнения.
17 Раздел IV от обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/276/14 предвижда организиране на тестове за достъп, провеждани на компютър. Става дума за тестове за словесно-логическо мислене (тест a), за математико-логическо мислене (тест b), за абстрактно мислене (тест c) и за преценка на ситуация (тест d). В точка 3 от този раздел от обявлението се уточнява, че езикът за тестове a), b) и c) е език 1 на конкурса, докато езикът за тест d) е език 2 на конкурса.
18 Раздел IV от обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/294/14 също така предвижда организирането на тестове за достъп. Става дума за тестове за словесно-логическо мислене (тест a), за математико-логическо мислене (тест b), за абстрактно мислене (тест c). В точка 3 от този раздел от обявлението се уточнява, че езикът за тестове a), b) и c) е език 1 на конкурса.
19 В раздел V от обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/294/14 се определя процедурата по допускане до конкурса и по подбора по квалификации. В него се уточнява, че първоначално проверката дали са изпълнени общите и специалните условия, както и подборът по квалификации се извършват въз основа на информацията, която кандидатите са посочили във формуляра за кандидатстване. Отговорите, които кандидатите са дали на въпросите относно общите и специалните условия, се разглеждат, за да се прецени дали те сред кандидатите, които отговарят на всички условия за допускане до конкурса съгласно предвиденото в раздел III от обявление EPSO/AD/294/14. След това конкурсната комисия пристъпва към подбор по квалификации на кандидатите, които отговарят на изискванията за допускане до конкурса, за да определи онези от тях, чиито квалификации (дипломи и професионален опит) са най-подходящи с оглед на естеството на служебните задължения и критериите за подбор, описани в тези обявление EPSO/AD/294/14. Този подбор се извършва единствено въз основа на информацията, която кандидатите са посочили в графа „филтър на квалификациите“ (évaluateur de talent/talent screener/Talentfilter) въз основа на оценяване по схема, определена в раздел V, точка 1, буква б) от обявление EPSO/AD/294/14.
20 Критериите при подбора по квалификации, които конкурсната комисия ще вземе предвид, са определени в точка 2 от раздел V от обявление EPSO/AD/294/14, както следва:
„1. Университетска диплома по европейско право.
2. Университетска диплома със специализация в областта на защитата на данните.
3. Сертифицирано обучение в областта на защитата на данните […] в допълнение към удостоверенията и дипломите, изисквани за достъп до конкурса.
4. Професионален опит от най-малко една година и половина в областта на защитата на данните, придобит в европейските институции, в национален орган по защита на данните или в националната публична администрация, в допълнение към професионалния опит, изискван за достъп до конкурса.
5. Професионален опит в изготвянето на становища, решения или заключения пред Съда на Европейския съюз, свързани с европейското законодателство в областта на защитата на данните.
6. Професионален опит в изготвянето на доклади, свързани с предварителни проверки, консултации и жалби в областта на защитата на данните.
7. Професионален опит в изготвянето на становища, свързани с европейското законодателство за защита на данните […].
8. Професионален опит в извършването на разследване или одит с цел да се анализира дали обработката на личните данни съответства на действащите разпоредби.
9. Професионален опит в областта на съвременните информационни и комуникационни технологии (ИКТ) с цел оценка на въздействието от използването им върху защитата на данните“.
21 Последният етап от процедурите за подбор, предвидени в обжалваните обявления, е „Център за оценяване“ (раздел V от обявление EPSO/AD/276/14; раздел VI от обявление EPSO/AD/294/14).
22 В точка 3 от раздел V от обявление EPSO/AD/276/14 се посочва, че езикът на изпитите в Центъра за оценяване е език 2 на конкурса.
23 Съгласно точка 2 от раздел VI от обявление EPSO/AD/294/14 в изпита „Център за оценяване“ кандидатите преминават през три типа оценяване, които имат за цел да се оценят:
– техните умения за логическо мислене посредством тест за словесно-логическо мислене (тест а), тест за математико-логическо мислене (тест б) и тест за абстрактно мислене (тест в);
– техните специфични компетенции се оценяват посредством структурирано интервю относно компетенциите в областта (тест г).
