Дело T‑89/09
(публикувани откъси)
Pollmeier Massivholz GmbH & Co. KG
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Държавни мерки във връзка със създаването на дъскорезница в провинция Хесен — Жалба за отмяна — Писмо, адресирано до лицата, които са подали жалбата до Комисията — Неподлежащ на обжалване акт — Недопустимост — Решение, с което се установява, че не е налице държавна помощ — Незапочване на официалната процедура по разследване — Сериозни затруднения — Изчисляване на частта от публичните гаранции, която представлява помощ — Известие на Комисията относно държавните помощи под формата на гаранции — Предприятие в затруднение — Продажба на поземлен имот, който е публична собственост — Право на защита — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 17 март 2015 г.
1. Помощи, предоставяни от държавите — Обща схема за помощи, одобрена от Комисията — Уведомяване за индивидуалните мерки за изпълнение — Задължение — Липса
(член 87 ЕО, параграф 1 и член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Обща схема за помощи, одобрена от Комисията — Индивидуална помощ, представена като попадаща в рамките на одобрението — Разглеждане от Комисията — Преценка първо от гледна точка на решението за одобряване и евентуално — от гледна точка на Договора
(член 87 ЕО, параграф 1 и член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Правен режим, приложим ratione temporis — Определяне от естеството на мярката, съществуваща или нова помощ — Уведомяване, което няма правопораждащо действие
(член 88, параграф 3 ЕО)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Правен характер — Тълкуване въз основа на обективни фактори — Цялостен контрол — Сериозни затруднения — Съдебен контрол — Обхват — Контрол, който надхвърля търсенето на явна грешка в преценката (член 87, параграф 1 ЕО и член 88, параграф 3 ЕО)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Насоки, приети от Комисията при упражняване на правото ѝ на преценка — Правно естество — Указания за поведение, предполагащи самоограничаване на Комисията в упражняването на правото ѝ на преценка — Задължение за спазване на принципите на равно третиране, защита на оправданите правни очаквания и правна сигурност
(член 87, параграф 1 ЕО и член 88, параграф 3 ЕО)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Незначителни помощи — Помощи под формата на гаранции — Изчисляване на представляващата помощ част от публична гаранция — Право на преценка на Комисията — Приложимост на известието за гаранциите — Неприлагане на това известие, вследствие на което не е образувана официална процедура по разследване — Недопустимост
(членове 87 ЕО и 88 ЕО; член 2, параграфи 1—3 от Регламент № 69/2001 на Комисията; точки 1.4, 3.2, 3.5 и 4.5 от Известие 2000/C 71/14 на Комисията)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 65)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 66 и 67)
3. Правният режим, приложим ratione temporis към определена мярка, се определя не от уведомяването за тази мярка, а от естеството на мярката — съществуваща помощ, за която по принцип няма задължение за уведомяване, или нова мярка, за която има задължение за уведомяване и забрана за прилагане съгласно член 88, параграф 3 ЕО. Уведомяването е само процесуално средство, чиято цел е да позволи на Комисията да провери разглежданата мярка, и няма правопораждащо действие.
(вж. точка 70)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 150)
5. Като приема правила за поведение и обявява чрез тяхното публикуване, че занапред ще ги прилага към съответните случаи, за които се отнасят, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не може да се отклонява от тези правила под страх от евентуални санкции за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания, освен ако не изложи съображения, които с оглед на посочените принципи обосновават отклоняването от собствените ѝ правила. В специфичната област на държавните помощи Комисията може да приема насоки за упражняването на правото си на преценка и доколкото не се отклоняват от правилата на Договора, указанията, които тези насоки съдържат, са задължителни за институцията.
(вж. точки 151 и 152)
6. В областта на държавните помощи, като се има предвид, че публичните гаранции са вид помощ, която не се предоставя под формата на субсидия, съгласно член 2, параграф 3, първа алинея от Регламент № 69/2001 относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора по отношение на минималната помощ трябва да се изчисли каква част от тези гаранции представлява помощ. Размерът на представляващата помощ част е този, който ще определи дали гаранциите попадат в приложното поле на правилото de minimis, което е било приложимо към момента на предоставянето им.
Комисията е уточнила практиката си при изчисляване на представляващата помощ част от гаранция в известието си за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (известието за гаранциите от 2000 г.).
Известието за гаранциите от 2000 г. е част от правната уредба, с оглед на която Комисията е трябвало да прецени спорните гаранции, и по-конкретно използването от националните органи на фиксирана ставка в размер на 0,5 % от гарантираната сума за определяне на частта от тези гаранции, която представлява помощ. Неприлагането на това известие не може да бъде обосновано със съображението, че разглежданата помощ не надхвърля прага de minimis. Всъщност изводът, че за спорните гаранции се прилага режимът de minimis, предполага, че преди това е преценена законосъобразността на прилагането на посочената ставка, за да се заключи, че гаранциите са под тавана de minimis.
Следователно обстоятелството, че Комисията не е преценила дали използването на ставка в размер на определен процент от гарантираната сума при определяне на представляващата помощ част от спорните гаранции е законосъобразно с оглед на известието за гаранциите от 2000 г., сочи, че са налице сериозни затруднения да се установи дали спорните гаранции могат да се квалифицират като помощи de minimis. Наличието на такива затруднения е трябвало да накара Комисията да започне официална процедура по разследване.
(вж. точки 157, 158, 167—169 и 186)