Дело C‑190/12

Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company

срещу

Dyrektor Izby Skarbowej w Bydgoszczy

(Преюдициално запитване, отправено от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Bydgoszczy)

„Преюдициално запитване — Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС — Корпоративен данък — Различно третиране на дивиденти, платени на местни и чуждестранни инвестиционни фондове — Недопускане на освобождаване от данък — Необосновано ограничение“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 10 април 2014 г.

1.        Съдебно производство — Устна фаза на производството — Възобновяване — Задължение за възобновяване на устната фаза на производството, за да се даде възможност на страните да представят становища във връзка с нов факт — Липса — Обосноваване — Наличие на достатъчна информация за произнасяне

(член 83 от Процедурния правилник на Съда)

2.        Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Приложно поле — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Данъчно облагане на дивидентите — Освобождаване на дивидентите с национален произход, разпределени на местни инвестиционни фондове — Освобождаване, приложимо независимо от вида участие, което е довело до генерирането на получените дивиденти — Законодателство, което няма за цел да наложи условия относно достъпа до националния пазар на оператори от трети държави — Неприложимост на разпоредбите за свободата на установяване — Приложимост на разпоредбите за свободното движение на капитали

(член 63 ДФЕС)

3.        Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Данъчно облагане на дивидентите, изплащани на инвестиционни фондове — Освобождаване на дивидентите с национален произход, изплатени на местни фондове — Данъчно облагане на дивидентите с национален произход, изплащани на местни за трета държава фондове — Недопустимост — Обосноваване — Липса

(членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 20 и 21)

2.        Член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали се прилага в положение, при което съгласно националното данъчно законодателство дивидентите, изплатени от установени в държава членка дружества в полза на инвестиционен фонд, установен в трета държава, не се освобождават от данъчно облагане, докато инвестиционните фондове, установени в посочената държава членка, се ползват от подобно освобождаване.

Действително, в контекст, свързан с данъчното третиране на дивиденти с произход от трета държава, разглеждането на предмета на националното законодателство е достатъчно, за да се прецени дали данъчното третиране на дивидентите с произход от трета държава попада в рамките на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на капитали. Това е така при данъчно законодателство, което не установява разграничение в зависимост от вида участие, което е довело до генерирането на дивидентите, получени от установен в трета държава инвестиционен фонд.

Тълкуването на член 63, параграф 1 ДФЕС — що се отнася до отношенията с третите държави — все пак не трябва да позволява на икономически оператори, които не попадат в рамките на териториалния обхват на свободата на установяване, да извличат полза от нея. При все това не съществува риск икономически оператор, който не попада в териториалния обхват на свободата на установяване, да се възползва от същата, щом като данъчното законодателство се отнася до данъчното третиране на тези дивиденти, а няма за цел да наложи условия относно достъпа до националния пазар на оператори от трети държави.

(вж. точки 29, 31, 33 и 35; точка 1 от диспозитива)

3.        Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, по силата на което дивиденти, изплатени от установени в тази държава членка дружества в полза на инвестиционен фонд в трета държава, не могат да бъдат освободени от данъчно облагане, доколкото между тази държава членка и съответната трета държава съществува договорно задължение за административна взаимопомощ, което позволява на националните данъчни органи да проверят сведенията, които евентуално са предоставени от инвестиционния фонд. По съответното дело запитващата юрисдикция трябва да провери дали създаденият в рамката за сътрудничество механизъм за обмен на информация действително може да позволи на данъчните органи на държавата членка да проверят, в случай на необходимост, информацията, предоставена от инвестиционни фондове, установени в трета държава, относно условията за учредяване и упражняването на тяхната дейност, за да установят, че инвестиционните фондове действат в регулаторна рамка, която е равностойна на тази на Съюза.

Действително такава разлика в данъчното третиране на дивидентите на местни инвестиционни фондове и на чуждестранни инвестиционни фондове може да разубеди, от една страна, инвестиционните фондове, установени в трета държава, да придобиват участие в установени в посочената държава членка дружества, а от друга страна, местните инвеститори в тази държава членка да придобиват дялове в чуждестранни инвестиционни фондове. От изложеното следва, че подобно национално законодателство може да доведе до ограничение на свободното движение на капитали, което по принцип противоречи на член 63 ДФЕС.

По отношение на данъчното законодателство на дадена държава членка, в което мястото на установяване на инвестиционните фондове е възприето като основен разграничителен критерий, който води или не до удържането на данък при източника върху изплатените им от местни дружества дивиденти, чуждестранните инвестиционни фондове се намират в обективно сходно положение с това на фондовете със седалище на територията на тази държава членка.

Освен това, когато държава членка избере да не облага местни инвестиционни фондове, които получават дивиденти с национален произход, тя не може да се позове на необходимостта от гарантиране на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки, за да обоснове облагането на получаващите такива приходи чуждестранни инвестиционни фондове.

В допълнение, законодателство, което не установява пряка връзка между освобождаването от облагане при източника на получените от местен инвестиционен фонд дивиденти, които са с национален произход, и облагането на посочените дивиденти като приходи на притежателите на дялове в посочения инвестиционен фонд, не е обосновано с оглед на необходимостта от запазване на съгласуваността на данъчната система.

Накрая, рискът от намаляването на приходите от данъци на една държава членка в полза на трета държава не може да се счита за императивно съображение от обществен интерес, което може да се изтъкне, за да се оправдае мярка, която по принцип е в противоречие с някоя от основните свободи.

(вж. точки 42, 43, 69, 95, 99, 102 и 105; точка 2 от диспозитива)