РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети разширен състав)
20 декември 2023 година(*)
„Конкуренция — Картели — Сектор на лихвените деривати в евро — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Манипулиране на междубанковите референтни лихвени проценти на Euribor — Обмен на поверителна информация — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Единно продължено нарушение — Поетапна във времето „хибридна“ процедура — Презумпция за невиновност — Безпристрастност — Глоби — Основен размер — Стойност на продажбите — Член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Задължение за мотивиране — Решение за изменение, което допълва мотивите — Равно третиране — Пропорционалност — Правомощие за пълен съдебен контрол“
По дело T‑106/17
JPMorgan Chase & Co., установено в Ню Йорк, Ню Йорк (Съединени щати),
JPMorgan Chase Bank, National Association, установено в Колъмбъс, Охайо (Съединени щати),
J.P. Morgan Services LLP, установено в Лондон (Обединеното кралство),
представлявани от B. Tormey, A. Holroyd, L. Ream, N. French, N. Frey, D. Das, D. Hunt, N. English, solicitors, M. Lester, KC, D. Piccinin и D. Heaton, barristers,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, представлявана от F. van Schaik, T. Baumé и M. Farley, в качеството на представители,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),
състоящ се по време на разискванията от S. Papasavvas, председател, Ал. Корнезов, E. Buttigieg (докладчик), K. Kowalik-Bańczyk и G. Hesse, съдии,
секретар: I. Kurme, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството, а именно:
– решения от 5 юни 2019 г. и от 31 март 2021 г. за спиране на производството по член 69, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд,
– изявлението за изменение, подадено от жалбоподателите в секретариата на Общия съд на 8 септември 2021 г., и становището на Комисията по това изявление, постъпило в секретариата на Общия съд на 26 ноември 2021 г.
и в съдебното заседание от 18 март 2022 г.,
предвид решението от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия (C‑883/19 P, EU:C:2023:11), и становищата на страните по него,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
III. От правна страна
[…]
Б. По искането за отмяна на член 1, буква в) от обжалваното решение
[…]
1. По наличието на твърдените неправомерни действия на жалбоподателите (първо, второ и трето основание от жалбата)
[…]
б) По първото основание, с което се оспорва участието на JP Morgan в неправомерните действия
[…]
2) По оспорването на участието на JP Morgan в разглежданите практики
i) По участието в практиките по манипулиране на лихвения процент Euribor
274 Жалбоподателите твърдят, че финансовият брокер на JP Morgan не е участвал в действия, имащи за цел манипулирането на Euribor или на EONIA. В това отношение те поддържат, че тезата на Комисията срещу тях, която впрочем не се подкрепя от собствените ѝ фактически констатации, е напълно различна от възприетата от нея по отношение на другите адресати на обжалваното решение, тъй като от разглеждания обмен на информация не личало никакво намерение за манипулиране на Euribor в полза на финансовия брокер на JP Morgan или от последния в полза на финансовия брокер на Deutsche Bank. Следователно не било доказано, че жалбоподателите са допринесли за каквото и да било манипулиране на Euribor от картела. Дори да се приеме, че могат да бъдат идентифицирани такива намерения, Комисията не била установила, че финансовият брокер на JP Morgan е имал такива или е предприел действия за осъществяването им, обръщайки се към своя отдел по паричните потоци. Накрая, Комисията не доказала, че финансовият брокер на JP Morgan е искал да манипулира и лихвения процент EONIA.
275 Дори да се предположи, че констатациите на Комисията са правилни, те можели най-много да докажат, че финансовият брокер на JP Morgan се е ползвал от информация, предоставена от финансовия брокер на Deutsche Bank, относно извършваното от тази банка манипулиране. Такава теза за пасивно участие в нарушението чрез мълчаливото одобрение обаче не била изложена в обжалваното решение и във всеки случай не била установена, тъй като Комисията не доказала, че финансовият брокер на JP Morgan е бил информиран за каквото и да било антиконкурентно споразумение между други банки и че е участвал в среща, по време на която е било сключено антиконкурентно споразумение.
276 Комисията оспорва доводите на жалбоподателите и изтъква, че доказателствата, взети като съвкупност от улики и разгледани в контекста на фактите и на пазара, доказват, че JP Morgan е участвало във всички форми на тайно договаряне, описани в обжалваното решение.
277 В това отношение от обмените на информация между финансовия брокер на JP Morgan, от една страна, и финансовите брокери на Deutsche Bank и на Barclays, от друга страна, установени по-горе (вж. т. 273 по-горе) и разглеждани в контекста на другите доказателства, следва, че Комисията основателно е приела, че финансовият брокер на JP Morgan е участвал в действията, свързани с манипулирането на лихвения процент Euribor.
278 В самото начало следва да се отхвърли като неоснователен доводът на жалбоподателите, че действията, в които са обвинени, се състоят единствено в преки искания за манипулиране на подаваните данни за лихвения процент Euribor. Всъщност, както правилно поддържа Комисията и както бе отбелязано по-горе, действията, в които са обвинени жалбоподателите, са имали различни форми, посочени в съображение 358 от обжалваното решение и припомнени в точка 16 по-горе. Така, като поддържа, че в обжалваното решение Комисията не е доказала, че JP Morgan е участвало в практиката по манипулиране на Euribor, доколкото Комисията не била доказала, че финансовият брокер от Deutsche Bank е поискал от финансовия брокер на JP Morgan да повлияе върху подаваните данни за Euribor, за да обслужва неговите интереси, или че финансовият брокер на JP Morgan е отправил подобно искане до финансовия брокер на Deutsche Bank, жалбоподателите правят погрешен прочит на обжалваното решение, като се основават единствено на съображение 490 от него и ограничават обхвата на отправените им от Комисията твърдения за нарушения.
279 По-нататък, следва да се припомни, че участието на предприятие в среща с антиконкурентна цел създава презумпция за неправомерност на това участие, като презумпцията трябва да бъде оборена от това предприятие, като се представят доказателства за публично разграничаване, което трябва да бъде възприето като такова от останалите участници в картела (вж. в този смисъл решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 81 и 82 и цитираната съдебна практика, и от 3 май 2012 г., Comap/Комисия, C‑290/11 P, непубликувано, EU:C:2012:271, т. 74—76 и цитираната съдебна практика). Логиката, на която се основава този правен принцип, е, че след като е участвало в посочената среща, без да се разграничи публично от нейното съдържание, предприятието е дало основание на другите участници да смятат, че се съгласява с резултата от срещата и че ще се съобразява с него (вж. в този смисъл решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 82, и от 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, EU:C:2007:52, т. 48).
280 В конкретния случай следва да се отбележи, че противно на поддържаното от жалбоподателите, от доказателствата, на които се е основала Комисията, разгледани като съвкупност от улики, е видно, че финансовият брокер на JP Morgan е участвал в обсъждания с финансовите брокери на Deutsche Bank и на Barclays, с цел да повлияят на равнището на лихвения процент Euribor в посоката на техните интереси.