– техните общи компетенции се оценяват посредством работа по казус (тест д), упражнение в група (тест е) и структурирано интервю (тест ж).
24 В точка 3 от същия раздел на обявление EPSO/AD/294/14 се посочва, че езиците на изпитите по модела „Център за оценяване“ са език 1 за тестове a), б) и в) и език 2 на конкурса за тестове г), д), е) и ж).
Производство и искания на страните
25 На 23 май 2013 г. Италианската република подава жалба в секретариата на Общия съд, по която е образувано дело T‑353/14. Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обявление за конкурс EPSO/AD/276/14,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
26 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
27 На 15 януари 2015 г. Италианската република подава жалба в секретариата на Общия съд, по която е образувано дело T‑17/15.
28 С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 30 април 2015 г., Република Литва отправя искане за встъпване в настоящото производство в подкрепа на Италианската република. С определение от 1 юни 2015 г. председателят на осми състав на Общия съд допуска това встъпване. На 13 юли 2015 г. Република Литва представя писменото си становище при встъпване.
29 По дело T‑17/15 Италианската република иска от Общия съд:
– да отмени обявление за конкурс EPSO/AD/294/14,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
30 Република Литва поддържа исканията на Италианската република за отмяна на обжалваното обявление за конкурс по дело T‑17/15.
31 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски,
– да разпореди Република Литва да понесе направените от нея съдебни разноски.
32 По предложение на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да открие устната фаза на производството по настоящите дела и да ги съедини за целите на последната. В рамките на процесуално-организационните действия, предприети съгласно член 89 от Процедурния правилник, Общият съд иска Комисията да отговори писмено на няколко въпроса. Тя изпълнява искането в определения срок.
33 Устните състезания между главните страни и отговорите на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 17 март 2015 г., в което Република Литва не участва.
От правна страна
34 След като в съдебното заседание главните страните са изслушани по този въпрос, Общият съд реши да съедини настоящите дела за целите на решението, което слага край на производството, в съответствие с член 68 от Процедурния правилник.
35 В подкрепа на жалбите Италианската република посочва седем основания, изведени, първото, от нарушение на членове 263, 264 и 266 ДФЕС, второто, от нарушение на член 342 ДФЕС и на членове 1 и 6 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 г. за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, 1958 г., стр. 385) с измененията. Третото основание, посочено от Италианската република, е изведено от нарушението на член 6, параграф 3 ЕС, на член 18 ДФЕС, на член 22 от Хартата на основните права, на членове 1 и 6 от Регламент № 1, на член 1г, параграфи 1 и 6, член 27, втора алинея и член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, както и на член 1, параграфи 2 и 3 от приложение III към Правилника за длъжностните лица; четвъртото е изведено от нарушение на член 6, параграф 3 ЕС и на принципа на защита на оправданите правни очаквания; петото от злоупотреба с власт, както и от „нарушение на съществени норми относно естеството и целта на обявленията за конкурси“, по-конкретно на член 1г, параграфи 1 и 6, на член 27, втора алинея, на член 28, буква е), на член 34, параграф 3 и на член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, както и на принципа на пропорционалност; шестото, от нарушение на член 18 ДФЕС, на член 24, четвърта алинея ДФЕС, на член 22 от Хартата на основните права, на член 2 от Регламент № 1, както и на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника; и седмото, от нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС, на членове 1 и 6 от Регламент № 1, на член 1г, параграфи 1 и 6 и на член 28, буква е) от Правилника, на член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към Правилника, на принципа на пропорционалност, както и от „изопачаване на фактите“.
