Дело T‑618/15
Udo Voigt
срещу
Европейски парламент
„Член на Европейския парламент — Отказ за предоставяне на помещения на Парламента — Граждани на трета държава — Отказ за предоставяне на достъп до сградите на Парламента — Член 21 от Хартата на основните права — Дискриминация, основана на етнически произход — Дискриминация, основана на гражданство — Допустимост на основание — Дискриминация, основана на политическите мнения“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 20 ноември 2017 г.
1. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Ясно и точно изложение на посочените правни основания
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда, член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Съдебно производство — Процесуално-организационни действия — Писмени въпроси, поставени на страните — Право на преценка на съда на Съюза
(член 89, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Абстрактно излагане — Недопустимост
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда, член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Необходимост от изрично позоваване на разпоредбите, на които се основава жалбата — Липса — Граници — Позоваване нарушение на Договорите като основание на жалбата — Недостатъчно точен характер
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда, член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд)
5. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие
(член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
6. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Условие — Жалба, която може да донесе полза на страната, която я е подала — Обхват
(член 263 ДФЕС)
7. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Тълкуване на акт с общо приложение — Придаване на различно значение на отделни термини, използвани в текста
8. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Равно третиране на лицата без разлика на расата или етническия произход — Понятие за етнически произход
9. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Дискриминация, основана на гражданство — Забрана — Приложно поле — Различно третиране между гражданите на държавите членки и тези на трети държави — Изключване
(член 18, първа алинея ДФЕС, член 21, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
10. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Основание, почиващо на обстоятелства, установени в хода на производството
(член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
11. Съдебно производство — Разглеждане на делата от Общия съд — Защита, предоставена на страните срещу неподходящото използване на доказателствата по делото — Обхват
(член 89 от Процедурния правилник на Общия съд)
12. Жалба за отмяна — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие — Решение, с което на граждани на трети държави се отказва достъп до помещенията на Парламента
(член 263 ДФЕС)
13. Европейски парламент — Правомощия — Вътрешна организация — Правомощия да се откаже достъп до помещенията на Парламента на членовете на политическа партия на трета държава
(член 14 ДЕС и член 15, параграф 6, буква г) ДЕС, член 230, първа алинея ДФЕС, членове 22, 115 и 157 от Процедурния правилник на Европейския парламент)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 24)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 35)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 39)
4. В рамките на жалба за отмяна, макар жалбоподателят да не е длъжен да посочи изрично конкретната правна норма, на която почива неговото твърдение за нарушение, все пак е налице условие доводите му да са достатъчно ясни, за да може тази правна норма да бъде установена от ответната страна и съда на Съюза без затруднения. В това отношение позоваването на „нарушението на Договорите“ съставлява единствено общ случай на образуване на производство по жалба за отмяна, която може да бъде разгледана от съда на Съюза, но това нарушение не може да съставлява обосновка на основанието.
(вж. т. 43 и 44)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 49 и 98)
6. Жалбоподателят няма право да предприема действия в интерес на закона или на институциите и може да изтъква в подкрепа на жалба за отмяна единствено твърдения за нарушения, които го касаят лично. Това изискване обаче не може да се възприема като показателно за това, че съдът на Съюза приема дадено твърдение за нарушение за допустимо единствено при условие че то е свързано с конкретното положение на самия жалбоподател. В действителност твърденията за нарушения на жалбоподател са допустими, ако могат да обосноват отмяна, от която той би могъл да има полза.
(вж. т. 71)
7. Когато в текст с общо приложение се използват два различни термина, съображенията за последователност и правна сигурност не допускат те да получават еднакъв обхват. Това важи в още по-голяма степен, когато тези термини имат различни значения в говоримия език.
(вж. т. 75)
8. Ако гражданството е правна и политическа връзка между дадено лице и дадена суверенна държава, то понятието за етнически произход произхожда от идеята, че групи в обществото имат усещането за принадлежност към една и съща нация или имат общи религиозни вярвания, език, културен произход и традиции, както и жизнена среда.