281 Първо, като отговаря на искането на финансовия брокер от Deutsche Bank да завиши размера на своето предложение, което да провери в отдела по паричните потоци на своята банка равнището на предложението си, финансовият брокер на JP Morgan се съгласява при обмена на информация от 27 и 28 септември 2006 г. да поиска от отдела по паричните потоци на своята банка съобразяването на подаваните в Euribor данни с предпочитанията на финансовият брокер на JP Morgan.
282 Второ, обменът на информация от 8 ноември 2006 г. (вж. т. 178—181 по-горе) недвусмислено доказва, че финансовият брокер на JP Morgan и финансовият брокер на Deutsche Bank са разглеждали възможността за бъдещо съгласувано подаване на данни за Euribor от съответните си банки въз основа на предпочитанията им за нисък фиксинг на Euribor-1M.
283 Трето, при обмена на информация от 25 октомври 2006 г. финансовият брокер на Barclays недвусмислено предлага на финансовия брокер на JP Morgan да не се колебае да иска от него фиксинги Euribor според своите интереси, без последният да е отхвърлил офертата или по друг начин да се е разграничил от нея по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 279 по-горе. Освен това от обмена на информация от 26 октомври 2006 г. е видно, че финансовият брокер на Deutsche Bank е предложил на финансовия брокер на JP Morgan да се обърне към него, за да поиска от него подаването на данни за Euribor-1M според своите интереси. Финансовият брокер на JP Morgan не се е разграничил от това предложение и е отхвърлил офертата само доколкото равнището на лихвените проценти, което е било ниско към този момент, е било подходящо за неговите интереси.
284 Четвърто, от обмените на информация от 27, 28 и 29 септември 2006 г., 25 и 26 октомври 2006 г. и 8 ноември 2006 г. е видно, че участващите в тях страни са имали намерение да участват в антиконкурентни практики по манипулиране на Euribor, тъй като най-малкото са разгледали възможността за съгласуване на равнището на бъдещото предоставяне на данни от съответните им банки.
285 Пето, от една страна, що се отнася до манипулирането на лихвения процент Euribor към датата МВМ през декември, от обмена на информация от 15 декември 2006 г. между отговорното за предоставянето на данните лице и финансовия брокер на JP Morgan е видно, че последният е имал най-малкото сериозни подозрения относно това манипулиране и участието на Deutsche Bank в него. При обмена на информация от 18 декември 2006 г. с финансовия брокер на Deutsche Bank той признава, че е удовлетворен от фиксинга на Euribor-3M, въпреки че неговата търговска позиция е скромна, но най-малкото не противоречи на интересите му (вж. т. 211 по-горе). От това следва, че финансовият брокер на JP Morgan се е възползвал от действията по манипулиране на лихвения процент Euribor на 18 декември 2006 г., като е коригирал търговската си позиция и е избегнал загуби, макар да не е участвал активно в осъществяването на това манипулиране.
286 От друга страна, що се отнася до манипулирането на лихвения процент Euribor към датата МВМ през март, доказателствата недвусмислено установяват, че финансовият брокер на JP Morgan е знаел или най-малкото е имал сериозни подозрения, що се отнася до това манипулиране (вж. обмен на информация от 16 март 2007 г. между финансовия брокер на JP Morgan и лицето, отговарящо за подаването на данните от тази банка, т. 258 по-горе). Освен това от съобщенията на банка Е, обмена на информация от 29 септември 2006 г. и обмена на информация от 15 декември 2006 г. (вж. т. 208 и 209 по-горе) между финансовия брокер на JP Morgan и лицето, отговарящо за подаването на данните от неговата банка, Комисията правилно заключава в съображение 490 от обжалваното решение, че финансовият брокер на JP Morgan е знаел, че финансовият брокер на Deutsche Bank е бил склонен и в състояние да влияе върху равнищата на референтните лихвени проценти Euribor. Ето защо с основание би могло да се приеме, че когато последният му е предоставил на 4 и 8 януари 2007 г. и на 6 февруари 2007 г. информация за търговската си позиция към тази дата, както и за търговската си стратегия, като е посочил, че тази позиция не носи голям риск, финансовият брокер на JP Morgan е можел разумно да предвиди, че тази търговска стратегия отразява прогнозите на финансовия брокер на Deutsche Bank за равнището на лихвения процент Euribor, произтичащо от практиките по манипулиране, в които последният е участвал.
287 При обмените на информация от 16 и 19 март 2007 г. финансовият брокер на JP Morgan изрично потвърждава, че е взел предвид информацията, която му е била съобщена от финансовия брокер на Deutsche Bank, и вследствие на това е намалил късата си позиция и дори е възприел „малко дълга“ позиция относно срочните договори за МВМ от март 2007 г. По този начин той е намалил загубите си. Впоследствие той благодари на финансовия брокер на Deutsche Bank за съветите му.
288 От това следва, че финансовият брокер на JP Morgan се е ползвал от практиките, насочени към понижаване на лихвения процент Euribor към датата МВМ през март 2007 г. — практики, за които той е знаел, въпреки че, както поддържат жалбоподателите, според представените от Комисията доказателства той не е бил запознат от финансовия брокер на Deutsche Bank с подробностите на този план и следователно не е участвал активно в неговото изпълнение.
289 В това отношение следва да се припомни, че както отбелязва и Комисията в точки 348 и 364 от обжалваното решение, пасивните форми на участие в нарушението, например присъствието на предприятието на срещи, на които са сключени споразумения с антиконкурентна цел, без то да им се е противопоставило явно, съставляват съучастие, за което се носи отговорност по член 101, параграф 1 ДФЕС, доколкото мълчаливото одобрение за неправомерна дейност, без открито разграничаване от нейното съдържание или съобщаване за нея на административните органи, насърчава продължаването на нарушението и пречи на разкриването му (вж. решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 31 и цитираната съдебна практика).
290 Следователно съгласно припомнената в точка 279 по-горе съдебна практика, за да обори презумпцията за незаконния характер на такова участие в среща с антиконкурентна цел, предприятието трябва да представи доказателство за публичното разграничаване (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 2013 г., Slovenská sporiteľňa, C‑68/12, EU:C:2013:71, т. 27 и цитираната съдебна практика). Жалбоподателите обаче не са представили каквото и да било доказателство в този смисъл както за манипулирането на лихвения процент от 18 декември 2006 г., така и за съобщаването от финансовия брокер на Deutsche Bank на финансовия брокер на JP Morgan на информация относно неговата търговска стратегия за датата МВМ през март 2007 г. Напротив, както бе посочено в точки 285 и 286 по-горе, финансовият брокер на JP Morgan е коригирал своята търговска стратегия, за да може да извлече полза от тези манипулации.
291 Жалбоподателите твърдят, че не може да се приеме, че са взели такова пасивно участие в разглежданото нарушение, тъй като задължението за публично разграничаване от нарушение било релевантно само ако Комисията докаже, че предприятието е участвало в среща, по време на която е сключено антиконкурентно споразумение.
