РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
9 март 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 805/2004 — Европейско изпълнително основание при безспорни вземания — Условия за удостоверяване като европейско изпълнително основание — Понятие „съд“ — Нотариус, издал разпореждане за принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“ — Публичен документ“
По дело C‑484/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Općinski sud u Novom Zagrebu — Stalna služba u Samoboru (Общински съд Нови Загреб, Постоянна служба в Сомбор, Хърватия) с акт от 7 септември 2015 г., постъпил в Съда на 11 септември 2015 г., в рамките на производство по дело
Ibrica Zulfikarpašić
срещу
Slaven Gajer,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal, A. Rosas, C. Toader (докладчик) и E. Jarašiūnas, съдии,
генерален адвокат: Y. Bot,
секретар: M. Aleksejev, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 юли 2016 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за хърватското правителство, от A. Metelko-Zgombić, в качеството на представител,
– за испанското правителство, от V. Ester Casas, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от C. Cattabriga, S. Ječmenica и M. Wilderspin, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 септември 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, 2004 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Ibrica Zulfikarpašić и г‑н Slaven Gajer във връзка с искане за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание по разпореждане за принудително изпълнение, издадено от нотариус в Хърватия въз основа на „автентичен документ“.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно съображения 3, 5, 7, 10, 12 и 18 от Регламент № 805/2004:
„(3) [На] срещата в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет прие принципа на взаимното признаване на съдебни решения като важна крачка в изграждането на истинско пространство на правосъдие.
[…]
(5) Понятието „безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ.
[…]
(7) Този регламент се прилага за съдебни решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания и към решения, които са постановени след обжалване на решения, съдебни спогодби и изпълнителни основания, които са удостоверени като европейско изпълнително основание.
[…]
(10) Когато съд на държава членка е връчил съдебно решение за безспорно вземане, при отсъствие на участие на длъжник в съдебната процедура, премахването на пречките в държавата членка по принудително изпълнение е неизбежно свързано и зависимо от съществуването на достатъчна гаранция за спазване на правото на защитата.
[…]
(12) Трябва да се установят минималните изисквания за съдебната процедура, която води до съдебно решение, за да се гарантира, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него, по такъв начин и в такова време, за да може да организира своята защита, за изискванията по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието.
[…]
(18) Взаимното доверие в администрирането на правосъдието на държавите членки оправдава преценката на съда на една държава членка, че всички условия по писменото удостоверяване като европейско изпълнително основание са изпълнени, за да позволят изпълнението на съдебно решение във всички други държави членки, без съдебно преразглеждане на точното прилагане на минималните процесуални изисквания на държавата членка, в която съдебното решение трябва да бъде изпълнено“.
4 В член 1 от същия регламент се предвижда следното:
„Настоящият регламент има за цел да въведе европейско изпълнително основание за безспорни вземания чрез приемането на минимални процесуални изисквания, свободно движение на присъди, съдебни спогодби и публични документи във всички държави членки, без да бъде необходимо да се преминава през междинни съдебни процедури за признаване и изпълнение в държавата членка на принудителното изпълнение“.
5 Член 3, параграф 1 от посочения регламент е формулиран така:
„Настоящият регламент се прилага за решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания.
Вземането се счита за „безспорно“, когато:
а) длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или
б) длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата членка по произход, в хода на съдебната процедура; или
в) длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или [на твърдените] от кредитора факти по правото на държавата членка по произход; или
г) длъжникът изрично го е признал в публичен документ“.
6 В член 4 от същия регламент се предвижда следното:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1. „решение“: всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава членка, независимо от названието на това решение, включително декрет, заповед, решение или призовка за изпълнение, както и определенията за разноските и разходите на длъжностно лице на съда;
2. „вземане“: парично вземане, което е изискуемо или чиято дата за плащане е била определена в съдебно решение, съдебна спогодба или в публичен документ;
3. „публичен документ“:
а) документ, който е бил формално съставен или регистриран като публичен документ и удостоверяването на който:
i) се свързва с подписването и съдържанието на документа, и
ii) е съставен от публичен орган или друг орган, който е оправомощен за тази цел от държавата членка, от която произхожда;
или
б) споразумение за задължения за издръжка, което е сключено с административен орган или е заверено от [него];
[…]
6. „съд по произход“: съдът, който е сезиран с процеса към момента на изпълнение на условията по член 3, параграф 1, букви а), б) или в);
7. при ускорената съдебн[а] процедура в Швеция, при неоспорени парични вземания без провеждане на устни състезания, като съдебната заповед представлява изпълнителен титул (betalningsföreläggande), изразът „съд“ включва Шведската служба за принудително изпълнение (kronofogdemyndighet)“.
