Дела T‑353/14 и T‑17/15
(публикувани откъси)
Италианска република
срещу
Европейска комисия
„Езиков режим — Обявления за конкурси на общо основание за назначаване на администратори — Избор на втори език измежду три езика — Регламент № 1 — Член 1г, параграф 1, член 27 и член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица — Принцип на недопускане на дискриминация — Пропорционалност“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 15 септември 2016 г.
1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Общи правила, приложими към конкурсите на общо основание — Акт, който не съдържа нови правила, излизащи извън обхвата на произтичащите от правото на Съюза задължения — Изключване
(член 263 ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие —Обявление за конкурс на общо основание, в което се предвижда ограничаване на избора на втория език за участие в конкурса - Включване
(член 263 ДФЕС; член1, параграф 1, буква д) от Правилника за длъжностните лица)
1. За да се прецени дали определени текстове имат за цел установяването на задължителни правила, които могат да бъдат предмет на жалба на основание член 263 ДФЕС, следва да се разгледа тяхното съдържание Ако с него не се установяват специфични или нови задължения, самото публикуване на дадено известие не е достатъчно, за да се направи изводът, че то представлява акт, който може да породи задължителни правни последици.
Що се отнася до Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, публикувани в Официалния вестник на Европейския съюз от Европейската служба за подбор на персонала включително, и Общите насоки на Колегиума на административните ръководители за използването на езици в конкурсите на EPSO, съдържащи се в приложение 2 към тях, видно от самата редакция на посочените текстове, с тяхното публикуване не се определя окончателно общият езиков режим на конкурсите, които тази служба има за задача да организира. Всъщност Общите правила и Общите насоки предвиждат изрично, че изборът на езиковия режим на всеки конкурс се определя в обявлението за конкурса, което ще бъде прието в момента на започването на свързаната с него процедура. Вследствие на това не може да се приеме, че съответните текстове установяват специфични или нови задължения.
От друга страна и във всички случаи, макар и Общите правила и Общите насоки да съдържат и редица преценки, съгласно които изборът на втория език на организираните от EPSO конкурси, както и на езика за кореспонденция между последната и кандидатите, е ограничен до немски, английски и френски език, тези преценки не могат да се тълкуват като установяващи езиков режим, приложим за всички организирани от EPSO конкурси, като се има предвид, че никоя разпоредба не предоставя на последната или на Колегиума на административните ръководители правомощието да определят такъв общоприложим режим или да приемат в това отношение принципни правила, от които обявленията за конкурсите биха могли да се отклонят само в изключителни случаи. В това отношение няма пречка, с цел да се гарантира равното третиране и правната сигурност, EPSO да приема и да публикува актове като Общите правила и Общите насоки, които имат за цел да обявят как тази служба възнамерява да се ползва в определени ситуации с признатото ѝ от тези разпоредби право на преценка.EPSO обаче е обвързано с такива текстове единствено ако те не се отклоняват от правилата с общо приложение, уреждащи нейните правомощия, и при условие че с тяхното приемане тя не отказва да упражнява признатото ѝ правомощие при преценката на нуждите на институциите и на органите на Съюза, включително и на езиковите нужди на последните, във връзка с организирането на различните конкурси
Следва да се направи изводът, че Общите правила и Общите насоки трябва да се тълкуват най-много като съставляващи известия, съдържащи критериите, по които EPSO възнамерява да прилага езиковия режим на конкурсите, които му е възложено да организира.
(вж. т. 47, 49, 50, 52, 53, 57 и 58)
2. Жалба за отмяна може да се подаде срещу всички решения, приети от институциите на Съюза, без значение от тяхното естество или форма, които целят да породят правни последици, т.е които внасят промяна в правното положение, което е съществувало преди тяхното приемане. От това следва, че извън обхвата на съдебния контрол по член 263 ДФЕС остава всеки акт, който не поражда задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на правните субекти, каквито са потвърдителните и чисто изпълнителните актове. Що се отнася по-конкретно до потвърдителните актове, актът се счита за чисто потвърдителен по отношение на предходен индивидуален акт, когато той не съдържа нов елемент в сравнение с последния и не е предшестван от преразглеждане на положението на неговия адресат. Това разсъждение може да бъде отнесено към актовете, които не могат да се разглеждат като индивидуални актове като регламент или обявление за конкурс. Що се отнася до чисто изпълнителните актове, такива актове не пораждат права и задължения за трети лица, а се приемат в изпълнение на предходен акт, който има за цел да породи задължителни правни последици, като всички аспекти на уредената с последния акт норма вече са били дефинирани и приети.
Що се отнася до обявленията за конкурси, всяко обявление за конкурс се приема с цел да установи правилата, уреждащи процедурата по провеждането на един или няколко конкретни конкурса, чиято нормативна рамка то определя по този начин в зависимост от поставената от органа по назначаването цел. Именно тази нормативна рамка, която, според случая, е установена съгласно с общоприложимите правила за организирането на конкурсите, урежда съответната конкурсна процедура от момента на публикуването на разглежданото обявление до публикуването на списъка за бъдещи назначения на издържалите съответния конкурс. Налага се изводът, че обявление за конкурс, което, като се имат предвид конкретните нужди на съответните институции или органи на Съюза, установява нормативната рамка на конкретен конкурс, включително и неговия езиков режим, и поради това поражда самостоятелни правни последици, по принцип не може да се приеме за потвърдителен акт или за чисто изпълнителен акт на предходни актове. Макар че при упражняване на функциите си, състоящи се в приемането на обявление за конкурс, органът по назначаването трябва, когато случаят е такъв, да спазва или да прилага правила, съдържащи се в предходни актове с общо приложение, нормативната рамка на всеки конкурс е установена и конкретизирана в съответното обявление за конкурс, което по този начин уточнява изискванията за заемане на съответната длъжност или на съответните длъжности.
(вж. т. 61—64, 66, 67 и 70)