РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

10 септември 2009 година

Дело F-9/08

Eckehard Rosenbaum

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Класиране в степен — Искане за ново класиране — Приложно поле на член 13 от приложение XIII към Правилника — Вземане предвид на професионалния опит — Назначаване на посочената в обявлението за конкурса степен — Член 31 от Правилника — Принцип на недопускане на дискриминация — Свободно движение на работници“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 AЕ, с която г‑н Rosenbaum иска в частност отмяна на решението на Комисията от 13 февруари 2007 г., с което е класиран в степен AD 6, стъпка 2

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Комисията. Съветът на Европейския съюз, встъпила страна в подкрепа на исканията на Комисията, понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Разпореждане до администрацията — Недопустимост

(член 233 ЕО; член 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Правилник — Регламент за изменение на Правилника — Преходни разпоредби към новата кариерна структура

(член 12, параграф 2 и член 13 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)

3.      Жалба за отмяна — Правни основания — Неотносимо правно основание — Понятие

1.      Съдът на публичната служба не е компетентен да дава задължителни указания на общностна институция, нито да прави изявления или принципни констатации, независимо от общото задължение, закрепено в член 233 ЕО, за институцията, от която изхожда отмененият акт, да вземе необходимите мерки, които включва изпълнението на съдебното решение, с което се постановява отмяната.

(вж. точка 21)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 28 октомври 2004 г., Meister/СХВП, T‑76/03, Recueil FP, стр. I‑A‑325 и II‑1477, точка 38

Съд на публичната служба — 16 май 2006 г., Voigt/Комисия, F‑55/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑15 и II‑A‑1‑51, точки 23 и 25

2.      Нито една разпоредба от приложение XIII към Правилника не предвижда, че същото в неговата цялост не е приложимо след 30 април 2006 г. Действително, ограничено до периода от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. е само прилагането на някои специфични разпоредби на посоченото приложение. При липса на указание в този смисъл, що се отнася до член 13 от приложение XIII към Правилника, не следва да се приема, че този член се числи към тази група разпоредби и би се прилагал само през посочения период, и то дори ако се вземе предвид член 12, параграф 2 от посоченото приложение.

(вж. точки 31 и 32)

3.      Ако едно правно основание е негодно — в случай че е основателно — да доведе до отмяната на обжалвания акт, това правно основание трябва да се счита за неотносимо.

(вж. точка 41)

Позоваване на:

Съд — 21 септември 2000 г., EFMA/Съвет, C‑46/98 P, Recueil, стр. I‑7079, точки 37 и 38