292 Предвид обаче естеството на разглежданото нарушение, извършвано под формата на мрежа от двустранни контакти между различните участници (вж. съображения 357 и 360 от обжалваното решение) Комисията не е установила никакво участие в „среща“ по смисъла на довода на жалбоподателите. Така тя е могла основателно да възприеме наличието на пасивна форма на участие на жалбоподателите в някои действия, целящи манипулирането на лихвените проценти, доколкото финансовият брокер на JP Morgan е знаел за съществуването на практики по манипулиране на лихвените проценти, по-специално, от финансовия брокер на Deutsche Bank, с когото е поддържал двустранни контакти. Жалбоподателите обаче не оспорват неправомерния характер на подобни практики по манипулиране на лихвените проценти, нито факта, че финансовият брокер на JP Morgan е трябвало да знае, че тези практики представляват нарушение (вж. съображение 360 от обжалваното решение).
293 Шесто, от обмените на информация от 27 и 28 септември 2006 г. и от 8 ноември 2006 г. е видно, че финансовият брокер на JP Morgan е съобщил или поне се е задължил имплицитно да съобщи на своя конкурент информация, получена от лицата, отговорни за предоставянето на данните от неговата банка. Всъщност, като обещава на 27 и 28 септември 2006 г. да „провери“ равнището на предложението на отдела по паричните потоци на банката си, финансовият брокер на JP Morgan е искал да премахне несигурността относно размера на планираното от последния предложение и следователно имплицитно се е задължил да отчете резултата от контактите, които е възнамерявал да установи с този отдел. Също така при обмена на информация от 8 ноември 2006 г. финансовият брокер на JP Morgan предоставя на финансовия брокер на Deutsche Bank информация за равнището на предложението на банката му, получена при предишните контакти с отдела по паричните потоци.
294 Седмо, на 2 октомври 2006 г., на 18 декември 2006 г. и на 19 март 2007 г. финансовите брокери на JP Morgan и на Deutsche Bank обсъждат контрола или надзора над членовете на картела, като проверяват равнището на предложението на Deutsche Bank или обменят мнения за удовлетворението си от равнището на лихвения процент Euribor, за който са знаели или поне са имали подозрения, че е манипулиран.
295 Накрая, от обмена на информация от 27 и 28 септември 2006 г., от 26 октомври 2006 г. и от 8 ноември 2006 г. недвусмислено следва, че финансовите брокери на Deutsche Bank и на JP Morgan са се уведомили взаимно за предпочитанията си по отношение на фиксингите Euribor или за търговските си позиции, позволяващи да се определят подобни предпочитания, което им е позволило да се уверят, че интересите им са сближени, преди да продължат съгласуването си с цел оказване на влияние върху предоставяните данни за Euribor от съответните им банки в посоката на тези интереси.
296 От изложеното следва, че в обмените на информация от 27, 28 и 29 септември 2006 г., от 2, 25 и 26 октомври 2006 г., от 8 ноември 2006 г., от 18 декември 2006 г., от 4 и 8 януари 2007 г., от 6 февруари 2007 г., както и от 16 и 19 март 2007 г. финансовият брокер на JP Morgan е участвал в действията, свързани с манипулирането на лихвения процент Euribor.
297 Този извод не се поставя под съмнение от другите доводи на жалбоподателите.
298 Първо, жалбоподателите поддържат, че Комисията не е установила, че финансовият брокер на JP Morgan е поискал от подаващите данни от JP Morgan да повлияят на индексите Euribor и EONIA или да подадат данни, които са в посоката на контактите с други финансови брокери. Те отбелязват също, че от отдела по паричните потоци на JP Morgan са подали данни, които не са в съответствие с целите на твърдения картел.
299 В това отношение най-напред следва да се припомни (вж. т. 278 по-горе), че неправомерните действия, за които е обвинено JP Morgan, не се изразяват в манипулиране на самия Euribor, а в обмен на информация между финансовите брокери, отразяващ тяхното намерение да повлияят на подаваните от банките данни до групата за Euribor в посоката на собствените им интереси. Всъщност, както следва от съображение 113, букви а)—е), от съображение 358, букви а)—е) и от съображение 392, букви а)—е) от обжалваното решение, обобщени в точка 16 по-горе, обменената информация се е отнасяла до предпочитанията към равнището на лихвения процент Euribor, понякога придружени от информация за търговските позиции, до възможността за съгласуване на търговските позиции и подаваните данни до Euribor, до обещание от страна на участващия финансов брокер да се свърже с лице, отговарящо за подаването на данни до Euribor в неговата банка, за да поиска от него представяне в определена насока или на специфично равнище и пресъздаване на отговора на последното.
300 Впрочем обмените на информация между финансовите брокери ясно разкриват съобщаване на предпочитания за лихвения процент, за свързани търговските позиции и за оферта или на намерение на финансовия брокер на JP Morgan да влияе върху подаването на данни от неговата банка в посоката на интересите на финансовия брокер на Deutsche Bank или на намерението на последния и на финансовия брокер на Barclays да повлияят на подаваните от съответните им банки данни по посока на интересите на финансовия брокер на JP Morgan.
301 В съображения 125, 135 и 634 от обжалваното решение Комисията по същество приема само че споразуменията между финансовите брокери са били „допълнени“ и „осъществени“ чрез контакти между тях и лицата, отговорни за предоставянето на данни в рамките на отделите по паричните потоци на техните банки, и „от време на време на време“, чрез действително предложена от последните котировка на лихвените проценти Euribor, за които е обменена информация или са координирани или договорени. Доводите на жалбоподателите относно липсата на участие на отдела по паричните потоци на JP Morgan в практиките, насочени към оказване на влияние върху лихвения процент Euribor, по-скоро могат да докажат липса на прилагане на антиконкурентното поведение от отдела по паричните потоци на банката, отколкото липса на участие на финансовите брокери в посоченото поведение (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 1991 г. Atochem/Комисия, T‑3/89, EU:T:1991:58, т. 100).
302 В този контекст следва да се отбележи, че при всички положения редица приети от Комисията доказателства, разгледани като съвкупност от улики, правят правдоподобен факта, че финансовият брокер на JP Morgan е предприел последващи действия след обсъжданията на желаното равнище на лихвения процент Euribor с финансовия брокер на Deutsche Bank, като е установил контакти с лицата, отговорни за подаването на данни от банката му, и по този начин е осъществил тайния обмен на информация.
303 Всъщност обмените на информация от 27 и 28 септември 2006 г., по време на които финансовият брокер на JP Morgan се е съгласил да поиска от отдела по паричните потоци на своята банка да предостави данни на Euribor в посоката на предпочитанията на финансовия брокер от Deutsche Bank, трябва да се разглежда в контекста на съвкупността от улики, включваща съобщенията на банка Е и обмена на информация от 28 септември 2006 г. в 10,13 ч., от 29 септември 2006 г. и от 8 ноември 2006 г., както и обмена на информация между финансовия брокер на JP Morgan и лицето, отговарящо за подаването на данните от неговата банка, на 8 февруари 2007 г. От тази съвкупност от улики се установява, от една страна, наличието на съгласуване между въпросните финансови брокери и съответните им отдели по паричните потоци относно представянето на данни за Euribor, както и факта, че финансовите брокери са считали, че могат да се ползват от сътрудничеството на своите отдели по паричните потоци, що се отнася до подаването на данните до групата за Euribor в зависимост от техните интереси. От друга страна, от тази съвкупност от улики се установява, че финансовите брокери са имали навика да обменят информация с цел координиране на подадените до Euribor данни в зависимост от съответните им търговски позиции и че финансовият брокер на JP Morgan е знаел, че подобно поведение предполага да се свържат с отделите по паричните потоци на съответните им банки (вж. т. 73 по-горе).
