РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

23 септември 2009 година

Дело F-22/05 RENV

Neophytos Neophytou

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Връщане на Съда на публичната служба за ново разглеждане след отмяна на решението — Конкурс на общо основание — Невключване в списъка с лауреати — Конкурсна комисия — Назначаване

Предмет: Жалба, подадена на основание на член 236 ЕО и член 152 АE, с която г‑н Neophytou иска по същество отмяна на решението на конкурсната комисия на конкурс на общо основание EPSO/A/1/03 от 24 септември 2004 г., с което се отхвърля искането му за включване в списъка с лауреати, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 285 А, стр. 3).

Решение: Отхвърля жалбата. Комисията понася освен всички направени от нея съдебни разноски, свързани с производствата пред Съда на публичната служба и Първоинстанционния съд, и половината от съдебните разноски на жалбоподателя, свързани с посочените производства. Г‑н Neophytou понася половината от направените от него съдебни разноски, свързани с производствата пред Съда на публичната служба и Първоинстанционния съд.

Резюме

1.      Производство — Жалба — Правно основание, изведено от незачитането на приложното поле на закона — Служебно установяване

2.      Европейска служба за подбор на персонал (EPSO) — Определяне на правомощията на управителния съвет и на директора на EPSO — Назначаване на членовете на конкурсна комисия — Правомощия на директора на EPSO

(членове 6 и 8 от Решение № 2002/621 на генералните секретари на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, на секретаря на Съда на Европейските общности, на генералните секретари на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите и на представителя на Eвропейския омбудсман)

3.      Европейска служба за подбор на персонал (EPSO) — Назначаване на членовете на конкурсна комисия — Назначаване от директора на EPSO — Нарушение на компетентността на органа по назначаване — Липса

4.      Длъжностни лица  — Назначаване — Конкурс — Конкурсна комисия — Състав

(член 3, втора алинея от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

1.       Правно основание, изведено от приложното поле на закона, е свързано с обществения ред и общностният съд е длъжен да го разгледа служебно. Всъщност общностният съд не би изпълнил своята мисия на съд, упражняващ контрол за законосъобразност, ако не изтъкне, дори при липса на оспорване от страните по този въпрос, че обжалваното пред него решение е взето на основата на норма, която не може да бъде приложена в конкретния случай, и ако впоследствие трябва да се произнесе по спора, с който е сезиран, самият той приложи подобна норма. В това отношение „законът“ не трябва да се разбира във формалния смисъл на думата, а като всяка приложима към спора разпоредба от общ и обективен характер.

(вж. точки 56—58)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 юли 1994 г., Browet и др./Комисия, T‑576/93—T‑582/93, Recueil, стр. II‑677, точка 35

Съд на публичната служба — 21 февруари 2008 г., Putterie-De-Beukelaer/Комисия, F‑31/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 51, предмет на производство по обжалване пред Първоинстанциония съд, дело T‑160/08 P

2.      Правомощията на управителния съвет на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) не са установени чрез разпоредба от общ характер, а чрез изброяване на възложените му задачи съгласно член 6 от Решение № 2002/621 относно организацията и работата на EPSO. Това изброяване, което по необходимост е ограничително, не може да се тълкува разширително.

За сметка на това правомощията на директора на EPSO са установени чрез разпоредба от общ характер. Всъщност съгласно член  8, параграф 1 от Решение № 2002/621 директорът отговаря за правилното функциониране на EPSO. В рамките на правомощията на управителния съвет директорът е подчинен на последния. Директорът изпълнява функциите на секретариат на управителния съвет, отчита се пред него за изпълнението на функциите си и представя предложения за правилното функциониране на EPSO.

Следователно правомощията на управителния съвет се отнасят до определянето на функционирането и на организацията на EPSO, на общата ѝ политика, както и на бюджета ѝ, докато тези на директора са свързани с текущото управление на EPSO.

От това следва, че тъй като назначаването на членовете на конкурсна комисия не може да се отнесе към някое от правомощията на управителния съвет, предвидени в член 6 от Решение № 2002/621, то представлява задача, която трябва да се разглежда като част от текущото управление на EPSO и поради това следва да се изпълни от директора на последната.

(вж. точки 92—97)

3.      Обстоятелството, че директорът на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) е извършил назначаването на членовете на конкурсна комисия, като е приподписал документ, изготвен от службите на EPSO, в който се обобщават предложенията, направени от институциите, не означава, че органът по назначаване не е упражнил ефективно правомощията си. Всъщност, на първо място, когато този орган приема решение по предложение, фактът, че решението му съответства на направеното му предложение, сам по себе си не може да означава, че посоченият орган не упражнява правомощията си. Друго решение би довело до това да се отрече възможността за този орган да приеме решение в съответствие с направеното му предложение. На второ място, при условие че е спазена процедурата, предвидена в приложимата правна уредба, администрацията може свободно да избира практическите правила за приемане на решения и едно решение не може да се отмени само поради това, че е прието чрез отбелязване на дата под неговия текст и полагане на подпис от лицето, оправомощено да приеме това решение.

(вж. точки 107—109)

4.      Член 3, втора алинея от приложение ІІІ към Правилника предвижда, че „[з]а конкурси на общо основание, общи за две или повече институции, конкурсната комисия се състои от председател, определен от [ОН] […] и от членове, посочени от [ОН] […], по предложение на институциите, както и от членове, определени по споразумение между Комитетите по персонала на институцията, при осигурено равно представителство“. Думите „при осигурено равно представителство“ следва да се разбират като отнасящи се до определянето от органа по назначаване и комитетите по персонала на „членовете“, с изключение на председателя. Това се потвърждава и от тълкуването на разпоредбата в нейния контекст. Всъщност тази разпоредба трябва да се тълкува в светлината на член 3, първа алинея от приложение ІІІ към Правилника, която предвижда по отношение на конкурсите, организирани от една-единствена институция, че конкурсната комисия се състои от председател, определен от органа по назначаването, и равен брой членове, посочени от органа по назначаването и Комитета по персонала.

Ето защо член 3, втора алинея от приложение ІІІ към Правилника не може да се разглежда като установяващ за конкурсите на общо основание, общи за две или повече институции, че конкурсната комисия се състои от председател, определен от органа по назначаването, и равен брой членове, посочени, от една страна, от същия орган по назначаване, по предложение на институциите, и от друга страна, от комитетите по персонала на институциите, по споразумение.

(вж. точки 112—114 и 116)