РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
17 март 2015 година(*)
„Държавни помощи — Държавни мерки във връзка със създаването на дъскорезница в провинция Хесен — Жалба за отмяна — Писмо, адресирано до лицата, които са подали жалбата до Комисията — Неподлежащ на обжалване акт — Недопустимост — Решение, с което се установява, че не е налице държавна помощ — Незапочване на официалната процедура по разследване — Сериозни затруднения — Изчисляване на частта от публичните гаранции, която представлява помощ — Известие на Комисията относно държавните помощи под формата на гаранции — Предприятие в затруднение — Продажба на поземлен имот, който е публична собственост — Право на защита — Задължение за мотивиране“
По дело T‑89/09
Pollmeier Massivholz GmbH & Co. KG, установено в Кройцбург (Германия), представлявано първоначално от J. Heithecker и F. von Alemann, впоследствие от J. Heithecker, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват F. Erlbacher и C. Urraca Caviedes, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Land Hessen (Германия), за която се явяват U. Soltész, и P. Melcher, адвокати,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна, от една страна, на решение C (2008) 6017 окончателен на Комисията от 21 октомври 2008 година, Държавни помощи N 512/2007 — Германия, Abalon Hardwood Hessen GmbH, и от друга страна, решението, което по твърденията на жалбоподателя се съдържа в писмо D/55056 на Комисията от 15 декември 2008 г., отнасящо се до процедура „Държавни помощи CP 195/2007 — Abalon Hardwood Hessen GmbH“,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, I. Pelikánová и E. Buttigieg (докладчик), съдии,
секретар: K. Andová, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 март 2014 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Производство и искания на страните
21 На 25 февруари 2009 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
22 С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 11 юни 2009 г., Land Hessen [провинция Хесен] прави искане за встъпване в производството в подкрепа на исканията на Комисията.
23 С определение на председателя на трети състав на Общия съд от 22 септември 2009 г. молбата за встъпване на Land Hessen е уважена.
24 Land Hessen представя изявлението си при встъпване на 3 декември 2009 г. Жалбоподателят представя становището си по това изявление на 22 януари 2010 г., а Комисията — на 21 януари 2010 г., в определения срок.
25 След промяна на съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в първи състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.
26 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник, поставя писмени въпроси на страните и иска от тях да представят определени документи. Страните изпълняват тези искания в определения срок.
27 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 18 март 2014 г.
28 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени решението от 21 октомври 2008 г.,
– да отмени решението на Комисията от 15 декември 2008 г., постановено в процедура CP 195/2007,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
29 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като частично недопустима и частично неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
[…]
От правна страна
[…]
А – По съществото на спора
[…]
1. По основанията, свързани с нарушение на задължението за започване на официалната процедура по разследване
a) По изложените във връзка с първото и третото основание оплаквания относно определянето на датата, от значение за преценката на помощите, за които е направено уведомление
[…]
По първата част, а именно неправилно определяне на приложимото право
[…]
– Относно инвестиционната субсидия
64 Трябва да се напомни, че както следва по-специално от съображения 12 и 46 и съображение 59, буква a) от обжалваното решение, Комисията, като счита, че инвестиционната субсидия е предоставена през декември 2006 г., приема, че тази субсидия представлява индивидуална мярка, приета на основание на схема N 642/2002. При това положение Комисията заключава в обжалваното решение, че инвестиционната субсидия представлява съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 659/1999.
65 Според трайно установената съдебна практика, след като Комисията е одобрила обща схема за помощи, тя не трябва да бъде уведомявана за индивидуалните мерки за изпълнение, освен ако е изразила резерви в това отношение в решението си за одобрение. Действително, като се има предвид, че индивидуалните помощи са просто индивидуални мерки за изпълнение на общата схема за помощи, факторите, които Комисията следва да отчете, за да ги прецени, са същите като приложените от нея при разглеждането на общата схема. Ето защо не е необходимо индивидуалните помощи да се разглеждат от Комисията (решение от 5 октомври 1994 г., Италия/Комисия, C‑47/91, Rec, EU:C:1994:358, т. 21; решение от 24 септември 2008 г., Kahla/Thüringen Porzellan/Комисия, T‑20/03, Сб., EU:T:2008:395, т. 92).