304 Обменът на информация от 8 февруари 2007 г. е особено показателен за факта, че финансовият брокер на JP Morgan не се е поколебал да поиска от лицата, отговарящи за подаването на данните от неговата банка, да подадат данни до групата за Euribor в посоката на нейните интереси (съображение 265 от обжалваното решение, вж. т. 242 по-горе), както и факта, че лицето, отговарящо за подаването на данните от JP Morgan, е откликнало положително на подобно искане, като е отговорило, че отделът по паричните потоци „ще направи всичко възможно“.
305 Въз основа на всички тези доказателства, разглеждани като съвкупност от улики, може да се допусне, че финансовият брокер на JP Morgan се е опитал да повлияе върху равнището на предложението на отдела по паричните потоци на банката си. Във всеки случай той изрично приема да уважи искането в този смисъл от страна на конкурентния му финансов брокер.
306 Второ, жалбоподателите поддържат, че финансовият брокер на JP Morgan не се е ползвал в значителна степен от каквото и да било манипулиране на индексите, по-специално що се отнася до манипулирането от 19 март 2007 г., обратно на това, което следвало от съображение 364 от обжалваното решение.
307 В това отношение следва да се отбележи, че в рамките на това оплакване жалбоподателите изтъкват само доводи относно манипулирането от 19 март 2007 г. Що се отнася обаче до това манипулиране, както е видно от обмените на информация от 16 и 19 март 2007 г., финансовият брокер на JP Morgan изрично признава, че е коригирал търговската си стратегия, следвайки съвета на финансовия брокер на Deutsche Bank да заеме дълга позиция, що се отнася до фиксинга МВМ през март, и че е извлякъл печалба, макар тя да не е била голяма. От това следва да се направи извод, че финансовият брокер на JP Morgan е взел предвид обменената с неговия конкурент информация, за да определи поведението си на пазара. Това обстоятелство е доказано и по отношение на манипулирането от 18 декември 2006 г.
308 Във всеки случай, що се отнася до другите случаи на обмени на информация, свързана с манипулирането на лихвения процент, подобен довод може да докаже най-много, че от обмените на информация между финансовите брокери не са възникнали антиконкурентни последици за пазара. Този въпрос обаче е ирелевантен, когато става въпрос за поведение, което ограничава конкуренцията с оглед на целта (вж. в този смисъл решение от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, EU:C:1999:356, т. 123 и 124). Така подобен довод би могъл евентуално да се окаже релевантен, ако жалбоподателите докажат, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че разглежданите действия ограничават конкуренцията с оглед на целта, което следва да се разгледа в рамките на второто основание.
309 Накрая, жалбоподателите поддържат по същество, че изводът на Комисията, че JP Morgan се е опитало да манипулира EONIA, е лишен от всякакво основание.
310 В това отношение, както признава Комисията, никъде в обжалваното решение не се приема, че JP Morgan е участвало в практиките по манипулиране на EONIA, а че е участвало в нарушение, което има за цел нарушаване на нормалния курс на ценовите компоненти в сектора на EIRD, свързани с Euribor и/или EONIA (вж. член 1 от обжалваното решение). Следователно доводите на жалбоподателите, че Комисията не е доказала намерението на финансовия брокер на JP Morgan да манипулира лихвения процент EONIA, са несъстоятелни.
311 Освен това следва да се отбележи, че разглежданото нарушение, както е определено в обжалваното решение, се състои не само в манипулиране на бенчмарковете, но и в обмен на чувствителна информация за сделки, свързани по-специално с EONIA. Жалбоподателите изтъкват единствено съществуването на сегментиране на пазара на лихвени деривати, основани на Euribor, и тези, основани на EONIA, без обаче да подкрепят това твърдение с каквито и да било доказателства. Във всеки случай сама по себе си изтъкнатата от жалбоподателите липса на „автоматично“ пряко или непряко въздействие на промените на Euribor върху EONIA, дори да се приеме за установена, не би могла да докаже, че договорите EIRD, индексирани спрямо Euribor, и тези, индексирани спрямо EONIA, не принадлежат към един и същ пазар на EIRD. Следователно Комисията правилно е приела, че JP Morgan е участвало в нарушението, което има за цел да наруши нормалния курс на ценовите компоненти в сектора на EIRD, свързани с Euribor и/или EONIA, и то въпреки че не е установила, че JP Morgan е участвало в практиките, свързани с манипулирането на EONIA.
312 От изложеното следва, че без да се засяга разглеждането на второто основание (вж. т. 308 по-горе), оплакванията на жалбоподателите, които целят да докажат, че JP Morgan не е участвало в практиките по манипулиране на Euribor, трябва да се отхвърлят като неоснователни.
[…]
2. По възприетата от Комисията квалификация като единно нарушение (четвърто основание на жалбата)
[…]
б) По втората част от четвъртото основание, а именно че Комисията не е доказала, че жалбоподателите са знаели за предвижданите или вече извършени от другите страни неправомерни действия или са могли разумно да ги предвидят
475 В рамките на втората част от четвъртото основание жалбоподателите поддържат по същество, че Комисията неправилно е приела, че финансовият брокер на JP Morgan е знаел или е могъл разумно да предвиди планираните или вече извършени от другите предприятия неправомерни действия с цел манипулиране на определянето на фиксингите на Euribor. По-специално те изтъкват, че нито мотивите на обжалваното решение, изложени в съображения 478—482 от него, нито тези относно всички банки, съдържащи се в съображения 458—465 от него, позволяват да се докаже, че JP Morgan е било запознато или е трябвало да е запознато с общия обхват и основните характеристики на картела като цяло. Накрая, като се позовават на съдебната практика, жалбоподателите изтъкват, че в случай като настоящия знанието трябва да се отнася до матуритетите и конкретните насоки, които съответните страни са възнамерявали да манипулират. Обжалваното решение обаче не отговаряло на този критерий.
476 Комисията оспорва тези доводи.
477 Що се отнася до мотивите, които са общи за всички банки, следва да се отбележи, че те се основават на посочената в съображение 457 от обжалваното решение констатация, че финансовите брокери, които са участвали в антиконкурентни обмени на информация, са квалифицирани професионалисти, които са били запознати или е трябвало да са запознати с общия обхват и основните характеристики на картела като цяло.
