ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
13 януари 2017 година(*)
„Производство — Определяне на съдебните разноски“
По дело T‑88/09 DEP
Idromacchine Srl, установено в Porto Marghera (Италия),
Alessandro Capuzzo, с местожителство в Mirano (Италия),
Roberto Capuzzo, с местожителство в Spinea (Италия),
за които се явяват W. Viscardini и G. Donà, адвокати,
ищци,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват É. Gippini Fournier и D. Grespan, в качеството на представители,
ответник,
с предмет молба за определяне на съдебните разноски вследствие на решението от 8 ноември 2011 г., Idromacchine и др./Комисия (T‑88/09, EU:T:2011:641),
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: I. Pelikánová (докладчик), председател, V. Valančius и U. Öberg, съдии,
секретар: M. E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Факти, производство и искания на страните
1 С искова молба, заведена в секретариата на Общия съд на 27 февруари 2009 г. ищците, Idromacchine Srl, както и г‑н Alessandro Capuzzo и г‑н Roberto Capuzzo, съдружници съответно с 50 % в Idromacchine, предявяват иск за обезщетение за вредите, с който искат осъждането на Европейската комисия да поправи имуществените и неимуществените вреди, които те твърдят, че са претърпели вследствие на публикуването в Решение C(2004) 5426 окончателен на Комисията от 30 декември 2004 г., „Държавни помощи — Италия — Държавни помощи № 586/2003, № 587/2003, № 589/2003 и C 48/2004 (ex N 595/2003) — Продължаване с три години на срока за доставка на химикаловоз — Покана за представяне на мнения съгласно член 88, параграф 2 [ЕО]“ (ОВ C 42, 2005 г., стр. 15) на становището, че доставянето от Idromacchine на неотговарящи на стандартите за качество и сигурност резервоари е довело до забавяне на доставката на корабите, в които тези резервоари трябвало да бъдат инсталирани.
2 С решение от 8 ноември 2011 г., Idromacchine и др./Комисия (T‑88/09, EU:T:2011:641) Общият съд отхвърля като неоснователно искането за обезщетение, що се отнася до всички твърдени имуществени вреди, и уважава иска, що се отнася до поправянето на неимуществените вреди, претърпени от Idromacchine. Той също осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и две трети от съдебните разноски на ищците, като оставя една трета от тези съдебни разноски в тежест на последните.
3 С акт, заведен в секретариата на Съда на 24 януари 2012 г., ищците обжалват решението от 8 ноември 2011 г., Idromacchine и др./Комисия (T‑88/09, EU:T:2011:641), като жалбата е отхвърлена с определение от 3 септември 2013 г., Idromacchine и др./Комисия (C‑34/12 P, непубликувано, EU:C:2013:552). Съдът също осъжда ищците да заплатят съдебните разноски, направени в производството по обжалване.
4 С писмо от 13 февруари 2014 г. ищците уведомяват Комисията, че сумата, която тя трябва да им плати на основание „подлежащи на възстановяване съдебни разноски“ по делото, възлиза на 98 598,33 EUR.
5 След множество контакти между страните Комисията предлага в писмо от 9 март 2015 г. да плати сумата от 25 000 EUR, а след това в телефонен разговор от 19 май 2015 г. с адвокатите на ищците, сумата от 29 000 EUR.
6 С писмо от 9 юни 2015 г. ищците отхвърлят предложението на Комисията.
7 С акт, заведен в секретариата на Общия съд на 26 ноември 2015 г., ищците подават настоящата молба за определяне на съдебните разноски, с която те молят Общия съд:
– да определи подлежащите на възстановяване съдебни разноски по дело T‑88/09, включително по настоящото производство за определяне на съдебните разноски, в размер от 102 264,99 EUR,
– да приложи към тази сума или към сумата, която този съд ще определи, мораторните лихви, считано от датата на постановяване на определението или най-късно от неговото връчване до датата на действителното плащане, изчислени по лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка (ЕЦБ) за основните ѝ операции по рефинансиране, в сила от първия ден от месеца, в който настъпва падежът на плащането, увеличен с три пункта и половина или, при условията на евентуалност, увеличен с два пункта.