66 Съдът на Съюза приема също така, че когато Комисията разглежда индивидуална помощ, за която се твърди, че е предоставена по силата на разрешена в предходен момент схема, тя не може още от самото начало да я преценява направо от гледна точка на Договора. Най-напред място, преди да започне каквато и да било процедура, Комисията трябва само да провери дали помощта се обхваща от общата схема и отговаря на условията, посочените в решението за одобряване на тази схема. Ако не следва този подход, Комисията би могла при преценката на всяка индивидуална помощ да изменя решението си за одобряване на схемата за помощи, което одобряване предполага, че вече е направена преценка с оглед на член 87 ЕО. При това положение би било застрашено прилагането на принципите на оправданите правни очаквания и на правната сигурност както по отношение на държавите членки, така и по отношение на стопанските субекти, тъй като индивидуални помощи, стриктно съобразени с решението за одобряване на схемата за помощи, биха могли във всеки един момент да бъдат поставени под въпрос от Комисията (решения Италия/Комисия, точка 65 по-горе, EU:C:1994:358, т. 24 и от 10 май 2005 г., Италия/Комисия, C‑400/99, Rec, EU:C:2005:275, т. 57).
67 Ако при така ограничената преценка Комисията установи, че индивидуалната помощ е съобразена с нейното решение за одобряване на схемата, помощта трябва да се счита за разрешена, следователно за съществуваща. Обратно, в случай че Комисията установи, че индивидуалната помощ не се обхваща от решението ѝ за одобряване на схемата, помощта трябва да се счита за нова (решения Италия/Комисия, точка 65 по-горе, EU:C:1994:358, т. 25 и 26 и Италия/Комисия, точка 66 по-горе, EU:C:2005:275, т. 57).
68 В конкретния случай Комисията разглежда индивидуална помощ, а именно спорната инвестиционна субсидия, за която германските власти поддържат, че е приета на основание на одобрената от Комисията схема N 642/2002. Следователно в съответствие с изложените по-горе принципи Комисията е трябвало да прецени дали тази мярка се обхваща от съответната схема и, при утвърдителен отговор на този въпрос, дали тя отговаря на условията, посочени в решението за одобряване на схемата. В обжалваното решение Комисията стига до извода, че това е така (съображения 44—46 от обжалваното решение).
69 Доколкото в конкретния случай, в съответствие с принципите, посочени в точки 66 и 67 по-горе, е упражнила контрол, състоящ се в проверка на съответствието на мярката за помощ, за която е уведомена, със схема N 642/2002, Комисията правилно е взела предвид датата на тази мярка. Всъщност, като се има предвид, че в съответствие с посочената в точка 65 по-горе съдебна практика не е имало задължение за уведомяване за тази мярка и че Комисията по принцип не е трябвало да я преценява (а това се е наложило след подаването на жалба до Комисията от жалбоподателя и последвалото уведомление за мярката, направено от Федерална република Германия), ако още отначало беше пристъпила към преценка на тази мярка с оглед на правния режим, приложим към датата на приемане на обжалваното решение, тя щеше да наруши принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, тъй като тази мярка, съответстваща на решението за одобряване на схема N 642/2002, би могла във всеки един момент да бъде поставена под въпрос от Комисията при съобразяване на правния режим, приложим към датата на решението ѝ.