478 В това отношение Комисията се позовава, първо, в съображение 458 от обжалваното решение на твърде специфичния контекст, в който са действали финансовите брокери, характеризиращ се с регистриран и контролиран двустранен обмен на информация, при който финансовите брокери, които се свързват редовно и винаги по един и същ въпрос, използват кодиран език. Второ, тя подчертава в съображение 459 от обжалваното решение, че финансовите брокери, които са участвали в обмените на информация, са знаели, че финансовите брокери от други банки са склонни да участват в същия вид съгласувани действия, свързани с компонентите за определяне на цените и с други преговорни условия за EIRD. Трето, Комисията твърди в съображения 460 и 461 от обжалваното решение, че доказателствата сочат широка обща осведоменост относно декларативния характер на процеса на определяне на лихвения процент Euribor и съответно относно възможността той да бъде променян посредством данните, подавани от банките в групата. Според Комисията финансовите брокери, взели участие в разглежданите тайни действия, няма как да не са знаели, че ако повече банки променят своите данни в един и същ ден и за същия матуритет на Euribor, потенциалното въздействие върху референтния лихвен процент би нараснало пропорционално на броя на участващите банки. Четвърто, тя изтъква в съображение 463 от посоченото решение обстоятелството, че всяка от разглежданите банки е била активна дълги години на съответния пазар и финансовите брокери не са били изненадани, когато им е било отправено искане за съгласуване. От общия анализ на тези обстоятелства в съображения 462 и 464 от обжалваното решение Комисията стига по същество до извода, че финансовите брокери, които са участвали в двустранни обмени на информация, са знаели или е трябвало да знаят, че има вероятност няколко банки да участват в тайни споразумения, дори тази информация да не им е била разкрита изрично. Комисията също така подчертава в съображение 465 от посоченото решение, че финансовите брокери са били обект на високо ниво на регистрация и наблюдение, поради което следвало да се приеме, че тяхното ръководство е знаело или е трябвало да знае за съществените характеристики на плана за тайно съгласуване и участието на служителите в посочения план. Комисията добавя, че е трябвало да отчете взетите от финансовите брокери предпазни мерки за прикриване на техните споразумения.
479 Що се отнася до мотивите, отнасящи се специално до JP Morgan, първо, в съображение 478 от обжалваното решение Комисията приема, че някои споменавания по време на обмен на информация, в който е участвал финансовият брокер на JP Morgan, показват, че той е знаел, че информацията за предпочитанията относно бъдещите лихвени проценти за някои матуритети на Euribor, които той споделя с финансовия брокер на Deutsche Bank, може да бъде съобщена от последния на лицата от други банки, с които той поддържа контакт. Второ, в съображения 479 и 480 от обжалваното решение тя посочва, че финансовият брокер на JP Morgan е знаел за близките отношения на финансовия брокер на Deutsche Bank с финансовия брокер на Barclays. Трето, в съображение 481 от обжалваното решение Комисията посочва, от една страна, че финансовият брокер на Barclays вече е поискал от финансовия брокер на JP Morgan да направи предложение за всяко равнище на фиксингите Euribor, което би желал (кореспонденция от 25 октомври 2006 г.), и от друга страна, че като се има предвид фактът, че финансовият брокер на JP Morgan е знаел за много близките отношения между финансовите брокери на Barclays и на Deutsche Bank, той е бил в състояние да предвиди, че след като обменя информация с финансовия брокер на Deutsche Bank относно предпочитанията за бъдещото определяне на лихвения процент Euribor, в тези споразумения ще участват лица от други банки, включително финансовият брокер на Barclays. Четвърто, в съображение 482 от обжалваното решение Комисията изтъква две непреки споменавания (обмени на информация от 10 октомври 2006 г. между финансовия брокер на Barclays и финансовия брокер на Deutsche Bank и от 8 ноември 2006 г. между последния финансов брокер и финансовия брокер на JP Morgan), които свидетелствали за участието на финансовия брокер на JP Morgan в техните обмени на информация и които правели „още по-малко вероятно“, че JP Morgan не е знаело или не е било в състояние да предвиди, че тайното споразумение относно подаването на данни за Euribor включва други банки освен Deutsche Bank.
480 Най-напред следва да се отхвърли доводът на Комисията, че посредством контактите си с Deutsche Bank JP Morgan е участвало във всички антиконкурентни действия от състава на единното продължено нарушение, и че това обстоятелство било достатъчно, Комисията да ангажира отговорността му за всички посочени действия.
481 Всъщност антиконкурентните действия, в които е обвинено JP Morgan, са били осъществени в рамките на двустранни обсъждания. Ето защо, дори да се приеме за доказано, че обсъжданията, в които JP Morgan е взело участие с Deutsche Bank, са можели да попаднат в някоя от категориите, разгледани в съображения 113, 358 и 392 от обжалваното решение, това обстоятелство не би могло само по себе си да е достатъчно, за да се ангажира отговорността му за неправомерните действия, попадащи в същите категории, на банките, с които то не е поддържало директен контакт. В приложение на цитираната в точка 442 по-горе съдебна практика Комисията следва да докаже, че JP Morgan е знаело за предвижданите или вече извършени от другите банки неправомерни действия или че е можело разумно да ги предвиди.
482 В това отношение е важно да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват конкретно извода на Комисията в обжалваното решение, че JP Morgan е знаело за предвижданите или вече извършени от другите участници в картела действия за постигането на същата цел само доколкото става въпрос за действия, насочени към манипулиране на фиксинга Euribor.
483 Жалбоподателите само твърдят, че „още по-малко са данните, от които би могло да се установи с достатъчна точност, че [финансовият брокер на JP Morgan] е знаел за действията на другите участващи в картела предприятия, за общия им план или за основните характеристики на картела като цяло“. Дори да се предположи, че с подобен довод жалбоподателите биха искали да оспорят, че финансовият брокер на JP Morgan е знаел, че действията, които не са свързани с манипулирането на Euribor, са част от цялостен план, те не са изтъкнали никакъв конкретен довод в този смисъл, по-специално що се отнася до факта, че финансовият брокер на JP Morgan не е знаел за участието на другите банки в практиките, различни от манипулирането на Euribor.
484 Що се отнася до доводите на жалбоподателите срещу твърдението, че JP Morgan е знаело за действията, насочени към манипулиране на фиксингите Euribor, предвиждани или вече извършени от другите участници в картела със същата цел, следва да се припомни, че видно от точки 277—312 по-горе, прякото участие на JP Morgan в практиките, целящи да повлияят върху подаването на данни до групата за Euribor с цел манипулиране на този лихвен процент, е било установено от Комисията, що се отнася до обмените на информация между неговия финансов брокер и финансовите брокери на Deutsche Bank и Barclays от 27, 28 и 29 септември 2006 г., 2, 25 и 26 октомври 2006 г., 8 ноември 2006 г., 18 декември 2006 г., 4 и 8 януари 2007 г., 6 февруари 2007 г. и 16 и 19 март 2007 г. Тези обмени на информация се отнасят до различните случаи на определяне на Euribor.
485 Жалбоподателите оспорват по същество, че финансовият брокер на JP Morgan е знаел или е могъл разумно да предвиди, че този обмен се вписва в „цялостен план“, който надхвърля двустранните отношения и включва и други банки.
486 В това отношение следва да се отбележи, че обратно на това, което следва по-специално от съображение 459 от обжалваното решение, що се отнася до JP Morgan, Комисията не разполага с преки доказателства, че чрез двустранните си контакти с финансовите брокери на Deutsche Bank и на Barclays финансовият брокер на JP Morgan е узнал, че действията, в които е участвал с тези финансови брокери, се вписват в единно нарушение, в което участват други банки. Всъщност финансовият брокер на Deutsche Bank или финансовият брокер на Barclays в нито един момент не са уведомили финансовия брокер на JP Morgan за участието на други банки в тайните практики.
