РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети разширен състав)

15 ноември 2007 година(*)

„Земеделие — Обща организация на пазарите в сектора на зърнените култури — Приемане на зърнените култури от интервенционните агенции — Засилване на критериите за качество на царевицата — Въвеждане на нов критерий за хектолитрово тегло за царевицата — Нарушаване на оправданите правни очаквания — Явна грешка в преценката“

По дело T‑310/06

Република Унгария, за която се явяват г‑жа J. Fazekas, г‑жа R. Somssich и г‑жа K. Szíjjártó, в качеството на представители,

жалбоподател,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑жа F. Clotuche-Duvieusart и г‑н Z. Pataki, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 1572/2006 на Комисията от 18 октомври 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 824/2000 на Съвета относно установяване на процедури за приемане на зърнените култури от интервенционните агенции и установяване на методи за анализ за определяне на качеството на зърното (ОВ L 290, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 76, стр. 97),

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (трети разширен състав),

състоящ се от: г‑н M. Jaeger, председател, г‑жа V. Tiili, г‑н J. Azizi, г‑жа E. Cremona и г‑н O. M. Czúcz, съдии,

секретар: г‑жа K. Andová, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 май 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Общата организация на пазарите в сектора на зърнените култури е уредена от Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година (ОВ L 270, стр. 78; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 51, стр. 3, наричан по-нататък „Регламента ООП“).

2        Член 5 на Регламента ООП предвижда, че посочените от държавите-членки интервенционни агенции изкупуват в частност добитата в Общността царевица, която им е предложена, при условие че офертите отговарят на определените изисквания по-специално по отношение на количеството и качеството. Изкупуването може да бъде осъществено само през интервенционния период, или в конкретния случай — през периода от 1 ноември 2006 г. до 31 март 2007 г. за Унгария.

3        Правилата за прилагане на Регламента ООП се съдържат в Регламент (ЕО) № 824/2000 на Комисията от 19 април 2000 година за установяване на процедури за приемане на зърнените култури от интервенционните агенции и установяване на методи за анализ за определяне на качеството на зърното (ОВ L 100, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 32, стр. 101). Този регламент определя също така минималните изисквания за качество при интервенционното изкупуване.

4        На 18 октомври 2006 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 1572/2006 за изменение на Регламент (ЕО) № 824/2000 (ОВ L 290, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 76, стр. 97, наричан по-нататък „Регламента“), с цел да бъде отчетена новата ситуация в интервенционния режим, свързана по-конкретно с дългосрочното съхранение на някои зърнени култури и неговите последици за качеството на продуктите. Регламентът приспособява критериите за качество, определени с Регламент № 824/2000, и въвежда нов критерий за хектолитрово тегло за царевицата. Така направените изменения подлежат на прилагане, считано от 1 ноември 2006 г.

5        Член 3 от Регламент № 824/2000, изменен с Регламента, уточнява методите, които следва да бъдат използвани при определяне на качеството на предложените за интервенция продукти. Точка 3.9. от този член предвижда, че референтният метод за определяне на хектолитровото тегло е методът по ISO 7971/2:1995, а за царевицата — „традиционно прилаганите методи“.

6        Съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 824/2000 цената, която следва да бъде заплатена на оферента, е интервенционната цена, посочена в член 4, параграф 1 от Регламента ООП, или 101,31 EUR за тон. Тази цена се коригира в съответствие с увеличенията и намаленията, предвидени в член 9 от Регламент № 824/2000.

7        Член 9 от Регламент № 824/2000, изменен с Регламента, уточнява размерите на увеличенията и намаленията на интервенционната цена. Той гласи по-конкретно:

„Увеличенията и намаленията на цените, с които се увеличава или намалява интервенционната цена, се отбелязват в евро на тон и се прилагат съвместно според предписанията по-долу:

[…]

б) Когато хектолитровото тегло на зърнените култури, които са предложени за интервенция, се отклонява от съотношението тегло/обем с […] 73 kg/hl за царевицата […], отбивите от цените [другаде в текста: „намаленията на цените“], които следва да се прилагат, са тези, които са посочени в таблица III от приложение VII.

[…]“.

8        Приложение I към Регламент № 824/2000, изменено с Регламента, предвижда в точка Д, че минималното хектолитрово тегло за царевицата е 71 kg/hl.

9        Таблица III от приложение VII към Регламент № 824/2000, изменено с Регламента, предвижда следните намаления на цената в зависимост от хектолитровото тегло за царевицата: 0,5 EUR/t за хектолитрово тегло, което е по-малко от 73 kg/hl и е до 72 kg/hl, и 1 EUR/t за хектолитрово тегло, което е по-малко от 72 kg/hl и е до 71 kg/hl.

 Обстоятелства в основата на спора

10      С писмо от 13 януари 2006 г., адресирано до генералния директор на генералната дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Комисията, унгарските власти споделят за затрудненията, които срещат при интервенционното съхранение за запазването на складираните продължително време царевични зърна, за увеличаването на процентното съдържание на счупени зърна и за необходимостта Европейският фонд за гарантиране на земеделието да поеме разходите по дългосрочното съхранение.

11      На 27 юли 2006 г. след множество обсъждания Комисията представя на експертната група на Управителния комитет по зърнените култури (наричана по-нататък „експертната група по зърнените култури“) проекторегламент относно засилване на условията, свързани с максималното съдържание на влага, със счупените и прегретите при сушене зърна, и относно въвеждането на нов критерий за царевицата, свързан с минималното хектолитрово тегло (73 kg/hl). Уточнено е, че тези изменения трябва да бъдат приети преди 1 ноември 2006 г., на която дата започва интервенционният период в повечето държави-членки.

12      Като последица от предложението на Комисията между представителите на унгарското правителство и тези на Комисията са проведени множество обсъждания и размяна на кореспонденция. По време на тези обсъждания унгарското правителство заявява, че счита, че предложенията на Комисията, отнасящи се до счупените зърна или до хектолитровото тегло, ще засегнат особено тежко и неоправдано Унгария, като се има предвид, че при нормални метеорологични условия 90 % от годишната царевична продукция на Унгария ще бъде изключена от интервенцията. Унгарското правителство добавя, че намаление на интервенционната цена под 75 kg/hl би засегнало цялата унгарска продукция.

13      С писмо от 8 август 2006 г. унгарският държавен секретар, отговарящ за земеделието и развитието на селските райони, потвърждава позицията на правителството, като в подкрепа представя данни от институти за анализ на качеството и иска от Комисията да преразгледа проекторегламента.

14      На 31 август 2006 г. проекторегламентът за втори път е подложен на обсъждане от експертната група по зърнените култури. По време на тази среща много държави-членки се противопоставят или излагат възражения по-специално срещу въвеждането на качествения критерий за минималното хектолитрово тегло.

15      С писмо от същата дата, адресирано до Комисията, унгарският държавен секретар още веднъж изразява позицията на унгарското правителство и отправя искане към Комисията да преразгледа своята позиция.

16      На 6 септември 2006 г. проекторегламентът е включен в предназначената за националните администрации на държавите-членки електронна информационна система, с оглед на това да бъде гласуван от Управителния комитет по зърнените култури преди края на септември 2006 г.

17      На 7 септември 2006 г. експертната група по зърнените култури обсъжда още веднъж проекторегламента.

18      На 18 септември 2006 г., по време на сесията на Съвета на министрите по земеделието Република Унгария, Словашката република и Република Австрия заявяват, че се противопоставят на проекторегламента и членът на Комисията, отговарящ за земеделието и развитието на селските райони, г‑жа Fischer Boel се ангажира да внесе определени промени в проекта, като в същото време уточнява, че Комисията е длъжна да следи за запазването на финансовите интереси на Общността.

19      На 21 септември 2006 г., с оглед на това да бъдат отчетени позициите на Република Унгария, Словашката република и Република Австрия и поетия от Комисията ангажимент, същата представя на Управителния комитет по зърнените култури изменен проекторегламент, в който условието за хектолитрово тегло за царевицата вече е определено на 71 kg/hl вместо 73 kg/hl и е предвидено намаление на цената за всяка стойност, попадаща между 71 kg/hl и 73 kg/hl.

20      На 28 септември 2006 г. по време на срещата на Управителния комитет по зърнените култури максималното съдържание на влага на зърната, предвидено в проекторегламента, е завишено на 13,5 % вместо 13 %.

21      На 18 октомври 2006 г. Комисията приема Регламента, който влиза в сила на 20 октомври 2006 г. — деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, и започва да се прилага, считано от 1 ноември 2006 г.

22      Съображения 2 и 3 от Регламента гласят следното:

„(2) Предложени зърнени култури, чието качество не позволява адекватно използване или съхранение, е уместно да не бъдат приети за интервенция. За тази цел е уместно да бъде взета под внимание новата ситуация в областта на интервенцията, свързана по-конкретно с дългосрочното съхранение на някои зърнени култури и ефектите от него върху качеството на продуктите.

(3) Вследствие се оказва необходимо, с цел интервенционните продукти да станат по-малко нестабилни по отношение на разграждане и по-нататъшно използване, да бъдат засилени критериите за качество на царевицата, предвидени в приложение I от Регламент […] № 824/2000. За тази цел е уместно да бъде намалено максималното съдържание на влага, както и максималният процент на счупени зърна и на прегрети зърна при сушене. Предвид агрономичните сходства на соргото с царевицата е уместно, от съображения за съгласуваност, да бъдат предвидени аналогични мерки по отношение на соргото. Освен това, с оглед съгласуваността с останалите зърнени култури, допустими до интервенционния режим, е уместно да бъде въведен нов критерий за хектолитрово тегло за царевицата.“

 Производство и искания на страните

23      На 17 ноември 2004 г. жалбоподателят подава в секретариата на Първоинстанционния съд настоящата жалба за отмяна на някои разпоредби на Регламента (наричани по-нататък „оспорваните разпоредби“), а именно:

–        в член 1, точка 1 — думите „и в случая с царевицата — традиционно прилаганите методи“,

–        в член 1, точка 3, буква б) — думите „73 kg/hl за царевицата“,

–        на ред „Д. Минимално хектолитрово тегло (kg/hl)“ от таблицата от точка 1) от приложението — стойността „71“, отнасяща се до царевицата,

–        в таблица III от точка 2 от приложението стойностите на намаление на интервенционната цена относно царевицата.

24      Жалбоподателят прави искане Първоинстанционният съд да препрати делото пред големия състав на основание член 14, параграф 1 и член 51, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

25      С решение от 11 декември 2006 г. Първоинстанционният съд, тълкувайки направеното от жалбоподателя искане за препращане пред големия състав като евентуално целящо препращането на делото пред петчленен състав, по предложение на трети състав препраща делото пред трети разширен състав на основание член 51, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник, според който делото се решава от състав, състоящ се най-малко от петима съдии, когато това поиска държава-членка или институция на Европейските общности, която е страна в производството.