8 В писменото си становище, подадено в секретариата на Общия съд на 19 януари 2016 г., Комисията моли Общия съд:
– да фиксира необходимите разходи на ищците по дело T‑88/09 в общ размер, който не надвишава 36 000 EUR,
– да ѝ възложи две трети от общия размер на подлежащите на възстановяване съдебни разноски.
От правна страна
9 В съответствие с член 170, параграф 3 от неговия процедурен правилник при спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски, по молба на заинтересованата страна и след като предостави възможност на страната, за която се отнася молбата, да представи своето становище, Общият съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
По това дали направените от ищците съдебни разноски подлежат на възстановяване
10 Съгласно член 140, буква б) от Процедурния правилник за подлежащи на възстановяване съдебни разноски се считат необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-конкретно разходите за път и престой и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат.
11 Съгласно трайната съдебна практика относно член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., чието съдържание е идентично с това на член 140, буква б) от Процедурния правилник, от тази разпоредба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски се свеждат, от една страна, до разноските, направени за целите на производството пред Общия съд, и от друга страна, до разноските, които са били необходими за тези цели (вж. определение от 25 март 2014 г., Marcuccio/Комисия, T‑126/11 P‑DEP, непубликувано, EU:T:2014:171, т. 25 и цитираната съдебна практика).
12 При фиксирането на подлежащите на възстановяване съдебни разноски Общият съд взема предвид всички обстоятелства по делото до момента на постановяване на определението за определяне на съдебните разноски, включително необходимите разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски (определение от 25 март 2014 г., Marcuccio/Комисия, T‑126/11 P‑DEP, непубликувано, EU:T:2014:171, т. 27).
13 В конкретния случай ищците изтъкват различни разходи и възнаграждения, тоест адвокатските хонорари, изчислени по часови и други тарифи, разходите за комуникации и телефонни разговори, за електронни съобщения, факсове, писма и фотокопия, разходи, свързани с техническо-счетоводна експертиза (наричана по-нататък „експертизата“), и разходи и обезщетения за път във връзка с устните състезания от 8 февруари 2011 г., както и сума с фиксиран размер от 5 % от хонорарите на основание „възстановяване на общите разходи“.
14 Комисията оспорва това, че разходите, свързани с експертизата, както и хонорарите, свързани с комуникациите, и сумата с фиксиран размер за общите разходи подлежат на възстановяване.
15 На първо място, що се отнася до адвокатските хонорари, не се оспорва фактът, че възнагражденията, свързани с чисто юридическия труд, представляват подлежащи на възстановяване съдебни разноски. При все това в случая ищците искат и възстановяването на адвокатските хонорари, свързани със специфични престации, фактурирани поединично, тоест комуникациите и телефонните разговори, електронните съобщения, факсове и писма.
16 В това отношение следва да се приеме, че доколкото някои от специфичните престации, цитирани в точка 15 по-горе, се отнасят до чисто юридическия труд, свързаните с тях възнаграждения вече са включени в размера на хонорарите, изчислени по часови тарифи, и не биха могли да се фактурират допълнително, тъй като, както правилно изтъква Комисията, това би довело до дублиране на възнаграждения. Освен това, доколкото други престации сред цитираните в точка 15 по-горе се отнасят до допълнителни дейности от административен характер, които следователно не биха могли да бъдат възнаградени с хонорари, свързаните с тях разходи представляват общи разходи, които по принцип подлежат на възстановяване. При все това, както Комисията правилно подчертава, доколкото ищците искат също сума с фиксиран размер за общите разходи, следва да се избегне тяхното двойно възстановяване.
