РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
22 февруари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза — Задължение за възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС) и за заплащане на лихва върху възстановената сума — Възстановяване поради допуснати от данъчнозадълженото лице счетоводни грешки — Възстановяване поради изменение със задна дата на реда и условията за изчисляване на подлежащия на приспадане ДДС за общи разходи на данъчнозадълженото лице“
По дело C‑674/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Gelderland (Първоинстанционен съд Гелдерланд, Нидерландия) с акт от 26 октомври 2022 г., постъпил в Съда на 31 октомври 2022 г., в рамките на производство по дело
Gemeente Dinkelland
срещу
Ontvanger van de Belastingdienst/Grote ondernemingen, kantoor Zwolle
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos (докладчик), председател на състава, O. Spineanu‑Matei, J.‑C. Bonichot, S. Rodin и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Gemeente Dinkelland, от D. van der Zijden, финансов съветник,
– за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и J. M. Hoogveld, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Jokubauskaitė и W. Roels, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на правото на Съюза относно задължението на държавите членки за плащане на лихва върху сумите, които възстановяват като събран в нарушение на правото на Съюза данък върху добавената стойност (ДДС).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Gemeente Dinkelland (община Динкелланд, Нидерландия) и Ontvanger van de Belastingdienst/Grote ondernemingen, kantoor Zwolle (Данъчна администрация/големи предприятия, териториално данъчно подразделение Зволе) (наричана по-нататък „данъчната администрация“) относно отказа на последната да плати на община Динкелланд възстановителна лихва върху сумата на възстановения ѝ ДДС.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 9 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) предвижда:
„1. „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност.
2. Освен лицата, посочени в параграф 1, всяко лице, което инцидентно доставя ново превозно средство, което се изпраща или превозва до клиента от продавача или клиента, или от името на продавача или клиента до местоназначение извън територията на държава членка, но на територията на Общността, се счита за данъчнозадължено лице“.
4 Член 168 от тази директива гласи:
„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
a) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;
б) дължимия ДДС по отношение на сделки, третирани като доставки на стоки или услуги в съответствие с член 18, буква а) и член 27;
в) дължимия ДДС по отношение на вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), i);
г) дължимия ДДС върху сделки, третирани като вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с членове 21 и 22;
д) дължимия или платен ДДС по отношение на вноса на стоки в тази държава членка“.
5 Член 173 от посочената директива предвижда:
„1. В случаите на стоки или услуги, използвани от данъчнозадължено лице както за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане в съответствие с членове 168, 169 и 170, така и на сделки, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане, само такава част от ДДС, която може да се припише на първите сделки, подлежи на приспадане.
Частта, подлежаща на приспадане, се определя […] за всичките сделки, извършени от данъчнозадълженото лице.
2. Държавите членки могат:
[…]
в) да разрешат или задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането на базата на използването на всички или на част от стоките и услугите;
[…]“.
6 Съгласно член 183 от същата директива:
„Когато за даден данъчен период сумата на приспаданията надвиши сумата на дължимия ДДС, държавите членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят разликата към следващия период в съответствие с условията, които те определят.
Въпреки това, държавите членки могат да откажат възстановяване или прехвърляне, ако разликата е незначителна“.
7 Член 203 от Директивата за ДДС гласи:
„ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура“.
8 Член 250, параграф 1 от тази директива гласи:
„Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки“.
Нидерландското право
9 Член 28с от Invorderingswet 1990 (Закон за връщането от 1990 г.) (наричан по-нататък „Законът за връщането“) предвижда:
„1. Реципиент, който по силата на решение на данъчен инспектор трябва да възстанови сума, събрана като данък в нарушение на правото на Съюза, е длъжен при поискване да плати възстановителна лихва на данъчнозадълженото лице.
2. Възстановителната лихва по параграф 1 се изчислява като проста лихва и се дължи за периода от деня след датата на плащането, издължаването или превеждането на данъка или таксата, до деня, предхождащ датата на възстановяването, като се начислява върху подлежащата на възстановяване или възстановената на данъчнозадълженото лице сума. Чрез дерогация от първото изречение възстановителната лихва по параграф 1 не се начислява за дните, за които е платена данъчна лихва по глава VA от [Algemene wet inzake rijksbelastingen (Общ закон за държавните данъци)] или възстановителна лихва по член 28b.