26      С подадена на същата дата отделна молба жалбоподателят прави искане Първоинстанционният съд да се произнесе по реда на бързото производство, съобразно с член 76а от Процедурния правилник.

27      С подадена на същата дата отделна молба жалбоподателят прави искане на основание член 242 ЕО като обезпечителна мярка да бъде спряно изпълнението на оспорваните разпоредби.

28      С писмо от 4 декември 2006 г. Комисията възразява срещу искането за разглеждане на делото по реда на бързото производство.

29      С решение от 13 декември 2006 г. Първоинстанционният съд уважава искането за разглеждане на делото по реда на бързото производство.

30      С определение от 16 февруари 2007 г. по дело Унгария/Комисия (T‑310/06 R, все още непубликувано в Сборника) председателят на Първоинстанционния съд отхвърля молбата за спиране на изпълнението и не се произнася по съдебните разноски.

31      Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (трети разширен състав) решава да открие устната фаза на производството.

32      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 22 май 2007 г.

33      Жалбоподателят иска от Първоинстанционния съд:

–        да отмени оспорваните разпоредби,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

34      Комисията иска от Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да се произнесе по съдебните разноски в съответствие с приложимата правна уредба.

 По допустимостта

 Доводи на страните

35      Комисията сочи, че жалбата е насочена единствено към отмяна на разпоредбите на Регламента, отнасящи се до условието за минималното хектолитрово тегло на царевицата, и си задава въпроса за нейната допустимост, след като според практиката на Съда оспорваните разпоредби не можело да се разглеждат отделно от останалата част от Регламента. Според Комисията хектолитровото тегло било съществен критерий, който законодателят избрал, за да повиши качеството на изкупуваното при интервенцията зърно и вследствие на това да осигури след дългосрочно съхранение продажбата на качествено зърно.

36      Комисията изтъква, че критерият за хектолитровото тегло по необходимост е свързан с останалите параметри за качество, които са повишени с Регламента, поради което същият представлява едно неделимо цяло. Всъщност при намаляване на съдържанието на влага неизбежно щяло да се увеличи хектолитровото тегло. Без този нов критерий за хектолитровото тегло нямало да бъде гарантирана реалната възможност за препродаване на зърното и съществуващите критерии, макар и повишени, не биха били ефективни. Впрочем в точка 95 от жалбата жалбоподателят признавал съществуването на тази връзка между различните параметри за качество.

37      Жалбоподателят поддържа, че искането за частична отмяна на Регламента е допустимо. Всъщност определеното за царевицата условие за хектолитровото тегло представлявало подлежащ на отделяне елемент, различен от останалите интервенционни параметри, чиято отмяна обективно нямало да промени същността на Регламента (Решение на Съда от 10 декември 2002 г. по дело Комисия/Съвет, C‑29/99, Recueil, стр. I‑11221, точки 45 и 46 и Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Германия/Комисия, C‑239/01, Recueil, стр. I‑10333, точки 34 и 37). Според жалбоподателя отмяната на това условие нямало да промени с нищо същественото съдържание на Регламента, тъй като щяло да се възстанови положението отпреди неговото приемане.

 Съображения на Първоинстанционния съд

38      Комисията оспорва допустимостта на жалбата, като се обосновава с това, че оспорваните разпоредби не можело да бъдат разгледани отделно от останалата част от Регламента.

39      Във връзка с това следва да се припомни, че от трайно установената съдебна практика следва, че частичната отмяна на общностен акт е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта (Решение на Съда по дело Комисия/Съвет, вж. точка 37 по-горе, точки 45 и 46, Решение на Съда от 21 януари 2003 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет, C‑378/00, Recueil, стр. I‑937, точка 30 и Решение на Съда по дело Германия/Комисия, вж. точка 37 по-горе, точка 33). Съдът също така многократно е отсъждал, че това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност (Решение на Съда от 30 март 2006 г. по дело Испания/Съвет, C‑36/04, Recueil, стр. I‑2981, точки 13 и 14 и Решение на Съда от 27 юни 2006 г. по дело Парламент/Съвет, C‑540/03, Recueil, стр. I‑5769, точка 28).

40      В конкретния случай от Регламента е видно, че същността му се изразява в повишаването на качеството на царевицата, допусната до интервенция. За постигане на това Регламентът предвижда два различни вида мерки, а именно, от една страна, според първото изречение от съображение 3 от Регламента — засилване на критериите за качество на царевицата, които преди това са били предвидени в приложение I към Регламент № 824/2000, който жалбоподателят не иска да бъде отменен, а от друга страна, според последното изречение от съображение 3 от Регламента — въвеждане на нов критерий за хектолитрово тегло за царевицата с цел съгласуваност с режима, приложим по отношение на останалите зърнени култури, които могат да бъдат допуснати до интервенция.

41      От това следва, че тези два вида мерки не са неделимо свързани и че евентуалната отмяна на Регламента в частта, с която е въведен нов критерий за хектолитрово тегло за царевицата, не би променила самата същност на разпоредбите, които не са обект на тази отмяна. Във връзка с това е достатъчно да се констатира, че за разлика от новия критерий за хектолитровото тегло за царевицата, критериите за качество на царевицата, чието засилване предвижда Регламентът, а именно максималното съдържание на влага в царевицата, максималното процентно съдържание на счупени зърна и на зърна, прегрети при сушенето, вече са съществували при действието на предходната уредба, когато е липсвал критерият за хектолитровото тегло.

42      Доводът на Комисията, според който хектолитровото тегло е съществен критерий, избран от законодателя за повишаване на качеството на зърното, изкупено при интервенцията, трябва да бъде отхвърлен. От една страна, обратно на това, което Комисията поддържа, от Регламента по никакъв начин не следва, че хектолитровото тегло е съществен критерий за повишаване на качеството на допуснатата до интервенция царевица. От друга страна, налага се констатацията, че дори ако се предположи, че случаят е такъв, Комисията не е съумяла да обясни по какъв начин отмяната само на разпоредбите, предвиждащи въвеждането на този нов критерий, би променила същността на Регламента.

43      Що се отнася до довода, според който критерият за хектолитровото тегло е по необходимост свързан с другите параметри, засилени от Регламента, тъй като при намаляване на съдържанието на влага нараства хектолитровото тегло, достатъчно е да се констатира, че Регламентът не установява никаква връзка между тези два критерия и че критерият за съдържанието на влага вече е съществувал и преди, когато е липсвал критерият за хектолитровото тегло.

44      Освен това Комисията изрично е изтъкнала в своите писмени изявления, че целта на засилването на съществувалите по-рано критерии за качество, и в частност на критерия, отнасящ се до максималното съдържание на влага в царевицата, е по-доброто съхранение на допуснатата до интервенция царевица, докато целта на въвеждането на критерия за хектолитровото тегло за царевицата е установяването на нов стандарт за качество на изкупеното зърно, така че да бъде гарантирано, че дори след дългосрочно съхранение, при което задължително настъпва определено разваляне, качеството на продукта ще бъде все още достатъчно за неговата продажба на пазара.

45      От изложеното по-горе следва, че оспорваните разпоредби могат да бъдат разглеждани отделно от останалата част от Регламента, поради което искането за частична отмяна е допустимо.

 По съществото на спора

46      В подкрепа на своята жалба за отмяна жалбоподателят излага шест правни основания. Първото правно основание е изведено от нарушаването на оправданите правни очаквания и на принципите на правната сигурност и на пропорционалността. Второто правно основание е изведено от липсата на компетентност на автора на Регламента. Третото правно основание е изведено от злоупотребата с власт. Четвъртото правно основание е изведено от явната грешка в преценката. Петото правно основание е изведено от нарушаването на задължението за мотивиране. Най-накрая шестото правно основание е изведено от нарушаването на процедурния правилник на Управителния комитет по зърнените култури.

 По първото правно основание, изведено от нарушаването на оправданите правни очаквания и на принципите на правната сигурност и на пропорционалността

 По първата част от правното основание, изведена от нарушаването на оправданите правни очаквания

–       Доводи на страните

47      Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила оправданите правни очаквания на унгарските производители с това, че въвеждайки нов критерий за качество, отнасящ се до хектолитровото тегло на царевицата, дванадесет дни преди Регламентът да започне да се прилага, е променила основно и по начин, който не е могъл да бъде предвиден дори от сериозните и добре информирани производители, условията за интервенция за царевицата.

48      Жалбоподателят признава, че в областта на общата организация на пазарите, която включва непрекъснато приспособяване в зависимост от промените в икономическото положение, няма основание за оправдани правни очаквания на икономическите оператори за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променено в рамките на правото на преценка на институциите на Общността (Решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело Delacre и др./Комисия, C‑350/88, Recueil, стр. I‑395, точка 33). Въпреки това жалбоподателят счита, че в конкретния случай наличието на особени обстоятелства позволява позоваване на принципа за закрила на оправданите правни очаквания.

49      Във връзка с това жалбоподателят изтъква, че в случая са изпълнени критериите, изведени от Съда по въпроса за защитата на оправданите правни очаквания в Решение от 11 юли 1991 г. по дело Crispoltoni ( C‑368/89, Recueil, стр. I‑3695, наричано по-нататък „Решението по дело Crispoltoni I“). На първо място, измененията, свързани с качеството на изкупувания при интервенцията продукт, били извършени, след като унгарските производители вече взели решения, предполагащи значителни инвестиции (закупуване на семена, на оборудване за засаждането и оранта и т.н.). Новият критерий за минималното хектолитрово тегло зависел главно от сорта на използваните семена и бил въведен в момент, когато земеделските производители вече не били в състояние да променят разораните площи и следователно — своите инвестиции.

50      На второ място, въвеждането на критерия, свързан с минималното хектолитрово тегло за царевицата, било напълно непознато и безпрецедентно както в общностното право, така и според европейските обичаи. Във връзка с това жалбоподателят подчертава, че за промяната на параметрите за качество на предлаганата за интервенция царевица за първи път се споменава на 27 юли 2006 г., по време на среща на експертната група по зърнените култури. Поради това при липса на предварителна информация унгарските земеделски производители, дори ако са предпазливи и осведомени, не могли основателно да очакват, че сортът на засятата царевица и използваната технология вече няма да позволяват да бъде произведена царевица, която да отговаря на критериите за качество за изкупуване при интервенцията. Въпреки че земеделските производители произвеждали за свободния пазар, условията за изкупуване при интервенция все пак оказвали влияние върху техните икономически решения.