17 Освен това следва да се припомни, че съдът има задачата да отчете основно общия брой работни часове, които могат да се считат за обективно абсолютно необходими за целите на производството пред Общия съд, независимо от броя на адвокатите, между които извършените престации са били разпределени (определения от 30 октомври 1998 г., Kaysersberg/Комисия, T‑290/94 (92), EU:T:1998:255, т. 20; от 15 март 2000 г., Enso-Gutzeit/Комисия, T‑337/94 (92), EU:T:2000:76, т. 20 и от 28 юни 2004 г., Airtours/Комисия, T‑342/99 DEP, EU:T:2004:192, т. 30). В това отношение следва да се отбележи, че броят часове, фактурирани паралелно от двамата представители на ищците, по-конкретно за проведени в офиса събрания с клиентите, за разглеждане на преписката, на писмената защита и на дупликата, разглеждане на доклада от съдебното заседание, за подготовката на същото и участието в него, е очевидно прекомерен и не може, взет изцяло, да се счита за абсолютно необходим за целите на производството пред Общия съд.
18 На второ място, що се отнася до разходите, свързани с експертизата, от съдебната практика следва, че по делата, свързани с преценки основно от икономическо естество, участието на съветници или икономически експерти в допълнение към работата на правните съветници понякога може да се окаже абсолютно необходимо и така да доведе до разноски, които могат да бъдат възстановени в приложение на член 140, буква б) от Процедурния правилник (вж. в този смисъл определение от 19 декември 2006 г., WestLB/Комисия, T‑228/99 DEP, непубликувано, EU:T:2006:405, т. 78 и цитираната съдебна практика).
19 За да е налице тази хипотеза, подобно участие трябва да бъде обективно необходимо за целите на производството. Такъв може да е по-конкретно случаят, когато експертизата се окаже от решаващо значение за изхода на спора, поради това че нейното представяне от една от страните е спестило на Общия съд необходимостта от назначаване на експертиза в рамките на правомощията му за събиране на доказателства на основание член 25 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 91 от Процедурния правилник (определение от 19 декември 2006 г., WestLB/Комисия, T‑228/99 DEP, непубликувано, EU:T:2006:405, т. 79).
20 Конкретният случай обаче не е такъв. Всъщност според ищците експертизата е целяла външно спрямо делото, квалифицирано и независимо лице да придаде по-голяма достоверност на търговските и икономически данни, които те са взели предвид при доказване на вредата и причинно-следствената връзка с поведението, в което е упрекната Комисията. В това отношение следва да се отбележи, че първо, експертизата на практика се е състояла, съгласно описанието на нейния предмет от самата одиторска фирма експерт, в обикновена проверка на съответствието на цифровите данни, съдържащи се в раздели 1, 2 и 3 на изготвения от ищците „техническо-счетоводен“ доклад относно сектора на производството на котли и контейнери, със счетоводните записи, годишните баланси, цифрите и данните, съдържащи се в търговската кореспонденция и другите източници, цитирани в посочения доклад. Следователно на практика е ставало въпрос по-скоро за удостоверение за вярност, отколкото за експертиза.
21 Второ, сертифицираният доклад се отнасял преди всичко до подробностите относно имуществените вреди, които ищците са изтъкнали пред Общия съд. За сметка на това, що се отнася до неимуществените вреди, той се ограничавал с предложението те да бъдат определени в цифрова стойност, равна на сума в границите между 30 % и 50 % от изтъкнатите имуществени вреди, които от своя страна били изчислени на 5 459 641,28 EUR, без да посочва съображенията, оправдаващи подобни граници. С оглед на това че Общият съд, от една страна, е отхвърлил като неоснователни всички претенции на ищците относно имуществените вреди, и от друга страна, е отхвърлил изрично предложените от ищците начин на изчисляване и размер на неимуществените вреди, за да ги определи в крайна сметка на 20 000 EUR (решение от 8 ноември 2011 г., Idromacchine и др./Комисия, T‑88/09, EU:T:2011:641, т. 74 и 76), се налага изводът, че сертифицираният доклад не е бил нито необходим, нито полезен за целите на производството.