487 Важно е обаче да се отбележи, първо, че предвид факта, че финансовият брокер на JP Morgan е обменял както с финансовия брокер на Deutsche Bank, така и с финансовия брокер на Barclays информация относно възможностите за влияние върху подаваните от съответните им банки данни, той е знаел, че поне две банки са участвали в практиките по манипулиране на лихвените проценти. Разбира се, само това обстоятелство не е достатъчно, за да се докаже, че финансовият брокер на JP Morgan е знаел за факта, че контактите му с тези финансови брокери са надхвърляли двустранната рамка и че чрез тях той е участвал в единно и продължавано нарушение с други банки. Всъщност жалбоподателите основателно изтъкват, позовавайки се в това отношение на съдебната практика, че фактът, че финансовият брокер на JP Morgan е поддържал двустранни контакти, дори паралелно с двамата финансови брокери, не е достатъчен, за да се докаже, че той е знаел за предвижданите или вече извършени от другите участници в картела неправомерни действия в изпълнение на същите цели (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2015 г., Toshiba/Комисия, T‑104/13, EU:T:2015:610, т. 86).
488 Този факт и доказателствата, посочени в съображения 478—482 и 457—464 от обжалваното решение, разглеждани общо като съвкупност от улики, представляват сериозни, точни и непротиворечиви доказателства, които позволяват да се установи, че финансовият брокер от JP Morgan е можел разумно да предвиди, че посоченият в точка 484 по-горе обмен на информация се вписва в „цялостен план“, включващ други банки.
489 Всъщност от доказателствата, изтъкнати в това отношение от Комисията в съображения 479 и 481 от обжалваното решение, недвусмислено следва, че финансовият брокер на JP Morgan е бил в течение на тесните професионални и приятелски отношения между финансовите брокери на Deutsche Bank и на Barclays, което жалбоподателите по същество признават. Тази констатация не се поставя под въпрос от обмена на информация от 28 септември 2006 г. между финансовия брокер на Deutsche Bank и финансовия брокер на Barclays (вж. съображение 480 от обжалваното решение), на която се позовават жалбоподателите, дори да се предположи, че тя би следвало да се тълкува, както правят жалбоподателите, като доказателство за това, че тези финансови брокери са се опитали да прикрият от финансовия брокер на JP Morgan своите незаконни действия.
490 С оглед на тези обстоятелства, разглеждани във връзка с факта, че чрез двустранните си контакти с тях финансовият брокер на JP Morgan е знаел, че финансовите брокери на Deutsche Bank и на Barclays са участвали в действия, целящи да повлияят върху подаването на данни до групата за Euribor с цел манипулиране на лихвените проценти, той е можел разумно да предвиди, че информацията за предпочитанията относно бъдещото предоставяне на данни за Euribor, която обменя с финансовия брокер на Deutsche Bank, се споделя от последния с финансовия брокер на Barclays.
491 Второ, финансовият брокер на JP Morgan е знаел или е можел разумно да предвиди участието на другите банки в такива практики по манипулиране на лихвените проценти. В това отношение в съображение 478 от обжалваното решение Комисията правилно се позовава на обмена на информация от 15 декември 2006 г., по време на който финансовият брокер на JP Morgan е споделил с лицето, отговарящо за подаването на данни, че някои банки, сред които и Deutsche Bank, са се споразумели за „игра“ с цел манипулиране на фиксингите Euribor-3M в посока нагоре на 18 декември 2006 г. (вж. т. 207—209 по-горе). Също така в съображение 482 от обжалваното решение Комисията правилно се позовава на обмена на информация от 8 ноември 2006 г. като на „косвено споменаване“. Всъщност с оглед на обмена на информация от 15 декември 2006 г., по време на който финансовият брокер на JP Morgan посочва, че други „fellows“ са се присъединили към банките, които са се включили в „игра“, изразяваща се в „ускоряване на увеличението на фиксингите“ (вж. т. 208 по-горе), кореспонденцията от 8 ноември 2006 г. трябва да се тълкува в смисъл, че финансовият брокер на JP Morgan е смятал, че лицата, отговорни за подаването на данни в някои банки, различни от Deutsche Bank, са по-склонни да следват предпочитанията на финансовите брокери във връзка с бъдещото подаване на данни за Euribor. Накрая, от обмена на информация от 16 март 2007 г. между финансовия брокер на JP Morgan и лицето, отговарящо за подаването на данните от неговата банка, е видно, че финансовият брокер е знаел за съществуването на опити за манипулиране на фиксинга Euribor-3M през март 2007 г. или поне че подозира за тях, което доказва и знанието му, че други банки, осъществяващи дейност на пазара на EIRD, са извършвали такива практики (вж. т. 258 по-горе).
492 Разгледани в светлината на съобщенията на банка Е, посочени от Комисията в съображение 487 от обжалваното решение, от които е видно, че финансовият брокер на JP Morgan е имал навика да обменя информация с конкурентни финансови брокери, различни от финансовия брокер на Deutsche Bank, за да координира подаваните данни за Euribor в зависимост от съответните им търговски позиции (вж. т. 73 и 75 по-горе), този обмен позволява да се приеме, че финансовият брокер на JP Morgan е могъл най-малко разумно да предвиди, че банки, различни от тези, с които е поддържал преки контакти, са участвали в действията по манипулиране на лихвения процент Euribor.
493 Трето, някои изложени от Комисията съображения по отношение на всички адресати на обжалваното решение (вж. т. 478 по-горе) също са релевантни като елементи от съвкупност от улики.
494 От една страна, в съображение 460 от обжалваното решение Комисията посочва, че сред участниците на пазара е налице „широка обща осведоменост“ относно декларативния характер на процеса на определяне на лихвените проценти и следователно, че данните, подавани от банките в групата, могат да бъдат променяни в зависимост от техния интерес към момента на подаването (вж. съображение 406 от посоченото решение).
495 За да оспорят тези съображения, жалбоподателите препращат към изявление на финансовия брокер на JP Morgan в свидетелските му показания, приложени към жалбата, според което той не е имал такова възприятие за процеса на подаването на данни до групата за Euribor, а именно че не е смятал, че подаваните данни отчитат интересите на банките от групата.
496 Както е видно от точка 60 по-горе, изявленията на финансовия брокер на JP Morgan имат слаба доказателствена сила. Поради липсата на каквито и да било други доводи или доказателства от страна на жалбоподателите се налага изводът, че те не са доказали, че Комисията неправилно е приела наличието на такава широка обща осведоменост сред участниците на пазара относно декларативния характер на подаването на данни от банките до групата за Euribor, при положение че в това отношение тя се е основала на вътрешни документи на участващите в нарушението банки, по-специално на документите от проверките (вж. бележка под линия 521 от обжалваното решение).
497 От друга страна, в съображения 461 и 462 от обжалваното решение Комисията посочва, че финансовите брокери не са могли да не знаят, че ако повече банки променят своите данни в един и същ ден и за същия матуритет на Euribor, потенциалното въздействие върху референтния лихвен процент би нараснало пропорционално на броя на участващите банки, така че степента на успех на тайните практики зависи до голяма степен от участието на повече банки. Също поради тази причина някои от обсъжданията между финансовите брокери, като тези, в които финансовият брокер на JP Morgan е участвал с финансовия брокер на Deutsche Bank през януари и февруари 2007 г., започвали известно време преди посоченото определяне на лихвените проценти, за да се даде възможност на финансовите брокери да съгласуват или коригират търговските си позиции.