51      На трето място, датата на влизане в сила на оспорваните разпоредби изненадала производителите, които основателно са очаквали да разполагат с време за приспособяване към едно така ново задължение.

52      На последно място, жалбоподателят твърди, че въвеждането на новия критерий за хектолитровото тегло в отговор на грижата за хармонизация с другите допустими до интервенцията зърнени култури не е било предвидимо и не е могло да бъде очаквано въз основа на настъпили на пазара промени. Въпреки че признава, че сериозните и добре информирани производители трябва да очакват разумните рискове, произтичащи от икономически промени, и да предвиждат евентуалните изменения, приемани от Комисията за преодоляване на липсата на равновесие на пазара, жалбоподателят все пак счита, че въвеждането на условието за хектолитровото тегло не можело да бъде очаквано от производителите при оценката им на свързаните с продукта рискове. Поради това според жалбоподателя не трябва да им се възлага финансовото бреме, свързано с въвеждането на този нов критерий, който надхвърлял рисковете, присъщи на дейността им като земеделски производители.

53      Комисията поддържа на първо място, че целта на приемането на Регламента не е въвеждането на стандартизационна мярка, а разрешаването на нов проблем, възникнал в сферата на интервенцията от времето на кампанията 2004/2005, който е свързан с дългосрочното съхранение на царевицата и с неговите последици за качеството на продукта. Според Комисията, поради това че с оглед на присъщите ѝ биологични характеристики царевицата се разваляла много лесно, доброто управление на запасите налагало да се засилят критериите за качество. Затова тя изтъква, от една страна, че засилването на съществуващите критерии, а именно съдържанието на влага и процентното съдържание на счупени и прегрети зърна, трябва да позволи да се избегне твърде бързото разваляне на царевичните зърна и по този начин да се осигури по-дълго запазване, а от друга страна, че въвеждането на новия критерий за минималното хектолитрово тегло трябва да позволява да се осигури определено качество на изкупеното зърно, така че след продължително съхранение да се разполага с „продаваемо“ качество.

54      Комисията подчертава, че за да бъде гарантирана на производителите на царевица определена цена, не е необходимо Общността да изкупува чрез режима на интервенцията цялата продукция на държавите-членки, и по-специално зърнените култури с ниско качество. Така, ако се предположи, че значителна част от унгарската реколта не отговаря на критериите за интервенция, интервенционната агенция все пак би изпълнила ролята си да защитава пазара, тъй като би позволила поддържане на определено ниво на цените, като единствената промяна би била в това, че изкупеното при интервенцията зърно ще бъде с по-високо качество.

55      След това Комисията, макар и да признава, че сортът на зърното може да повлияе върху крайното хектолитрово тегло на реколтата, оспорва твърдението на жалбоподателя, че хектолитровото тегло зависело главно от сорта на засетите зърна.

56      Във връзка с това Комисията посочва, че хектолитровото тегло позволява да бъде измерена плътността на определен вид зърно чрез претегляне на зърно, чийто обем е известен, и сравняването му със същия обем вода. Критерият за минималното хектолитрово тегло съставлявал фактор за класифициране на зърното, според който най-високото качество съответствало на високо хектолитрово тегло. Тя твърди, че в общия случай хектолитровото тегло зависи от съдържанието на вода и от замърсяването, поради което хектолитровото тегло нараства при намаляване на съдържанието на влага в зърнената култура или обратно. Следователно когато добивът от една реколта е висок, поради това че климатичните условия са били идеални от гледна точка на слънчевото греене и най-вече от гледна точка на количеството вода, хектолитровото тегло би било по-скоро ниско, а в период на суша — обратното. Според Комисията от това следва, че хектолитровото тегло на добитата царевица било отворен параметър, зависещ от множество фактори, главният от които бил климатът през съответната година. Другите фактори, които трябвало да бъдат взети предвид, били сортът на семето, качеството на почвата и начинът на отглеждане.

57      Комисията поддържа, че сортът „конски зъб“, който най-вече се отглежда в Унгария, дава царевично зърно, което може да достигне в зависимост от климатичните условия твърде променливи стойности на хектолитрово тегло, и че определеното за изкупуването при интервенция минимално хектолитрово тегло (71 kg/hl) в общи линии е достигнато, в зависимост от кампаниите. Впрочем самият жалбоподател уточнявал, че този сорт дава царевично зърно с хектолитрово тегло, което варира между 68 kg/hl и 74 kg/hl. Липсата на спецификация в каталозите за семена на царевица относно хектолитровото тегло на всяко от предлаганите на пазара семена била индиция за това, че този критерий не бил свързан главно с избрания сорт и че се променял в сходни пропорции при всички сортове. Констатираните вариации между кампаниите за царевицата, добита в Унгария между 2001 г. и 2006 г., които личат от таблицата в приложение A.12 към жалбата, сочели, че средното хектолитрово тегло за дадена реколта зависело най-вече от климатичните условия.

58      Поради това че хектолитровото тегло не зависи главно от сорта на засаденото царевично зърно, според Комисията приемането на оспорваните разпоредби не представлявало мерки, които са се отразили върху инвестициите на производителите.

59      Освен това Комисията оспорва анализа на унгарските власти, според който нормалният по техни твърдения характер на кампанията 2005/2006 служи като отправна точка при определяне на средното хектолитрово тегло на реколтата от 2006/2007. Във връзка с това Комисията сочи, че предвид валежите и слънчевото греене кампанията 2006/2007 е произвела нормална и дори добра реколта, която не може да бъде сравнявана с предходната кампания, която е била изключителна и е произвела средно хектолитрово тегло съвсем малко под минималното хектолитрово тегло от 71 kg/hl. Комисията добавя, че с оглед на благоприятните климатични условия до ноември 2006 г. унгарските производители, уведомени за новите изисквания за качество, са имали възможност да оставят реколтата неприбрана, което е трябвало да позволи нейното съдържание на влага да се намали. Поради това Комисията счита, че жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението си, че половината от унгарската реколта не отговаряла на критериите за изкупуване при интервенция.

60      На последно място Комисията подчертава, че засилването на критериите за качество на царевицата, с цел да се гарантира възможността за препродажба на запасите с оглед да се защитят финансовите интереси на Общността, все пак не е попречило на това по-голямата част от унгарската продукция да може да бъде предложена за интервенция, тъй като вследствие на обсъжданията в рамките на експертната група по зърнените култури и за да се съобрази с опасенията на унгарските власти, тя е променила параметъра на минималното хектолитрово тегло, като го е намалила от 73 kg/hl на 71 kg/hl.

61      Във връзка с това тя добавя, че настоящата конюнктура на вътрешния и международния пазар на зърнените култури се различава съществено от предишното положение. Понастоящем пазарната цена била твърде висока и като цяло по-висока от интервенционната цена. Направените през ноември оферти в рамките на търговете за препродажба на вътрешния пазар на държаната от унгарската интервенционна агенция царевица варирали между 123 EUR/t и 103 EUR/t за изкупуването на интервенционна царевица и продажбите били извършени на цена между 112 EUR/t и 123 EUR/t, въз основа на минимална цена, която през различните седмици била определяна на 112 EUR/t или 113 EUR/t. Комисията сочи, от друга страна, че поради това че в цялата Общност условията на свободния пазар са по-благоприятни за производителите в сравнение с предлагането за интервенция, получените до момента оферти за царевица за интервенция са в размер на 8 355 тона (всичките в Унгария), което било нищожно в сравнение с количествата, предложени по същото време през 2005 г. (1 755 825 тона, от които 1 273 106 тона в Унгария). Освен това Комисията сочи, че на световния пазар бил настъпил значителен спад на запасите на страните, които са „нетни износители“ на царевица, и световното производство било по-малко в сравнение с потреблението.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

62      Жалбоподателят поддържа, че с въвеждането на нов критерий, отнасящ се до хектолитровото тегло на царевицата, дванадесет дни преди Регламентът да започне да се прилага, Комисията е нарушила оправданите правни очаквания на унгарските производители.

63      Според трайната съдебна практика няма основание за оправдани правни очаквания на икономическите оператори за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променено в рамките на правото на преценка на институциите на Общността (Решение на Съда от 15 юли 1982 г. по дело Edeka, 245/81, Recueil, стр. 2745, точка 27 и Решение на Съда по дело Delacre и др./Комисия, точка 48 по-горе, точка 33). Това се отнася по-специално за област като тази на общите организации на пазарите, чийто предмет включва непрекъснато приспособяване в зависимост от промените в икономическото положение (Решение на Съда от 5 октомври 1994 г. по дело Crispoltoni и др., C‑133/93, C‑300/93 и C‑362/93, Recueil, стр. I‑4863, наричано по-нататък „Решението по дело Crispoltoni II“, точка 57 и Решение на Съда от 14 октомври 1999 г. по дело Atlanta/Европейска общност, C‑104/97 P, Recueil, стр. I‑6983, точка 52).

64      Освен това, както Съдът е приел в Решението по дело Crispoltoni I, точка 48 по-горе (точка 17), „следва да се посочи, че според трайно установената съдебна практика (Решение на Съда от 25 януари 1979 г. по дело Racke, 98/78, Recueil, стp. 69, точка 20 и Решение на Съда по дело Decker, 99/78, Recueil, стр. 101, точка 8), ако в общия случай принципът на правната сигурност не допуска да се определи началото на времевия обхват на акт на Общността към момент отпреди публикуването му, по изключение това е възможно, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени“ и „[т]ази съдебна практика е приложима и в случай че обратното действие не се предвижда изрично от самия акт, но произтича от неговото съдържание“.

65      В това решение Съдът е приел, че въпросните регламенти са засегнали оправданите правни очаквания на съответните икономически оператори, като през годината, след като решенията, предполагащи инвестиции, са били взети (обработваеми площи, насаждения и т.н.), са въвели система за гарантирано максимално количество на тютюн и са предвидили пропорционално намаление на цената и на интервенционната премия в случай на надхвърлянето му. Всъщност според Съда, „въпреки че последните е трябвало да считат за предвидими мерки, които са насочени към ограничаване на всяко увеличение на производството [на тютюн] на Общността и разубеждаване на производителите да отглеждат сортове, които се пласират трудно, те все пак са могли да очакват, че евентуални мерки, които ще се отразят върху техните инвестиции, ще им бъдат съобщени своевременно“ (Решение по дело Crispoltoni I, точка 49 по-горе, точка 21).

66      Положението в настоящия случай е напълно съпоставимо с това по делото Crispoltoni I, точка 49 по-горе.

