Дело T‑24/11
Bank Refah Kargaran
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 6 септември 2013 г.
1. Съдебно производство — Решение, с което в хода на производството се заменя междувременно оттегленото обжалвано решение — Допустимост на нови искания — Граници — Все още неприети хипотетични актове
2. Съдебно производство — Актове, с които в хода на производството се отменят и заменят обжалваните актове — Искане за изменение на исканията за отмяна, отправено в хода на производството — Допустимост
(член 263 ДФЕС)
3. Право на Европейския съюз — Основни права — Действие по отношение на лицата — Юридическо лице, съставляващо еманация на трета държава — Включване — Отговорност на третата държава за зачитането на основните права на собствената ѝ територия — Липса на последици
(Харта на основните права на Европейския съюз)
4. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на мотивите на заинтересуваното лице — Граници — Сигурност или поддържане на международните отношения на Съюза или на неговите държави членки — Единствен мотив, който не уточнява по какъв начин е осъществено поемането от страна на жалбоподателя на неправомерните банкови операции — Нарушение на задължението за мотивиране
(член 296, втора алинея ДФЕС; член 24, параграф 3 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета; член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета; член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 на Съвета и член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012 на Съвета)
5. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда — Ограничителни мерки срещу Иран — Отмяна в два различни момента на два акта, съдържащи еднакви ограничителни мерки — Риск от сериозно засягане на правната сигурност — Запазване на действието на първия от тези актове до влизането в сила на отмяната на втория
(член 264, втора алинея ДФЕС; член 56, първа алинея и член 60, втора алинея от Статута на Съда; приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета; приложение IX към Регламент № 267/2012 на Съвета)
6. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Частична отмяна на регламента и на решение за приемането на ограничителни мерки срещу Иран — Влизане в сила на отмяната на регламента след изтичането на срока за обжалване на съдебното решение или от отхвърлянето на жалбата срещу него — Прилагане на същия срок към влизането в сила на отмяната на решението
(член 264, втора алинея ДФЕС и член 280 ДФЕС; член 56, първа алинея и член 60, втора алинея от Статута на Съда; приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета; приложение VIII към Регламент № 961/2010 на Съвета, Регламент № 1245/2011 на Съвета и приложение IX към Регламент № 267/2012 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 31 и 32)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 47 и 49)
3. Нито Хартата на основните права на Европейския съюз, нито Договорите предвиждат разпоредби, които да изключват юридическите лица, представляващи еманация на държава, от защитата на основните права. В тази връзка разпоредбата на член 34 от Европейската конвенция за правата на човека е процесуална разпоредба, която не е приложима в производството пред съда на Съюза, като целта на тази разпоредба е да не се допусне държава — страна по ЕКПЧ, да бъде едновременно жалбоподател и ответник пред посочения съд. Освен това обстоятелството, че държавата гарантира зачитането на основните права на собствената си територия, е неотносимо по отношение на обхвата на правата, от които могат да се ползват юридическите лица, представляващи еманация на същата тази държава, на територията на трети държави. Накрая, нито обстоятелството, че определена държава притежава по-голямата част от капитала на юридическо лице, нито обстоятелството, че предоставяните от последното банкови услуги са необходими за функционирането на икономиката на определена държава, придават на тези дейности качеството „обществена услуга“ или предполагат участие на такова юридическо лице в упражняването на публичната власт.
(вж. точки 57, 59, 61 и 65)
4. Освен ако съобщаването на определени обстоятелства е недопустимо поради императивни съображения, свързани със сигурността или с поддържането на международните отношения на Съюза или на неговите държави членки, Съветът е длъжен да уведоми засегнатия от ограничителните мерки субект за специфичните и конкретните причини, поради които счита приемането на тези мерки за необходимо. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.
При това положение посочването на един-единствен мотив, който е послужил като основание за включването на жалбоподателя в списъка на образуванията, способстващи разпространението на ядрено оръжие, довело до замразяването на финансовите му средства и икономическите му ресурси, в който се изтъква, че жалбоподателят е поел банковите операции на друго юридическо лице, което вече е било включено в подобни списъци и на което са били наложени подобни ограничителни мерки, не е достатъчно точно, доколкото в него не се посочва какво следва да се разбира под „поемане“, кои операции на тази банка е поел жалбоподателят, нито кои са били третите страни — бенефициери от разглежданите операции.
(вж. точки 72, 73, 77 и 80)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 86, 89 и 90)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 87 и 88)