7 Член 5 от Регламент № 805/2004 е озаглавен „Премахване на процедурата по признаване и изпълнение“ и в него се предвижда следното:
„Съдебно решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание в държавата членка по произход, се признава и изпълнява в другите държави членки без необходимост от декларация за изпълнение и без възможност за противопоставяне на неговото признаване“.
8 В глава III от посочения регламент са включени членове 12—19 и в нея се определят приложимите минимални изисквания за процедурите при безспорни вземания, по-специално изискванията относно връчването на документа за започване на производството или на равностоен документ и предоставянето на информация на длъжника.
9 Член 12 от същия регламент е озаглавен „Обхват на приложимост на задължителните стандарти“ и в него се предвижда следното:
„1. Решение по вземане, което е [безспорно] по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) или в), може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание само ако държавата членка е изпълнила процесуалните изисквания, уредени в настоящата глава.
2. Същите условия се прилагат при издаването на удостоверението за европейско изпълнително основание или на удостоверение за заместване по член 6, параграф 3 на постановено решение по обжалвано решение, в момента на постановяване на което са били изпълнени условията на член 3, параграф 1, буква б) или в)“.
10 Член 16 от Регламент № 805/2004 е озаглавен „Предоставяне на длъжника на съответната информация относно вземането“ и гласи:
„За да се гарантира, че длъжникът е информиран съобразно изискванията относно вземането, документът за започване на производството или равностоен документ трябва да съдържа следното:
а) имената и адресите на страните;
б) размера на вземането;
в) ако се търси лихва по вземането, лихвения процент и периода, за който се търси лихва, освен ако лихвата, която е установена със закон, е прибавена автоматично към главницата по сила на закона на държавата членка по произход;
г) описание на основанието на вземането“.
11 Член 25, параграф 1 от посочения регламент се отнася за удостоверяването на публичните документи и в него се посочва следното:
„Публичен документ относно вземане по смисъла на член 4, параграф 2 е изпълняем в държавата членка при молба до посочения орган на държавата членка по произход и се удостоверява като европейско изпълнително основание чрез стандартния формуляр от приложение III“.
12 В член 30, параграф 1, буква в) от същия регламент се предвижда задължение за държавите членки да предоставят на Европейската комисия „списък на [органите] по член 25[,] както и всички допълнителни изменения към тях“.
13 В съответствие на същия член 30, параграф 1, буква в) Република Хърватия предоставя следния списък:
„Компетентните съдилища, административните органи, нотариусите, физическите и юридически лица с властнически правомощия, които са оправомощени да издават подлежащи на изпълнение актове или изпълнителни основания за безспорни вземания по силата на националната правна уредба“.
Хърватското право
14 В член 31 от Ovršni zakon (Закон за принудителното изпълнение, Narodne novine, br. 112/12, 25/13 и 93/14) се предвижда следното:
„1) Съгласно този закон автентичен документ е фактура, […] извлечение от счетоводните книги, легализиран частен документ и всякакъв друг документ, който се счита за официален по силата на специална правна уредба. Изчисляването на лихви също се счита за фактура.
2) Автентичният документ е изпълняем, ако в него е посочена самоличността на кредитора и на длъжника, както и предметът, естеството, размерът и моментът за изпълнение на паричното задължение.
3) Наред с данните, посочени в параграф 2 от този член, във фактурата, предявена на физическо лице, което не упражнява подлежаща на регистрация дейност, длъжникът трябва да се предупреждава, че в случай на неизпълнение на станалото изискуемо парично задължение кредиторът може да поиска принудително изпълнение въз основа на автентичен документ.