67      Всъщност Регламентът е приет на 18 октомври 2006 г., публикуван е на 20 октомври 2006 г. и е започнал да се прилага, считано от 1 ноември 2006 г., т.е. от първия ден на съответния интервенционен период, така че определените от него нови критерии за качество се прилагат към царевицата, която е била засадена през пролетта на 2006 г. и прибрана през есента на 2006 г.

68      По този начин с въвеждането на нов критерий, отнасящ се до хектолитровото тегло на царевицата, дванадесет дни преди Регламентът да започне да се прилага, т.е. към момент, когато производителите вече са били извършили сеитбата и не са могли повече да въздействат върху хектолитровото тегло на реколтата, оспорваните разпоредби са се отразили върху инвестициите на засегнатите производители с направените основни промени в условията за интервенция за царевицата.

69      Освен това трябва да се констатира, че разглежданите мерки не са били съобщени своевременно на засегнатите земеделски производители. В доводите си относно нарушаването на оправданите правни очаквания Комисията впрочем не е посочила нищо, което да опровергава твърдението на жалбоподателя, според което дори сериозните и добре осведомени производители не могли да очакват приемането на Регламента. Комисията само е посочила във встъпителната част на писмената си защита адресирано до нея писмо на унгарските власти от 13 януари 2006 г., в което се излагат трудностите за съхранение на зърното, срещани при интервенционното складиране, обсъждането от 9 март 2006 г. в експертната група на Управителния комитет по зърнените култури на въпроса за дългосрочното съхранение на царевицата, едно нейно писмо, адресирано до унгарските власти, и нови обсъждания, състояли се през юни 2006 г. Изглежда обаче, че при нито едно от тези обсъждания и в нито едно от тези писма по никакъв начин не е бил повдигнат въпросът за въвеждането, макар и евентуално, на нов критерий за хектолитрово тегло.

70      Напротив, от документите по делото следва, че едва на 27 юли 2006 г., т.е. значително време след като засегнатите производители са взели решенията за извършване на инвестиции, Комисията е представила на Управителния комитет по зърнените култури проект за регламент, насочен към въвеждането на спорния нов критерий за хектолитровото тегло.

71       Трябва освен това да се подчертае, от една страна, че спорните мерки не просто са засилили съществувалите по-рано критерии, а са въвели нов критерий, а от друга страна — че условието за хектолитровото тегло е напълно ново в търговията с царевица в Общността. Както е уточнено в Решение на Съда от 26 март 1998 г. по дело Petridi (C‑324/96, Recueil, стр. I‑1333, точки 43—45), в Решението по дело Crispoltoni I, точка 49 по-горе, Съдът е счел, че регламентите, които са били разглеждани в това производство, са засегнали оправданите правни очаквания на съответните икономически оператори с въвеждането на система за гарантирани максимални количества, която е била непозната на заинтересованите икономически оператори както що се отнася до естеството на новите мерки за организиране на пазара на тютюн в Общността, така и що се отнася до датата на тяхното влизане в сила.

72      От изложеното по-горе следва, че с въвеждането на нов критерий за минимално хектолитрово тегло, при спадане под което царевицата не може да бъде представена на интервенционната агенция или към цената ѝ се прилага намаление, без засегнатите производители да са били уведомени своевременно, оспорваните разпоредби са нарушили оправданите правни очаквания на засегнатите производители. Следователно първата част на първото правно основание е основателна.

73      Нито един от изложените от Комисията доводи не може да обори този извод.

74      На първо място, доводът, според който доброто управление на запасите изисквало да бъдат повишени критериите за качество, а хектолитровото тегло било критерий за качество, е ирелевантен при разглеждането на настоящото правно основание, изведено от нарушаването на оправданите правни очаквания. Въпросът всъщност не е в това дали оспорваните мерки са подходящи (този въпрос е предмет на правните основания, изведени от злоупотребата с власт и от явната грешка в преценката), а в това дали, ако се предположи, че мерките са подходящи, тяхното въвеждане с обратно действие не е довело до нарушаване на оправданите правни очаквания на засегнатите производители.

75      На второ място, доводът, според който спорните мерки не представляват мерки, които са се отразили върху инвестициите, тъй като хектолитровото тегло не зависи главно от засадения сорт, също трябва да бъде отхвърлен.

76      Всъщност решенията за извършване на инвестиции не се ограничават единствено до избора на сорта на семената, а включват всички етапи от самото решение за засаждане на царевица и определяне на площта на посевите до реколтата. Впрочем, за да покаже, че оспорваните мерки са засегнали инвестициите на производителите, за които се отнасят, жалбоподателят изтъква, че Комисията е променила условията за интервенция за царевицата в момент, когато производителите вече са били започнали сеитбата. Независимо от това, че жалбоподателят несъмнено заявява, че видът на избраните семена до голяма степен определя хектолитровото тегло на добития продукт, той дава по-широко определение за инвестициите и във връзка с това споменава другите използвани технически средства и способи, подготовката на почвата, използваните за сеитбата машини, специалния адаптор за комбайн и по-общо — използваната технология.

77      От друга страна, освен че е ирелевантен, доводът на Комисията, според който хектолитровото тегло не зависи от сорта, е неубедителен. Най-напред трябва да се посочи, че Комисията само излага едно неподкрепено с доказателства твърдение и поради това доводът не изглежда годен да опровергае доказателствата и проучванията, на които се позовава жалбоподателят. Така не е обосновано твърдението на Комисията, че представената от жалбоподателя таблица (приложение A.12 към жалбата), сочеща средната стойност на хектолитровото тегло на добитата в Унгария между 2001 г. и 2006 г. царевица, показвала, че хектолитровото тегло на дадена реколта зависи основно от климатичните условия, тъй като било различно през различните години, без да е налице голяма промяна в засетите сортове царевица. Всъщност според тази таблица средното хектолитрово тегло се е променило от 70,90 kg/hl на 73,22 kg/hl и от представената от жалбоподателя документация (приложение A.6 към жалбата) следва, че сортът наречен „конски зъб“, който най-вече се отглежда в Унгария, дава царевица с хектолитрово тегло между 68 kg/hl и 74 kg/hl, докато други сортове достигат по-високо хектолитрово тегло (74—82 kg за сорта „Keményszemű“ и 72—79 kg за сорта „Puhaszemű“). След това Комисията признава както в своите писмени изявления, така и в съдебно заседание, че сортът може в определена степен да повлияе на крайното хектолитрово тегло на реколтата. Накрая Комисията поддържа, че хектолитровото тегло на царевицата е отворен параметър, който зависи от голям брой фактори, главният от които е климатът през годината, а останалите са качеството на почвата и най-вече начинът на отглеждане (дата на засяване, качество на разсада, грижи за напояване, дата на прибирането и т.н.). Ако са били своевременно информирани за мерките, които се предвиждат, засегнатите производители е можело да вземат предвид всички посочени фактори, с изключение на климата, за да произведат царевица с по-високо хектолитрово тегло.

78      На трето място, що се отнася до довода, изведен от това, че жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства, установяващи, че повече от половината от унгарската реколта не отговаряла на критерия за хектолитровото тегло, е достатъчно да посочим, че в Решение по дело Crispoltoni I, точка 49 по-горе, за да констатира, че е налице нарушаване на оправданите правни очаквания, Съдът не е поставил никакво условие относно значимостта на отражението върху инвестициите. Освен това Комисията не сочи на какво би трябвало да се основава едно такова условие, нито какъв процент от реколтата би трябвало да бъде засегнат, за да се приеме, че е налице нарушаване на оправданите правни очаквания.

79      Освен това от таблицата (приложение A.12 към жалбата), която е представена от жалбоподателя и не е оспорена от Комисията, е видно, че дори през годините, когато средното хектолитрово тегло на реколтата е било най-високо, 10 % от нея не биха отговаряли на критерия, въведен с оспорваните разпоредби, за да бъдат допуснати до интервенция, а близо 40 % от продукцията биха били засегнати от намаление на цената.

80      От друга страна, макар и земеделските производители да произвеждат най-напред за свободния пазар, не по-малко вярно е, че условията за интервенция влияят върху икономическите им решения и при извършване на инвестициите (сеитба, отглеждане и т.н.) и е било разумно те да очакват, че сортовете и технологията, които са използвали до момента, ще продължат да удовлетворяват общностните изисквания относно условията за предлагане за интервенция на произвежданата от тях царевица. Впрочем в Решение по дело Crispoltoni I, точка 49 по-горе, Съдът е прогласил за нищожен спорния регламент, който просто е предвиждал намаляване с 1 % на интервенционните цени и на премиите, свързани с различните сортове тютюн, за всяко надхвърляне с 1 % на гарантираното максимално количество, а препращащата юрисдикция е била споменала само за един засегнат производител.

81      От изложеното по-горе следва, че оспорваните разпоредби трябва да бъдат отменени.

82      Освен това във връзка с правното основание, изведено от нарушаването на задължението за мотивиране, жалбоподателят е изтъкнал също, че Комисията не е посочила особените причини, поради които новите критерии, налагащи по-големи изисквания, е трябвало да се прилагат считано от 1 ноември 2006 г., когато започват да се правят офертите за интервенция, т.е. дванадесет дни след публикуването на Регламента.

83      Според трайната съдебна практика целта на установеното от член 253 ЕО изискване за мотивиране е да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си, а на общностния съд — да упражни своя контрол. Следователно мотивите трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на общностния орган, който е издал атакувания акт. Във връзка с това е важно да се припомни, че в Решение от 1 април 1993 г. по дело Diversinte и Iberlacta (C‑260/91 и C‑261/91, Recueil, стр. I‑1885, точка 10) Съдът е прогласил недействителността на оспорвания регламент, като е приел, че неговите мотиви не са позволявали на Съда да провери в частност дали оправданите правни очаквания на засегнатите субекти са били зачетени.

84      Трябва да се констатира обаче, че Регламентът не сочи нито една причина, поради която атакуваните нови мерки да трябва да се прилагат незабавно за реколтата, която е в процес на прибиране, като в съображение 9 е изложено само, че „[и]змененията, предвидени в […] регламент[а], трябва да се прилагат спрямо офертите за зърнени култури за интервенция, считано от 1 ноември 2006 г.“ и е добавено, че „[н]астоящият регламент следва съответно да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз“.

85      В писмената си защита Комисията само е посочила, че определянето на 1 ноември 2006 г. като дата, от която следва да се прилага Регламентът, било обосновано, както службите на Комисията били посочили от самото начало, поради това че на тази дата в повечето държави-членки започва интервенционният период. Освен това с оглед на влизането в сила на 1 януари 2007 г. на присъединяването към Европейския съюз на Румъния и на Република България, които заедно произвеждат между 12 и 13 милиона тона царевица, било оправдано да се действа по спешност.