36 Трябва да се установи, че с посочените от нея основания Италианската република оспорва законосъобразността на два елемента на езиковия режим на конкурсите, за които се отнасят обжалваните обявления, такъв какъвто според Италианската република той е определен в последните. Тя оспорва също така разпоредбите на обжалваните обявления, които ограничавали до немски, английски и френски, от една страна, избора на втория език на посочените конкурси и от друга страна, избора на езика, който може да бъде използван в кореспонденцията между кандидатите и EPSO.
37 Преди да бъде обсъдена в светлината на основанията, посочени от Италианската република, законосъобразността на двата елемента от обжалваните от нея обявления, следва да се разгледа твърдението за липса на абсолютна процесуална предпоставка, което Комисията противопоставя в писмените си защити срещу всяка от настоящите жалби, без обаче да повдига официално възражение за недопустимост.
По допустимостта
38 Комисията изтъква в писмените си защити, че в случая Италианската република не се е съобразила с публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на Общите насоки, които част III от обжалваните обявления само прилага, и че Италианската република никога не е оспорвала нито като главно искане, нито инцидентно посочените Общи насоки. Вследствие на това оплакванията на Италианската република трябвало да бъдат отхвърлени като недопустими, „щом като Общите насоки не са оспорени своевременно“.
39 В своите реплики Италианската република изтъква, че както Общите насоки, така и Общите правила по своето естество са вътрешни актове, които не попадат в никоя от категориите обжалваеми на собствено основание актове по смисъла на член 263 ДФЕС. В това отношение Общите правила не се отличавали от предхождащия ги „Наръчник за конкурсите“. Затова тяхното съдържание придобивало правнообвързваща сила едва след реалното му включване в конкретно обявление за конкурс. По-специално, правното основание на Общите правила, публикувани в серия C на Официален вестник на Европейския съюз, не е посочено в тях, докато за актовете на вторичното право, произвеждащи незабавно задължително действие, такова посочване било необходимо. Тя прави извода, че съответните разпоредби нямат задължителна правна стойност отделно от обявленията за конкурс, в които се съдържат.
40 От друга страна, в Общите насоки всъщност се уточнявало, че вторият език на кандидатите трябва да се избира между английски, немски и френски единствено „като общо правило“. Италианската република прави извод, че щом като езиковият режим на конкурса, до който се отнася обявлението, се определя в последното, тя не е можела да го оспори с искане за отмяна на Общите насоки.
41 В дупликите си Комисията твърди, че критериите, посочени от Италианската република, се отнасят до чисто формални аспекти и че те нямат никаква връзка с действието на оспорваните обявления. Тя подчертава, че съществува една-единствена правнообвързваща уредба относно езиковия режим на конкурсите, напълно отделна от оспорваните обявления, а именно уредбата, съдържаща се в Общите насоки и в Общите правила. Оспорваните обявления били изготвени „в стриктно изпълнение“ на Общите насоки и само „потвърждавали разпоредбите“ на последните.
42 От изложените от Комисията в писмените защити доводи, които са развити в дупликата, както и в съдебното заседание Общият съд прави извода, че представените от нея възражения за недопустимост са основани на предпоставката, съгласно която обжалваните обявления съставляват или потвърдителни актове, или чисто изпълнителни актове на Общите правила и на Общите насоки. Следователно, за да се отговори на изложените от Комисията доводи, е необходимо да се разгледат естеството и правният обхват на посочените текстове.
Относно естеството и правния обхват на Общите правила и на Общите насоки
43 В съдебното заседание Италианската република изтъква, че Общите правила и Общите насоки представляват известия, които имат задължително действие единствено по отношение на своя автор, а именно EPSO, като не поставят ограничение за неговата дискреционна власт. Според Италианската република, от друга страна, ако се приеме, че Общите правила и Общите насоки установяват задължителни правила, които се прилагат общо и абстрактно към организираните от EPSO конкурси, то би ставало дума за актове, приети от орган, който не е компетентен да приема такива правила.