70 Не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че ако моментът на предоставяне на помощта се приеме за определящ приложимия правен режим, държавите членки биха могли, с уведомяване след предоставянето на помощта, извършено с цел „правна сигурност“, по същество да определят приложимата ratione temporis правна уредба. Всъщност правният режим, приложим ratione temporis към определена мярка, се определя не от уведомяването за тази мярка, а от естеството на мярката — съществуваща помощ, за която по принцип няма задължение за уведомяване, или нова мярка, за която има задължение за уведомяване и забрана за прилагане съгласно член 88, параграф 3 ЕО. Уведомяването е само процесуално средство, чиято цел е да позволи на Комисията да провери разглежданата мярка, и няма правопораждащо действие (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2008 г. Комисия/Freistaat Sachsen, C‑334/07 P, Сб., EU:C:2008:709, т. 52).
71 Следва да се отбележи, че решение Комисия/Freistaat Sachsen, точка 70 по-горе (EU:C:2008:709), на което се позовава жалбоподателят, не подкрепя тезата му относно определянето на периода, с оглед на който Комисията трябва да прецени инвестиционната субсидия. Всъщност в случая, по който е постановено това решение, Комисията е трябвало да разгледа проект за нова помощ, за който е уведомена от Федерална република Германия, докато в настоящия случай става въпрос за преценка на мярка за помощ, за която се поддържа, че е съществуваща.
72 Така се оказва, че контролът, който Комисията е трябвало да упражни в случая, по който е постановено решение Комисия/Freistaat Sachsen, точка 70 по-горе (EU:C:2008:709), е различен от този, който е трябвало да упражни в настоящия случай, поради различното естество на мерките в двата случая. Следователно приетото от Съда в точка 50 от решение Комисия/Freistaat Sachsen, точка 70 по-горе (EU:C:2008:709), е без значение за настоящия случай.
73 С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че Комисията правилно е извършила преценката си с оглед на датата на предоставяне на инвестиционната субсидия и че в това отношение не са били налице сериозни затруднения.
[…]
б) По оплакванията във връзка с третото и седмото основание относно квалифицирането на публичните гаранции като помощ de minimis
[…]
149 Следва да се прецени дали след приключване на предварителната фаза на разглеждането Комисията е можела, без да започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, да приеме използването от германските власти на фиксирана ставка в размер на 0,5 % от гарантираната сума за определяне на частта от спорните гаранции, която представлява помощ. Приемането на посочената ставка е от първостепенно значение за логиката на обжалваното решение, доколкото именно при прилагането на посочената ставка спорните гаранции са квалифицирани като помощи de minimis.
150 Що се отнася до естеството на упражнявания от Общия съд контрол, следва да се напомни, от една страна, че съдът на Съюза по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО (вж. точка 47 по-горе), като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки, и от друга страна, че контролът за законосъобразност, който Общият съд упражнява относно наличието на сериозни затруднения, по своето естество надхвърля търсенето на явна грешка в преценката (вж. точка 49 по-горе).
151 Важно е също така да се отбележи, че като приема правила за поведение и обявява чрез тяхното публикуване, че занапред ще ги прилага към съответните случаи, за които се отнасят, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не може да се отклонява от тези правила под страх от евентуални санкции за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания, освен ако не изложи съображения, които с оглед на посочените принципи обосновават отклоняването от собствените ѝ правила (вж. в този смисъл решения от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Rec, EU:C:2005:408, т. 211 и от 11 септември 2008 г., Германия и др./Kronofrance, C‑75/05 P и C‑80/05 P, Сб., EU:C:2008:482, т. 60).
152 В специфичната област на държавните помощи съдът на Съюза вече е имал случай да подчертае, че Комисията може да приема насоки за упражняването на правото си на преценка и че доколкото не се отклоняват от правилата на Договора, указанията, които тези насоки съдържат, са задължителни за институцията (вж. решение от 13 юни 2002 г., Нидерландия/Комисия, C‑382/99, Rec, EU:C:2002:363, т. 24 и цитираната съдебна практика).