86      Не само че пълната липса на мотиви в Регламента относно датата на влизането му в сила не може да бъде преодоляна от предоставени в хода на изработването му сведения, но и фактът, че интервенционният период започва на 1 ноември 2006 г., представлява само обща констатация, която не може да бъде считана за специфично мотивиране, разкриващо търсеното действие и позволяващо на съда да провери дали са зачетени оправданите правни очаквания на засегнатите оператори.

87      Що се отнася до количеството на царевицата, произвеждана от Румъния и България, чието присъединяване е трябвало да влезе в сила на 1 януари 2007 г., трябва да се констатира, че не само Комисията не твърди, че това количество е било споменато в който и да е стадий от законодателния процес, но и че не би било разумно да се поддържа, че това обстоятелство не е могло да бъде предвидено и своевременно взето предвид от Комисията, за да бъде избегнато засягането на оправданите правни очаквания на заинтересованите лица. Впрочем този аргумент по-скоро подкрепя тезата на жалбоподателя, според която въвеждането на критерия за хектолитровото тегло не е било насочено нито към подобряване на условията за съхранение, нито към хармонизиране на интервенционните режими, а към ограничаване на количествата царевица, допустими до интервенция.

88      Следователно оспорваните разпоредби трябва да бъдат отменени и поради това че Регламентът страда от порок, състоящ се в нарушаване на задължението за мотивиране.

89      В съдебното заседание Първоинстанционният съд е поставил на страните въпроси относно действието във времето на евентуална отмяна поради нарушаване на оправданите правни очаквания, тъй като този въпрос не е бил обсъден в писмените становища.

90      Както основателно поддържа Комисията, след като в рамките на настоящата част от правното основание се констатира нарушение на общностното право само доколкото с оспорваните разпоредби е определен нов критерий за минимално хектолитрово тегло, приложим незабавно спрямо реколтата от есента на 2006 г., без засегнатите производители да са били своевременно уведомени за него, отмяната на това основание би се отнасяла само до царевицата, която е засадена и отглеждана преди приемането на оспорваните разпоредби.

91      От изложените по-горе съображения следва, че на основание на настоящата част от правното основание оспорваните разпоредби трябва да бъдат отменени най-малкото доколкото се прилагат за царевичната реколта от 2006 г.

92      Поради това следва да бъдат разгледани останалите правни основания и доводи на жалбоподателя.

 По втората част на правното основание, изведено от нарушаване на принципите на правната сигурност и на пропорционалността

–       Доводи на страните

93      Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила принципите на правната сигурност и на пропорционалността с това, че поради публикуването на Регламента едва дванадесет дни преди откриването на интервенционния период в Унгария общностната уредба била напълно непредвидима за производителите. Тя била непредвидима и защото преследваната от нея цел не е бързо приспособяване към проявила се на пазара нова икономическа даденост, а стандартизацията на критерии за качество на допустимите до интервенция зърнени култури, което априори е дългосрочна цел от техническо естество.

94      Жалбоподателят счита, че Комисията е трябвало да отчете особеното положение на унгарските производители и да приспособи прилагането на новите критерии за интервенционно изкупуване съобразно принципите, които Съдът е извел в Решение от 29 април 2004 г. по дело Gemeente Leusden и Holin Groep (C‑487/01 и C‑7/02, Recuiel, стр. I‑5337) и Решение от 7 юни 2005 г. по дело Vereniging voor Energie и др. (C‑17/03, Recueil, стр. I‑4983). За положението на земеделските производители било характерно приспособяването на селскостопанската дейност към биологичните цикли и циклите на производство на царевицата, които започват с вземане на решения, последвани от действия по изпълнение (закупуване на семена, сеитба и т.н.), и след няколко месеца приключват с прибиране на реколтата.

95      Жалбоподателят изтъква, че с въвеждането на оспорваните разпоредби без преходен период или без те да бъдат прилагани постепенно, Комисията е пренебрегнала принципа на пропорционалност, както и принципа, установен в член 33, параграф 2, буква б) ЕО, който изисква да се отчита необходимостта от постепенно извършване на подходящите промени в областта на земеделието. Жалбоподателят подчертава значимостта на унгарското производство в Общността (17—18 %) и на последиците от нов, налагащ много изисквания критерий за качество, който ще доведе до невъзможност за допускане до интервенция на половината от унгарската продукция. Сочи, че като се има предвид отличното качество на унгарската царевица, този нов критерий ще доведе до невъзможност за допускане до интервенция на значителна част от европейската продукция. Освен това целта за стандартизация, която си поставя новата уредба, в още по-малка степен оправдавала незабавното прилагане на новия критерий за минималното хектолитрово тегло.

96      Най-накрая жалбоподателят счита, че този нов параметър, който не се използва в търговските практики за царевицата в Европа, няма да може да бъде прилаган като такъв. Всъщност земеделските производители не били в състояние да определят кой сорт дава зърно, отговарящо на този нов критерий за качество, като се имат предвид в частност каталозите за семена, в които не се уточнява хектолитровото тегло, както и хектолитровото тегло на отглеждания в Унгария сорт царевица „конски зъб“, вариращо между 68 kg/hl и 74 kg/hl. Поради това жалбоподателят счита, че независимо от волята на земеделските производители близо половината от сортовете семена няма да дадат допустимо до интервенция царевично зърно. Освен това въвеждането на нови сортове семена, които били годни да дадат зърно, удовлетворяващо критерия за минимално хектолитрово тегло, изисквало много време, а именно десетина години, така че за унгарските производители било почти невъзможно да се подготвят да спазват Регламента.

97      Комисията припомня най-напред, че целта, преследвана със засилването на критериите за качество на допустимата до интервенция царевица, не следвало да бъде свеждана до въпрос на стандартизация. Истинската цел била да се избегне разваляне на запасите и да се позволи бъдещото им използване.

98      По-нататък Комисията оспорва твърдението, че е пренебрегнала принципа на правната сигурност. Прилагането на Регламента било предвидимо, тъй като бил публикуван дванадесет дни преди откриването на интервенционния период за Унгария на 1 ноември 2006 г. Тя счита също, че с оглед на съдържанието на Регламента обратно действие не е имало (Решение по дело Crispoltoni I, точка 49 по-горе). Поради това че критерият за хектолитровото тегло не зависел главно от сорта на семето царевица, а от климатичните условия по време на кампанията, всъщност не било доказано, че зачитането на този критерий би се отразило върху инвестициите, направени от производителите преди прибирането на реколтата. Следователно в конкретния случай положението относно финансовите последици за земеделските производители било различно от случаите, визирани от съдебната практика в сферата на данъчното облагане или селското стопанство, на която се позовава жалбоподателят.

99      Комисията подчертава, че принципът на правната сигурност не изисква да не се извършват законодателни промени. Направеният от Комисията избор да засили критериите за интервенционно изкупуване отговарял обаче на конкретна нужда, свързана с управлението запасите с грижата на добър стопанин, и бил оправдан от съображения от техническо естество, целящи да се гарантира определено качество на изкупеното зърно, за да е възможно то да бъде продадено след дългосрочно съхранение.

100    Комисията изтъква, че проблематиката, свързана с качеството на държаната на склад царевица, и нейното влияние върху новия проблем за дългосрочното съхранение са били предвидими за заинтересованите страни, тъй като този въпрос бил повдигнат още през март 2006 г. и бил последван от обсъждания в рамките на експертната група по зърнените култури, състояли се на 1 и на 29 юни 2006 г. (т.е. между месец и месец и половина преди засяването на обработваемите площи). Впоследствие проектът, свързан със засилването на критериите за качество, многократно бил изрично обсъждан при срещите на експертната група по зърнените култури.

101    Впрочем късното въвеждане на оспорваните разпоредби се дължало най-вече на това, че поради предоставените на унгарските власти дерогации за интервенционното изкупуване не станало веднага ясно, че кампанията 2005/2006 ще бъде изключителна и ще доведе до допълнително увеличаване на запасите, обосноваващо необходимостта да се действа по спешност. Обсъжданията започнали едва след като Комисията била предупредена от държавите-членки за бързото разваляне на техните запаси.

102    Освен това Комисията поддържа, че е отчела особеното положение на производителите на царевица в Централна Европа, тъй като е намалила изискваното минимално хектолитрово тегло от 73 kg/hl на 71 kg/hl. Тя счита, че този критерий е подходящ с оглед на преследваната законосъобразна цел и не уврежда унгарските земеделски производители. Всъщност въвеждането на критерия за минималното хектолитрово тегло само по себе си не би могло да окаже описаното от жалбоподателя въздействие върху реколтата, тъй като предвиденото от Регламента намаляване на максималното съдържание на влага — 13,5 % вместо 14,5 % — което не е оспорено в рамките на производството, предполагало увеличение с между 0,5 kg/hl и 1 kg/hl на хектолитровото тегло на представената за интервенция царевица. Поради това не можело да се счита, че въвеждането на този нов критерий за качество е непропорционално с оглед на преследваната цел.

103    Накрая, що се отнася до твърдението, че земеделските производители били затруднени да преценят хектолитровото тегло на царевичната реколта, Комисията сочи, че традиционните методи съществуват в цялата Общност и изборът на Унгария да използва метода ISO, който се използва за ръжта, в днешно време не поставя никакви затруднения за измерване на хектолитровото тегло. Във всеки случай хектолитровото тегло на царевицата не можело да бъде предвидено преди прибирането на реколтата.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

104    Макар и да приема, че производителите трябва да приемат определени икономически неудобства, произтичащи от евентуални законодателни промени през текущата година, жалбоподателят поддържа, че в конкретния случай Комисията е нарушила принципите на правната сигурност и пропорционалността, като е предвидила, че новият критерий за хектолитровото тегло ще се прилага незабавно, и като е изключила по-голямата част от унгарската царевица от възможността за интервенционно изкупуване.

105    Доколкото с тези доводи се оспорва законосъобразността на оспорваните разпоредби, поради това че се прилагат към реколтата, която е в процес на прибиране, не е необходимо те да бъдат обсъждани, след като Първоинстанционният съд вече е приел, че ще отмени Регламента в тази му част.