22 Вярно е, че липсата на необходимост и полезност за целите на производството на представено пред Общия съд доказателство не може да се изведе единствено от факта, че ищецът не е спечелил делото по определен въпрос или че Общият съд не е възприел фактите, които това доказателство е трябвало да докаже, защото в противен случай страна би била ощетена за това, че се е опитала да изпълни изцяло своето задължение за доказване на изтъкнатите от нея факти. При все това в конкретния случай удостоверяването на представения от ищците „техническо-счетоводен“ доклад не е спестило на Общия съд по смисъла на цитираната в точка 19 по-горе съдебна практика необходимостта да разпореди извършването на експертиза в рамките на правомощията за събиране на доказателства, които той притежава по член 25 от Статута на Съда на Европейския съюз и по член 91 от Процедурния правилник. Всъщност от точки 104—115 от решение от 8 ноември 2011 г., Idromacchine и др./Комисия (T‑88/09, EU:T:2011:641) следва, че отхвърлянето от Общия съд на претенциите на ищците относно имуществените вреди, които е трябвало да се докажат със сертифицирания доклад, се дължи на факта, че ищците не са доказали наличието на причинно-следствена връзка между виновното поведение на Комисията и изтъкнатите вреди. Следователно Общият съд не е имал нужда, ако ищците не бяха представили сертификат, да разпорежда извършването на експертиза за проверка на представените от тях данни.
23 Поради това свързаните с експертизата разходи не подлежат на възстановяване.
24 Освен това, що се отнася до довода на ищците, че самият Общ съд, от който те са поискали възстановяването на разходите за експертиза на основание поправяне на понесените имуществени вреди, е потвърдил, че подобни разходи, направени от страните в съдебното производство, не могат да се считат за вреди, различни от тежестта на съдебните разноски в производството (решение от 8 ноември 2011 г., Idromacchine и др./Комисия, T‑88/09, EU:T:2011:641, т. 98), достатъчно е да се отбележи, че макар по този начин Общият съд да е посочил, че разходите за експертиза са част от съдебните разноски в производството, той обаче по никакъв начин не е взел становище по въпроса дали те подлежат на възстановяване по смисъла на член 140, буква б) от Процедурния правилник.
25 На трето място, разходите за комуникации по принцип подлежат на възстановяване, с изключение на тези, свързани с вътрешните комуникации между адвокатите на ищците от техните офиси в Брюксел (Белгия) и Падова (Италия). Всъщност следва да се припомни, че разходите за комуникации между адвокати на една и съща страна не могат да бъдат оправдани в качеството на необходими разходи (вж. в този смисъл, определение от 20 ноември 2012 г., Al Shanfari/Съвет и Комисия, T‑121/09 DEP, непубликувано, EU:T:2012:607, т. 43 и цитираната съдебна практика). Доколкото тези комуникации не са идентифицирани в рамките на всички изтъкнати от ищците комуникации, за предпочитане е разходите за тях да бъдат възстановени с фиксиран размер, в рамките на общите разходи.
26 На четвърто място, изтъкнатите в случая от ищците разходи за фотокопия са подлежащи на възстановяване съдебни разноски, което не се оспорва от Комисията.
27 На пето място, що се отнася до разходите, свързани със съдебното заседание, следва да се отбележи, от една страна, че „обезщетение за пътните разноски“ не изглежда необходимо, след като в хонорара е взето предвид възнаграждение за участието в съдебното заседание. От друга страна, противно на мнението на Комисията, присъствието на двама адвокати на съдебното заседание не изглежда прекомерно с оглед на важността на делото, поради което разходите за път и престой, свързани с тяхното участие в съдебното заседание, подлежат на възстановяване.
