Дело C‑51/15

Remondis GmbH & Co. KG Region Nord

срещу

Region Hannover

(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Celle)

„Преюдициално запитване — Член 4, параграф 2 ДЕС — Зачитане на националната идентичност на държавите членки, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление — Вътрешна организация на държавите членки — Местни и регионални власти — Правен инструмент, с който се създава ново публичноправно образувание и се урежда прехвърляне на правомощия и отговорности за изпълнението на задачи от обществен интерес — Обществени поръчки — Директива 2004/18/ЕО — Член 1, параграф 2, буква a) — Понятие „обществена поръчка“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2016 г.

Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2004/18 — Обществена поръчка — Понятие — Споразумение между два регионални и местни органа — Правен инструмент, с който се създава ново публичноправно образувание и се урежда прехвърляне на правомощия и отговорности за изпълнението на задачи от обществен интерес — Изключване — Условия — Проверка, която следва да бъде извършена от националния съд

(член 4, параграф 2 ДЕС; член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че споразумение между два регионални и местни органа, въз основа на което приемат акт за учредяване на общинско обединение, публичноправно юридическо лице, и прехвърлят на това ново публично образувание някои правомощия, с които са разполагали дотогава и които вече са възложени на това общинско обединение, не представлява обществена поръчка.

Всъщност разпределянето на компетентност в дадена държава членка ползва защитата, предоставена от член 4, параграф 2 ДЕС. Тази защита се отнася и до разпределянето на компетентност в държавата членка, при което първоначално компетентният орган се освобождава от задължението и правото да изпълнява дадена обществена задача, докато това задължение и това право се възлагат вече на друг орган.

Освен това такова прехвърляне на правомощия не отговаря на всички условия, които трябва да са изпълнени в съответствие с определението за обществена поръчка.

Само договор с определен паричен интерес може да представлява обществена поръчка по Директива 2004/18, тъй като този възмезден характер предполага, че сключилият обществената поръчка възлагащ орган ще получи по силата на тази поръчка определена насрещна престация, която трябва да бъде в пряк икономически интерес за този възлагащ орган. Синалагматичният характер на договора е и съществена характеристика на обществената поръчка.

Независимо обаче от обстоятелството, че решението за предоставяне на публични правомощия не попада в областта на икономическите сделки, дори само обстоятелството, че публичният орган е освободен от правомощие, което преди това му е било възложено, води до отпадане за него на всякакъв икономически интерес от изпълнението на задачите, съответстващи на това правомощие.

Следователно пренасочването на използваните за упражняване на правомощията средства, които са прехвърлени от органа, който престава да бъде компетентен, на този, който става такъв, не би могло да се разглежда като заплащане на цена, а напротив, представлява логична, дори необходима последица от доброволното прехвърляне или от преразпределението на това правомощие, наложено от първия орган на втория.

Не представлява възнаграждение и обстоятелството, че органът, който предприема инициативата за прехвърлянето на дадено правомощие или решава преразпределението на дадено правомощие, се задължава да поеме тежестта от евентуално надвишаване на разходите спрямо приходите, което може да възникне при упражняването на това правомощие. Всъщност става въпрос за гаранция, предназначена за трети лица, чиято необходимост в настоящия случай произтича от принципа, че срещу публичен орган не може да се води производство по несъстоятелност. Съществуването на такъв принцип обаче само по себе си се включва във вътрешната организация на държава членка.

Прехвърлянето на правомощия между публични органи обаче трябва да отговаря на някои условия, за да може да се разглежда като вътрешноорганизационен акт и следователно да попада в свободата на действие на държавите членки, гарантирана от член 4, параграф 2 ДЕС.

Всъщност подобно прехвърляне на правомощия за изпълнение на обществени задачи е налице само ако се отнася едновременно до отговорностите, свързани с прехвърлената компетентност, и до правомощията, които са следствие от нея, така че новият компетентен публичен орган да разполага с автономност при вземане на решения и финансова самостоятелност, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

(вж. т. 40—47, 49 и 55 и диспозитива)