Дело T‑220/20

Petrus Kerstens

срещу

Европейска комисия

 Решение на Общия съд (седми състав) от 20 октомври 2021 година

„Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарно производство — Член 266 ДФЕС — Административни разследвания — Принцип на добра администрация — Принцип на безпристрастност — Жалба за отмяна и искане за обезщетение“

1.      Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Право на добра администрация — Изискване за безпристрастност — Понятие — Наличие на съмнения относно проявата за безпристрастност по отношение на едно-единствено лице в състава на колективен орган — Презумпция за безпристрастност до доказване на противното

(член 6, параграф 1 ДЕС; Член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(вж. т. 32—35)

2.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Разследване, предхождащо образуването на дисциплинарното производство — Изискване за безпристрастност — Обхват — Предварително познание за фактите от страна на разследващия — Разследващ, подал сигнал за обстоятелствата в основата на производството — Наличие на основателни съмнения относно безпристрастността на разследващия — Неизпълнение на изискването за безпристрастност

(член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 3 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 37—43)

Резюме

Жалбоподателят, г‑н Petrus Kerstens, е бивше длъжностно лице на Европейската комисия, срещу което на различни дати Комисията е образувала три дисциплинарни производства.

С решение за приключване на трите производства (наричано по-нататък „обжалваното решение „) органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) констатира, че поведението на жалбоподателя представлява нарушение на членове 11, 12 и 17 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).

Тъй като подадената по административен ред жалба срещу обжалваното решение е отхвърлена, жалбоподателят сезира Общия съд с жалба за отмяна на това решение. По-специално поставя под въпрос безпристрастността на общата процедура по разследване поради обединяването на трите дисциплинарни производства и на участието в това разследване, в качеството му на лице, отговарящо за поведението му, на подателя на сигнала за фактите, разглеждани в рамките на едно от дисциплинарните производства.

Общият съд уважава жалбата и отменя обжалваното решение. В решението си Общият съд допълва своята практика относно субективната безпристрастност и уточнява понятието за обективна безпристрастност, като и двете трябва да бъдат спазени от администрацията съгласно принципа на добра администрация в рамките на дисциплинарно производство.

Съображения на Общия съд

Най-напред Общия съд припомня, че правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, предполага правото на всеки засягащите го въпроси да бъдат разглеждани безпристрастно от институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз. Следователно администрацията е длъжна да разглежда внимателно и безпристрастно всички релевантни доказателства и обстоятелства по случая, с който е сезирана, и да събере всички фактически и правни обстоятелства, необходими за упражняване на правомощията ѝ за преценка, както и да гарантира доброто протичане и ефективността на производствата, които провежда.

В това отношение изискването за безпристрастност обхваща, от една страна, субективната безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция, който се занимава със съответното дело, не трябва да показва, че е взел страна или е лично предубеден, и от друга страна, обективната безпристрастност, в смисъл че институцията трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос. В рамките на проверката за безпристрастност на производство пред колективен орган фактът, че съмненията относно проявата за безпристрастност засягат само едно лице от колективен орган, не е непременно от решаващо значение, предвид факта че това лице би могло да упражни решаващо влияние по време на разискванията.

Що се отнася до субективната безпристрастност от съдебната практика следва, че тази безпристрастност се предполага до доказване на противното. Що се отнася до обективната безпристрастност на разследване, тя не е налице, след като е било доказано, че преди започване на разследването един от разследващите служители е бил запознат с фактите, предмет на това разследване и когато съответната институция е могла да определи като разследващ служител лице, което няма никакви предварителни познания за фактите и така не буди никакво основателно съмнение с оглед на безпристрастността му по отношение на другата страна.

На следващо място, Общият съд счита, че разглежданото положение, характеризиращо се с факта, че лицето, отговорно за провеждането на общото разследване, започнато по трите производства, е същото като лицето, подало сигнала за фактите, които са предмет на производствата и има обективен риск това лице предварително да си е съставило мнение или да е лично предубедено относно участието на жалбоподателя в деянията, за които е упрекван, дори преди разследването да се състои. Конкретно с оглед на ролята на посоченото лице при провеждането на разследването и влиянието, което то е могло да има върху съдържанието на окончателния доклад за него, такова положение може да предизвика в съзнанието на жалбоподателя основателни съмнения относно обективната безпристрастност на това разследване. Следователно обстоятелството, че Комисията не е организирала производството по разследване по такъв начин, че да му предостави достатъчно гаранции относно обективната безпристрастност на това производство, е от естество да опорочи изцяло дисциплинарното производство.

На последно място, що се отнася до обжалваното решение, Общият съд припомня, че за да може процесуално нарушение да бъде основание за отмяната на даден акт, трябва да е било възможно при липсата на това нарушение производството да доведе до различен резултат. В рамките на тази проверка трябва да се отчетат всички обстоятелства по случая, и по-специално естеството на оплакванията и тежестта на допуснатите процесуални нарушения с оглед на гаранциите, с които е можело да разполага длъжностно лице.

В това отношение Общият съд отбелязва, че административното разследване има роля, която може да повлияе на дисциплинарното производство. Всъщност именно въз основа на това разследване и на изслушването на съответното длъжностно лице ОН преценява, първо, дали да образува дисциплинарно производство, второ, дали за това производство евентуално трябва да сезира дисциплинарния съвет и трето, когато започва производството пред дисциплинарния съвет, фактите, с които го сезира. Ето защо не може да се изключи, че ако административното разследване беше проведено при спазване на всички гаранции за безпристрастност, то можеше да доведе до различна преценка на фактите и следователно до различни последици. При тези условия жалбоподателят е можел да има основателни съмнения относно обективната безпристрастност на разследването, а оттам и на образуваните по отношение на него дисциплинарни производства.