28 На шесто място, макар общите разходи да представляват безспорно подлежащи на възстановяване съдебни разноски по член 140, буква б) от Процедурния правилник, съотношението от 5 % от хонорарите на адвокатите на ищците е в случая прекомерно. При обстоятелствата по случая съотношение от 2 % от посочените хонорари изглежда подходящо, за да се определи размерът на подлежащите на възстановяване общи разходи, различни от разходите за фотокопия.
По размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски
29 Що се отнася до подлежащите на възстановяване съдебни разноски, следва да се припомни, че съгласно трайната съдебна практика, при липсата в правото на Съюза на разпоредби с тарифен характер, Общият съд следва свободно да прецени данните по делото, като отчита предмета и естеството на спора, неговото значение от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, обема на работата, която е трябвало да бъде извършена във връзка със съдебното производство от участвалите в него представители или юридически съветници, и икономическите интереси на страните в този спор (определение от 19 декември 2006 г., WestLB/Комисия, T‑228/99 DEP, непубликувано, EU:T:2006:405, т. 61).
30 На първо място, що се отнася до икономическите интереси на страните, тяхното значение не би могло да се определи въз основа на общия размер на обезщетението за вреди, поискано от ищците в главното производство в рамките на иск за обезщетение като разглеждания. Всъщност, както подчертава Комисията, подобен подход би насърчил ищците да направят прекомерни искания. В конкретния случай с оглед на обстоятелствата по делото следва да се приеме, че икономическите интереси по спора имат ограничено значение.
31 На второ място, що се отнася до значимостта на съдебния спор, преценена от гледна точка на правото на Съюза, както и до неговата сложност, следва да се отбележи, че спорът се отнася до иск за обезщетение на вредите, за които се твърди, че са причинени от неправомерно поведение на Комисията — материя, по която има обилна съдебна практика, що се отнася до условията, необходими за ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза и количественото определяне на вредата. Освен това следва да се отбележи, че поведението на Комисията не се оспорва от фактическа страна, което свежда спора до неговото правно квалифициране, доказването на причинно-следствената връзка и количеството определяне на вредите. При тези условия значението и сложността на спора следва да се квалифицират като средни.
32 На трето място, що се отнася до обема на извършената работа, ограниченото значение на икономическите интереси в спора и средната степен на неговите правно значение и сложност не обосновават 486 часа труд, които адвокатите на ищците сочат, че са посветили на делото по главното производство, и не позволяват на Общия съд да приеме за обективно необходима по смисъла на член 140, буква б) от Процедурния правилник цялата сума от 118 700 EUR за хонорари, изчислени по часовите тарифи, на които те се позовават, още повече че разходите за координиране на работата на различните съветници на ищците не могат да се считат за необходими разходи, които трябва да се вземат предвид при изчисляване на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски (вж. в този смисъл определение от 20 ноември 2012 г., Al Shanfari/Съвет и Комисия, T‑121/09 DEP, непубликувано, EU:T:2012:607, т. 30 и цитираната съдебна практика).
33 Всъщност, следва да се отбележи, първо, че общият брой от 241 работни часа за разглеждане на делото по главното производство, както и за съставяне на пълномощното и на исковата молба, изглежда прекомерен. С оглед на посочените в точки 30 и 31 по-горе обстоятелства общ брой от 85 работни часа изглежда подходящ като оценка на времето, необходимо на опитен адвокат в тази материя за извършване на посочените престации.
34 Второ, ищците изтъкват четири работни часа за съставянето на искане за преразглеждане на решението на Общия съд относно искането за анонимност и за непубликуване на някои данни. Като се има предвид че това отхвърлено от Общия съд искане се свежда до възпроизвеждане на елементи и доводи, които вече са били посочени в първоначалното искане за анонимност, направено в исковата молба и отхвърлено от Общия съд, посветените на него работни часове не могат да се считат за необходими за целите на производството пред Общия съд.
