Съединени дела C-175/08, C-176/08, C-178/08 и C-179/08

Aydin Salahadin Abdulla и др.

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht)

„Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Качество на „бежанец“ — Член 2, буква в) — Прекратяване на статута на бежанец — Член 11 — Промяна в обстоятелствата — Член 11, параграф 1, буква д) — Бежанец — Неоснователни опасения от преследване — Преценка — Член 11, параграф 2 — Отнемане на статута на бежанец — Доказване — Член 14, параграф 2“

Резюме на решението

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници

(членове 68 ЕО и 234 ЕО)

2.        Визи, убежище, имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Прекратяване на статута на бежанец

(член 2, буква в), член 7, параграф 1 и член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83 на Съвета)

3.        Визи, убежище, имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Прекратяване на статута на бежанец

(член 2, буква д), член 4 и член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83 на Съвета)

4.        Визи, убежище, имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Прекратяване на статута на бежанец

(член 2, буква в) и член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83 на Съвета)

5.        Визи, убежище, имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Прекратяване на статута на бежанец

(член 4, параграф 4 и член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83 на Съвета)

1.        Нито от текста на членове 68 ЕО и 234 ЕО, нито от целта на въведеното с последната разпоредба производство следва, че волята на създателите на Договора за ЕО е била да се изключат от компетентността на Съда преюдициалните запитвания относно директива в особения случай, когато националното право на държава членка препраща към съдържанието на разпоредбите ѝ, за да определи правилата, приложими към чисто вътрешни положения за тази държава. В такъв случай е налице сигурен общностен интерес, за да се избегнат бъдещи различия в тълкуването, да се даде на разпоредбите, заимствани от общностното право, еднакво тълкуване независимо от изискванията за прилагането им

(вж. точка 48)

2.        Член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че:

- предвид промяна в обстоятелствата, която е значителна, а не с временен характер, настъпила в съответната трета страна, лицето губи статута си на бежанец, когато обстоятелствата, които обосновават неговите опасения от преследване поради някой от мотивите по член 2, буква в) от Директива 2004/83, в резултат от които е признато за бежанец, са престанали да съществуват и то няма други основания да се опасява от „преследване“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83,

- за целите на преценката относно промяната в обстоятелствата компетентните органи на държавата членка трябва да проверят с оглед на личното положение на бежанеца, че субектът/субектите на закрила по член 7, параграф 1 от Директива 2004/83 е взел/са взели разумни мерки, за да попречи/попречат на преследването, и в този смисъл, че разполага/разполагат по-специално с ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на актовете, представляващи преследване, и че в случай на прекратяване на статута на бежанец заинтересуваният гражданин ще има достъп до тази закрила,

- субектите на закрила по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/83 могат да включват и международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, включително посредством присъствието на международно формирование в посочената територия.

(вж. точка 76; точка 1 от диспозитива)

3.        В рамките на понятието за „международна закрила“ Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, урежда два отделни режима на закрила, а именно, от една страна, статута на бежанец, а от друга — статута на субсидиарна закрила, като член 2, буква д) от нея гласи, че субсидиарна закрила може да търси лицето, което не отговаря на условията за бежанец.

В системата на Директивата евентуалното прекратяване на статута на бежанец настъпва, без да засяга правото на съответното лице да поиска предоставяне на статута на субсидиарна закрила, когато са налице всички необходими елементи по член 4 от Директивата, за да се установи, че са изпълнени условията, обосноваващи подобна закрила, закрепени в член 15 от нея.

(вж. точки 78—80)

4.        Когато обстоятелствата, в резултат от които на съответното лице е предоставен статут на бежанец, са престанали да съществуват и компетентните органи на държавата членка проверят, че не съществуват други обстоятелства, обосноваващи опасението на съответното лице от преследване или поради същия като първоначално разглеждания мотив, или поради някой от другите мотиви по член 2, буква в) от Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, критерият за вероятност, който служи за преценката на риска, произтичащ от тези други обстоятелства, е същият като критерия, който се прилага при предоставяне на статута на бежанец.

Всъщност на тези два етапа на разглеждане се преценява един и същ въпрос — дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване. Преценката дали опасността е голяма във всички случаи трябва да се прави бдително и предпазливо, тъй като става въпрос за физическия интегритет на човека и индивидуалните свободи, които са основни ценности на Съюза.

(вж. точки 89—91; точка 2 от диспозитива)

5.        Доколкото член 4, параграф 4 от Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, дава указания относно значението от гледна точка на доказателствената сила на предходни актове или заплахи за преследване, той може да намери приложение, когато компетентните органи възнамеряват да отменят статута на бежанец по силата на член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83, и за да обоснове продължаващото си основателно опасение от преследване, заинтересуваното лице се позовава на обстоятелства, различни от тези, в резултат от които е признато за бежанец. Обикновено това може обаче да е така единствено когато мотивът за преследване е различен от приетия в момента на предоставяне на статут на бежанец и когато съществуват предходни актове или заплахи за преследване, които имат връзка с разглеждания на този етап мотив за преследване.

(вж. точка 100; точка 3 от диспозитива)