(вж. т. 76)
9. Член 18, първа алинея ДФЕС се съдържа във втората част на този договор, озаглавена „Недискриминация и гражданство на Съюза“. Разглежданият член се отнася до случаите, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, в които гражданин на държава членка е обект на дискриминационно третиране в сравнение с гражданите на друга държава членка единствено поради своето гражданство. Следователно този член не намира приложение при евентуално различно третиране между гражданите на държавите членки и тези на трети държави. Поради това, доколкото член 21, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се разбира като имащ същия обхват като този на член 18, първа алинея ДФЕС, гражданин на трета държава не може да се позове на член 21, параграф 2 от Хартата.
(вж. т. 80—82)
10. Вж. текста на решението.
(вж. т. 87)
11. Всяко заведено пред Общия съд дело разполага със своя преписка, която съдържа по-конкретно представените от страните по съответното дело процесуални документи, като всяка преписка е напълно самостоятелна. Това обстоятелство е онагледено от член 25 от Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник на Общия съд. Действително обаче, освен в изключителни случаи, когато разгласяването на документ би могло да накърни доброто правораздаване, страните по дадено производство са свободни да разгласяват своите собствени писмени становища на трети лица спрямо това производство. В същия смисъл страна в дадено производство би могла, при спазване на същото условие, да се съгласи писмено становище, коeто тя е представила в рамките на това производство, да бъде използвано от друга страна по същото производство в рамките на друго производство.
(вж. т. 91 и 92)
12. Едно решение е опорочено поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви данни е видно, че е било прието с цел да постигне различни от изложените в него цели.
Не такъв е случаят, що се отнася до обстоятелството, че председателят на Парламента е приел решение, възпрепятстващо членове или симпатизанти на руска партия да влязат в помещенията на институцията, за да изразят своите становища там по време на политическа среща, вместо да разчита на възможностите за интервенция на службите за сигурност, при положение че въпросното решение се вписва в конкретния контекст на политическите отношения между Руската федерация и Съюза. Този извод се налага с още по-голяма сила, поради обстоятелството че въпросното решение е било само временно, тъй както е свързано с конкретния контекст.
(вж. т. 102, 110 и 118)
13. Член 22 от Процедурния правилник на Европейския парламент предоставя на председателя на институцията необходимите правомощия да осигури общата безопасност в помещенията на Парламента с оглед на това да се предотврати или прекрати смущаването на нормалното провеждане на парламентарните дейности, както и да пази честта на институцията. От друга страна, Парламентът няма задължението да насърчава политическата дейност на партия на трета държава в рамките на своята инфраструктура.
Следователно Парламентът не е длъжен да приема членове или симпатизанти на подобна партия, за да могат да изразят възгледите си в неговите помещения. Принципно съгласно член 14 ДЕС правото на участие в осъществяване на законодателни, бюджетни функции, както и на функции по политически контрол и консултативни функции в рамките на Парламента е запазено за представителите на гражданите на Съюза, избрани въз основа на всеобщо пряко избирателно право, при свободно и тайно гласуване, докато конкретни разпоредби, като например член 15, параграф 6, буква г) ДЕС и член 230, първа алинея ДФЕС, гарантират конкретно на председателя на Европейския съвет и на председателя на Комисията правото да бъдат изслушани в Парламента. Освен това, макар член 115 от Процедурния правилник на Парламента да гласи, че разискванията са публични и че съвещанията на комисиите по принцип също са публични, в член 157 от посочения правилник се посочва, че представителите на обществеността, които са допуснати до галериите, трябва да седят и да пазят тишина. Освен това с оглед на вътрешната логика на Договорите и на актовете, приети в изпълнение на тези договори, както и предвид необходимостта да се гарантира свободното упражняване на правомощията, предоставени на Парламента, тази институция не е мястото, където всички представители на обществеността имат пълното право да изразяват своите възгледи.
(вж. т. 112)