РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
22 февруари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Колективни уволнения — Директива 98/59/ЕО — Член 2, параграф 1 — Възникване на задължението за информиране и консултиране — Брой на планирани или действителни уволнения — Член 1, параграф 1 — Доброволно прекратяване на трудови договори преди уволнения — Начин за изчисляване на броя на уволненията“
По дело C‑589/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia de las Islas Baleares (Висш съд за Балеарските острови, Испания) с акт от 29 август 2022 г., постъпил в Съда на 23 септември 2022 г., в рамките на производство по дело
J.L.O.G.,
J.J.O.P.
срещу
Resorts Mallorca Hotels International SL,
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: F. Biltgen (докладчик), председател на състава, N. Wahl и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за J.L.O.G. и J.J.O.P., от J. L. Valdés Alias, abogado,
– за Resorts Mallorca Hotels International SL, от M. Sánchez Rubio, abogado,
– за испанското правителство, от I. Herranz Elizalde, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от I. Galindo Martín и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1 и на член 2, параграф 1 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (ОВ L 225, 1998 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между J.L.O.G. и J.J.O.P. и Resorts Mallorca Hotels International SL по повод валидността на тяхното уволнение.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 1, параграф 1 от Директива 98/59 гласи:
„По смисъла на настоящата директива:
а) „колективни уволнения“ означава уволненията, извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, като според избора на съответната държава членка броят на съкратените работници е:
i) било то за срок от 30 дни:
– най-малко 10 души в организация, в която нормално работят повече от 20 и по-малко от 100 работници;
– най-малко 10 % от броя на работниците в организация, в която нормално работят най-малко 100, но по-малко от 300 работници;
– най-малко 30 души в организация, в която нормално работят 300 или повече работници,
ii) било то за срок от 90 дни — най-малко 20 души, независимо от нормалния брой на работниците в съответната организация;
[…]
За да бъде изчислен броят на уволнените работници, посочен в първата подточка на буква а), прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, се приравнява към уволнение, при условие че са уволнени най-малко пет работници“.
4 Член 2 от Директивата, който е част от раздел II, озаглавен „Информиране и консултиране“, гласи:
„1. Когато работодателят планира колективни уволнения, той започва своевременно консултации с работниците с оглед постигането на споразумение.
2. Консултациите включват поне: начини и средства за избягване на колективните уволнения или намаляване на броя на засегнатите работници, както и смекчаване на евентуалните последици чрез използване на съпътстващи социални мерки, които имат за цел, inter alia, помощ за пренасочване или преквалифициране на уволнените работници.
[…]“.
Испанското право
5 Член 51 от Estatuto de los Trabajadores (Статут на работниците), изменен с Real Decreto Legislativo 2/2015, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Estatuto de los Trabajadores (Законодателен кралски указ 2/2015 за одобряване на преработения текст на Закона за статута на работниците) от 23 октомври 2015 г. (BOE, бр. 255 от 24 октомври 2015 г., стр. 100224), озаглавен „Колективно уволнение“, предвижда:
„1. По смисъла на разпоредбите на [Статута на работниците] „колективно уволнение“ означава прекратяването на трудови договори по икономически, технически, организационни или производствени причини, когато в рамките на 90 дни се прекратят договорите на поне:
а) десет работници в предприятия, в които са заети по-малко от 100 работници;
b) 10 % от броя на работниците в предприятия, в които са заети между 100 и 300 работници;
c) 30 работници в предприятия, в които са заети повече от 300 работници.
[…]
За изчисляване на броя прекратени договори, предвиден в параграф 1 от настоящия член, се вземат предвид и всички останали договори, прекратени през разглеждания период по инициатива на работодателя на основания, които не са свързани с конкретния работник, различни от предвидените в член 49, параграф 1, буква c) от настоящия закон, при условие че броят им е поне пет.
