Дело T‑2/23
Romagnoli Fratelli SpA
срещу
Служба на Общността за сортовете растения (CPVO)
Решение на Общия съд (трети състав) от 17 април 2024 година
„Сортове растения — Предоставяне на правна закрила на Общността за сорта картофи „Melrose“ — Неплащане в срок на годишната такса — Отмяната на правната закрила — Молба за restitutio in integrum — Условия за връчване на решенията и съобщенията на CPVO“
1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Решение на Службата на Общността за сортовете растения (CPVO), с което се отхвърля молба за restitutio in integrum — Включване
(член 263, четвърта и пета алинея ДФЕС, член 80 от Регламент № 2100/94 на Съвета)
(вж. т. 18 и 19)
2. Агенции на Европейския съюз — Служба на Общността за сортовете растения (CPVO) — Производство по обжалване — Възможност на Службата да изключи компетентността както на отделението по жалбите, така и на Общия съд да се произнася по решенията, взети от CPVO вследствие на подадена молба за restitutio in integrum — Липса
(членове 2 и 19 ДЕО, член 263, четвърта и пета алинея ДФЕС, член 80 и член 81,параграф 1 от Регламент № 2100/94 на Съвета)
(вж. т. 21, 22 и 24—29)
3. Земеделие — Еднаква правна уредба — Закрила на сортовете растения — Процедурни разпоредби — Restitutio in integrum — Условия за прилагане — Стриктно тълкуване
(член 80, параграф 1 от Регламент № 2100/94 на Съвета)
(вж. т. 37 и 38)
4. Земеделие — Еднаква правна уредба — Закрила на сортовете растения — Процедурни разпоредби — Връчване — Връчване чрез лично пространство — Условие — Активиране от потребителя на опцията, която позволява на Службата на Общността за сортовете растения (CPVO) да комуникира по електронен път — Допустимост
(член 79 от Регламент № 2100/94 на Съвета, член 64, параграф 4 и член 65 от Регламент № 874/2009 на Комисията)
(вж. т. 62—70 и 73)
Резюме
С това решение Общият съд отхвърля жалбата за отмяна, подадена от Romagnoli Fratelli SpA (наричано по-нататък „жалбоподателят“) срещу решението на Службата на Общността за сортовете растения (CPVO) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). След като разглежда съществуването на правно средство за защита срещу решенията, взети от CPVO вследствие на подаването на молба за restitutio in integrum, Общият съд се произнася за първи път по законосъобразността на личното пространство, наречено „MyPVR“, като официален способ за връчване от страна на CPVO.
През декември 2009 г. жалбоподателят подава заявка за предоставяне на правна закрила на Общността на сорт растение пред CPVO за сорта картофи „Melrose“ на основание Регламент (ЕО) № 2100/94(1). Тъй като тази закрила е предоставена, през октомври 2021 г. CPVO изпраща на жалбоподателя дебитно известие за плащането на годишната такса за правна закрила на Общността на разглеждания сорт растение чрез личното му пространство „MyPVR“.
Тъй като дебитното известие не е платено, през януари 2022 г. CPVO изпраща на жалбоподателя официално напомнително писмо отново чрез личното пространство „MyPVR“, с което го приканва да плати дължимата сума за годишната такса в едномесечен срок. Поради липсата на активност в личното пространство на жалбоподателя, през февруари 2022 г. CPVO му изпраща последно напомнително писмо по електронната поща. През март 2022 г., тъй като годишната такса не е платена в определения срок, CPVO отменя правната закрила на Общността на сорта растение.
Вследствие на тази отмяна жалбоподателят подава молба за restitutio in integrum на основание член 80 от Регламент № 2100/94 и плаща неплатената до тогава годишна такса. С обжалваното решение CPVO не уважава искането на жалбоподателя, с мотива че то не отговаря на условията, предвидени в член 80, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2100/94.
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд разглежда повдигнатото от CPVO възражение за недопустимост на жалбата с оглед на редица разпоредби(2) относно съдебната система на Съюза. Всъщност CPVO поддържа, че член 263, пета алинея ДФЕС(3) легитимира правомощието ѝ да се произнася по молбите за restitutio in integrum без възможност за обжалване пред отделението по жалбите на CPVO или пред Общия съд, тъй като такава жалба не е предвидена нито в Регламент № 2100/94, нито в Регламент № 874/2009(4), които представляват „специфични условия и правила“ по смисъла на пета алинея от посочения член. Ето защо CPVO отбелязва, че обжалваното решение не подлежи на обжалване пред Общия съд на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС.
В това отношение Общият съд констатира, че макар тези „специфични условия и правила“ действително да позволяват институция, орган, служба или агенция на Съюза да установи вътрешни условия и правила, които предхождат съдебното обжалване и които уреждат по-специално функционирането на механизъм за самоконтрол или развитието на производство за решаване на спора по взаимно съгласие, тези условия и правила не могат да бъдат тълкувани в смисъл, че разрешават на институция на Съюза да избегне компетентността на съда на Съюза при спорове, които включват тълкуването или прилагането на правото на Съюза.
Освен това от член 81, параграф 1 от Регламент № 2100/94 следва, че при липса на процесуални разпоредби в посочения регламент или на разпоредби, определени в изпълнение на посочения регламент, CPVO прилага принципите на процесуалното право, общоприети в държавите членки. При това положение, макар Регламент № 2100/94 да не предвижда изрично правно средство за защита пред отделението по жалбите на CPVO, нито директно пред Общия съд за решенията, взети от CPVO вследствие на молба за restitutio in integrum, все пак съществува правно средство за защита по силата на член 81, параграф 1 от посочения регламент и на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Поради това Общият съд отхвърля възражението за недопустимост на CPVO.
На второ място, Общият съд разглежда законосъобразността на личното пространство „MyPVR“ като официален способ за връчване на документи и решения, изпратени от CPVO. В началото Общият съд отбелязва, от една страна, че съобщенията и уведомленията на CPVO, за които има определен срок, могат да се връчват по електронен път, а от друга страна, че правилата за това връчване по електронен път се определят от председателя на CPVO(5).
По-нататък, като се основава на решението на председателя на CPVO, Общият съд констатира, че това съобщаване по електронен път чрез личното пространство „MyPVR“ може да се извърши само ако потребителят е избрал това съобщаване. Така CPVO ще може да му връчва валидно решенията, съобщенията и другите документи по електронен път чрез личното му пространство(6). В това отношение Общият съд отбелязва, че страните не спорят, че жалбоподателят е избрал съобщаването по електронен път чрез „MyPVR“ и че е приел версия 3.0 на общите условия на личното пространство. Следователно няма никакво съмнение, че жалбоподателят е приел да получава съобщения и уведомления от CPVO чрез личното си пространство „MyPVR“.
Поради това Общият съд отхвърля оплакването за незаконосъобразност на личното пространство „MyPVR“ като официален способ за връчване, като се има предвид, че опцията, която позволява на CPVO да комуникира по електронен път с потребителя, е активирана от последния.