106    Доколкото независимо от това, че в рамките на настоящото правно основание излага най-вече доводи, отнасящи се до реколтата от 2006 г., жалбоподателят има намерение да оспори законосъобразността на оспорваните разпоредби за интервенционните периоди през следващите години, следва да се припомни, че според трайно установената съдебна практика принципът на правната сигурност представлява основен принцип на общностното право, който по-конкретно изисква правната уредба да бъде ясна и точна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно тях (Решение на Съда от 13 февруари 1996 г. по дело Van Es Douane Agenten, C‑143/93, Recueil, стр. I‑431, точка 27 и Решение на Съда от 14 април 2005 г. по дело Белгия/Комисия, C‑110/03, Recueil, стр. I‑2801, точка 30), и че няма основание за оправдани правни очаквания на икономическите оператори за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променено в рамките на правото на преценка на институциите на Общността, като това важи по-специално за област като тази на общите организации на пазарите, чиято цел включва непрекъснато приспособяване в зависимост от промените в икономическото положение (Решение по дело Crispoltoni II, точка 63 по-горе, точка 57).

107    Трябва да се констатира обаче, че жалбоподателят, от една страна, не сочи защо оспорваните разпоредби не са достатъчно ясни, за да позволят на засегнатите производители да определят със сигурност условията, които се изискват, за да могат да представят царевицата си за интервенция, а от друга страна, не обяснява причините, поради които производителите не биха били в състояние да предприемат необходимите действия, за да може, считано от следващата реколта, царевицата, която ще произведат, да отговаря на критерия за изискваното хектолитровото тегло. Освен че изложените от жалбоподателя доводи изглежда се отнасят за реколтата, която е в процес на прибиране, следва да се отбележи, че от друга страна, жалбоподателят поддържа, че хектолитровото тегло зависи главно от сорта на използваните семена и че според проучването, приложено под номер А..6 към жалбата, два сорта семена дават царевица, чието хектолитрово тегло значително надвишава минимума, който се изисква от оспорваните разпоредби.

108    Освен това, що се отнася до довода, според който Регламентът нарушава принципа за пропорционалност, доколкото води до изключването от интервенция на по-голямата част от унгарската реколта, достатъчно е да се отбележи, че това твърдение е оспорено изрично от Комисията и не е подкрепено с нито едно доказателство. Освен това от предоставените от жалбоподателя данни е видно, че дори през предходните години голяма част от унгарската продукция вече е достигала минималното хектолитрово тегло, което се изисква от новите разпоредби. Накрая, както беше посочено по-горе, според предоставеното от жалбоподателя проучване съществуват сортове семена, позволяващи да се произведе царевица, чието хектолитрово тегло надвишава изисквания минимум.

109    От изложените по-горе съображения следва, че втората част на първото правно основание следва да бъде отхвърлена.

 По второто правно основание, изведено от липсата на компетентност на автора на Регламента

 Доводи на страните

110    Жалбоподателят поддържа, че с оглед на член 5 от Регламента ООП в правомощията на Комисията не е влизало приемането на нов критерий за качество, свързан с минималното хектолитрово тегло за царевицата, тъй като същият не съставлява подходящ критерий за качество.

111    Всъщност, на първо място, жалбоподателят подчертава, че по време на изработването на Регламента многократно е изтъквал, че критерият за минималното хектолитрово тегло е без значение за преследваната от Регламента цел за дългосрочно съхранение на запасите.

112    На второ място, жалбоподателят оспорва това, че хектолитровото тегло е въпрос на качество. От един от документите, представени от Комисията в подкрепа на предложението ѝ за приемане на новия критерий (приложение A.3с към жалбата, стр. 5), било видно, че хектолитровото тегло на царевицата нямало никакво значение за хранителната стойност на тази зърнена култура, независимо от това дали тя била предназначена за консумация от животни или от хора. Този анализ се потвърждавал от публикация, включена в приложение А.10 към жалбата, според която хектолитровото тегло и съдържанието на влага не влияели върху качеството на царевицата, предназначена за консумация от животни, като се има предвид качеството на сухото вещество в зърнената култура.

113    На трето място, жалбоподателят поддържа, че критерият за хектолитровото тегло не се прилага в европейските практики за търговия с царевица и че не съществува свързана с него правна уредба. Следователно този фактор не участвал във формирането на цената на зърнената култура и не можел да бъде разглеждан като изискване, което е от значение по смисъла на член 5 от Регламента ООП.

114    На четвърто място, този параметър бил използван в Съединените щати и в Канада, но само защото царевицата била предназначена основно за консумация от хора. В Европа обаче царевицата била предназначена най-вече за изхранване на животни, както е посочено в съображение 2 от Регламент (ЕО) № 1068/2005 на Комисията от 6 юли 2005 година за изменение на Регламент № 824/2000 (ОВ L 174, стр. 65; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 64, стр. 179).

115    Комисията изтъква, че възприемането за царевицата, както това е било направено за други зърнени култури, на критерия за минималното хектолитрово тегло, чиято цел е да се гарантира определено качество на тази зърнена култура, попада изцяло в правомощията, които са ѝ делегирани от Съвета съобразно с Регламента ООП.

116    На първо място, Комисията счита, че този нов фактор за минималното хектолитрово тегло е от значение за постигане на целта за подобряване на качеството на царевицата с оглед на нейното дългосрочно запазване и последваща употреба. Тя счита, че доколкото съдържанието на вода в зърното влияе върху неговото хектолитрово тегло, както и върху запазването му, критерият за хектолитровото тегло ще позволи да се подобри качеството на царевицата.

117    На второ място, Комисията поддържа, че хектолитровото тегло е критерият, който се използва обикновено за класифициране на видовете царевично зърно в зависимост от тяхното качество. Противно на твърденията на жалбоподателя, тестът за хектолитровото тегло бил фактор, който в Съединените щати позволявал да бъдат разграничени петте американски вида качество на зърното. От друга страна, Комисията сочи, че критерият за минималното хектолитрово тегло, който Регламентът фиксира на 71 kg/hl, е малко по-нисък от този за зърното първо качество в Съединените щати (71,4 kg/hl), а последното се съхранява за много кратки периоди, за разлика от съществуващото в Общността положение. За сметка на това новият критерий за хектолитровото тегло бил под препоръчвания във Франция от Institut technique des céréales et des fourrages (Технически институт по зърнените култури и фуражите) стандарт, който бил поне 75 kg/hl за доброкачествена царевица.

118    Комисията подчертава, че не е открила никакво потвърждение на твърдението на жалбоподателя, че американската царевица първо качество била предназначена единствено за консумация от хора. Въпреки това, дори да се приеме, че това твърдение е вярно, Комисията счита, че обстоятелството, че възприетият критерий за хектолитровото тегло съответства на референтния критерий за царевицата за консумация от хора в Съединените щати, е гаранция за качеството на царевичното зърно.

119    На трето място, Комисията счита, че хранителните качества на царевичното зърно зависят от хектолитровото тегло. Всъщност при анализ на различни партиди царевица с различно хектолитрово тегло се установявали разлики както в химическото съдържание, така и в хранителната стойност (енергия и аминокиселини) на различните видове зърна. Във връзка с това Комисията уточнява, че анализът, на който се позовава жалбоподателят и който е представен в приложение А.10 към жалбата, се отнася до хранителната стойност „на сухото вещество“ и следователно има само относителна стойност, доколкото цялото зърно (съставено от сухо вещество и вода) се използва за изхранването на добитъка.

120    На последно място, обстоятелството, че критерият за хектолитровото тегло не бил използван в търговските практики в Европейския съюз, било без значение, тъй като ставало въпрос за определяне на условията за интервенция с оглед на гарантирането на дългосрочно съхранение на доброкачествено зърно, а не за регулиране на търговията с царевица в Общността. Комисията добавя, че при изкупуването интервенционната агенция не знае каква ще бъде последващата употреба на зърнените култури, поради което е оправдано да се търсят гаранции за това, че ще се разполага със зърно с добро качество, независимо от това дали то е предназначено за консумация от хора или от животни.

 Съображения на Първоинстанционния съд

121    Жалбоподателят поддържа, че с оглед на член 5 от Регламента ООП Комисията не е била оправомощена да приеме новия критерий, свързан с минималното хектолитрово тегло на царевицата, тъй като той не бил подходящ критерий за качество.

122    Във връзка с това следва да се припомни, че в рамките на общата селскостопанска политика може да се наложи Съветът да предостави на Комисията широки изпълнителни правомощия, тъй като тя единствена е в състояние да следи постоянно и внимателно развитието на селскостопанските пазари и да действа по спешност, ако ситуацията го налага (Решение на Съда от 30 октомври 1975 г. по дело Rey Soda, 23/75, Recueil, стр. 1279, точка 11). Така по дело Франция и Ирландия/Комисия, по което е постановено Решение от 29 февруари 1996 г. (C‑296/93 и C‑307/93, Recueil, стр. I‑795), Съдът е постановил, че ограничението на теглото на кланичните трупове, които могат да бъдат допуснати до интервенция, е част от мерките по изпълнение, които Комисията е овластена да приеме, независимо че то може да доведе до преориентация на производството на говеждо и телешко месо и че жалбоподателите са изтъкнали, че разпоредбата, въз основа на която то е прието, дава на Комисията правомощия само за определяне на категориите на месото, които се отнасяли до пола и възрастта на животното, и качествата на месото, които се определяли от скелетната структура и от степента на угоеност, а Комисията била изменила списъка на продуктите, които можело да бъдат допуснати до интервенция.

123    Съгласно член 6, буква б) от Регламент ООП Комисията е компетентна да определя при спазване на процедурата на управителния комитет „минималните изисквания, по-специално по отношение на изискваното количество и качество на всеки вид зърнени култури с оглед последните да отговарят на изискванията за интервенция“.

124    Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че съгласно съображения 2 и 3 от Регламента критерият за хектолитровото тегло е бил въведен, за да се повиши качеството на царевицата или поне за постигане на съгласуваност с изискванията за качество, определени за другите зърнени култури, а се ограничава до това да поддържа, че Комисията не била компетентна, тъй като хектолитровото тегло не представлявало подходящ критерий за качество и в действителност целяло ограничаване на количествата, които могат да бъдат допуснати до интервенция. Дори да бъде установено обаче, това обстоятелство би довело до констатация за допусната от Комисията явна грешка в преценката или злоупотреба с власт, но не би могло да доведе до отмяна поради липса на компетентност. По дефиниция злоупотребата с власт предполага, че институцията, която я е допуснала, е била оправомощена да приеме даден акт, но е използвала правомощията си за постигане на цели, различни от заявените. Следователно изложените от жалбоподателя доводи се отнасят до правните основания, изведени от злоупотребата с власт и явната грешка в преценката, и ще бъдат разгледани във връзка с тях.

125    От изложеното следва, че правното основание, свързано с липсата на компетентност, трябва да бъде отхвърлено.