Когато в рамките на последователни 90‑дневни периоди с цел да заобиколи разпоредбите на настоящия член предприятието прекрати трудови договори на основание член 52, буква c) от настоящия закон, чийто брой е под установените по-горе прагове, без да са налице нови причини, обосноваващи такова действие, се счита, че новите случаи на прекратяване съставляват заобикаляне на закона с измамна цел, като прекратяването се обявява за нищожно.
2. Преди колективното уволнение се провеждат консултации с представителите на работниците в продължение на най-много 30 календарни дни, а за предприятия с по-малко от 50 работници — в продължение на най-много 15 дни. При консултациите с представителите на работниците се разглеждат най-малкото възможностите за избягване или намаляване на броя на колективните уволнения и за смекчаване на последиците от тях чрез съпътстващи социални мерки, като например преместване на друга работа, професионално обучение или преквалификация с цел по-лесно намиране на работа. […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
6 Ответникът в главното производство се занимава с управление и стопанисване на хотели.
7 На 25 септември 2019 г. ответникът в главното производство уведомява Juzgado de lo Mercantil de Palma (Търговски съд Палма де Майорка, Испания), че започва преговори с цел рефинансиране или предварително предложение за споразумение с кредиторите. Към тази дата ответникът в главното производство разполага с 43 работници в седалището си.
8 В периода от август 2019 г. до декември 2019 г. броят на хотелите, които се управляват и стопанисват от ответника в главното производство, е намалял от 20 на седем. От 13‑те хотела, чието управление е прекратено, седем принадлежат на различни дружества от групата Grupo Globales.
9 На 30 декември 2019 г. ответникът в главното производство подписва споразумение с дружествата, които са собственици на седемте хотелски обекта, както и с Amla Explotaciones Turísticas SA (наричано по-нататък „Amla Explotaciones“), което също принадлежи на Grupo Globales. Споразумението предвижда, че считано от 1 януари 2020 г., договорите за наем на посочените обекти, управлявани до този момент от ответника в главното производство, ще бъдат прекратени, че стопанисването на обектите ще бъде прехвърлено на Amla Explotaciones и че всички трудови договори на персонала на хотелските обекти, които са в сила към 31 декември 2019 г., ще бъдат прехвърлени на Grupo Globales, като по този начин Grupo Globales встъпва в тези договори в качеството на работодател.
10 С оглед на тези обстоятелства в документ, изготвен ad hoc, ответникът в главното производство отправя питане до всички членове на персонала си, които работят в седалището му, дали са склонни да се срещнат с ръководния състав на Grupo Globales с цел попълване на десет работни места, от които новият стопанин би могъл да се нуждае, за да се справи с нарастващия обем на работата в общите му служби, дължащ се на управлението на седемте хотелски обекта.
11 След събеседванията, на 30 декември 2019 г. девет работници подписват документ с идентично съдържание, в който се посочва намерението им да престанат да работят за ответника в главното производство, считано от 14 януари 2020 г. На 15 януари 2020 г. тези девет работници подписват трудови договори с Amla Explotaciones. Договорите съдържат клауза, с която им се признават прослуженото време, категорията и възнаграждението, които са получавали при ответника в главното производство, като се посочва, че тези условия са били признати в лично качество, без в никакъв случай да е налице суброгация на предприятие, тъй като наемането на работа е предшествано от прекратяване на трудовото им правоотношение с предишния работодател.
12 През януари 2020 г. в седалището на ответника в главното производство са наети само 32 работници. Сред 11‑те работници, престанали да работят там, са деветте работници, подписали посоченото предизвестие за доброволно напускане на 30 декември 2019 г.
13 На 31 януари 2020 г. двамата ищци в главното производство, както и седем други работници, които тогава са работили за ответника в главното производство, са уведомени за своето уволнение по организационни и производствени причини. В резултат на тези девет уволнения персоналът на ответника в главното производство в седалището му е сведен до 23 работници.