[…]“.
15 Член 278 от посочения закон гласи:
„Нотариусите се произнасят по заявление за допускане на принудително изпълнение въз основа на автентичен документ в съответствие с разпоредбите на настоящия закон“.
16 В член 281, параграф 1 от същия закон се посочват условията, при които нотариусите могат да издават разпореждания за принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, а параграфи 2—8 от този член се отнасят за следваната процедура, ако нотариусът не издаде такова разпореждане.
17 В член 282 от същия закон е предвидена възможност за защита чрез частна жалба срещу разпореждането на нотариуса за принудително изпълнение и се посочва процедурата за разглеждане на такива случаи.
18 В член 283, параграф 1 от Закона за принудителното изпълнение се посочва, че по искане на взискателя нотариусът отбелязва върху заверен препис от издаденото от него разпореждане за принудително изпълнение, че то подлежи на изпълнение, ако в осемдневен срок след изтичането на срока за подаване на частна жалба такава не е била подадена.
19 В член 356 от този закон се посочва следното:
„С разпоредбите от настоящата глава се урежда процедурата по издаване на удостоверения за европейско изпълнително основание при безспорни вземания по реда на Регламент [№ 805/2004] и се въвежда производство по принудително изпълнение въз основа на европейско изпълнително основание“.
20 В член 357 от посочения закон се предвижда следното:
„В Република Хърватия компетентни за издаването:
[…]
– на удостоверения за изпълняемост на други официални актове, подлежащи на изпълнение в Република Хърватия, съгласно разпоредбите на член 25, параграф 1 от Регламент [№ 805/2004],
[…]
са съдилищата, административните органи, нотариусите или физическите и юридически лица с властнически правомощия, които са оправомощени да издадат заверен препис от подлежащ на изпълнение европейски акт, който е постановен от национален съд и се отнася за безспорно вземане“.
21 Съгласно член 358 от същия закон:
„1) Удостоверенията по член 9, параграф 1, член 24, параграф 1, член 25, параграф 1 и член 6, параграф 3 от Регламента се издават без предварително изслушване на длъжника.
2) Издалият удостоверение орган или издалото удостоверение лице служебно предоставя заверен препис от него на длъжника.
[…]
4) Ако според нотариуса условията за издаване на удостоверенията, посочени в параграф 1 от настоящия член, не са изпълнени, той изпраща заявлението за издаване на удостоверение заедно с препис от съответните актове или документи на общинския съд, в района на който упражнява дейността си, за да може съдът да се произнесе по заявлението. Нотариусът е длъжен да обясни причините, поради които счита, че необходимите условия за удовлетворяване на искането на страната не са изпълнени“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
22 Г‑н Zulfikarpašić работи като адвокат и сключва договор за правна помощ и представителство със своя клиент г‑н Gajer, който не заплаща издадената фактура.
23 Г‑н Zulfikarpašić подава до нотариус заявление за допускане на принудително изпълнение срещу г‑н Gajer въз основа на въпросната фактура, квалифицирана като „автентичен документ“ по силата на Закона за принудителното изпълнение. На 12 февруари 2014 г. въз основа на този документ нотариусът издава разпореждане за принудително изпълнение, което влиза в сила, тъй като длъжникът не подава частна жалба.
24 На 13 ноември 2014 г. г‑н Zulfikarpašić иска от нотариуса да удостовери това разпореждане за принудително изпълнение като европейско изпълнително основание.
25 Нотариусът обаче приема, че нужните условия за издаване на исканото удостоверение не са изпълнени. Той посочва, че съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 805/2004 вземането трябва да се счита за безспорно. За безспорни обаче се считали само, от една страна, по силата на член 3, параграф 1, букви а)—в), вземанията, по които е проведено съдебно производство, и от друга страна, по силата на член 3, параграф 1, буква г), вземанията, които изрично са признати в публичен документ, което понятие по смисъла на разпоредбите на този регламент следвало да обхваща съставеният от нотариус акт, каквото е разпореждането за принудително изпълнение, издадено въз основа на „автентичен документ“. Такова разпореждане обаче не отговаряло на условието за изрично признаване на вземането от длъжника.