44 От своя страна Комисията уточнява в съдебното заседание, че с приемането на Общите правила и Общите насоки EPSO, представлявайки всички институции на Съюза, е определила ясни, обективни и предвидими критерии относно избора на втория език за организираните от него конкурси по смисъла на точка 91 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752). EPSO приела горепосочените актове, основавайки се на членове 29 и 30 от Правилника и на приложение III към Правилника, които признават компетентността ѝ да организира конкурсни процедури. Посочените текстове съдържали обаче преценка на езиковите нужди на институциите към съответния момент.
45 При прочита на Общите правила и на Общите насоки Общият съд установява, както Комисията, че критериите относно избора на втория език на организираните от EPSO конкурси и на езика за кореспонденция между кандидатите и последната произтичат от тях. Всъщност от Общите правила може да се направи изводът, че този избор трябва да се извършва съобразно с практиката на институциите на Съюза в областта на вътрешната и външната комуникация и на обработването на преписките, на интереса на службата, както и на нуждите, свързани с организирането на конкурсите и с оценяването на кандидатите (вж. т. 5 по-горе).
46 Същото се отнася и за Общите насоки. В тях се посочва по-конкретно интересът на службата, практиката на институциите на Съюза, реалните нужди на неговите служби, естеството на изпитите, които трябва да гарантират оптималното оценяване на кандидатите, езиковите познания на европейските граждани изобщо и накрая, вече направеният избор в езиковата област от кандидатите в по-рано организираните от EPSO конкурси (вж. т. 11 по-горе).
47 Налага се обаче изводът, че горепосочените текстове не се задоволяват само с обявяването на такива критерии. Общите правила и Общите насоки съдържат и редица преценки, съгласно които изборът на втория език на организираните от EPSO конкурси, както и на езика за кореспонденция между последната и кандидатите, е ограничен до немски, английски и френски език. Комисията поддържа по същество, че тези преценки се отнасят до езиковия режим, какъвто по принцип би трябвало да бъде езиковият режим на тези конкурси, ако критериите, обявени в Общите правила и в Общите насоки, биха се прилагали към момента на тяхното приемане без връзка с конкретни конкурсни процедури.
48 Затова трябва да се отговори на въпроса дали с оглед на посочените в точка 47 по-горе преценки Общите правила и Общите насоки следва да се тълкуват като установяващи задължителни правила относно езиковия режим на всички организирани от EPSO конкурси.
49 Такова тълкуване на горепосочените текстове обаче не може да бъде прието. Съгласно съдебната практика, за да се прецени дали съответните текстове имат за цел установяването на такива задължителни правила, следва да се разгледа тяхното съдържание (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 20 май 2010 г., Германия/Комисия, T‑258/06, Сб, EU:T:2010:214, т. 27 и цитираната съдебна практика). Ако не се установяват специфични или нови задължения, самото публикуване на дадено известие не е достатъчно, за да се направи изводът, че то представлява акт, който може да породи задължителни правни последици (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 20 май 2010 г., Германия/Комисия, T‑258/06, Сб., EU:T:2010:214, т. 31).
50 Видно обаче от самата редакция на посочените текстове, с тяхното публикуване EPSO не определя окончателно общия езиков режим на конкурсите, които тази служба има за задача да организира. Всъщност независимо от преценките, посочени в точка 47 по-горе, Общите правила и Общите насоки предвиждат изрично, че изборът на езиковия режим на всеки конкурс се определя в обявлението за конкурса, което ще бъде прието в момента на започването на свързаната с него процедура.
51 Разбира се, в точка 1.3 от Общите правила се посочва, че изборът на втория език и на езика, на който се подават актовете за кандидатстване, „обикновено се свежда до английски, немски или френски език“. Като обаче е записано, че това е така, „ако в обявлението за конкурса не е посочено друго“ (вж. т. 3 и 4 по-горе).