14 Ищците в главното производство предявяват иск срещу уволнението си пред Juzgado de lo Social no 2 de Palma (Съд по трудови и осигурителни спорове № 2, Палма де Майорка, Испания), като твърдят, че ответникът в главното производство е трябвало да започне процедура за колективни уволнения и че като изкуствено е насърчил доброволното напускане на някои работници, за да избегне започването на такава процедура, е действал чрез измама.
15 Тъй като искът е отхвърлен с мотива, че броят на уволненията не достига определените прагове за задължително започване на процедура за колективни уволнения, ищците в главното производство обжалват това решение пред запитващата юрисдикция.
16 Пред последната ответникът в главното производство твърди, че доброволните напускания не могат да се отчетат при изчисляване на броя на уволненията или на приравнените на тях случаи на прекратяване на трудови договори и че тъй като тези доброволни напускания не могат да бъдат взети предвид, определените прагове за задължително започване на процедура за колективни уволнения не са достигнати. Според ответника в главното производство решението му да уволни девет работници по обективни причини, не отчитало резултата от процеса по събеседване, който бил прозрачен и доброволен и в хода на който работниците, които са сметнали за уместно, са приели предложението за доброволно напускане. Напротив, това решение било взето в зависимост от действителното положение към датата на приемането си и отговаряло на анализа на организационните и производствените му нужди, след като Grupo Globales поема част от персонала.
17 Като се позовава на практиката на Съда, и по-специално на решения от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др. (C‑44/08, EU:C:2009:533), от 11 ноември 2015 г., Pujante Rivera (C‑422/14, EU:C:2015:743), и от 21 септември 2017 г., Ciupa и др. (C‑429/16, EU:C:2017:711), запитващата юрисдикция има съмнения дали в положение като разглежданото в главното производство, от една страна, работодател, който в кризисна ситуация предвижда напускането на определен брой работници, който може да надхвърли, и който действително е надхвърлил праговете, предвидени за колективно уволнение, без обаче да спазва задълженията за уведомяване и консултиране, нарушава полезното действие на Директива 98/59, а от друга страна, дали твърдяното доброволно напускане на девет работници преди уволненията на ищците в главното производство и на други работници трябва да се приравни на уволнения и да се отчете при изчисляването на броя на уволненията, предвиден в член 1, параграф 1, буква а) от тази директива.
18 При тези обстоятелства Tribunal Superior de Justicia de las Islas Baleares (Висш съд за Балеарските острови, Испания) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 2 от Директива [98/59], в светлината на решение на СЕС от 10 септември 2009 г. по дело C‑44/08, EU:C:2009:533, да се тълкува в смисъл, че задълженията за консултиране и уведомяване, които съставляват полезното действие на Директивата, възникват от момента, в който в рамките на процес по преструктуриране предприятието планира прекратяване на трудови договори, които може да надхвърлят броя на определеното за колективните уволнения ограничение, независимо от факта, че в крайна сметка броят на уволненията или на приравнените на тях случаи на прекратяване на трудови договори не достига това ограничение поради намаляване на броя им чрез мерки на предприятието, предприети без предварително консултиране с представителите на работниците?
2) Член 1, параграф 1, последна алинея от Директива [98/59], който предвижда, че: „[з]а да бъде изчислен броят на уволнените работници, посочен в първата подточка на буква а), прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, се приравнява към уволнение, при условие че са уволнени най-малко петима работници“, обхваща ли този член в кризисна ситуация, при която може да се предвиди съкращаване на персонала, включително уволнения, предложеното от предприятието напускане на работниците, което не е било желано, но е било прието от тях, след като са получили твърда оферта за незабавно постъпване в друго предприятие, като работодателят е договорил с другото предприятие възможност неговите работници да провеждат интервюта с оглед на възможното им наемане на работа?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
19 С първия си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 2, параграф 1 от Директива 98/59 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него задължение за консултиране възниква от момента, в който в рамките на план за преструктуриране работодателят предвижда или планира намаляване на работните места, чийто брой може да надхвърли определените за попадане в обхвата на понятието „колективни уволнения“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от посочената директива, или едва от момента, в който, след като е приел мерки за намаляване на този брой, работодателят се е убедил, че действително ще трябва да уволни определен брой работници, който е по-голям от определените в последната разпоредба.