26 Нотариусът освен това посочва, че макар в член 4, параграф 7 от Регламент № 805/2004 специално да се отбелязва, че при бързите заповедни производства в Швеция изразът „съд“ включва Шведската служба за принудително изпълнение, нито тази, нито другите разпоредби от посочения регламент или разпоредбите от други нормативни актове от правото на Съюза относно изпълнителните производства приравняват нотариуса в Хърватия на „съд“.
27 Поради това на основание член 358, параграф 4 от Закона за принудителното изпълнение посоченият нотариус изпраща разглежданата в главното производство преписка на Općinski sud u Novom Zagrebu, Stalna služba u Samoboru (Общински съд на Нови Загреб, Постоянна служба в Сомбор, Хърватия), който следва да се произнесе по подаденото от г‑н Zulfikarpašić искане за удостоверяване.
28 При това положение Općinski sud u Novom Zagrebu, Stalna služba u Samoboru (Общински съд на Нови Загреб, Постоянна служба в Сомбор, Хърватия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„[Съответстват ли] разпоредбите на Закона за принудителното изпълнение във връзка с европейското изпълнително основание на Регламент (ЕО) № 805/2004, и по-специално [дали] в Хърватия, в производствата по издаване на разпореждане за принудително изпълнение въз основа на автентичен документ, терминът „съд“ обхваща и нотариусите, и освен това [могат ли] нотариусите да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по влезли в сила и подлежащи на изпълнение разпореждания за принудително изпълнение, издадени от тях въз основа на автентичен документ, след като срещу съответното разпореждане не е подадена частна жалба, а в случай че не могат да издават такива удостоверения, [могат ли] съдилищата могат да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по разпореждания за принудително изпълнение, издадени от нотариус въз основа на автентичен документ, ако съответното разпореждане по същество се отнася за безспорно вземане, и кой формуляр трябва да се използва в този случай?“.
По преюдициалния въпрос
29 Поставеният въпрос се състои от три части.
По първата част от въпроса
30 С първата част от въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, попадат в обхвата на понятието „съд“ по смисъла на този регламент.
31 Според хърватското и испанското правителство отговорът на този въпрос трябва да бъде утвърдителен. Използваните в този регламент термини „съд“ и „съдебно производство“ обхващали не само съдилищата в тесен смисъл, но най-общо и всеки орган, когато той упражнява по същество съдебна функция, какъвто бил разглежданият случай. Европейската комисия от своя страна счита, че на поставения въпрос трябва да се даде отрицателен отговор.
32 Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (вж. решение от 13 октомври 2016 г., Mikołajczyk, C‑294/15, EU:C:2016:772, т. 44 и цитираната съдебна практика).
33 Що се отнася до структурата на Регламент № 805/2004, трябва да се отбележи, че макар в него многократно да се използват понятията „съд“ и „съдебно производство“, съставните им части не се уточняват. Така в член 4, точка 6 от посочения регламент понятието „съд по произход“ се определя като „съдът, който е сезиран с процеса към момента на изпълнение на условията по член 3, параграф 1, букви а), б) или в)“. В член 4, точка 1 от същия регламент понятието „решение“ се определя като „всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава членка“.
34 В член 4, точка 7 от Регламент № 805/2004 се предвижда, че при бързите заповедни производства в Швеция (betalningsföreläggande) изразът „съд“ включва Шведската служба за принудително изпълнение (kronofogdemyndighet). Тъй като тази разпоредба се отнася конкретно за посочения в нея орган, нотариусите в Хърватия не попадат в нейния обхват.
35 Освен това трябва да се отбележи, че за разлика например от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107) — където в член 3, параграф 2 се прави уточнението, че терминът „съд“ по смисъла на този регламент обхваща не само съдебните органи, но и всички притежаващи компетентност в тази област други органи, които упражняват съдебни функции и отговарят на определени условия, изброени в същата разпоредба — Регламент № 805/2004 не съдържа никаква обща разпоредба с такъв смисъл.
36 Този извод се подкрепя от съдебната практика относно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1), съгласно която член 3 от последния регламент — в която разпоредба се предвижда, че терминът „съд“ включва Шведската служба за принудително изпълнение и нотариусите в Унгария — не обхваща нотариусите в Хърватия (вж. в този смисъл днешното решение Pula Parking, C‑551/15, т. 46).
