Дело C‑382/21 P
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
срещу
The KaiKai Company Jaeger Wichmann GbR
Решение на Съда (голям състав) от 27 февруари 2024 година
„Обжалване — Интелектуална собственост — Промишлен дизайн на Общността — Договор за патентно коопериране (ДПК) — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост — Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост — Член 4 — Регламент (ЕО) № 6/2002 — Член 41 — Заявка за регистрация на промишлен дизайн — Право на приоритет — Претенция за приоритет въз основа на международна заявка, подадена по силата на ДПК — Срок — Тълкуване в съответствие с член 4 от тази конвенция — Граници“
1. Международни споразумения — Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) — Директен ефект — Липса — Съответстващо тълкуване — Граници
(член 2, параграф 1 от Споразумението ТРИПС)
(вж. т. 59—64, 68, 70 и 74)
2. Промишлен дизайн на Общността — Заявка за регистрация — Право на приоритет — Невъзможност за оператор да се позове пряко на Парижката конвенция
(член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета)
(вж. т. 69)
3. Промишлен дизайн на Общността — Заявка за регистрация — Право на приоритет — Ясен текст и изчерпателен характер на разпоредбата на вторичното право на Съюза относно правото на приоритет
(член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета)
(вж. т. 74—77)
4. Промишлен дизайн на Общността — Заявка за регистрация — Право на приоритет — Претенция за приоритет въз основа на заявка, подадена по силата на Договора за патентно коопериране — Срок за приоритет — Възможност да се претендира приоритета на предходна международна заявка при подаването на последваща заявка за промишлен дизайн в срок от дванадесет месеца — Изключване
(член 2, точки i), ii) и vii) от Договора за патентно коопериране; член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета)
(вж. т. 78—85)
Резюме
Като уважава жалбата, подадена от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) срещу решението на Общия съд по дело The KaiKai Company Jaeger Wichmann/EUIPO (Гимнастически или спортни уреди и артикули)(1), големият състав на Съда внася уточнения относно разграничението между директния ефект на международните споразумения и тълкуването на актовете на вторичното право в съответствие с тези споразумения и се произнася по границите на такова съответстващо тълкуване.
На 24 октомври 2018 г. жалбоподателят The KaiKai Company Jaeger Wichmann GbR подава пред EUIPO заявка за регистрация на дванадесет промишлени дизайна на Общността, като претендира право на приоритет, основано на международна патентна заявка, подадена на 26 октомври 2017 г. по силата на Договора за патентно коопериране (ДПК)(2).
EUIPO уважава заявката за регистрация, но отказва правото на приоритет, по съображение че датата на подаване на предходната международна заявка предхожда с повече от шест месеца датата на подаване на заявката за регистрация. Всъщност член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002(3) предвижда, че лице, подало редовна предходна заявка за регистрация на промишлен дизайн или на полезен модел се ползва, при подаването на последваща заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността, с правото на приоритет за същия този промишлен дизайн или полезен модел за срок от шест месеца, считано от датата на подаване на първата заявка. EUIPO обаче счита, че макар международна заявка, подадена съгласно ДПК, поначало да може да обоснове право на приоритет по силата на този член 41, параграф 1, доколкото широкото определение на понятието „патент“, съдържащо се в член 2 от ДПК, включва и полезните модели, посочени в този член 41, параграф 1, претенцията за такова право на приоритет също е подчинена на шестмесечен срок, който в случая не е бил спазен.
С решение от 14 април 2021 г. Общият съд отменя решението на EUIPO. Той приема, че член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 съдържа празнота, тъй като не определя срока за претендиране на приоритет на „международна патентна заявка“ в рамките на последваща заявка за промишлен дизайн. Общият съд приема, че тази разпоредба има за цел да приведе този регламент в съответствие със задълженията, произтичащи от член 4 от Парижката конвенция(4), и поради това следва тази празнота да се запълни, като се приложи този член 4. Общият съд приема по същество, че по силата на посочения член 4 естеството на предходното право е това, което определя продължителността на подобен срок за приоритет, така че този срок бил дванадесет месеца. От това той следователно заключава, че EUIPO е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че приложимият срок за претендирането на разглеждания приоритет е шест месеца.
На 23 юни 2021 г. EUIPO подава жалба срещу това решение, като изтъква едно-единствено основание за обжалване, изведено от нарушение на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002. С това основание EUIPO по същество упреква Общия съд, че е приложил пряко член 4 от Парижката конвенция, като е оставил без приложение ясната и изчерпателна разпоредба на член 41, параграф 1, за да я замени с неправилно тълкуване на посочения член 4.