153 В конкретния случай от преписката следва, че двете спорни гаранции са предоставени на основание на насоките на Land Hessen за предоставянето на гаранции в сектора на промишлеността. Тези насоки изрично предвиждат, че представляващата държавна помощ част от гаранциите, предоставяни от органите на Land Hessen на предприятия, които не са в затруднено положение, възлиза на 0,5 % от гарантираната сума, поради което гаранциите, предоставяни на такива предприятия за суми до 20 000 000 EUR, са помощи de minimis, попадащи в приложното поле на Регламент № 69/2001.
154 Не се спори, че процесните гаранции не са част от разрешена от Комисията схема за помощи, тъй като към момента на предоставянето им (декември 2006 г.) Комисията не е била уведомена за горепосочените насоки на Land Hessen и поради това не е била приела решение за одобряването им.
155 Доколкото не са част от разрешена схема за помощи, спорните гаранции трябва да бъдат преценени с оглед на член 87, параграф 1 ЕО (вж. в този смисъл решение Kahla/Thüringen Porzellan/Комисия, точка 65 по-горе, EU:T:2008:395, т. 93 и 94 и цитираната съдебна практика).
[…]
157 Като се има предвид, че публичните гаранции са вид помощ, която не се предоставя под формата на субсидия, съгласно член 2, параграф 3, първа алинея от Регламент № 69/2001 трябва да се изчисли каква част от тези гаранции представлява помощ. Размерът на представляващата помощ част е този, който ще определи дали гаранциите попадат в приложното поле на правилото de minimis, което е било приложимо към момента на предоставянето им. Регламент № 69/2001 не съдържа подробни правила за изчисляване на частта, представляваща помощ.
158 Комисията обаче е уточнила практиката си при изчисляване на представляващата помощ част от гаранция в известието си за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 71, 2000 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 158, наричано по-нататък „известието за гаранциите от 2000 г.“).
[…]
167 Съгласно принципите, посочени в точки 151 и 152 по-горе, известието за гаранциите от 2000 г. е част от правната уредба, с оглед на която Комисията е трябвало да прецени спорните в настоящия случай гаранции. Това е в още по-голяма степен вярно, като се има предвид, че в точка 1.4 от това известие Комисията подчертава, че неговата цел е да даде на държавите членки по-подробни пояснения за принципите, на които Комисията възнамерява да основе своето тълкувание на членове 87 ЕО и 88 ЕО, и за тяхното прилагане по отношение на държавните гаранции, с цел да гарантира, че решенията ѝ ще са предсказуеми и основани на принципа на равното третиране.
168 Трябва обаче да се отбележи, че както следва от съображения 14 и 47 от обжалваното решение и разясненията, дадени от Комисията в съдебното заседание, в настоящия случай тя не е приложила известието за гаранциите от 2000 г. Всъщност в съдебното заседание Комисията поддържа, че това известие се прилага, когато разглежданата помощ надхвърля прага de minimis и следователно възниква задължение за уведомяване за нея. Според Комисията в настоящия случай за спорните помощи се прилага режимът de minimis, въведен с Регламент № 69/2001, и следователно няма задължение за уведомяване, поради което помощите не са преценени с оглед на посоченото по-горе известие.
169 Този анализ е неправилен, тъй като при него Комисията следва порочен кръг на разсъждение. Всъщност изводът, че за спорните в настоящия случай гаранции се прилага режимът de minimis, предполага, че преди това е преценена законосъобразността на прилагането на ставката от 0,5 % в конкретния случай, тъй като изводът, че посочените гаранции са под тавана de minimis, се основава на прилагането на тази ставка. Както вече беше посочено, законосъобразността на използването на горната ставка е трябвало да се прецени с оглед на известието за гаранциите от 2000 г., което уточнява как се изчислява частта от публичните гаранции, която представлява помощ. Комисията обаче не извършила такава преценка.