126    Що се отнася да третото и четвъртото правно основание, изведени съответно от злоупотребата с власт и от явната грешка в преценката, Първоинстанционният съд намира, че поради тясната връзка между тях те следва да бъдат разгледани заедно.

 По третото и четвъртото правно основание, изведени от злоупотребата с власт и от явната грешка в преценката

 Доводи на страните

127    Жалбоподателят поддържа, че Комисията е злоупотребила с изпълнителните правомощия, които са ѝ предоставени от Съвета в съответствие с Регламента ООП, тъй като под предлог за засилване на критериите за качество за изкупуването на царевицата при интервенция била изменила самата същност на интервенционния режим за тази зърнена култура.

128    Жалбоподателят поставя под съмнение правдоподобността на твърдението, че с приемането на критерия за минималното хектолитрово тегло се цели постигане на стандартизация. Приемането на този нов параметър за качество за царевицата било явно неподходящо за реализирането на целта за стандартизация, доколкото за соргото той все още не представлява критерий за допустимост до интервенция.

129    Дори да се предположи, че въвеждането на изискването на хектолитровото тегло е било необходимо за нуждите на хармонизирането и доколкото тази цел оставя широки възможности за преценка, положението на Унгария, както и това на останалите държави-членки трябвало да накара Комисията да определи условието за хектолитровото тегло на по-ниско ниво и да приложи по-голямо намаление на цената, отколкото възприетите в крайна сметка два пункта.

130    Жалбоподателят твърди, че целта на оспорваните разпоредби не е да се постигне стандартизация, а да бъде изключена от интервенцията значителна част от унгарската и централноевропейската продукция на царевица заради проблема с управлението на запасите. Това се потвърждавало от обстоятелството, че около половината от сортовете, наречени „конски зъб“, които се отглеждат от унгарските производители, не отговаряли на определения от Комисията критерий за хектолитровото тегло.

131    Във връзка с това жалбоподателят се позовава на речта на члена на Комисията г‑жа Fischer Boel, произнесена на 11 май 2006 г. в Будапеща, в която тя подчертава, че секторът на зърнените култури е изправен пред сериозен проблем, свързан с увеличаването на запасите, което само отчасти се дължало на изобилните реколти от последните две години, тъй като всъщност било следствие от неправилното функциониране на вътрешния пазар, а именно от затруднения износ на излишните запаси от регионите, в които цената е по-ниска от интервенционната цена, към регионите, където цените са по-високи. На конференцията Комисията изявила желанието си да намери дългосрочно разрешение на този нов проблем.

132    Освен това жалбоподателят поддържа, че ако действително преследваната цел е била преобразуване на интервенционния режим, със засилването на критериите за качество, предвидени от Регламент № 824/2000, Комисията превишила своите изпълнителни правомощия и не се съобразила с правомощията на Съвета, който трябвало да измени Регламента ООП.

133    Жалбоподателят твърди, че Комисията допуснала явна грешка в преценката, тъй като, определяйки толкова високо хектолитрово тегло на царевицата, не отчела това, че царевицата се използва основно за консумация от добитъка, нито средното качество на зърнените култури, добивани в Общността, както това е уточнено в съображение 1 от Регламент № 824/2000.

134    Жалбоподателят счита, че използването на царевицата за консумация от хора или от животни влияе в голяма степен върху нивото на критериите, определящи средното качество на зърнената култура, така че когато царевицата е предназначена за консумация от хора, по-високото ниво на критериите за качество е обосновано.

135    Жалбоподателят изтъква, че в Общността царевицата е предназначена главно за изхранване на добитъка и че до влизането в сила на Регламента критерият за хектолитровото тегло не е бил използван за тази зърнена култура. Определените в Съединените щати и Канада стандартни стойности били обосновани, тъй като за разлика от Европа североамериканската царевица била предназначена за консумация от хора. Според тези стандарти възприетият от Комисията критерий от 71 kg/hl съответствал на царевица от най-високо качество, предназначена за консумация от хора, а в тези страни царевицата, която се използвала като фураж за добитъка, съответствала на по-ниско качество от предназначената за консумация от хора и била с хектолитрово тегло 64,8 kg/hl за Канада и 67,2 kg/hl за Съединените щати.

136    Поради това жалбоподателят счита, че определеното от Комисията хектолитрово тегло на царевицата в размер на 71 kg/hl е необосновано за царевица, която е предназначена главно за консумация от животни, и би следвало да бъде приспособено към средното качество на използваната за тази цел царевица и да бъде от порядъка на 64,8 kg/hl—67,2 kg/hl, и дори по-малко.

137    Накрая жалбоподателят сочи, че възприетото от Комисията хектолитрово тегло за другите видове зърнени култури е от порядъка на американските стойности.

138    Комисията оспорва твърдението, че под предлог за засилване на критериите за качество на царевицата е искала да промени основно интервенционния режим. Тя счита, че жалбоподателят не представя никакви данни в подкрепа на тази теза, която почивала единствено върху реч, произнесена през май 2006 г. от члена на Комисията г‑жа Fischer Boel. Комисията поддържа, че макар в тази реч членът на Комисията действително да споделя нуждата от въвеждане на дългосрочни разрешения за преодоляване на новия проблем, засягащ интервенционния режим, тя е имала предвид предложение за регламент, изменящ предвидената в Регламента ООП обща организация на пазара на зърнени култури с оглед на изключването на царевицата от интервенционния режим. Във връзка с това Комисията сочи, че на 15 декември 2006 г. е приела предложение за регламент в този смисъл.

139    Макар и да признава, че въвеждането на оспорваните разпоредби е свързано с проблема за увеличаването на интервенционните запаси като следствие по-конкретно на изключителните кампании 2004/2005 и 2005/2006, Комисията изтъква, че от мотивите на Регламента е видно, че преследваната цел е да се гарантира, че настоящите интервенционни запаси ще бъдат от зърнени култури с добро качество, което ще позволи тяхното запазване и последващо използване. Тя оспорва твърдението, че Регламентът е приет единствено в отговор на нуждата от стандартизация, тъй като за соргото не е определен никакъв критерий за хектолитрово тегло, доколкото интервенционните агенции не са изправени пред проблем, свързан с дългосрочното съхранение на тази зърнена култура.

140    Комисията оспорва и твърдението, че е допуснала явна грешка в преценката, като е засилила критериите за качество за царевицата.

141    Комисията изтъква, че до този момент съдържанието на съображение 1 от Регламент № 824/2000, което са позовава на критерии за качество на зърното, добивано в Общността, „възможно най-близко до средното“, е било обосновано от липсата на критерий за хектолитровото тегло за царевицата. Тя обаче счела за нужно да повиши качеството на представената за интервенция царевица, както и на останалите допустими до интервенция зърнени култури, с цел да се избегне твърде бързото разваляне на запасите и да се гарантира, че впоследствие качеството на царевицата ще бъде „продаваемо“. Следователно Комисията счита, че настоящите изменения са продиктувани от целта на Регламента и че не е обвързана от съображение 1 на Регламент № 824/2000.

142    Комисията поддържа, че изборът на минимално хектолитрово тегло в размер на 71 kg/hl съответства на американския стандарт и позволява на по-голямата част от европейската продукция да изпълни този критерий, като се имат предвид климатичните условия по време на кампанията 2006/2007.

143    Комисията подчертава, че жалбоподателят не доказва, че американската царевица от най-високо качество е предназначена единствено за консумация от хора. Тя сочи, че предназначената за консумация от хора царевица се състои от твърде специфични сортове, които не са визирани от оспорваните разпоредби (царевица „flint“, сладка царевица). Освен това положението в Америка не можело да бъде сравнявано с положението в Европа, тъй като съхраняването в Съединените щати било краткосрочно и по правило царевицата незабавно се предлагала на пазара.

 Съображения на Първоинстанционния съд

144    По същество жалбоподателят на първо място поддържа, че хектолитровото тегло не е фактор за качество, поне когато — както е в Общността — царевицата е предназначена основно за консумация от животни. Като евентуален довод жалбоподателят изтъква, че при всяко положение определеното от оспорваните разпоредби минимално хектолитрово тегло е твърде високо.

145    Според първото обяснение, дадено от Комисията в хода на производството, хектолитровото тегло представлявало подходящ критерий за царевицата, тъй като съществувала връзка между съдържанието на вода и хектолитровото ѝ тегло.

146    Тези доводи следва веднага да бъдат отхвърлени. Всъщност, от една страна, не само че тази обосновка не намира никаква опора в текста на Регламента, но и освен това Комисията изрично е поддържала, че засилването на критериите, свързани със съдържанието на влага, както и с процентното съдържание на счупените и прегрети зърна, е имало за цел да се избегне твърде бързо разваляне на царевичните зърна, докато критерият за хектолитровото тегло се е отнасял до вътрешно присъщото на царевицата качество. От друга страна, Комисията не би могла да обоснове уместността на критерия за хектолитровото тегло с евентуалното непряко въздействие на хектолитровото тегло върху съдържанието на влага, след като Регламентът вече съдържа критерий, определящ пряко и изрично максималното съдържание на влага с оглед на допускането на царевицата до интервенция.

147    По-основен е поддържаният от Комисията довод, че хектолитровото тегло влияе върху качеството на царевицата и че възприетото ниво е подходящо. Тя уточнява, че докато съществуващите от по-рано три фактора — влажност, процентно съдържание на счупени зърна и процентно съдържание на прегрети зърна, позволяват да се избегне прекалено бързо разваляне, критерият за хектолитровото тегло позволява да се гарантира едно вътрешно присъщо на царевицата качество.

148    Следва да се посочи, че съображение 2 на Регламента гласи, че е уместно да не бъдат приемани за интервенция зърнени култури, чието качество не позволява адекватно използване или съхранение, и че за тази цел е уместно да бъде взета под внимание новата ситуация в областта на интервенцията, свързана по-конкретно с дългосрочното съхранение на някои зърнени култури и последиците от него върху качеството на продуктите. По-нататък съображение 3 сочи:

„Вследствие се оказва необходимо, с цел интервенционните продукти да станат по-малко нестабилни по отношение на разграждане [другаде в текста: „разваляне“] и по-нататъшно използване, да бъдат засилени критериите за качество на царевицата, предвидени в приложение I от Регламент […] № 824/2000. За тази цел е уместно да бъде намалено максималното съдържание на влага, както и максималният процент на счупени зърна и на прегрети зърна при сушене. […] Освен това, с оглед съгласуваността с останалите зърнени култури, допустими до интервенционния режим, е уместно да бъде въведен нов критерий за хектолитрово тегло за царевицата.“

149    При това положение, макар и да следва да се отбележи, че в същото това съображение въвеждането на нов критерий за хектолитрово тегло за царевицата формално фигурира сред мерките, които са въведени за постигане на общата цел за съхраняване на посочените в съображение 2 зърнени култури, от формулировката на съображение 3 е видно, че въвеждането на посочения критерий не е изрично обосновано с необходимостта на интервенционните продукти да бъде придадена по-голяма устойчивост от гледна точка на разваляне и последващо използване — тъй като във връзка с това е посочено само засилването на критериите за качество, каквито са максималното съдържание на влага и максималното процентно съдържание на счупени зърна и на прегрети при сушене зърна — а е свързано с особени съображения, по-специално необходимостта да се осигури съгласуваност с режимите, които се прилагат към останалите допустими до интервенция зърнени култури.