35 Трето, 148 работни часа, изчислени от ищците за разглеждането на писмената защита и съставянето на репликата, изглеждат прекомерни. С оглед на посочените в точки 30 и 31 по-горе обстоятелства, както и на посоченото в точка 33 по-горе време, считано за подходящо за разглеждането на делото по главното производство и съставянето на пълномощното и исковата молба, общо 35 работни часа изглеждат подходящи като оценка на времето, необходимо на опитен адвокат в тази материя за извършване на тези престации.
36 Четвърто, ищците изтъкват 20 работни часа за разглеждането на дупликата, шест работни часа за разговори с клиентите, два работни часа за съставянето на искането за допълнително време за изказване в устните състезания, четиринадесет работни часа за разглеждането на доклада от съдебното заседание и за съставянето на бележки по него, както и 47 работни часа за подготовката за съдебното заседание. Както правилно отбелязва Комисията, това проработено време с обща продължителност от 89 часа изглежда до голяма степен прекомерно. Всъщност, по-специално, разглеждането на дупликата и на доклада от съдебното заседание е неразривна част от подготовката за същото, тъй като докладът от заседанието се състои само от тринадесет страници и представя в резюме основанията и доводите на страните, които вече са били добре известни на адвокатите на ищците и самото съдебно заседание не е било сложно и е продължило само два часа, без предоставено допълнително време за изказване на страните. При тези обстоятелства общо 24 работни часа изглеждат подходящи като оценка на времето, необходимо на опитен адвокат в тази материя за извършване на тези престации. Също така следва да се признаят като необходими четири работни часа за участието в самото съдебно заседание (два работни часа за всеки от двамата адвоката на ищците).
37 Пето, трябва да се подчертае, че съгласно трайната съдебна практика Общият съд е оправомощен да определя не дължимия от страните на техните адвокати хонорар, а размера, до който този хонорар може да бъде възстановен от страната, която е осъдена да заплати съдебните разноски. Следователно, като се произнася по искане за определяне на съдебните разноски, Общият съд не следва да взема предвид национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници (определения от 8 ноември 1996 г., Stahlwerke Peine-Salzgitter/Комисия, T‑120/89 (92), EU:T:1996:161, т. 27 и от 10 януари 2002 г., Starway/Съвет, T‑80/97 DEP, EU:T:2002:1, т. 26).
38 В конкретния случай практикуваните от адвокатите на ищците хонорари изглеждат съобразени със степента на сложност на спора. По този начин тарифа като фактурираната за работата, извършена от адв. W. Viscardini, тоест 300 EUR на час, действително съответства на такава на професионалист с голям опит в разглежданата материя. Фактурирането на работата на адв. G. Donà, тоест 200 EUR на час, също съответства на общопрактикуваните хонорари за помощник адвокат, притежаващ известен опит. Следователно с оглед на цитираната в точка 17 по-горе съдебна практика в конкретния случай следва да се приложи една-единствена тарифа от 250 EUR на час към работните часове, признати за необходими за целите на производството пред Общия съд.
39 Следва, че съдебните разноски, които ищците могат да си възстановят от Комисията на основание адвокатски хонорари, възлизат на общата сума от 37 000 EUR, или 21 250 EUR за разглеждането на делото по главното производство, както и за съставянето на пълномощното и на исковата молба, 8 750 EUR за разглеждането на писмената защита и съставянето на репликата, 6 000 EUR за подготовката за съдебното заседание и 1 000 EUR за участието в самото съдебно заседание.
40 На четвърто място, разходите за фотокопия в размер от 411 EUR не изглеждат прекомерни и впрочем не се оспорват от Комисията, поради което следва да се признаят като необходими за целите на производството пред Общия съд.
41 На пето място, що се отнася до разходите, свързани със съдебното заседание, както отбелязва Комисията, с оглед на факта, че общите разходи, различни от разходите за фотокопия, се възстановяват във фиксиран размер, изчислен като процент от хонорарите на адвокатите на ищците, не следва да се прави освен това и възстановяване на „акцесорните разходи за съдебното заседание“, както са поискали ищците, без да уточнят естеството на посочените разходи. С оглед на тези обстоятелства следва сумата на подлежащите на възстановяване съдебни разноски на основание разходите, свързани със съдебното заседание, да се определи в размер от 1 082 EUR, като в нея са обхванати разходите за път и престой на двамата адвоката на ищците.