170 Следва освен това да се отбележи, че в настоящия случай Комисията не е имала основание да се позовава на своята практика да приема използването на ставката от 0,5 % при изчисляване на представляващата помощ част от гаранциите, давани от германските публични власти на предприятия, които не са в затруднено положение (вж. точка 148 по-горе).
[…]
173 От тези данни следва, че посочената от Комисията практика води началото си от конкретна процедура за контрол по отношение на съществуващи помощи и е отпреди приемането на известието за гаранциите от 2000 г. Нещо повече, в рамките на тази процедура в нито един момент не става въпрос за насоките относно гаранциите на Land Hessen.
174 Освен това Общият съд констатира, че както следва от писмото от 11 ноември 1998 г., Комисията временно е приела практиката на използване на ставка в размер на 0,5 % (вж. точка 172 по-горе) и че е предвидено преразглеждане на случая след, от една страна, изменение на насоките на Общността за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение, и от друга страна, „по-точно определяне на интензитета на помощта въз основа на допълнителни проучвания“, както се посочва в споменатото по-горе писмо.
175 Следователно приемането на използването на ставка в размер на 0,5 % в горепосочения контекст не цели, нито води до ограничаване на преценката на Комисията по отношение на публични гаранции като разглежданите в настоящия случай, които са дадени след приемане на известието за гаранциите от 2000 г. и не са част от вече одобрени схеми. За сметка на това, както вече беше отбелязано, считано от 2000 г., известието за гаранциите от 2000 г. е част от правната уредба, с оглед на която Комисията трябва да преценява гаранциите, които не са част от одобрени схеми, както е в настоящия случай.
[…]
178 Решението от 10 декември 2008 г., Kronoply и Kronotex/Комисия (T‑388/02, EU:T:2008:556), на което Комисията се позовава пред Общия съд, също не опровергава горните съображения. Всъщност в точка 145 от посоченото решение Общият съд само констатира това, което е изложено в точки 171 и 172 по-горе, а именно, от една страна, че германските власти използват ставка в размер на 0,5 % в рамките на разрешената от Комисията схема за помощи N 297/91 (изменена с процедурата за разглеждане на съществуващи помощи E 24/95), и от друга страна, че от този момент нататък германските власти прилагат тази ставка за всички дадени гаранции. Никъде Общият съд не се произнася относно това дали е законосъобразно използването на посочената ставка в контекст като този в настоящия случай, в който спорните гаранции не са част от разрешена схема за помощи и следователно трябва да се преценяват с оглед на член 87, параграф 1 ЕО и на известието за гаранциите от 2000 г.
[…]
186 По изложените съображения следва да се заключи, че в настоящия случай обстоятелството, че Комисията не е преценила дали използването на ставка в размер на 0,5 % от гарантираната сума при определяне на представляващата помощ част от спорните гаранции е законосъобразно с оглед на известието за гаранциите от 2000 г., сочи, че са налице сериозни затруднения да се установи дали спорните гаранции могат да се квалифицират като помощи de minimis. Наличието на такива затруднения е трябвало да накара Комисията да започне официална процедура по разследване. Ето защо трябва да се приеме, че е налице третото основание, що се отнася до спорните публични гаранции.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отменя решение C (2008) 6017 окончателен на Комисията от 21 октомври 2008 г., Държавни помощи N 512/2007 — Германия, Abalon Hardwood Hessen GmbH, в частта, в която се приема, че публичните гаранции, дадени от Land Hessen, не представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда Pollmeier Massivholz GmbH & Co. KG да понесе четири пети от направените от него съдебни разноски, четири пети от съдебните разноски на Европейската комисия и четири пети от съдебните разноски на Land Hessen.
4) Осъжда Комисията да понесе една пета от направените от нея съдебни разноски и една пета от съдебните разноски на Pollmeier Massivholz.
5) Осъжда Land Hessen да понесе една пета от направените от нея съдебни разноски.
Kanninen | Pelikánová | Buttigieg |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 17 март 2015 година.
Подписи