[…]“.
10 Член 30ha от Algemene wet inzake rijksbelastingen (Общ закон за държавните данъци) предвижда, че ако решението за възстановяване не е прието в срок от осем седмици, считано от датата на получаването на искането за възстановяване, лихва се начислява за периода от деня след датата, на която се навършват осем седмици от подаването на искането, до деня след датата, на която са навършват четиринадесет дни от приемането на решението за възстановяване. Когато за възстановяването се изисква становище от данъчната администрация относно съответната декларация, лихва се плаща и за периода от деня след датата, на която е извършено плащането, до деня след датата, на която се навършват четиринадесет дни от приемането на решението за възстановяване. В останалите случаи не се дължи лихва.
11 Wet op het BTW-compensatiefonds (Закон за компенсационния фонд за ДДС) се прилага само за общини, провинции и публични органи, които имат право да предоставят концесии за обществен транспорт. Съгласно този закон посочените публичноправни субекти имат право да получават от компенсационния фонд за ДДС (наричан по-нататък „FCT“) вноски за компенсиране на платения от тях ДДС за стоки и услуги, които използват за неикономически дейности.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12 Община Динкелланд извършва както неикономически дейности в качеството си по-конкретно на орган на публичната власт, така и икономически дейности, като свързаните с последните дейности сделки могат да подлежат или не на облагане с ДДС.
13 По отношение на икономическите си дейности община Динкелланд е данъчнозадължено лице по смисъла на член 9 от Директивата за ДДС. Следователно, когато са изпълнени условията по член 168 от същата директива, тази община има право да приспадне ДДС, който е платила на доставчиците си на стоки и услуги.
14 По отношение на неикономическите дейности община Динкелланд не се счита за данъчнозадължено лице по ДДС и следователно няма право на приспадане на ДДС по получени доставки, като обаче има право на вноски от FCT, с които да компенсира платения или дължим от нея ДДС.
15 С оглед на това за всяка издадена ѝ фактура с ДДС тази община трябва да определи дали съответната стока или услуга е за целите на неикономическите или на икономическите ѝ дейности, както и в последния случай дали има право на приспадане на ДДС по получени доставки.
16 За общите разходи на посочената община, които не могат да се отнесат пряко към определена дейност, ДДС може да подлежи отчасти на приспадане и отчасти на компенсиране от FCT. Община Динкелланд определя съответните части за приспадане и за компенсиране въз основа на счетоводните си отчети, като прилага коефициент на разпределение на данъка по получени доставки.
17 За периода 2012—2016 г. тази община е платила ДДС и е получила вноски от FCT въз основа на подадените от нея декларации.
18 След като на 14 април 2016 г. влиза в сила изменение на националната правна уредба относно счетоводната отчетност на общините и след като изменя квалификацията за данъчни цели на някои от дейностите си, община Динкелланд изготвя нов коефициент на разпределение на ДДС по получени доставки, при прилагането на който правото на вноска от FCT намалява, а правото на приспадане на този ДДС се увеличава.
19 Освен това при проверка на счетоводните си отчети тази общината установява някои грешно квалифицирани услуги и някои грешно вписани вземания или задължения.
20 Поради изложените две причини община Динкелланд внася в счетоводните си отчети корекции, налагащи преизчисляване на дължимия ДДС и на подлежащия на приспадане ДДС по получени доставки за периода 2012—2016 г. Въз основа на това на 29 септември 2017 г. тази община иска възстановяване на част от платения за тези години ДДС.
21 С решение от 1 юли 2020 г. данъчната администрация разрешава възстановяването на исканата сума в размер общо на 705 943 евро. На основание член 30ha от Общия закон за държавните данъци данъчната администрация предвижда плащане и на лихва в размер на 75 498 евро, изчислена върху възстановената сума за времето от датата, на която е получено искането за възстановяване, до датата, на която се навършват четиринадесет дни от съобщаването на решението за възстановяване.
