Жалба, подадена на 18 юни 2012 г. - Makro autoservicio mayorista/Комисия

(Дело T-269/12)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Makro autoservicio mayorista, SA (Мадрид, Испания) (представители: адв. P. De Baere и адв. P. Muñiz)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска Общият съд:

да отмени Решение на Комисията COM (2010) 22, окончателен, от 18 януари 2010 г., установяващо основателността на последващото вземане под отчет на вносни мита и неоснователността на тяхното опрощаване в конкретния случай (REM 2/08), което е връчено на жалбоподателя с писмо от 19 април 2012 г.; и

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на своята жалба.

С първото правно основание се твърди, че

вносните мита били взети под отчет в противоречие с член 220, параграф 2, буква б) от МКО, тъй като ответникът погрешно приел, че утвърденото по отношение на вноса от трети страни антидъмпингово законодателство се прилага автоматично спрямо стоки в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС - Турция, вследствие от което ответникът неправилно не е уведомил търговците, че разглежданият антидъмпингов регламент е приложим и спрямо стоките в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС - Турция. При условията на евентуалност се твърди, че турските власти допуснали грешка, потвърждавайки, че налаганите спрямо стоки от трети страни автидъмпингови сборове не са приложими спрямо стоки в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС - Турция. Освен това жалбоподателят твърди, че испанските митнически власти също допуснали грешка като приели, че придружените от сертификат ATR стоки не се облагат с допълнителни сборове или не могат да са обект на мерки за търговска защита и не уведомили икономическите оператори, че техният внос от Турция може да бъде обект на търговски мерки дори ако тези стоки са в свободно обращение.

С второто правно основание се твърди, че

допуснатата от компетентните митнически органи грешка не е можело да се установи по разумен начин от задълженото по плащането лице, което действало добросъвестно и в съответствие с всички законодателни разпоредби, в сила по отношение на митническото деклариране.

С третото правно основание се твърди, че

жалбоподателят се намирал в особена хипотеза спрямо член 239 от МКО и не можело да му се вменяват недобросъвестно поведение или груба небрежност съгласно член 239 от МКО.

____________

¹ - Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).