52 Редакцията на Общите насоки е сходна. Макар и в тях да се подчертава, че по правило вторият език на конкурсите, както и езикът за кореспонденция между EPSO и кандидатите ще бъде английски, френски или немски, в тях се уточнява, че дори и при възприемането на такъв подход „всяко решение за ограничаване на броя на езиците в конкурсите следва да дава възможност за разглеждане на въпроса за конкретния конкурс, така че да могат да бъдат отразени специфичните нужди на институциите“ (вж. т. 11 по-горе). Вследствие на това не може да се приеме, че съответните текстове установяват специфични или нови задължения по смисъла на цитираната съдебна практика (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 20 май 2010 г. Германия/Комисия, T‑258/06, Сб., EU:T:2010:214, т. 28 и цитираната съдебна практика).
53 От друга страна и във всички случаи, преценките, посочени в точка 47 по-горе, не могат да се тълкуват като установяващи езиков режим, приложим за всички организирани от EPSO конкурси, като се има предвид, че никоя разпоредба не предоставя на последната или на Колегиума на административните ръководители правомощието да определят такъв общоприложим режим или да приемат в това отношение принципни правила, от които обявленията за конкурсите биха могли да се отклонят само в изключителни случаи (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 29 ноември 2011 г., Birkhoff/Комисия, T‑10/11 P, EU:T:2011:699, т. 30 и 31 и цитираната съдебна практика).
54 В това отношение, както беше припомнено в точка 1 от настоящото съдебно решение, съгласно член 2, параграфи 1 и 2 от Решение 2002/620 EPSO упражнява правомощия за подбор на персонала, предоставени съгласно член 30, първа алинея от Правилника и съгласно приложение III към Правилника, на органите по назначаване (наричани по-нататък „ОН“) на институциите, подписали съответното решение, както и на органите, службите или агенциите на Съюза, по искане на последните.
55 Никоя обаче от тези разпоредби или от разпоредбите, посочени от Комисията (вж. т. 44 по-горе), не предоставя на EPSO правомощието да установява общи и абстрактни задължителни правила, уреждащи занапред конкурсите, организирани на основание на разпоредбите на Правилника.
56 Разбира се, съгласно текста на член 7, параграф 1 от приложение III към Правилника институциите, след консултации с Комитета по Правилника за персонала, възлагат на EPSO да предприеме необходимите мерки за осигуряване прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор на длъжностни лица. Същевременно обаче, от една страна, в параграф 2, букви а) и б) от посочения член се уточнява, че задачата на EPSO по отношение на процедурите за подбор на длъжностните лица се свежда до това да организира конкурси на общо основание и да предоставя техническа помощ за организираните от отделни институции вътрешни конкурси по искане на последните. От една страна, се налага изводът, че горепосочената разпоредба позволява на EPSO да се възложи само задачата да приема мерки по прилагането на унифицирани норми, а не задачата да приема общи и абстрактни задължителни норми. Във всички случаи, дори и да се предположи, че случаят е такъв, нито в писменото си становище, нито в съдебното заседание Комисията не се позовава на акт на институциите, с който, след консултации с Комитета по Правилника, те да възлагат на EPSO задачата да установява общи и абстрактни задължителни правила в областта на езиковия режим на организираните от нея конкурси.
57 Макар и посочените в точки 54—56 по-горе разпоредби да не възлагат на EPSO правомощието да приема задължителни правила относно езиковия режим на конкурсите, организирани от нея, няма пречка, с цел да се гарантира равното третиране и правната сигурност, EPSO да приема и да публикува актове като Общите правила и Общите насоки, които имат за цел да обявят как тази служба възнамерява да се ползва в определени ситуации с признатото ѝ от тези разпоредби право на преценка. EPSO обаче е обвързано с такива текстове единствено ако те не се отклоняват от правилата с общо приложение, уреждащи нейните правомощия, и при условие че с тяхното приемане тя не отказва да упражнява признатото ѝ правомощие при преценката на нуждите на институциите и на органите на Съюза, включително и на езиковите нужди на последните, във връзка с организирането на различните конкурси (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 8 март 2016 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P, EU:C:2016:145, т. 69 и 71 и цитираната съдебна практика).