42 На шесто място, що се отнася до общите разходи, различни от разходите за фотокопия, както бе изложено в точка 28 по-горе, следва те да се възстановят въз основа на фиксиран размер от 740 EUR, тоест 2 % от хонорарите на адвокатите на ищците, считани за необходими за целите на производството пред Общия съд, както е констатирано в точка 39 по-горе.
43 На седмо място, що се отнася до разходите, направени в настоящото производство за определяне на съдебните разноски, които ищците оценяват на 5 000 EUR (20 работни часа, фактурирани по тарифата от 250 EUR на час), достатъчно е да се отбележи, че те не са необходими за целите на производството пред Общия съд, при положение че в досъдебната фаза Комисията е предложила да плати сума, надхвърляща тази, която Общият съд счита за необходима (вж. т. 5 по-горе).
44 С оглед на всички предходни съображения, при справедлива преценка на всички съдебни разноски, които ищците могат да си възстановят по делото в главното производство, техният размер се определя на 39 233 EUR, тоест 37 000 EUR за хонорарите на техните адвокати в главното производство, 411 EUR за разходи за фотокопия, 1 082 EUR за разходи, свързани със съдебното заседание, и 740 EUR за общите разходи, различни от разходите за фотокопия.
45 От тази обща сума от 39 233 EUR сумата от 26 155 EUR, тоест две трети, се възлага на Комисията в съответствие с решение от 8 ноември 2011 г., Idromacchine и др./Комисия (T‑88/09, EU:T:2011:641).
По довода, изведен от нарушението на правото на достъп до правосъдие
46 Ищците изтъкват, че ако Общият съд не признае, че съдебните разноски, които те твърдят, че действително са направили, подлежат на възстановяване, това би довело до нарушение на правото на достъп до правосъдие, защитено с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). Според тях, ако в конкретния случай сумата от 20 000 EUR, която Общия съд им е предоставил за поправянето на техните неимуществени вреди, се „неутрализира“ със сумата на оставените в тяхна тежест съдебни разноски, това би представлявало отказ на правосъдие.
47 Комисията отхвърля тези доводи.
48 Най-напред, следва да се припомни, че принципът на ефективна съдебна защита е общ принцип на правото на Съюза, който понастоящем намира израз в член 47 от Хартата на основните права, предвиждащ в своята първа алинея, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия, а в своята втора алинея, съответстваща на член 6, параграф 1 ЕКПЧ, че всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон (решение от 28 февруари 2013 г., Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX‑II, EU:C:2013:134, т. 40—42).
49 В случая ищците обаче не поддържат, че упражняването на тяхното право на достъп до правосъдие е било ограничено, а изтъкват по същество, че това право би било изпразнено от своето съдържание, ако частта от направените от тях съдебни разноски по дело T‑88/09, оставени в тяхна тежест, надхвърли размера на обезщетението, което им е било предоставено от Общия съд по това дело, доколкото това би имало за последица да ги лиши от посоченото обезщетение.