498 От това следва, че важен и квалифициран участник на пазара като финансовия брокер на JP Morgan (вж. в този смисъл и по същество съображения 457 и 463 от обжалваното решение) въз основа на обстоятелствата, припомнени в точки 494 и 497 по-горе, е можел да стигне до извода, че манипулирането на Euribor, което предвиждал с финансовите брокери на Deutsche Bank и на Barclays, е имало по-голяма възможност да успее, ако участват няколко банки, въпреки че той не е бил информиран изрично за участието на други конкретни банки.
499 В този контекст следва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателите, според които Комисията е била длъжна да докаже конкретно познаване от финансовия брокер на JP Morgan на плана на другите банки, и по-специално на матуритетите на съответния лихвен процент и на насоката на планираните манипулации. Всъщност, както следва от припомнената в точка 445 по-горе съдебна практика, Комисията трябва само да установи, че съответното предприятие е било запознато или е трябвало да е запознато с общия обхват и основните характеристики на картела като цяло. В случая обаче финансовият брокер на JP Morgan е бил запознат с основните характеристики на картела като цяло, и целта му да повлияе на паричните потоци, дължими по договорите EIRD, посредством съгласуваното действие на финансовите брокери, насочено да окаже въздействие върху подаването на данни до групата за Euribor от съответните им банки, за да бъде манипулиран този лихвен процент според техните интереси.
500 Този извод не противоречи на решение от 10 ноември 2017 г., Icap и др./Комисия (T‑180/15, EU:T:2017:795), на което се позовават жалбоподателите в този контекст. Всъщност фактическите обстоятелства в основата на това решение са различни от тези в настоящия случай, доколкото по това дело Комисията е приела, че жалбоподателите са изпълнявали ролята на помагач на картела по смисъла на решение от 8 юли 2008 г., AC-Treuhand/Комисия (T‑99/04, EU:T:2008:256), а не на член на картела, както в случая с JP Morgan. Освен това обстоятелството, че жалбоподателите по това дело са знаели за общите цели на участниците в картела, е установено въз основа само на един разговор с ограничено съдържание. Именно в специфичния контекст на преценката на продължителността на нарушението, извършено от жалбоподателите по това дело в качеството им на помагач на картела, и по-специално на трайния характер на такова нарушение, в точка 228 от решението си от 10 ноември 2017 г., Icap и др./Комисия (T‑180/15, EU:T:2017:795), на което се позовават жалбоподателите, Общият съд отхвърля възприетите от Комисията доказателства, които се отнасят до матуритетите на лихвените проценти или до манипулирането им в друга насока, различни от тези, за които жалбоподателите по това дело са знаели. Следователно доводът на жалбоподателите, основан на аналогия с това съдебно решение, не може да се приеме. Следва също да се отбележи, че жалбоподателите не са изтъкнали в жалбата твърдение, с което да оспорят трайния характер на установеното от Комисията нарушение в конкретния случай.
501 От изложеното следва, че доказателствата, разглеждани общо като съвкупност от улики, позволяват да се установи, че финансовият брокер на JP Morgan е можел разумно да предвиди, че посоченият в точка 484 по-горе обмен на информация надхвърля двустранната рамка и се вписва в единно нарушение, в което участват други банки, чиято цел е да се променят паричните потоци, дължими по EIRD, чрез съгласувани действия, насочени към манипулиране на лихвения процент Euribor, и че е бил готов да поеме риска от това. Следователно втората част от четвъртото основание трябва да се отхвърли.
[…]
[…]
[…]
[…]
[…]
В. По искането за отмяна на член 2, буква в) от обжалваното решение и искането за намаляване на размера на глобата
[…]
[…]
[…]
2. По искането за намаляване на размера на наложената глоба
[…]
704 В настоящия случай, за да се определи размерът на глобата, чиято цел е да санкционира неправомерното поведение на JP Morgan, както следва от разглеждането на първите пет основания, следва да се вземат предвид следните обстоятелства.
705 На първо място, що се отнася до тежестта и продължителността на нарушението, следва да се отбележи следното.
706 Първо, оказва се уместно да се използва методика, която, подобно на използваната в случая от Комисията, най-напред идентифицира основен размер на глобата, който впоследствие може да се коригира предвид присъщите на случая обстоятелства.
707 Най-напред, що се отнася до стойността на продажбите като първоначални данни, за нея като заместваща стойност следва да се вземат предвид намалените парични приходи. Всъщност, както следва от анализа на третата част от шестото основание, в случая стойността на намалените парични приходи може да даде подходяща отправна точка за определяне на размера на глобата, тъй като тази стойност отразява икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в нарушението.
708 В това отношение несъмнено бе констатирано при разглеждането на втората част от шестото основание (вж. т. 657 по-горе), че определянето от банките на паричните приходи в някои случаи е довело до различни подходи. Както обаче следва от точка 671 по-горе, от тези различия не произтича никакво нарушение на принципа на равно третиране.
709 Освен това Общият съд счита, че друга методология за изчисляване на паричните приходи, по-специално като следваните от някои банки в отговор на искането за предоставяне на информация от 12 октомври 2012 г., не би била по-подходяща за установяване на паричните приходи. Всъщност методология, предполагаща изключването на фиксираното бедро от договорите, които имат както фиксирани, така и променливи бедра, изключването на „екзотичните“ продукти или прилагането по-скоро на месечно, отколкото на дневно прихващане, не е по-подходяща в конкретния случай за определянето на стойността на продажбите, с които е свързано санкционираното нарушение, и по този начин за адекватното отразяване на действителното му съществуване и икономическият му обхват, както и на положението на предприятията в това нарушение. Всъщност, първо, що се отнася до договорите EIRD, които разполагат едновременно с фиксирано и променливо бедро, паричните потоци отразяват разликата между фиксирания и променливия лихвен процент на датата на фиксинга, както следва от точка 39 по-горе. Общият съд счита, че не съществува никакво основание по-специално да се изключат потоците, произтичащи от едното от двете „бедра“ от такива EIRD. Второ, нищо не обосновава изключването на „екзотичните“ продукти от изчисляването на паричните приходи, при положение че те също са част от съответния пазар на EIRD. Трето, тъй като дневното прихващане е пазарната норма, нито едно особено обстоятелство, присъщо на настоящото дело, не обосновава отклонение от него.
710 Предвид тези обстоятелства при определянето на размера на глобата Общият съд решава да вземе предвид стойността на паричните приходи на JP Morgan, възприета от Комисията в обжалваното решение.
711 По-нататък е важно да се отбележи, че между страните няма спор, че ако се вземат предвид само паричните приходи като основа за изчисляването на глобата, това би довело до налагането на твърде възпираща глоба. Поради това страните са съгласни, че е необходимо тези парични приходи да бъдат намалени чрез прилагане на коефициент на намаление.
712 В обжалваното решение Комисията прилага единен коефициент на намаление, определен на 98,849 %.
