РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
11 септември 2013 година
Дело T‑317/10 P
L
срещу
Европейски парламент
„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Договор за неопределено време — Решение за уволнение — Задължение за мотивиране — Загуба на доверие“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз [поверително], с която се цели отмяната на това решение
Решение: Отменя Решението на Съда на публичната служба [поверително], тъй като посоченият съд не се е произнесъл по довода, изведен от нарушение на принципа на безпристрастност, отхвърлил е правното основание, изведено от фактическа неточност и явна грешка в преценката, и е приел за установено, че жалбоподателят не е поискал Парламентът да бъде осъден да плати съдебните разноски. Отхвърля подадената в настоящото производство жалба в останалата ѝ част. Отхвърля подадената от г‑н L пред Съда на публичната служба жалба по дело [поверително] в останалата ѝ част. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.
Резюме
1. Обжалване — Основания — Недопустимост на жалба в първоинстанционното производство — Абсолютно основание за отмяна — Служебна проверка
2. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Ясно и точно изложение на изтъкнатите правни основания
(член 35 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Служители, назначени с цел изпълнението на служебни функции към политическа група в Европейския парламент — Освобождаване от работа поради съображения, свързани с основаващи се на взаимно доверие отношения — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица; член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Служители, назначени с цел изпълнението на служебни функции към политическа група в Европейския парламент — Освобождаване от работа поради съображения, свързани с основаващи се на взаимно доверие отношения — Съдебен контрол — Граници
(член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)
5. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Обхват на задължението за мотивиране
(член 36 от Статута на Съда)
6. Съдебно производство — Молба за възобновяване на устната фаза на производството — Молба, с която е поискано представяне в хода на производството по обжалване на нови писмени доказателства относно фактите — Отхвърляне
(член 62 от Процедурния правилник на Общия съд)
1. В производството по обжалване съдът е задължен при необходимост и служебно да се произнесе относно абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на жалбата в първоинстанционното производство, за да прецени дали тя удовлетворява изискванията за яснота и прецизност.
(вж. точка 22)
Позоваване на:
Съд — 29 ноември 2007 г., Stadtwerke Schwäbisch Hall и др./Комисия, C‑176/06 P, непубликувано в Сборника, точка 18
Общ съд — 16 март 2009 г., R/Комисия, T‑156/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑11 и II‑Б‑1‑51, точка 30 и цитираната съдебна практика
2. По силата на член 35 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба исковата молба или жалбата трябва по-конкретно да съдържа кратко изложение на посочените правни основания. За тази цел в нея трябва изрично да се посочва в какво се състои правното ѝ основание, поради което само неговото абстрактно излагане не отговаря на изискванията на Статута на Съда и на Процедурния правилник на Съда на публичната служба. Нещо повече, това изложение, дори и кратко, трябва да е достатъчно ясно и точно, за да се позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. За да са допустими искът или жалбата или по-конкретно — правното основание, правната сигурност и доброто правораздаване изискват съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват по логичен и разбираем начин от самия текст на исковата молба или жалбата.
(вж. точка 34)
Позоваване на:
Съд — 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точка 34; 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 426
Общ съд — 17 юни 2003 г., Seiller/ЕИБ, T‑385/00, Recueil FP, стр. I‑A‑161 и II‑801, точка 40 и цитираната съдебна практика; 19 март 2010 г., Bianchi/ETF, T‑338/07 P, точка 59
3. Задължението за мотивиране по член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица, който има за цел да даде на адресатите на актовете възможност да преценят дали решението е правилно и който служи като основание за съдебен контрол, се прилага по отношение на решения за уреденото от Условията за работа на другите служители на Европейските общности прекратяване на договор за неопределено време на срочно нает служител.
По изключение обаче при определени условия се допуска допълване на мотивите на акта или в хода на административната фаза на производството, или след подаването на жалба. В хода на административната фаза се допуска допълване на мотивите на акта посредством известния на жалбоподателя контекст, устна информация и обжалване по административен ред.
Що се отнася до основанието за освобождаване, свързано със загубата на взаимното доверие между срочно наетия служител и политическата група в Европейския парламент, към която той е назначен, ако срочно нает служител, назначен в служба на независимите членове, има интерес да се увери, че нарушената връзка на доверие действително е тази, която го обвързва с прекия му административен ръководител, в случая на служител, назначен в служба на класическа политическа група, различна от тази на независимите членове, характеризираща се с предполагаемо общо политическо убеждение, при прекъсване на връзката на доверие, същата вече не съществува с групата като цяло, а въпросът кои лица са изгубили доверие, вече не е релевантен.
(вж. точки 60, 61 и 64)
Позоваване на:
Съд — 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, непубликувано в Сборника, точки 50—52
Общ съд — 8 декември 2005 г., Reynolds/Парламент, T‑237/00, Recueil FP, стр. I‑A‑385 и II‑1731, точка 96; 17 октомври 2006 г., Bonnet/Съд, T‑406/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑213 и II‑A‑2‑1097, точка 52; 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06, Сборник, стр. II‑2841, точки 143—171 и 179; 7 юли 2011 г., Longinidis/Cedefop, T‑283/08 P, точка 68; 24 октомври 2011 г., P/Парламент, T‑213/10 P, точка 35
4. Съществуването на такова отношение на доверие не се основава на обективни елементи и поради естеството си не подлежи на съдебен контрол, тъй като съдът на Съюза не може да замести със своята преценка тази на органа, оправомощен да сключва договори. В тази връзка следва да се подчертае, че в областта на политиката загубата на доверие е понятие с широко значение.
Въпреки това, ако институцията, която реши да прекрати договора със срочно нает служител, се позове по-специално на конкретни фактически обстоятелства в основата на решението за освобождаване поради загуба на доверие, съдът е задължен да провери дали тези фактически обстоятелства действително са настъпили. Доколкото институцията посочва изрично мотивите за загуба на доверие, посочвайки конкретни фактически обстоятелства, съдът трябва да провери, че тези мотиви почиват на точно установени факти. При това положение съдът не заменя със своята преценка тази на компетентния орган, който счита, че загубата на доверие е налице, а единствено проверява дали фактите в основата на решението, изрично посочени от институцията, са били точно установени.
(вж. точки 68—70)
Позоваване на:
Общ съд — 14 юли 1997 г., B/Парламент, T‑123/95, Recueil FP, стр. I‑A‑245 и II‑697, точка 73
5. Основанието, изведено от липсата на обсъждане от страна на Съда на публичната служба на основание, посочено в първоинстанционното производство, по същество сочи нарушение на задължението за мотивиране, произтичащо от член 36 от Статута на Съда, приложим по отношение на Съда на публичната служба съгласно член 7, параграф 1 от приложение I към същия статут.
(вж. точка 94)
Позоваване на:
Съд — 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, Сборник, стр. I‑4469 и цитираната съдебна практика.
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 110 и 111)