20 За да се отговори на този въпрос, най-напред следва да се припомни, че що се отнася до задължението на работодателя да проведе предвидените в член 2 от посочената директива консултации, Съдът многократно е постановявал, че задълженията за консултиране и уведомяване възникват преди решението на работодателя да прекрати трудовите договори (решения от 27 януари 2005 г., Junk, C‑188/03, EU:C:2005:59, т. 37, и от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др., C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 38).
21 Всъщност постигането на посочената в член 2, параграф 2 от Директива 98/59 цел да се избегне прекратяването на трудови договори или да се намали броят им, би било застрашено, ако консултациите с представителите на работниците се извършат след решението на работодателя да прекрати трудовите договори (вж. в този смисъл решения от 27 януари 2005 г., Junk, C‑188/03, EU:C:2005:59, т. 38, и от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др., C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 46).
22 Следователно според практиката на Съда предвидената в член 2 от Директива 98/59 процедура за консултиране трябва да започне от работодателя от момента на приемане на стратегическо или търговско решение, което му налага да предвиди или планира извършването на колективни уволнения (решения от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др., C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 48, и от 21 септември 2017 г., Ciupa и др., C‑429/16, EU:C:2017:711, т. 34).
23 В това отношение следва да се отбележи, че делата, по които са постановени решение от 21 септември 2017 г., Ciupa и др. (C‑429/16, EU:C:2017:711), и решение от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др. (C‑44/08, EU:C:2009:533), са свързани с икономически решения, чиято пряка цел не е била да се прекратят конкретни трудови правоотношения, но които решения въпреки това са могли да имат отражение върху заетостта на определен брой работници.
24 Безспорно Съдът е приел, от една страна, че ако задължението за консултиране възникне преждевременно, то може да доведе до резултати, които са в противоречие с целта на Директива 98/59, като например ограничена гъвкавост на предприятията при преструктуриране, по-тежки задължения от административен характер и ненужна тревога у работниците за сигурността на работното им място (решение от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др., C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 45). От друга страна, Съдът приема, че за да се проведат консултации в съответствие с техните цели, а именно да се избегне прекратяването на трудови договори или да се намали броят на прекратените договори, както и да се смекчат последиците им, е необходимо да бъдат определени релевантните фактори и елементи, свързани с планираните колективни уволнения. Когато обаче решение, за което се счита, че ще доведе до колективни уволнения, е само планирано и по тази причина съществува само вероятност за подобни уволнения и релевантните фактори за консултациите не са известни, посочените цели не могат да бъдат постигнати (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др., C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 46).
25 Съдът обаче е уточнил също, че тъй като в съответствие с член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 98/59 консултациите фактически трябва да се отнасят именно до възможностите да се избегнат или ограничат планираните колективни уволнения, ако консултациите започнат, след като вече е взето решение, което налага такива колективни уволнения, всъщност няма как да се разгледат възможните алтернативи, за да се избегнат тези уволнения (решение от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др., C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 47).
26 В случая от акта за преюдициално запитване става ясно, че в периода между август 2019 г. и края на декември 2019 г. броят на хотелите, които се управляват и стопанисват от ответника в главното производство, е намалял от 20 на седем. По-специално, на 30 декември 2019 г. той сключва споразумение, в приложение на което управлението на седем от тези 13 хотела е прекратено и възобновено от 1 януари 2020 г. от Amla Explotaciones.