37 Поради това, както бе отбелязано в точка 32 от настоящото решение, понятията „съд“ и „съдебно производство“ следва да се анализират предвид целите, преследвани с Регламент № 805/2004, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция в настоящото дело.
38 В това отношение трябва да се отбележи, че видно от текста на член 1, по отношение на безспорните вземания този регламент цели да осигури свободното движение на решенията във всички държави членки, без да е необходимо прибягване до междинни процедури в държавата членка на принудителното изпълнение преди признаването и изпълнението.
39 Съгласно съображение 10 от посочения регламент тази цел същевременно не може да бъде постигната чрез каквото и да било отслабване на правото на защита (вж. по аналогия решение от 14 декември 2006 г., ASML, C‑283/05, EU:C:2006:787, т. 24 и цитираната съдебна практика).
40 Освен това от съображение 3 от Регламент № 805/2004 следва, че принципът на взаимното признаване на съдебни решения е важна крачка в изграждането на истинско европейско пространство на правосъдие. В основата на този принцип по-специално стои отбелязаното в съображение 18 от посочения регламент взаимно доверие в правораздаването на държавите членки.
41 Всъщност принципът на взаимно доверие между държавите членки има основно значение в правото на Съюза, тъй като позволява създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки (решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 78).
42 Съгласно член 5 от Регламент № 805/2004 този принцип намира израз в признаването и изпълнението на решенията, които са били удостоверени като европейско изпълнително основание в държавата членка по произход, в другите държави членки.
43 Защитата на принципа на оправданите правни очаквания в контекст на свободно движение на решенията, както бе припомнено в точки 38 и 39 от настоящото решение, налага прецизна преценка на елементите, определящи понятието „съд“ по смисъла на този регламент, за да могат националните органи да разпознаят решенията, постановени от съдилищата на други държави членки. Всъщност спазването на принципа на взаимно доверие в правораздаването в държавите — членки на Съюза, който стои в основата на прилагането на посочения регламент, по-специално предполага, че решенията, чието изпълнение се иска в държава членка, различна от тази по произход, са постановени в съдебно производство, осигуряващо гаранции за независимост и безпристрастност, както и спазване на принципа на състезателност.
44 В разглеждания случай трябва да се припомни, че по силата на разпоредбите от Закона за принудителното изпълнение в Хърватия нотариусите са оправомощени да се произнасят с разпореждане по заявления за допускане на принудително изпълнение въз основа на автентичен документ. След като разпореждането бъде връчено на длъжника, той може да подаде частна жалба. Нотариусът, до когото в определения срок е подадена допустима и обоснована частна жалба срещу издаденото от него разпореждане, изпраща преписката до компетентния съд, който разглежда частната жалба и се произнася с решение по нея.
45 От тези разпоредби следва, че издадено от нотариус разпореждане за принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“ се връчва на длъжника едва след издаването му, без длъжникът да е бил уведомяван за заявлението до нотариуса.
46 Макар длъжникът действително да разполага с възможност за подаване на частна жалба срещу издаденото от нотариус разпореждане за принудително изпълнение — а и нотариусът, изглежда, упражнява предоставените му функции в производството по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“ под контрола на съд, на който нотариусът трябва да изпрати евентуалните възражения — това не променя факта, че в Хърватия производството, в което нотариус разглежда заявление за издаване на разпореждане за принудително изпълнение на такова основание, не е състезателно.
47 Същевременно съгласно член 12 от Регламент № 805/2004 решение по вземане, което е безспорно по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент, може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание само ако съдебното производство в държавата членка по произход отговаря на посочените в глава III минимални изисквания.
48 В член 16 във връзка със съображение 12 от посочения регламент се предвижда предоставянето на длъжника на „съответната“ информация, за да му се даде възможност да подготви защитата си, и така се гарантира състезателният характер на производството, водещо до издаването на изпълнително основание, въз основа на което може да се издаде удостоверение. Тези минимални изисквания са израз на волята на законодателя на Съюза да следи производствата, водещи до постановяване на решения по безспорно вземане, да осигуряват достатъчно гаранции за спазването на правото на защита (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., Pebros Servizi, C‑511/14, EU:C:2016:448, т. 44).