150    Поради това следва да се отбележи, че Регламентът не уточнява ясно и изрично, че въвеждането на критерия за хектолитровото тегло за царевицата има предвид освен необходимостта да се осигури съгласуваност с режимите, приложими към другите зърнени култури, и засилването на критериите за качество на царевицата.

151    Следователно Регламентът не изтъква, че хектолитровото тегло представлява критерий за качество на царевицата и още по-малко сочи защо този фактор би могъл да бъде считан за релевантен при преценката на качеството на царевицата.

152    От изложеното следва, че обясненията, представени от Комисията в хода на производството, според които хектолитровото тегло представлява релевантен критерий за качество, не отговарят на основанието за въвеждането на този критерий, което следва от стриктния прочит на Регламента. Въпреки това, дори да се предположи, че посочените обяснения, макар и чувствително различаващи се от изложените в Регламента мотиви, могат да бъдат считани за допълващи и непротиворечиви по отношение на посочените мотиви, Първоинстанционният съд ще разгледа въпроса дали Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, приемайки, че хектолитровото тегло действително съставлява релевантен критерий за качество на царевицата, което се оспорва от жалбоподателя.

153    В подкрепа на това оплакване жалбоподателят е представил две проучвания (приложение A.3в и приложение A.10 към жалбата), според които хектолитровото тегло на царевицата не въздейства върху хранителната стойност на продукта за консумация от животни и от хора.

154    В отговор на тези доводи, които са надлежно подкрепени с доказателства, Комисията само неколкократно заявява, че хектолитровото тегло влияе върху качеството на царевичното зърно. С изключение на един-единствен пасаж от писмената ѝ защита, тя не сочи с какво този критерий е от значение за преценката на вътрешно присъщото на царевицата качество, нито представя каквото и да е проучване или какъвто и да е документ в подкрепа на това твърдение. По същия начин в съдебното заседание, въпреки неколкократно поставените от Първоинстанционния съд въпроси, Комисията не е в състояние да представи точни обяснения в тази насока.

155    Що се отнася до единственото съдържащо се в писмената защита (точка 90) изявление, насочено към изясняване на това с какво хектолитровото тегло би било от значение за преценката на качеството на царевицата, трябва да се посочи, че според него хектолитровото тегло се отразява върху хранителната стойност на царевицата.

156    Както изтъква жалбоподателят обаче, налага се констатацията, че това твърдение е изрично опровергано от единственото проучване, което самата Комисия представя по този въпрос. Всъщност в документа, съставляващ приложение Б.20 към писмената защита, озаглавен „Практически указания — Складиране и съхраняване на зърното в земеделското стопанство — Общи принципи“, недвусмислено е казано: „[в]ъпреки това няма никаква връзка между хранителната стойност за консумация от животни и от хора и хектолитровото тегло на дадено зърно“ [неофициален превод]. Освен това в този документ се обяснява, че в миналото е било необходимо да се знае какво е хектолитровото тегло на една партида царевица, тъй като до средата на 20-и век зърнените култури все още често са се предлагали на пазара като обеми, поради което трябвало да се измери тяхното хектолитрово тегло, за да се знае какви точно са доставените количества. В наши дни вече нямало полза от хектолитровото тегло поради всеобщото използване на товарни кантари.

157    В отговор на въпроса, поставен от Първоинстанционния съд в съдебното заседание относно това очевидно противоречие между нейните твърдения и представените в тяхна подкрепа доказателства, Комисията само отбелязва, че в същия документ се сочи, че хектолитровото тегло отразява определено физическо качество. Това обаче не само няма отношение към въпроса за връзката между хектолитровото тегло и хранителната стойност на царевицата, но и при внимателен прочит на посочения документ се установява, че ако хектолитровото тегло все още се използва, това е само „при търговските транзакции, отнасящи се до зърнените култури, от които се получава слама“ [неофициален превод], и то доколкото това „в краен случай отразява определено физическо качество на зърната“ [неофициален превод].

158    Следователно Комисията не е успяла да отстрани констатираното противоречие и нейното твърдение, че хектолитровото тегло отразява хранителната стойност на царевицата, не само не е подкрепено с нито едно доказателство, но нещо повече — представлява явна грешка в преценката с оглед на доказателствата, с които разполага Първоинстанционният съд във връзка с настоящата жалба.

159    При тези обстоятелства и като се има предвид, че Първоинстанционният съд не може да замести страните при представянето на доказателства, Първоинстанционният може само да констатира, че Регламентът страда от порок, свързан с явна грешка в преценката.

160    Изложените от Комисията в съдебно заседание доводи, основани на трите откъса от публикации, представени като приложения A.3б, A.3г и A.11 към жалбата, не са в състояние да оборят този извод.

161    Що се отнася до документа на Организацията на ООН по прехраната и селското стопанство, озаглавен „L’après-récolte des grains – organisation et techniques“ („Зърното след жътвата — организация и техники“) (фигуриращ в приложение A.3.б към жалбата), достатъчно е да се констатира, че той по никакъв начин не повдига въпроса за хектолитровото тегло на царевицата.

162    Що се отнася до проучването на Университета в Минесота, озаглавено „Drying, Handling, and Storing Wet, Immature, and Frost-Damaged Corn“ („Сушене, манипулиране и складиране на влажната, неузряла и увредена от студа царевица“) (приложено под номер A.3.г към жалбата), независимо че както подчертава Комисията, в него се сочи, че зърно с ниско качество се запазва в по-малка степен от зърно с по-високо качество, не е установена никаква връзка между качеството на зърното и неговото хектолитрово тегло, което впрочем дори не е споменато.

163    Що се отнася до документа на Канадската комисия по зърното, приложен под номер A.11 към жалбата, трябва да се посочи, че той е разпечатка на интернет страница, озаглавена „Table de conversion du poids spécifique“ („Таблица за превръщане на хектолитровото тегло“), в която са събрани връзки към страници за конвертиране на англосаксонски и европейски мерни единици на хектолитровото тегло на различни зърнени култури, поради което не е релевантен в случая.

164    На последно място, в отговор на въпросите на Първоинстанционния съд Комисията се позовава на проучване, за което признава, че не е представено по делото, но било приложено към нейното второ писмено становище, представено в рамките на обезпечителното производство. Този документ обаче не фигурира в делото, образувано по настоящата жалба, поради което Първоинстанционният съд не може да прецени неговата относимост. Освен това трябва да се констатира, че Комисията не е направила изрично искане за представяне на този документ в производството. Дори да се предположи, че отговорът на Комисията трябва да бъде тълкуван като такова искане, следва да припомним, че съгласно член 46 от Процедурния правилник фактическите и правни доводи, както и приведените доказателства по принцип трябва да са посочени в писмената защита. Според член 48, параграф 1 от посочения правилник страните могат да привеждат доказателства в подкрепа на своите твърдения и в писмената реплика или в писмената дуплика, при условие че посочат мотиви за късното представяне на привежданите доказателства, като в противен случай същите могат да не бъдат приети (Решение на Първоинстанционния съд от 28 септември 1993 г. по дело Nielsen и Møller/CES, T‑84/92, Recueil, стр. II‑949, точка 39, Решение на Първоинстанционния съд от 14 юли 1994 г. по дело Herlitz/Комисия, T‑66/92, Recueil, стр. II‑531, точка 41 и Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2001 г. по дело Campoli/Комисия, T‑100/00, Recueil FP, стр. I‑A‑71 и II‑347, точка 19). Освен това следва да се подчертае, че релевантността на хектолитровото тегло като критерий за качество на царевицата е главният въпрос, повдигнат от жалбоподателя още в стадия на жалбата, и този въпрос е бил повдигнат и преди това от жалбоподателя и от други държави-членки при изработването на проекторегламента. Поради това при непосочване на каквито и да било мотиви за късното представяне на привежданото доказателство то при всяко положение би било недопустимо.

165    От всичко изложено по-горе следва, че разпоредбите на Регламента относно критерия за хектолитровото тегло за царевицата трябва да бъдат отменени в съответствие с исканията на жалбоподателя.

166    Впрочем трябва да се отбележи, че предложението от 15 декември 2006 г. за регламент, целящ изключване на царевицата от интервенционния режим, считано от кампанията 2007/2008, сочи като засилени от Регламента критерии за качество само съдържанието на влага, както и съдържанието на счупени и прегрети зърна, без дори да споменава критерия за хектолитровото тегло.

167    При тези обстоятелства не е необходимо да се обсъжда дали данните, на които се позовава жалбоподателят, са годни да установят злоупотреба с власт от страна на Комисията, нито се налага да се обсъждат останалите правни основания, изведени от нарушаването на задължението за мотивиране и от нарушаването на процедурния правилник на Управителния комитет по зърнените култури.

 По съдебните разноски

168    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена, в съответствие с искането на жалбоподателя, да заплати съдебните разноски, включително направените в обезпечителното производство.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      Отменя свързаните с критерия за хектолитровото тегло за царевицата разпоредби на Регламент (ЕО) № 1572/2006 на Комисията от 18 октомври 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 824/2000 на Съвета относно установяване на процедури за приемане на зърнените култури от интервенционните агенции и установяване на методи за анализ за определяне на качеството на зърното, а именно:

–        в член 1, точка 1 — думите „и в случая с царевицата — традиционно прилаганите методи“,

–        в член 1, точка 3, буква б) — думите „73 kg/hl за царевицата“,

–        на ред „Д. Минимално хектолитрово тегло (kg/hl)“ от таблицата в точка 1 от приложението — стойността „71“, отнасяща се до царевицата,

–        в таблица III от точка 2 от приложението — стойностите на намаление на интервенционната цена относно царевицата.

2)      Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от жалбоподателя, включително свързаните с обезпечителното производство.

Jaeger Tiili Azizi

Cremona        Czúcz

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 ноември 2007 година.

Секретар        Председател

E. Coulon        M. Jaeger

* Език на производството: унгарски.