РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
30 април 2009 година
Дело F-65/07
Laleh Aayhan и др.
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Служители със спомагателни функции, наети за сесия на Парламента — Допустимост — Досъдебна процедура — Член 283 EО — Член 78 от УРДС — Възражение за незаконосъобразност — Равно третиране — Стабилност на заетостта — Директива 1999/70 — Договори с определен срок — Възможност за позоваване“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове236 ЕО и 152 AE, с която г‑жа Aayhan и 79 други бивши служители на Европейския парламент със спомагателни функции, наети за сесия, са поискали в частност отмяната на решението от 20 април 2007 г. на органа, овластен да сключва договорите, за отхвърляне на така наречената тяхна „жалба“ от 19 декември 2006 г., с която се цели сключените от всеки един от тях с Парламента последователни договори с определен срок да бъдат считани за един-единствен сключен за неопределено време договор на непълно работно време, на това основание заинтересованите лица да бъдат възстановени на работа в Парламента и да получат „представително“ обезщетение за правото на платен отпуск, което биха придобили за всички отработени периоди
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Служители със спомагателни функции — Подчиняване на служителите със спомагателни функции, наети за сесия на Парламента, на член 78 от Условията за работа на другите служители
(член 283 ЕО; членове 3а, 3б и 78 от Условията за работа на другите служители)
2. Актовe на институциите — Директиви — Пряко налагане на задължения на институциите на Общността в отношенията им с техния персонал — Изключване — Възможност за позоваване — Обхват
(членове 10 ЕО и 249 ЕО)
3. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Налагане на задължения на институциите на Общността в отношенията им с техния персонал
(членове 10 ЕО и 249 ЕО; член 1д, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 10, първа алинея и член 80, параграф 4 от Условията за работа на другите служители; Регламент № 723/2004 на Съвета; Директива 1999/70 на Съвета)
4. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори
(клауза 5, точка 1, буква a) от приложението към Директива 1999/70 на Съвета; член 78 от Условията за работа на другите служители)
1. Член 78 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности допуска изключение от режима на служителите със спомагателни функции, определен в дял III от посочените условия, като позволява на Парламента до 31 декември 2006 г. да ограничи до времето на своите сесии периода на назначаване на служителите със спомагателни функции, необходими за тяхното организиране. Всъщност режимът на служителите със спомагателни функции по принцип не може да се прилага за назначения, всяко от които е краткосрочно, но които се повтарят често от година на година. Тези служители със спомагателни функции, наети за сесия, попадат обаче в обхвата на посочения дял III, дерогация от който се допуска само относно условията за тяхното наемане и заплащане, които са предвидени в споразумението, сключено между тази институция, Съвета на Европа и Асамблеята на Западноевропейския съюз по отношение на назначаването на такива служители. Това означава, че останалите разпоредби от дял III, отнасящи се по-конкретно до условията на труд и социалното осигуряване, остават приложими независимо от специфичните вътрешни правила, приети от бюрото или генералния секретар на Парламента и предназначени да въведат в действие или да допълнят правилата на посочените условия.
При това положение член 78 от Условията за работа на другите служители не противоречи на член 283 ЕО. Обстоятелството, че що се отнася до условията за наемане и заплащане на служителите със спомагателни функции, наети за сесия, законодателят се е позовал на посоченото споразумение, не би могло да означава отказ от негова страна да упражни правомощието, предоставено му от член 283 ЕО за приемане на Правилника и Условията за работа на другите служители. Напротив — именно при упражняването на това правомощие Съветът, вземайки предвид общите интереси и нужди на три европейски организации от доброто провеждане на сесиите на техните решаващи органи, е счел, че трябва да приравни условията за наемане и заплащане на служителите, назначени за времетраенето на работата на сесиите на Парламента, към тези, които са съгласувани между трите разглеждани институции или организации, като се държи сметка за бюджетния контрол по член 78, втора алинея от Условията за работа на другите служители.
Тази разпоредба не противоречи и на принципа на равно третиране, защото положението на служителите, назначени в отговор на периодични и големи нужди от допълнителни човешки ресурси, които Парламентът има само за времетраенето на периодите на сесиите си, не е сравнимо с това на служителите, наети в отговор на постоянни и ежедневни нужди, които изискват наличието на персонал, състоящ се от длъжностни лица и при необходимост от срочно наети служители или от договорно наети служители по смисъла на член 3а или 3б от Условията за работа на другите служители.