22 На 31 юли 2020 г. община Динкелланд предявява искане да ѝ бъде платена възстановителна лихва по член 28c от Закона за връщането, изчислена върху възстановената сума и за периода от датата на плащането на ДДС. Данъчната администрация отхвърля това искане с решение от 9 септември 2020 г., а с решение от 15 юли 2021 г. отхвърля и подадената от общината жалба по административен ред.
23 Община Динкелланд обжалва последното решение пред Rechtbank Gelderland (Първоинстанционен съд Гелдерланд, Нидерландия), който в случая е запитващата юрисдикция.
24 Тази юрисдикция отбелязва, че данъчната администрация не е приложила член 28с от Закона за връщането — разпоредба, която е приета в резултат на постановяването на решение от 18 април 2013 г., Irimie (C‑565/11, EU:C:2013:250), и която предвижда, че при възстановяване на данък, събран в нарушение на правото на Съюза, на данъчнозадълженото лице трябва да се плати лихва, считано от деня след датата на плащането на данъка.
25 За разлика от данъчната администрация запитващата юрисдикция счита, че възстановяване поради повече ДДС по получени доставки, за който не е поискано приспадане, е „събран“ по смисъла на член 28c от Закона за връщането. С оглед на това запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случая възстановената сума е получена в нарушение на правото на Съюза.
26 Според запитващата юрисдикция данъчната администрация не може да носи отговорност за грешките, допуснати в счетоводните отчети на община Динкелланд. От точка 56 от решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др. (C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306), обаче следвало, че задължението за плащане на лихва върху възстановената сума възниква поради лишаването за определен период от недължимо платената сума и не зависи от евентуалната вина на данъчнозадълженото лице.
27 По отношение на изменението на коефициента на разпределение на ДДС по получени доставки запитващата юрисдикция иска да се установи дали, като се има предвид, че дължащото се на това изменение възстановяване на сума за ДДС е в резултат основно на изменение на приложимите за общините счетоводни правила, лишаването от тази сума може да се счита за дължащо се на нарушение на правото на Съюза.
28 При тези обстоятелства Rechtbank Gelderland (Първоинстанционен съд Гелдерланд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1) Трябва ли правният принцип, че се дължи лихва за забава, когато възникне право на възстановяване на събран в нарушение на правото на Съюза данък, да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, на което се възстановява данъкът, трябва да се плати лихва за забава и при положение че:
a) възстановяването е в резултат на допуснати от данъчнозадълженото лице счетоводни грешки като описаните в настоящото решение, за които данъчният инспектор не е отговорен,
б) възстановяването се налага поради преизчисляване по нов критерий за разпределение, прилаган за целите на приспадане на данъка за общите разходи при описаните в настоящото решение обстоятелства?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, от кой момент в такъв случай възниква правото на лихва за забава?“.
По преюдициалните въпроси
29 С двата си въпроса, на които следва да се отговори заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че налага задължение за плащане на лихва на данъчнозадължено лице от момента, когато то е платило сумата за ДДС, която впоследствие данъчната администрация му е възстановила, ако това възстановяване е в резултат отчасти на констатацията, че поради грешки в счетоводните си отчети това лице не е упражнило напълно правото си на приспадане на ДДС по получени доставки за съответните години, и отчасти на изменение с обратно действие на реда и условията за изчисляване на подлежащия на приспадане ДДС за общи разходи.
30 Когато държава членка е събрала данък в нарушение на нормите на правото на Съюза, правните субекти имат право да им бъде възстановен не само недължимо събраният данък, но и пряко свързаните с него суми, платени на или удържани от тази държава. Това се отнася и за загубите, причинени от невъзможността да се използват парични средства поради преждевременна изискуемост на данъка (решения от 12 декември 2006 г., Test Claimants in the FII Group Litigation, C‑446/04, EU:C:2006:774, т. 205, и от 23 април 2020 г., Sole-Mizo и Dalmandi Mezőgazdasági, C‑13/18 и C‑126/18, EU:C:2020:292, т. 35 и цитираната съдебна практика).