С молба, подадена на същата дата, EUIPO иска жалбата ѝ да бъде уважена в съответствие с член 58а, трета алинея от Статута на Съда. С определение от 10 декември 2021 г.(5) Съдът допуска обжалване по делото.
Съображения на Съда
На първо място, що се отнася до действието на Парижката конвенция в правния ред на Съюза, Съдът най-напред припомня, че макар тази конвенция да не е сключена от Съюза, правилата, прогласени в някои членове от тази конвенция, сред които е и член 4 от нея, са включени в Споразумението ТРИПС(6), което от своя страна е сключено от Съюза. При това положение трябва да се счита, че тези правила пораждат същите последици като тези, които поражда Споразумението ТРИПС.
По-нататък, Съдът уточнява, че предвид естеството и структурата на Споразумението ТРИПС разпоредбите му нямат директен ефект. Освен това член 4 от Парижката конвенция не спада и към двете изключителни положения, при които частноправните субекти могат да се позовават пряко на разпоредбите на споразуменията на СТО пред съда на Съюза. Всъщност, от една страна, член 41 от Регламент № 6/2002 не съдържа никакво изрично препращане към този член 4. От друга страна, този член 41 не цели да въведе в правния ред на Съюза определено задължение, поето в рамките на споразуменията на СТО. Напротив, този регламент представлява израз на волята на законодателя на Съюза да приеме за едно от правата на индустриална собственост, обхванати от Парижката конвенция, самостоятелен за правния ред на Съюза подход, като установи специфичен режим на единна и неделима закрила на промишлените дизайни на Общността на територията на Съюза, от който режим предвиденото в посочения член 41 право на приоритет е неразделна част.
От това Съдът прави извод, че правилата, прогласени в член 4 от Парижката конвенция, нямат директен ефект и следователно не могат да породят за частноправните субекти права, на които те да се позовават пряко по силата на правото на Съюза. Вследствие на това правото на приоритет при подаването на заявка за промишлен дизайн на Общността е уредено в член 41 от Регламент № 6/2002, без икономическите оператори да могат да се позовават пряко на този член 4.
Накрая, Съдът все пак подчертава, че след като Споразумението ТРИПС обвързва Съюза и следователно има предимство пред актовете на вторичното право на Съюза, последните трябва, доколкото е възможно, да се тълкуват в съответствие с разпоредбите на това споразумение. От това следва, че Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с правилата, посочени в членовете на Парижката конвенция, сред които по-специално е член 4 от нея, които са включени в Споразумението ТРИПС.
На второ място, Съдът констатира, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото явно е надхвърлил границите на съответстващо тълкуване на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 и на практика е приложил пряко член 4 от Парижката конвенция, както е тълкуван от тази юрисдикция, в ущърб на ясния текст на този член 41, параграф 1 и при незачитане на изчерпателния характер на последната разпоредба.
Всъщност от ясния текст и от изчерпателния характер на посочения член 41, параграф 1 недвусмислено следва, от една страна, че международната заявка, подадена по силата на ДПК, може да обоснове право на приоритет в приложение на тази разпоредба само доколкото въпросната международна заявка има за предмет полезен модел, и от друга страна, че срокът за предявяване на това право на приоритет въз основа на такава заявка е шестмесечният срок, изрично определен в посочената разпоредба.
На трето място, що се отнася до възприетото от Общия съд тълкуване на член 4 от Парижката конвенция, съгласно което тази разпоредба позволява да се претендира приоритет на предходна „международна патентна заявка“ при подаването на последваща заявка за промишлен дизайн в срок от дванадесет месеца, Съдът отбелязва, че това тълкуване е опорочено и от грешки при прилагане на правото.
Всъщност от съвместния прочит на раздели А, В и Д на посочения член 4 следва, че той не допуска подобно претендиране на приоритет и следователно a fortiori не предвижда правила относно срока, предоставен за тази цел на заявителя. Така само международна заявка, подадена съгласно ДПК за полезен модел, може да породи право на приоритет за заявка за промишлен дизайн по силата на посочения член 4, в шестмесечния срок, посочен в раздел E, параграф 1 от него.
С оглед на всички тези съображения Съдът уважава единственото основание за обжалване, отменя решението на Общия съд и се произнася по първоинстанционната жалба, като я отхвърля.