(вж. точки 85, 86, 97—100 и 103)
Позоваване на:
Съд — 11 юли 1985 г., Maag/Комисия, 43/84, Recueil, стp. 2581, точка 19
2. Директивите, адресирани до държавите членки, а не до институциите на Общността, не биха могли да се приемат като налагащи сами по себе си задължения на институциите в отношенията им с техния персонал. Това съображение обаче не би могло да изключи всяка възможност за позоваване на директива в отношенията между институциите и техните длъжностни лица или служители. Всъщност разпоредбите на директива биха могли, на първо място, да се наложат непряко на институция, ако представляват израз на общ принцип на общностното право, който институцията тогава следва да прилага като такъв. На второ място, една директива би могла да обвърже институция, когато в рамките на своята организационна самостоятелност и на Правилника тя възнамерява да изпълни специфично задължение, закрепено в директива, или в случай, когато акт с общ обхват за вътрешно прилагане сам препраща изрично към мерките, приети от общностния законодател в изпълнение на Договорите. На трето място, институциите, съобразно задължението за лоялно сътрудничество, което имат на основание член 10, втора алинея ЕО, в поведението си като работодател трябва да вземат предвид законодателните разпоредби, приети на общностно равнище.
(вж. точки 111—113, 116, 118 и 119)
Позоваване на:
Съд — 26 септември 2000 г., Engelbrecht, C‑262/97, Recueil, стp. I‑7321, точка 38; 9 септември 2003 г., Rinke, C‑25/02, Recueil, стp. I‑8349, точка 24
Първоинстанционен съд — 21 май 2008 г., Belfass/Съвет, T‑495/04, Сборник, стp. II‑781, точка 43
3. Разпоредбите на Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), не биха могли да се приемат като налагащи сами по себе си задължения на институциите в отношенията им с техния персонал. Тези разпоредби не се налагат и непряко на институциите като общ принцип на общностното право, защото от Директивата и от Рамковото споразумение по никакъв начин не произтича стабилността на заетостта да е била издигната до равнището на обвързваща правна норма. Накрая, те не са визирани , а що се отнася до подходящите норми за здраве и безопасност, на които трябва да отговарят условията на труд на длъжностните лица, от препращането, което прави член 1д, параграф 2 от Правилника към минималните изисквания, приложими съгласно мерките, приети в областите на здравословните и безопасни условия в изпълнение на Договорите, защото Директивата няма за цел подобряване на работната среда чрез укрепване на закрилата на здравето и безопасността на работниците в същински смисъл, а сближаване на законодателствата и националните практики в областта на условията на труд, свързани с продължителността на професионалните отношения.
Въпреки това институциите, съгласно задължението за лоялно сътрудничество, което имат на основание член 10, втора алинея ЕО, в поведението си като работодател трябва да вземат предвид законодателните разпоредби, приети на общностно равнище, налагащи по-конкретно минимални норми, предназначени за подобряване на условията на живот и на труд на работниците в държавите членки посредством сближаване на националните законодателства и практики, и в частност посредством волята на общностния законодател да превърне стабилността на заетостта в главна цел в областта на трудовите правоотношения в Европейския съюз. Това задължение се налага с още по-голяма сила поради това, че проведената с Регламент № 723/2004 административна реформа засили тенденцията към назначаване по договор в европейската публична служба. При това положение, що се отнася специално до Рамковото споразумение, което цели сближаване на националните законодателства и практики, като обявява минималните норми относно работата за определен срок, институциите трябва да тълкуват, доколкото е възможно, разпоредбите на Условията за работа на другите служители в светлината на текста и целта на Рамковото споразумение, за да постигнат визирания от него резултат.
На Директива 1999/70 като такава не може да се основе възражение за незаконосъобразност срещу разпоредба на регламента на Съвета, съдържащ Правилника и Условията за работа на другите служители, която би се оказала противоречаща на Рамковото споразумение.
(вж. точки 111, 114, 116, 117, 119, 120 и 122)
Позоваване на:
Съд — Rinke, посочено по-горе, точка 24
Първоинстанционен съд — Belfass/Съвет, посочено по-горе, точка 43
4. Периодичните и големи нужди на Парламента от човешки ресурси само за времетраенето на неговите сесии съставляват „обективни причини“ по смисъла на клауза 5, точка 1, буква a) от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което фигурира в приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), от естество да обосноват използването на последователни срочни трудови договори, подновявани по повод на провеждането на всяка парламентарна сесия, както са предвидени в член 78 от Условията за работа на другите служители, до 1 януари 2007 г. Всъщност, макар тези нужди да са били предвидими, разширяването на дейността все пак не е било устойчиво и постоянно.
(вж. точки 134 и 135)
Позоваване на:
Съд — 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04, Rec., стp. I‑6057, точка 69