31 Видно от посочената съдебна практика, принципът, че държавите членки са длъжни да възстановят с лихва сумите, които са събрали като данъци в нарушение на правото на Съюза, следва именно от това право (решение 23 април 2020 г., Sole-Mizo и Dalmandi Mezőgazdasági, C‑13/18 и C‑126/18, EU:C:2020:292, т. 36 и цитираната съдебна практика).
32 При искане за възстановяване на данък, събран в нарушение на правото на Съюза, принципът на ефективност налага националните норми, свързани с изчисляването на евентуално дължимите лихви, да не водят до лишаване на данъчнозадълженото лице от подходящо обезщетение за загубата, причинена от недължимото плащане на данъка (вж. в този смисъл решения от 19 юли 2012 г., Littlewoods Retail и др., C‑591/10, EU:C:2012:478, т. 29, и от 23 април 2020 г., Sole-Mizo и Dalmandi Mezőgazdasági, C‑13/18 и C‑126/18, EU:C:2020:292, т. 43 и цитираната съдебна практика).
33 Тази загуба зависи по-конкретно от това колко дълго е продължила невъзможността за използване на недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума и по принцип обхваща периода от датата на недължимото плащане на данъка до датата на възстановяването му (решение от 18 април 2013 г., Irimie, C‑565/11, EU:C:2013:250, т. 28).
34 Ето защо, за да се установи дали правото на Съюза задължава да се плати лихва на данъчнозадължено лице от момента, когато то е платило възстановената му впоследствие сума за ДДС, следва да се провери дали тази сума трябва да се счита за „събрана в нарушение на правото на Съюза“ по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 30—33 от настоящото решение.
35 На първо място, сумата на ДДС, събрана поради това, че данъчнозадълженото лице не е упражнило правото си на приспадане, представлява „събрана“ или „удържана“ сума.
36 На второ място, що се отнася до понятието „нарушение на правото на Съюза“, първо, когато е погрешно начислен от данъчнозадълженото лице, ДДС е събран не в нарушение на правото на Съюза, а в приложение на член 203 от Директивата за ДДС, който предвижда, че всяко лице, което посочи ДДС във фактура, дължи посочения в тази фактура данък (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2022 г., HUMDA, C‑397/21, EU:C:2022:790, т. 34 и цитираната съдебна практика).
37 Освен това съгласно член 250, параграф 1 от Директивата за ДДС всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят. Следователно данъчната администрация не нарушава правото на Съюза, когато събира ДДС въз основа на тази декларация, дори и данъчнозадълженото лице по някакви причини да не е включило в нея информацията, необходима, за да се определи обхватът на правото си на приспадане по член 168 от тази директива, и поради това не е упражнило това си право.
38 Следователно ДДС не може да се счита за събран „в нарушение на правото на Съюза“, поради това че данъчнозадълженото лице по погрешка не е упражнило правото си на приспадане.
39 Второ, ДДС, възстановен поради изменение с обратно действие на реда и условията за изчисляване на подлежащия на приспадане ДДС за общите разходи на данъчнозадължено лице, може да се счита за събран „в нарушение на правото на Съюза“ по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 30—33 от настоящото решение, само ако редът и условията за това изчисляване, които са действали първоначално и въз основа на които е събран този данък, са несъвместими с правото на Съюза поради приложимата национална правна уредба или поради изискване на данъчната администрация.
40 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 168 от Директивата за ДДС платеният по получени доставки ДДС подлежи на приспадане само когато стоките или услугите, за които е платен, се използват за целите на облагаеми сделки.
41 Платеният ДДС по получени доставки за общи разходи е за стоки и услуги, използвани за всички дейности на данъчнозадълженото лице.
42 При това положение следва да се направи разграничение между, от една страна, разпределението на посочения ДДС според това дали общите разходи се отнасят до икономически или неикономически дейности и от друга страна, когато общите разходи се отнасят до икономически дейности, разпределението според това дали става въпрос за облагаеми сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, или за освободени сделки, които не пораждат право на приспадане.
