Дело C‑378/15

Mercedes Benz Italia SpA

срещу

Agenzia delle Entrate Direzione Provinciale Roma 3

(Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria provinciale di Roma)

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) — Приложно поле — Прилагане на подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, начислен при придобиването на всички използвани от данъчнозадълженото лице стоки и услуги — Съпътстващи сделки — Използване на оборота като показател“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 14 декември 2016 г.

Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Национална правна уредба и практика, които изискват от данъчнозадълженото лице да прилага по отношение на всички получени стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота — Определяне на сделките, които могат да се окачествят като съпътстващи — Използване на оборота като показател — Допустимост — Условия

(член 17, параграф 5 и член 19 от Директива 77/388 на Съвета)

Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба и практика, които изискват данъчнозадълженото лице да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, без да предвиждат метод за изчисляване, основаващ се на естеството и действителното предназначение на всяка от получените стоки и услуги и отразяващ обективно реалния дял от направените разходи за облагаеми и необлагаеми дейности.

Действително от член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Директива 77/388 във връзка с член 17, параграф 5, първа и втора алинея, както и с член 19, параграф 1 от тази директива следва, че методът за изчисляване на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) предполага по принцип прилагането на подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота.

На следващо място, що се отнася до задължението на данъчнозадълженото лице да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, член 17, параграф 5, първа алинея от Шеста директива, изрично посочен в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от тази директива, се позовава както на сделките, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на тези, за които той не подлежи на приспадане. В този смисъл следва изразът „всички сделки, посочени в нея“, съдържащ се в споменатия член 17, параграф 5, трета алинея, буква г), да се разбира в смисъл, че се отнася за двата вида сделки, посочени в член 17, параграф 5, първа алинея от посочената директива. За разлика обаче от първа алинея от член 17, параграф 5 от Шеста директива, трета алинея, буква г) от същия член 17, параграф 5 не си служи с израза „както за […], така и за“ при обозначаване на тези два вида сделки. При липсата на подобно уточнение член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива трябва да се разбира в смисъл, че се отнася за всички стоки и услуги, предназначени да бъдат използвани от съответното данъчнозадължено лице за осъществяване както на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на такива, за които той не подлежи на приспадане, без да е необходимо посочените стоки и услуги да служат за осъществяването едновременно на тези два вида сделки. Освен това, да се тълкува член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива в смисъл, че се прилага само за стоки и услуги, използвани „както за“ сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, „така и за“ сделки, за които той не подлежи на приспадане, би довело до придаването на еднакъв обхват на тази разпоредба и на член 17, параграф 5, първа алинея от споменатата директива, от който се предполага, че тази разпоредба представлява дерогация. Тези съображения освен това се потвърждават от една от преследваните с Шеста директива цели, а именно, видно от нейното седемнадесето съображение, да се даде възможност за прилагане на относително ясни правила. Действително, прилагайки правилото за изчисляване, предвидено в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива, данъчнозадължените лица нямат задължение да използват стоките и услугите, които купуват, било за сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, било за такива, за които той не подлежи на приспадане, било за двата вида сделки, поради което националните данъчни администрации не следва да проверяват дали това използване е правилно извършено.

Освен това член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива допускат национална правна уредба и практика, които изискват данъчнозадълженото лице да определи въз основа на разбивката на оборота си сделките, които могат да се окачествят като „съпътстващи“, стига преценката, която се прави за целта, да отчита и връзката на тези сделки с облагаемите дейности на данъчнозадълженото лице и евентуално с използването, което следва от тях, на стоките и услугите, за които се дължи ДДС.

В това отношение, макар разбивката на оборота на данъчнозадълженото лице да представлява релевантен елемент, за да се определи дали някои сделки трябва да се считат за „съпътстващи“ по смисъла на член 19, параграф 2, второ изречение от Шеста директива, квалифицирането им като „съпътстващи сделки“ по смисъла на тази разпоредба не може да бъде изключено само поради факта че приходите от тях надвишават тези от дейността, посочена от въпросното предприятие като основна.

(вж. т. 32, 36—38, 40, 43, 44, 47, 49 и 50 и диспозитива)