Дело T‑510/15
Roberto Mengozzi
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Европейския съюз „TOSCORO“ — По-ранно защитено географско указание „Toscano“ — Абсолютно основание за отказ — Член 142 от Регламент (ЕО) № 40/94 — Членове 13 и 14 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 — Обявяване на частична недействителност“
Резюме — Решение на Общия съд (седми състав) от 2 февруари 2017 г.
1. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания
(член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 177, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Преразглеждане на фактите в светлината на доказателствата, представени за първи път пред него — Изключване
(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Искане за обявяване на недействителност, основано на съществуването на защитено географско указание — Съвместимост на Регламент № 40/94 с Регламент № 2081/92
(член 142 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 13 и член 14, параграф 1 от Регламент № 2081/92 на Съвета)
4. Селско стопанство — Еднаква правна уредба — Закрила на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни — Регламент № 2081/92 — Защита на регистрираните наименования — Пресъздаване на регистрирано наименование — Понятие — Критерии за преценка
(член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 2081/92 на Съвета)
5. Селско стопанство — Еднаква правна уредба — Закрила на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни — Регламент № 2081/92 —Защита на регистрираните наименования —Пресъздаване на регистрирано наименование — Пресъздаване на защитеното географско указание „Toscano“ чрез наименованието „toscoro“
(член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 2081/92 на Съвета)
6. Селско стопанство — Еднаква правна уредба — Закрила на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни — Регламент № 2081/92 — Конфликт между географски указания и марки — Отказ на регистрация на марка, попадаща в някое от положенията по член 13 и отнасяща се до същия вид стока — Стока от същия вид — Понятие
(член 14, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2081/92 на Съвета)
7. Марка на Общността — Решения на Службата — Принцип на равно третиране — Принцип на добра администрация — Предходна практика при вземане на решения на Службата — Принцип на законност — Необходимост от стриктно и пълно разглеждане във всеки конкретен случай
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 19)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 21)
3. Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост е длъжна да прилага Регламент № 40/94 относно марката на Общността, по такъв начин, че да не засегне защитата, предоставена на защитените географски указания с Регламент № 2081/92 относно защитата на географските указания и на наименованията за произход на земеделски продукти и храни. По-специално Службата трябва, на основание член 14, параграф 1 от Регламент № 2081/92, да откаже регистрацията на всяка марка, която попада в някое от положенията по член 13 от същия регламент и се отнася до същия вид стока, а ако марката е била вече регистрирана, да я обяви за недействителна.
(вж. т. 29)
4. Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 2081/92 относно защитата на географските указания и на наименованията за произход на земеделски продукти и храни предвижда, че регистрираните наименования са защитени срещу всякакво пресъздаване, дори когато е посочен истинският произход на продукта.
Понятието „пресъздаване“ обхваща хипотеза, в която понятието, използвано за обозначаване на продукт, включва част от защитено наименование, така че това, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от разглежданото наименование стока. В това отношение следва да се отчита фонетичното и визуално родство, което може да съществува между търговските наименования. Също така при необходимост трябва да се вземе предвид съществуващата „концептуална близост“ между понятия на различни езици. Възможно е да има пресъздаване на защитено наименование, дори да няма никаква вероятност от объркване между съответните продукти, тъй като е важно по-специално нито в съзнанието на потребителите да се поражда асоциация относно произхода на продукта, нито операторът да се възползва по неправомерен начин от репутацията на дадено защитено географско указание.
(вж. т. 30 и 31)
5. Между словната марка „TOSCORO“ и по-ранното защитено географско указание „Toscano“ съществува визуално и фонетично родство. В това отношение изглежда легитимно да се счита, че понятието „toscoro“ би могло да наведе на мисълта за защитеното географско указание „Toscano“, когато потребителят бъде изправен пред стоки от един и същи вид като тази, за която се отнася посоченото защитено географско указание. Всъщност визуалните и фонетичните сходства са от естество да накарат потребителя да си представи зехтина, който се ползва от защитеното географско указание „Toscano“, когато пред него се появи стока от същия вид, обхваната от наименованието „toscoro“.
(вж. т. 39 и 41)
6. Член 14, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2081/92 относно защитата на географските указания и на наименованията за произход на земеделски продукти и храни предвижда отказ за регистрация на марка, която попада в някое от положенията по член 13 и се отнася за същата стока, когато защитено географско указание е регистрирано по този регламент. Спорната стока не трябва следователно да бъде идентична на стоката, предмет на защитено географско указание, а трябва да има някои общи характеристики с нея.
(вж. т. 44)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 47)