43 Що се отнася до разпределението на ДДС, платен по получени доставки, според това дали съответните разходи се отнасят до икономически или неикономически дейности, следва да се припомни, че ДДС, платен от данъчнозадължено лице по получени доставки на стоки и услуги, не подлежи на приспадане, ако тези стоки и услуги се използват за дейности, които поради неикономическия си характер не попадат в приложното поле на Директивата за ДДС (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2021 г., Българска национална телевизия, C‑21/20, EU:C:2021:743, т. 54 и цитираната съдебна практика).
44 Разпоредбите на Директивата за ДДС не съдържат правила относно методите или критериите, които държавите членки са длъжни да прилагат, когато приемат разпоредби, позволяващи да се направи разпределение на сумите, платени за ДДС по получени доставки, според това дали съответните разходи се отнасят към икономически или неикономически дейности (вж. по аналогия решение от 13 март 2008 г., Securenta, C‑437/06, EU:C:2008:166, т. 33).
45 При тези обстоятелства и за да могат данъчнозадължените лица да извършват необходимите изчисления, държавите членки следва да установят подходящи за тази цел методи и критерии, като зачитат стоящите в основата на общата система на ДДС принципи (вж. по аналогия решение от 13 март 2008 г., Securenta, C‑437/06, EU:C:2008:166, т. 34).
46 С оглед на това при упражняване на правото си на преценка държавите членки трябва да гарантират, че приспадането се извършва само за тази част от ДДС, която се отнася за сделки с право на приспадане. Държавите членки трябва следователно да следят изчисляването на съотношението между икономическите и неикономическите дейности да отразява обективно действителната част от разходите по получени доставки за всеки от двата вида дейности (вж. по аналогия решение от 13 март 2008 г., Securenta, C‑437/06, EU:C:2008:166, т. 37).
47 При упражняване на правото си на преценка държавите членки могат при необходимост да прилагат всеки подходящ коефициент на разпределение (вж. по аналогия решение от 13 март 2008 г., Securenta, C‑437/06, EU:C:2008:166, т. 38).
48 Що се отнася до разпределението на сумите на платения по получени доставки ДДС според това дали съответните разходи се отнасят до сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане, или до сделки, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане, от член 173, параграф 1 от Директивата за ДДС следва, че приспадане се допуска само за частта от ДДС, която може да се припише на сделките, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане. Съгласно член 173, параграф 2, буква в) от Директивата за ДДС обаче държавите членки могат да разрешат или задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането на базата на използването на всички или на част от стоките и услугите.
49 Следователно, ако са спазени изискванията, посочени в точки 43—48 от настоящото решение, правото на Съюза допуска държава членка да разреши или да задължи данъчнозадължено лице да установи чрез коефициент на разпределение, за чието определяне е отговорно, реда и условията за изчисляване на подлежащия на приспадане ДДС за общи разходи.
50 В случая подлежащият на приспадане ДДС за общи разходи на община Динкелланд е изчислен чрез прилагане на коефициент, който тази община сама е определила въз основа на счетоводните си отчети и който позволява разпределение между разходите, които са за неикономически дейности, и тези, които са за икономически дейности, както и разпределение в рамките на последните — между тези, които са по облагаемите сделки и дават право на приспадане на ДДС, и тези, които са по освободени сделки и не предоставят такова право. На посочената община е възстановена разглежданата сума за ДДС поради прилагането с обратно действие за периода 2012—2016 г. на нов коефициент на разпределение.
51 В отговор на отправеното ѝ от Съда на 19 юли 2023 г. искане за разяснения запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно нидерландската правна уредба действителното използване е критерият за отнасяне на стоките и услугите, включително свързаните с общите разходи, към неикономически или икономически дейности, както и в рамките на последните — към сделки с или без право на приспадане на ДДС.
52 Ето защо няма основание да се счита, че разглежданата в главното производство нидерландска правна уредба не отговаря на изискванията, посочени в точки 43—48 от настоящото решение.
53 При това от отговора на запитващата юрисдикция на искането за разяснения следва също, че тази правна уредба не уточнява реда и условията за определяне на действителното използване на отнасящите се за общите разходи стоки и услуги. Действащата до 2016 г. национална правна уредба относно счетоводната отчетност на общините е допускала, за разлика от изменящата я правна уредба, общите разходи да се считат за отнасящи се до основните дейности. Общините са разполагали с известна свобода на действие в това отношение.