27 С оглед на мащаба на така предприетата промяна в дейността по управление и стопанисване и на разумно възможните последици от гледна точка на обема на работата в седалището му, решението за започване на дискусии за прекратяване на дейността по управление и стопанисване в тези седем хотелски обекта може да се приеме за стратегическо или търговско решение, задължаващо ответника в главното производство да предвиди или планира колективни уволнения по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 22 от настоящото решение, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция.
28 В това отношение, от една страна, е важно да се подчертае, че ответникът в главното производство е знаел, че прехвърлянето на управлението на посочените хотелски обекти ще доведе до увеличаване на обема на работата за Amla Explotaciones, налагащо наемането на десет нови работници, поради което той отправя питане до членовете на персонала си, работещи в седалището му, дали са склонни да се срещнат с ръководния състав на Grupo Globales. Следователно той е можел да се съмнява, че ще претърпи намаляване на обема на работата, което ще бъде от същия мащаб или от мащаб, подобен на нарастването на обема на работата на Amla Explotaciones.
29 От друга страна, в преюдициалното запитване се посочва, че решението на ответника в главното производство да уволни девет работници, отговаря на анализа на неговите организационни и производствени нужди след прехвърлянето на управлението и стопанисването на въпросните седем хотелски обекта на Amla Explotaciones и след напускането на девет от работниците му и преминаването им на работа към Amla Explotaciones. С оглед на това решение ответникът в главното производство е трябвало разумно да очаква, че ще трябва да намали значително броя на своите работници в седалището си, за да бъде този брой в съответствие с оставащите обеми на дейността му и на работата.
30 Следователно, след като решението за прехвърляне на дейността по управление и стопанисване на седемте хотела на Amla Explotaciones по необходимост предпоставя ответникът в главното производство да планира колективни уволнения, той е трябвало да проведе предвидените в член 2 от Директива 98/59 консултации, доколкото е съществувала възможност да бъдат изпълнени условията, определени в член 1, параграф 1 от тази директива.
31 Този извод се налага, още повече че целта на задължението за консултиране, предвидено в член 2 от посочената директива — а именно да се избегне прекратяването на трудови договори или да се намали броят им, както и да се смекчат последиците им — и целта, която ответникът в главното производство преследва в случая, като отправя питане до работниците си дали са склонни да преминат интервюта с Amla Explotaciones — а именно да се позволи на някои от неговите работници да сключат договорни отношения с последното, и в резултат на това да се намали броят на индивидуалните уволнения — до голяма степен съвпадат. Всъщност, след като решение, което води до значително намаляване на броя на управляваните и стопанисвани от ответника в главното производство хотели, може да доведе до също толкова значително намаляване на дейността му и на обема на работата в седалището му, а следователно и на броя на работниците, от които той се нуждае, доброволното напускане на определен брой работници към дружеството, което поема част от прехвърлената дейност, очевидно може да позволи да се избегнат колективни уволнения.
32 С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 от Директива 98/59 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него задължение за консултиране възниква от момента, в който в рамките на план за преструктуриране работодателят предвижда или планира намаляване на работните места, чийто брой може да надхвърли праговете за съкращаване на места, определени в член 1, параграф 1, буква а) от посочената директива, а не от момента, в който, след като е приел мерки, състоящи се в намаляване на този брой, работодателят се увери, че действително ще трябва да уволни определен брой работници, който е по-голям от определения в тези прагове.
По втория въпрос
33 Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.
По съдебните разноски
34 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
Член 2, параграф 1 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения
трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в него задължение за консултиране възниква от момента, в който в рамките на план за преструктуриране работодателят предвижда или планира намаляване на работните места, чийто брой може да надхвърли праговете за съкращаване на места, определени в член 1, параграф 1, буква а) от посочената директива, а не от момента, в който, след като е приел мерки, състоящи се в намаляване на този брой, работодателят се увери, че действително ще трябва да уволни определен брой работници, който е по-голям от определения в тези прагове.
Подписи