58 С оглед на предходното следва да се направи изводът, че Общите правила и Общите насоки трябва да се тълкуват най-много като съставляващи известия по смисъла на точка 91 от решение от 27 ноември 2012, Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), съдържащи критериите, по които EPSO възнамерява да прилага езиковия режим на конкурсите, които му е възложено да организира.
59 С оглед на произнасянето по допустимостта на настоящите жалби правната природа на обжалваните обявления следва да се разгледа именно в светлината на тези констатации.
По правната природа на обжалваните обявления
60 Както вече беше посочено в точка 42 по-горе, Комисията счита, че обжалваните обявления съставляват или потвърдителни актове, или чисто изпълнителни актове на Общите правила и на Общите насоки.
61 В това отношение следва да се припомни, на първо място, че видно от първа алинея на член 263 ДФЕС, жалба за отмяна може да се подаде срещу всички решения, приети от институциите на Съюза, без значение от тяхното естество или форма, които целят да породят правни последици (вж. решение от 6 април 2000 г., Испания/Комисия, C‑443/97, EU:C:2000:190, т. 27 и цитираната съдебна практика), т.е. които внасят промяна в правното положение, което е съществувало преди тяхното приемане (вж. в този смисъл решение от 29 юни 1995 г., Испания/Комисия, C‑135/93, EU:C:1995:201, т. 21).
62 Видно от тази съдебна практика, извън обхвата на съдебния контрол по член 263 ДФЕС остава всеки акт, който не поражда задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на правните субекти, каквито са потвърдителните и чисто изпълнителните актове, актовете, представляващи само препоръки или становища, както и по принцип вътрешните инструкции (вж. в този смисъл определение от 14 май 2012 г., Sepracor Pharmaceuticals (Ирландия)/Комисия, C‑477/11 P, непубликувано, EU:C:2012:292, т. 52 и цитираната съдебна практика).
63 Що се отнася по-конкретно до потвърдителните актове, видно от постоянната съдебна практика, даден акт се счита за чисто потвърдителен по отношение на предходен индивидуален акт, когато той не съдържа нов елемент в сравнение с последния и не е предшестван от преразглеждане на положението на неговия адресат (вж. в този смисъл решения от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 44, от 6 май 2009 г., M/EMEA, T‑12/08 P, EU:T:2009:143, т. 47 и от 15 септември 2011 г., CMB и Christof/Комисия, T‑407/07, непубликувано, EU:T:2011:477, т. 89). Тази съдебна практика, от друга страна, може да бъде пренесена към актовете, които не могат да се разглеждат като индивидуални актове (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2014 г., Испания/Комисия, T‑481/11, EU:T:2014:945, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика), като регламент или обявление за конкурс (вж. решение от 17 декември 2015, Италия/Комисия, T‑295/13, непубликувано, EU:T:2015:997, т. 76 и цитираната съдебна практика).
64 Що се отнася до чисто изпълнителните актове, следва да се приеме, че такива актове не пораждат права и задължения за трети лица, а се приемат в изпълнение на предходен акт, който има за цел да породи задължителни правни последици, като всички аспекти на уредената с последния акт норма вече са били дефинирани и приети (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2008 г., Италия/Комисия, T‑185/05, EU:T:2008:519, т. 51—53 и цитираната съдебна практика; вж. също така и заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело Комисия/Парламент и Съвет (C‑427/12, EU:C:2013:871, т. 63).