54 Запитващата юрисдикция отбелязва също, че община Динкелланд и данъчната администрация са провели консултации с оглед на гарантиране на правна сигурност в това отношение, но не са стигнали до никакво споразумение, като данъчната администрация просто е възприела метода да определя действителното използване на стоките и услугите въз основа на счетоводните отчети на тази община. Впрочем методът, приложен на основание на действащата до 2016 г. национална правна уредба за счетоводната отчетност на общините, като цяло не отразявал неточно действителното използване на стоките и услугите.
55 Освен това от отговора на запитващата юрисдикция на това искане за разяснения не следва, че евентуалната неточност на данъчната квалификация на някои дейности, първоначално възприета и изменена впоследствие поради фактически и устройствени промени, се дължи на приложимата национална правна уредба или на изискване на данъчната администрация.
56 Видно от изложеното и ако запитващата юрисдикция не установи друго при проверките, които трябва да направи, за периода 2012—2016 г. община Динкелланд първоначално е използвала коефициент на разпределение, за чието определяне е била отговорна.
57 Следователно с оглед на изложените в точка 39 от настоящото решение съображения сумата за подлежащия на приспадане ДДС, изчислена въз основа на този критерий за разпределение, не представлява сума, събрана „в нарушение на правото на Съюза“, по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 30—33 от настоящото решение.
58 Накрая, важно е да се припомни, че дори при липсата на сума, „събрана в нарушение на правото на Съюза“, по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 30—33 от настоящото решение, следва да се вземе предвид член 183 от Директивата за ДДС, когато поради естеството си вземането за ДДС трябва да се разглежда като „надвзет ДДС“ по смисъла на тази разпоредба.
59 Съгласно практиката на Съда в това отношение, макар че член 183 от Директивата за ДДС нито предвижда задължение за плащане на лихва върху надвзет и подлежащ на възстановяване ДДС, нито уточнява момента, от който такава лихва се дължи, принципът на неутралност на системата за облагане с ДДС изисква финансовите загуби при възстановяване на надвзет ДДС да се компенсират чрез плащане на лихва за забава. Задължение за плащане на такава лихва съществува обаче само когато надвзетият ДДС не е възстановен в разумен срок (вж. в този смисъл решение от 12 май 2021 г., technoRent International и др., C‑844/19, EU:C:2021:378, т. 40).
60 В случая, ако тази разпоредба е приложима, което запитващата юрисдикция следва да прецени, е важно да се отбележи, че ако срокът, приложим за разглеждане на искането за възстановяване на ДДС от данъчната администрация, е осем седмици, като този, предвиден в член 30ha от Общия закон за държавните данъци, този срок не изглежда неразумен по смисъла на посочената в точка 59 от настоящото решение съдебна практика за разглеждането на искането за възстановяване на ДДС от данъчната администрация, в това число и за действителното извършване на възстановяването.
61 С оглед на всички изложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не налага задължение за плащане на лихва на данъчнозадължено лице от момента, когато то е платило сумата за ДДС, която впоследствие данъчната администрация му е възстановила, ако това възстановяване е в резултат отчасти на констатацията, че поради грешки в счетоводните си отчети това лице не е упражнило напълно правото си на приспадане на ДДС по получени доставки за съответните години, и отчасти на изменение с обратно действие на реда и условията за изчисляване на подлежащия на приспадане ДДС за общи разходи, при положение че самото то е било отговорно за определянето на този ред и условия.
По съдебните разноски
62 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не налага задължение за плащане на лихва на данъчнозадължено лице от момента, когато то е платило сумата за данък върху добавената стойност (ДДС), която впоследствие данъчната администрация му е възстановила, ако това възстановяване е в резултат отчасти на констатацията, че поради грешки в счетоводните си отчети това лице не е упражнило напълно правото си на приспадане на ДДС по получени доставки за съответните години, и отчасти на изменение с обратно действие на реда и условията за изчисляване на подлежащия на приспадане ДДС за общи разходи, при положение че самото то е било отговорно за определянето на този ред и условия.
Подписи