50 В това отношение следва да се отбележи, че освен в хипотезата на съдебна помощ, нерелевантна в конкретния случай, разходите за представляване от адвокат следва да се поемат от всяко лице, сезиращо с иск или жалба юрисдикция, пред която подобно представителство е задължително, също както и другите разходи, свързани с търсенето на неговите права, каквито са разходите, направени за издаването на удостоверения или провеждането на експертизи, предназначени да докажат основателността на неговите претенции пред съда. Това, че в случай на само частичен успех на иска или жалбата една част от тези разходи могат да останат в тежест на ищеца или жалбоподателя, е присъщо на общото правило за възлагане на съдебните разноски, залегнало по-конкретно в член 87, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., съгласно който в подобни случаи съдебните разноски може да бъдат разпределени между страните. Също така фактът, че някои направени от страна разходи могат да не бъдат признати за подлежащи на възстановяване и по този начин да останат в тежест на посочената страна, е присъщ на член 170 от Процедурния правилник, съгласно който при спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски те се определят от Общия съд. Прилагането на тези разпоредби не би могло да представлява нарушение на правото на достъп до правосъдие, включително в случай като настоящия, в който размерът на съдебните разноски, оставени в тежест на ищеца, надхвърля размера на сумата, която му е била предоставена от Общия съд в главното производство. Всъщност въпросът за размера на съдебните разноски, оставени в тежест на ищеца, е различен и отделен от въпроса за сумата, която институцията ответник е осъдена да заплати в главното производство.
51 Този извод не се обезсилва от изтъкнатото от ищците решение на Европейския съд по правата на човека, в което по същество е констатирано, че прилагането на правилата за съдебни такси и разноски, имащо за ефект да лиши ищеца от почти цялото обезщетение, което държавата е била осъдена да му изплати поради незаконното му временно задържане, представлява нарушение на неговото право на достъп до правосъдие. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че предмет на това дело са били съдебните такси и разноски, събрани от държавата, осъдена да изплати обезщетение на ищеца, което може да остави впечатлението, че държавата взема с една ръка това, което е дала с другата за поправянето на нарушение на ЕКПЧ (ЕСПЧ, 12 юли 2007 г., Станков срещу България, CE:ECHR:2007:0712JUD006849001, §§ 51—67). В конкретния случай обаче, доколкото производството пред юрисдикциите на Съюза е по принцип безплатно, ищците понасят само една част от хонорарите и разходите на собствените си адвокати — суми, чийто размер, поради естеството им, по никакъв начин не зависи от Комисията.
52 Като последица от това следва да се отхвърли доводът, изведен от нарушението на правото на достъп до правосъдие.
По молбата относно мораторните лихви
53 Ищците искат към сумата на подлежащите на възстановяване съдебни разноски да се добавят мораторните лихви, считано от датата на произнасяне на определението или най-късно от неговото връчване до датата на действителното плащане на посочените разноски.
54 В това отношение следва да се отбележи, че по силата на член 170, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник Общият съд е компетентен да констатира евентуално задължение за плащане на мораторните лихви и да определи приложимия лихвен процент (определение от 23 май 2014 г., Marcuccio/Комисия, T‑286/11 P‑DEP, непубликувано, EU:T:2014:312, т. 25).
55 Съгласно добре установена съдебна практика искане за увеличаване на сумата, дължима в рамките на производство за определяне на съдебни разноски, с мораторни лихви трябва да се уважи за периода между датата на връчването на определението за определяне на съдебните разноски и датата на действителното възстановяване на същите (вж. определение от 24 октомври 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑176/04 DEP II, непубликувано, EU:T:2011:616, т. 38 и цитираната съдебна практика).
56 С оглед на обстоятелствата в конкретния случай Общият съд счита за подходящо да изчисли приложимия лихвен процент въз основа на лихвения процент, прилаган от ЕЦБ за основните ѝ операции по рефинансиране, в сила от първия ден от месеца, в който настъпва падежът на плащането, увеличен с 3,5 пункта.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
определи:
1) Определя в размер от 26 155 EUR общата сума на съдебните разноски, които Европейската комисия трябва да възстанови на Idromacchine Srl, както и на г‑н Alessandro Capuzzo и г‑н Roberto Capuzzo.
2) Върху тази сума се начисляват лихви за забава от датата на връчването на настоящото определение до датата на плащането на цялата дължима сума, по лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, в сила от първия ден от месеца, в който настъпва падежът на плащането, увеличен с 3,5 пункта.
Съставено в Люксембург на 13 януари 2017 година.