65 Следва да се припомни, на второ място, че съгласно член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника, в обявленията за конкурси като обжалваните обявления, когато конкурсът се провежда чрез изпит, се посочва естеството на изпита и начина на оценяване. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика текстът на обявлението за конкурс представлява рамката както за законосъобразността, така и рамката за преценка на конкурсната комисия. От друга страна, основната роля на обявлението за конкурс се изразява във възможно най-точно информиране на заинтересуваните лица относно естеството на изискванията за заемане на съответната длъжност, за да им се даде възможност да преценят дали следва да подадат документи за кандидатстване (вж. решение от 17 декември 2015 г., Италия/Комисия, T‑295/13, непубликувано, EU:T:2015:997, т. 49 и цитираната съдебна практика).
66 Затова всяко обявление за конкурс се приема с цел да установи правилата, уреждащи процедурата по провеждането на един или няколко конкретни конкурса, чиято нормативна рамка то определя по този начин в зависимост от поставената от ОН цел. Именно тази нормативна рамка, която, според случая, е установена съгласно с общоприложимите правила за организирането на конкурсите, урежда съответната конкурсна процедура от момента на публикуването на разглежданото обявление до публикуването на списъка за бъдещи назначения на издържалите съответния конкурс (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2015 г., Италия/Комисия, T‑295/13, непубликувано, EU:T:2015:997, т. 50).
67 С оглед на гореизложеното се налага изводът, че обявление за конкурс, като обжалваните обявления, което, като се имат предвид конкретните нужди на съответните институции или органи на Съюза, установява нормативната рамка на конкретен конкурс, включително и неговия езиков режим, и поради това поражда самостоятелни правни последици, по принцип не може да се приеме за потвърдителен акт или за чисто изпълнителен акт на предходни актове. Макар че при упражняване на функциите си, състоящи се в приемането на обявление за конкурс, ОН трябва, когато случаят е такъв, да спазва или да прилага правила, съдържащи се в предходни актове с общо приложение, нормативната рамка на всеки конкурс е установена и конкретизирана в съответното обявление за конкурс, което по този начин уточнява изискванията за заемане на съответната длъжност или на съответните длъжности.
68 Във всички случаи, и дори да се приеме, че обявление за конкурс може, по принцип, да бъде потвърдителен акт или чисто изпълнителен акт на предхождащи го актове, видно от цитираната в точки 62 и 63 от настоящото съдебно решение съдебна практика, даден акт може да бъде приет за чисто потвърдителен или за чисто изпълнителен акт на предхождащ го акт само в случаите, в които последният има за цел да породи правни последици. Но както беше посочено в точки 48—57 по-горе, случаят не е такъв при Общите правила и Общите насоки.
69 Всъщност в точка 58 по-горе беше направен изводът, че Общите правила и Общите насоки трябва да се тълкуват най-много като съставляващи известия по смисъла на точка 91 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), съдържащи критериите, по които EPSO възнамерява да прилага езиковия режим на конкурсите, които му е възложено да организира.
70 С оглед на предходното следва да се направи изводът, че обжалваните обявления за конкурси съставляват актове, които пораждат задължителни правни последици по отношение на езиковия режим на разглежданите конкурси и поради това съставляват обжалваеми актове. Обстоятелството, че при тяхното приемане EPSO се съобразява с критериите, посочени в Общите правила и в Общите насоки, към които обжалваните обявления препращат изрично (вж. т. 13 по-горе), не може да постави под съмнение тази констатация.
71 Затова следва да се отхвърли противопоставеното от Комисията твърдение за липса на абсолютна процесуална предпоставка и настоящите жалби да се разгледат по същество.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Съединява дела T‑353/14 и T‑17/15 за целите на съдебното решение.
2) Отменя Обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/276/14 с цел да бъде съставен списък за назначения на администратори и Обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/294/14 с цел да бъде съставен списък за назначения на администратори в областта на защита на данните в Европейския надзорен орган по защита на данните.
3) Европейската комисия понася наред с направените от нея съдебни разноски и направените от Италианската република съдебни разноски.
4) Република Литва понася направените от нея съдебни разноски, свързани с встъпването ѝ по дело T‑17/15.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 септември 2016 година.
Подписи