49 Национално производство по издаване на разпореждане за принудително изпълнение без връчване на документа за започване на производството или на равностойния документ и без предоставяне чрез този документ на информация на длъжника относно вземането — което в крайна сметка води до това длъжникът да узнава за претендираното вземане едва когато въпросното разпореждане му бъде връчено — не може да се квалифицира като състезателно.
50 Предвид гореизложените съображения на първата част от въпроса следва да се отговори, че Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, не попадат в обхвата на понятието „съд“ по смисъла на този регламент.
По втората и третата част от въпроса
51 С втората и третата част от въпроса, които е уместно да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи, от една страна, дали Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че разпореждане за принудително изпълнение, което е издадено от нотариус в Хърватия въз основа на „автентичен документ“ и срещу което не е подадена частна жалба, може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание, и от друга страна, дали този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че нотариусите разполагат с правомощия за издаване на такова удостоверение, или в смисъл, че тези правомощия принадлежат на националните съдилища.
52 В член 3 от посочения регламент, озаглавен „Изпълнително основание, което се удостоверява като европейско изпълнително основание“, се определят условията, при които вземането се счита за безспорно, като се прави разграничение между хипотезите по параграф 1, букви а)—в), които се отнасят до установените в рамките на съдебно производство вземания, и тези по параграф 1, буква г) относно вземанията, които длъжникът изрично е признал в публичен документ.
53 Макар от отговора, даден на първата част от въпроса, да следва, че издадено от нотариус разпореждане за принудително изпълнение в Хърватия въз основа на „автентичен документ“ не може да се квалифицира като съдебно решение, тъй като този национален орган няма качеството на съд и съответно не може да се приеме, че въпросното разпореждане се издава в рамките на съдебно производство, все трябва да се провери дали такова разпореждане може да бъде квалифицирано като публичен документ относно безспорно вземане по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 805/2004.
54 В това отношение в член 4, точка 3 от същия регламент публичният документ се определя като документ, който е бил формално съставен или регистриран като публичен документ и удостоверяването на който, що се отнася до подписването и съдържанието, е извършено от който и да било оправомощен за тази цел орган, или като споразумение за задължения за издръжка, което е сключено с административен орган или е заверено от него.
55 Трябва да се констатира, че макар в хърватския правен ред нотариусите да са оправомощени да изготвят публични документи, безспорният характер на вземането, установено с издадено въз основа на „автентичен документ“ разпореждане за принудително изпълнение, не е налице.
56 Всъщност в съответствие със съображение 5 от Регламент № 805/2004 в член 3, параграф 1, буква г) се предвижда, че публичен документ може да бъде удостоверен като европейско изпълнително основание само ако в този документ длъжникът изрично е признал вземането.
57 В главното производство нотариусът е издал разпореждане за принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, а именно издадената от г‑н Zulfikarpašić фактура по договор за правна помощ и представителство, която е била изготвена едностранно от адвоката. От съдържанието на въпросното разпореждане не е видно длъжникът изрично да е признавал вземането.
58 Освен това неподаването на частна жалба от страна на длъжника не може да се счита за изрично признаване на вземането по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 805/2004, тъй като това признаване трябва да е отбелязано в публичния документ, който се удостоверява.
59 Предвид гореизложените съображения на втората и третата част от въпроса следва да се отговори, че Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че разпореждане за принудително изпълнение, което е издадено от нотариус в Хърватия въз основа на „автентичен документ“ и срещу което не е подадена частна жалба, не може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание, тъй като не се отнася за безспорно вземане по смисъла на член 3, параграф 1 от този регламент.
По съдебните разноски
60 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, не попадат в обхвата на понятието „съд“ по смисъла на този регламент.
2) Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че разпореждане за принудително изпълнение, което е издадено от нотариус в Хърватия въз основа на „автентичен документ“ и срещу което не е подадена частна жалба, не може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание, тъй като не се отнася за безспорно вземане по смисъла на член 3, параграф 1 от този регламент.
Подписи