713 Що се отнася до определянето на този коефициент на намаление, следва да се отбележи, че той е резултат от сложна изчисление, което отразява няколко елемента, присъщото за търговията с деривати нетиране, както и особеностите на нетирането на тези продукти, и по-специално на EIRD. Следователно става въпрос за приближение до конструирана стойност. Така по дефиниция не съществува един-единствен възможен коефициент на намаление.
714 Жалбоподателите предлагат алтернативен коефициент на намаление от 99,91 %, без обаче да уточняват защо процентът на намаление, определен на това равнище, би бил по-подходящ от приетия от Комисията. Те само твърдят, че прилагането на стойността AFR на EIRD през релевантния период „предполага“ „подходящ“ процент на намаление от 99,91 %. Както обаче бе посочено в точки 588—593 по-горе, предложеният от жалбоподателите подход за изчисляване в случая на заместваща стойност за стойността на продажбите, основан на AFR, не може да бъде предпочетен, тъй като не може да отрази по-добре икономическото значение на нарушението, отколкото подхода на Комисията, основан на намалените парични приходи.
715 Във всеки случай Общият съд счита, че прилагането на такъв особено висок, дори прекомерен алтернативен коефициент на намаление рискува да обезсмисли санкцията, като я направи пренебрежимо малка и така да накърни необходимостта да се гарантира достатъчно възпиращият ефект на глобата. Следователно предлаганото от жалбоподателите прилагане на алтернативен коефициент на намаление от 99,91 % би довело до налагане на глоба, която не би отразила нито икономическото значение на нарушението, нито относителната тежест на JP Morgan в него.
716 В писмената реплика жалбоподателите изтъкват, че към паричните приходи на JP Morgan трябва да се приложи друг процент на намаление, за да се отрази неговата тежест на пазара. Те обаче не предлагат никакъв друг процент, който да е по-подходящ и който в същото време би позволил да се наложи глоба, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната степен на участие на JP Morgan в него, гарантирайки възпиращия характер на глобата.
717 При всички положения, от една страна, страните не спорят, че коефициентът на намаление възлиза най-малко на 98,849 %. От друга страна, Общият съд припомня, че определянето на глоба при упражняване на правомощието му за пълен съдебен контрол не е точна аритметична задача.
718 Второ, що се отнася до тежестта на нарушението, Общият съд счита за уместно да вземе предвид естеството на нарушението, географския му обхват, както и това дали нарушението е било използвано или не.
719 Що се отнася до естеството на нарушението, доколкото разглежданите действия се отнасят до факторите, които са от значение за определянето на цените на EIRD, по естеството си те са сред най-тежките ограничения на конкуренцията. Освен това е важно да се подчертае, че разглежданите практики са особено тежки и вредни, доколкото могат не само да нарушат конкуренцията на пазара на продуктите EIRD, но и в по-широк план да застрашат доверието в банковата система и финансовите пазари като цяло, както и тяхната надеждност.
720 Всъщност, както отбелязва Комисията в съображение 721 от обжалваното решение, без тези обстоятелства да са оспорени от жалбоподателите, съответните бенчмаркове, отразени при определянето на цените на EIRD, се прилагат за всички участници на пазара на EIRD. Освен това, тъй като лихвените проценти се основават на еврото, те са от съществено значение за хармонизирането на финансовите условия на вътрешния пазар и за дейността на банките в държавите членки.
721 Що се отнася до географския обхват на нарушението, както следва от съображения 47 и 721 от обжалваното решение, картелът е обхващал най-малко цялото ЕИП, така че разглежданите действия са могли да имат отражение върху дейността на банките във всички държави членки.
722 Следва също да се вземе предвид фактът, че съвкупността от улики, с които разполага Общият съд, прави най-малкото правдоподобен факта, че финансовият брокер на JP Morgan е извършил неправомерните действия, договорени с финансовия брокер на Barclays на 27 и 28 септември 2006 г., като е установил контакт с лицата, отговарящи за подаването на данните от своята банка (вж. т. 281 и 302—305 по-горе).
723 Трето, следва да се приеме, че продължителността на участието на жалбоподателите в нарушението, както следва от обжалваното решение, не е оспорена от жалбоподателите и не е засегната от направения в точка 317 по-горе извод относно участието на JP Morgan в противоправните действия, съставляващи разглежданото единното нарушение.
724 На второ място, що се отнася до смекчаващите обстоятелства, Общият съд констатира, че JP Morgan е играло по-малко важна роля в нарушението от основните участници, и по-специално от банка D и банка A. Освен това интензивността на контактите, в които е участвал финансовият брокер на JP Morgan, е била по-малка от тази на посочените основни участници.
725 Това обаче не променя факта, както бе посочено в точка 696 по-горе, че обмените на информация, в които е участвало JP Morgan, се характеризират с особена честота и редовност. Основателността на тази констатация в никакъв случай не се променя от направения в точка 153 по-горе извод относно обхвата на обмена на информация, възприет по отношение на жалбоподателите в обжалваното решение, а именно в този от 10 октомври 2006 г.
726 Освен това е важно да се отбележи, че участието на JP Morgan в неправомерните действия е било умишлено и че жалбоподателите не са твърдели, че в конкретния случай би трябвало да се ползват от смекчаващото обстоятелство небрежност. Освен това чрез обмена на информация жалбоподателите са участвали, макар и пасивно, в немалък брой контакти с антиконкурентна цел, без никога да са изразявали резерви или да са се противопоставяли. С тези си действия жалбоподателите са създали впечатление у конкурентите си, че участват в спорния картел и по този начин са го насърчили. Освен това, както следва от точка 719 по-горе, разглежданите действия се характеризират с по-голяма тежест. Следователно отражението върху окончателния размер на глобата на смекчаващите обстоятелства, свързани с по-малкия интензитет на участието и по-ограничената роля на JP Morgan в нарушението в сравнение с основните участници, може да бъде само незначително.
727 На трето място, определеният от Общия съд размер на глобата надлежно отчита необходимостта на JP Morgan да бъде наложена глоба във възпиращ размер.
728 С оглед на всички изложени съображения, на обективната преценка на обстоятелствата по случая и на принципа на индивидуализиране и пропорционалност на санкциите Общият съд счита, че размерът на глобата следва да се определи на 337 196 000 евро, като за плащането ѝ JPMorgan Chase & Co. и JPMorgan Chase Bank, National Association са солидарно отговорни. Искането за намаляване на размера на наложената на жалбоподателите глоба трябва следователно да се отхвърли.
[…]
По изложените съображения,
ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)
реши:
1) Липсва основание за постановяването на съдебно решение по същество по предявената от J.P. Morgan Services LLP част от жалбата.
2) Отменя член 2, буква в) от Решение C(2016) 8530 final на Комисията от 7 декември 2016 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39914 — Лихвени деривати в евро (EIRD), в частта му, която се отнася до JPMorgan Chase & Co. и JPMorgan Chase Bank, National Association.
3) Размерът на глобата, за която JPMorgan Chase & Co. и JPMorgan Chase Bank, National Association са солидарно отговорни, се определя на 337 196 000 евро.
4) Отхвърля жалбата в останалата част.
5) Всяка от страните понася направените от нея разноски.
Papasavvas | Корнезов | Buttigieg |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 декември 2023 година.
Подписи