Жалба, подадена на 6 януари 2011 г. - Sina Bank/Съвет

(Дело T-15/11)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sina Bank (Техеран, Иран) (представители: B. Mettetal и C. Wucher-North, lawyers)

Ответник:Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

-    Да се отмени точка 8 от раздел Б от приложение VІІІ към Регламент № 961/2010¹, доколкото се отнася до жалбоподателя;

-    да се отмени решението на Съвета, което се съдържа в писмо от 28 октомври 2010 г.;

-    да се обяви за неприложима точка 8 от раздел Б от приложение ІІ към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Иран² доколкото се отнася до жалбоподателя;

-    да се обяви, че член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 на Съвета е неприложим по отношение на жалбоподателя;

-    да се обяви, че член 20 параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета е неприложим по отношение на жалбоподателя;

-    да се осъди Съвета да понесе освен направените от него съдебни разноски и тези на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

1.    С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че материалноправните критерии за включване в списъците по обжалвания регламент и по обжалваното решение от 2010 г. не са изпълнени по отношение на него и/или Съветът е допуснал явна грешка в преценката дали тези критерии са изпълнени или не. Следователно включването му в тези списъци било необосновано.

2.    С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че включването му в посочените списъци противоречи на принципа на равно третиране;

-    жалбоподателят бил жертва на неравно третиране в сравнение с други ирански банки;

-    жалбоподателят бил жертва на неравно третиране в сравнение с положението на други ирански банки, включени както в списъка по към Регламент № 961/2010, така и в този по Решение 2010/413/ОВППС;

-    жалбоподателят бил жертва на неравно третиране в сравнение с положението на "Daftar" и на фондацията "Mostaz'afan".

3.    С третото си правно основания жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на защита и че не е изпълнено изискването за мотивиране на санкциите, предвид че:

-    жалбоподателят не получил никаква информация от Съвета, за да може да изрази становище, с изключение на два реда лаконична, най-обща и неточна мотивация;

-    въпреки отправените до Съвета конкретни искания на жалбоподателя да получи информация по отношение на включването му в посочените списъци, Съветът не отговорил нито на жалбоподателя, нито на писмата на неговия адвокат;

-    при това положение не е възможно да се определи дали мярката е обоснована или е опорочена от грешка;

-    всички доказателства, представени срещу жалбоподателя, трябвало да му се съобщят доколкото е възможно едновременно с първоначалното решение за замразяване на финансовите му средства или възможно най-бързо след неговото приемане.

4.    С четвъртото си правно основание жалбоподателят твърди, че ограничителната мярка нарушава правото му на собственост и е непропорционална, в противоречие с установения в Европейския съюз принцип на пропорционалност на решенията, тъй като:

-    липсва връзка между целите, преследвани от Съвета, и наложената на жалбоподателя ограничителна мярка;

-    Светът не бил установил участие на жалбоподателя в определена сделка;

-    съществуват други, по-подходящи възможни мерки срещу риска, свързан с твърдените "ядрени дейности" на Иран и тяхното финансиране.

____________

¹ - Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007, ОВ L 281, 2010 г., стр. 1.

² - Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, ОВ L 195, стр. 39.