РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
15 юни 2010 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за марка на Общността — Оцветяване в оранжево на предната част на чорап — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)“
По дело T‑547/08
X Technology Swiss GmbH, установено във Wollerau (Швейцария), за което се явяват адв. A. Herbertz и адв. R. Jung, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват г‑жа C. Jenewein и г‑н G. Schneider, в качеството на представители,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 6 октомври 2008 г. (преписка R 846/2008‑4) във връзка със заявка за регистрация на знак, представляващ оцветяване в оранжево на предната част на чорап, като марка на Общността,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 12 декември 2008 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 17 март 2009 г.,
предвид писмената реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 5 май 2009 г.,
предвид писмената дуплика, подадена в секретариата на Общия съд на 26 юни 2009 г.,
след съдебното заседание от 26 януари 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 13 януари 2007 г. жалбоподателят X Technology Swiss GmbH подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, стр. 1).
2 Марката, за която е подадена заявка за регистрация и която жалбоподателят определя като „Друга марка — позиционна марка“, визирайки цвета „оранжев (Pantone 16-1359 TPX)“, е изобразена по-долу:
3 Стоките, за които се иска регистрацията, попадат в клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Облекла, по-специално чорапни изделия, къси и дълги чорапи“.
4 Заявката за марка е придружена от следното описание:
„Позиционната марка се характеризира с оцветяване в оранжево с нюанс „Pantone 16‑1359 TPX“, под формата на капаче, покриващо предната част на всяко чорапно изделие. То не обхваща цялата предна част, а оформя хоризонтална граница, която се вижда отпред и отстрани. Цветът на марката е винаги в ярък контраст с останалата част от чорапното изделие и се намира винаги на едно и също място“.
5 На 24 април 2008 г. проверителят отхвърля заявката за марка, с мотив че тя не е съобразена с разпоредбите на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009). На 30 май 2008 г. жалбоподателят подава пред СХВП жалба срещу решението на проверителя.
6 С решение от 6 октомври 2008 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата.
7 Най-напред апелативният състав приема, че описанието на заявената марка е недопустимо, тъй като се отнася до контраст между цвета на предната част и цвета на останалата част от чорапа. Всъщност такова описание не било достатъчно конкретно, тъй като не посочвало всички цветове на марката. Апелативният състав добавя, че приложимата правна уредба не предвижда категорията „позиционни марки“. Затова той счита, че заявената марка е триизмерна или фигуративна марка, която точно възпроизвежда стоката и представлява оцветяване в оранжево на предната част на бял чорап.
8 След това апелативният състав установява, че стоките, за които е заявена марката, са предназначени за всеки краен потребител, като се има предвид, че става въпрос за предмети за всекидневна употреба, които попадат по-скоро в сегмента на ниските цени. Според апелативния състав съответните потребители обръщат слабо внимание на такива стоки.
9 Накрая, апелативният състав установява, че заявената марка се възприема от съответните потребители като представяне на стока, ръководено от естетически или функционални съображения. В това отношение той посочва, на първо място, наличието на многобройни дизайни на чорапи, на второ място, обичайното оцветяване на определени техни части, включително в оранжев цвят, на трето място, факта, че оцветяването на предната част може да указва наличието на функционален елемент, а именно подсилване, и на четвърто място, факта, че съответните потребители по принцип не възприемат оцветяването на предната част на чорап като указание за произход. Следователно според апелативния състав заявената марка не притежава отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
Искания на страните
10 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
11 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
12 Жалбоподателят се позовава само на едно правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Това единствено правно основание се състои от две части, първата изведена от грешка в квалификацията на заявената марка, а втората — от грешка в преценката относно отличителния характер на заявената марка.
13 СХВП оспорва основателността на доводите на жалбоподателя.
По първата част на единственото правно основание, изведена от грешка в квалификацията на заявената марка
Доводи на страните
14 Жалбоподателят твърди, че „позиционните марки“ представляват особена категория марки, макар тя да не е изрично предвидена в правната уредба. Всъщност „позиционната марка“ имала за предмет защитата на двуизмерен или триизмерен знак, поставен по точно определен начин върху повърхността на стока или на част от нея. Защитата, предоставена на „позиционната марка“, се отнасяла само за конкретната ѝ употреба за съответните стоки.
15 Поради това жалбоподателят счита, че съдебната практика относно триизмерните марки не е релевантна в конкретния случай, тъй като заявената марка се отнася не за формата на чорапа или за други негови характеристики, а за поставянето на особен знак, който представлява оцветяване в определен нюанс върху определена част от повърхността на чорапа.
16 Жалбоподателят добавя, че в няколко предходни решения СХВП е признала, че „позиционните марки“ могат да бъдат регистрирани като марки.
17 СХВП оспорва основателността на доводите на жалбоподателя относно приложимостта на съдебната практика в областта на триизмерните марки в конкретния случай.
Съображения на Общия съд
18 В самото начало следва да се отбележи, че както в писмената фаза, така и по време на съдебното заседание жалбоподателят потвърждава, че неговата заявка за регистрация се отнася единствено за оцветяването на предната част на чорапното изделие в „оранжево (Pantone 16-1359 TPX)“, както е посочено в точка 2 по-горе, като се изключват останалите части от съответната стока. Той квалифицира така определената марка като „позиционна марка“.
19 По отношение на тази квалификация следва да се отбележи, че нито Регламент № 40/94, нито Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) споменават „позиционните марки“ като особена категория марки. Все пак, доколкото член 4 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 4 от Регламент № 207/2009) не съдържа изчерпателен списък на знаци, годни да представляват марки на Общността, това обстоятелство не е релевантно по отношение на възможността за регистрация на „позиционните марки“.
20 Освен това изглежда, че „позиционните марки“ се приближават до категориите на фигуративните и триизмерните марки, тъй като се отнасят до поставянето на фигуративни или триизмерни елементи върху повърхността на стока.
21 Все пак квалификацията на „позиционна марка“ като фигуративна или триизмерна марка или като специална категория марки не е релевантна за преценката на нейния отличителен характер.
22 Всъщност по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент №°40/94 на марките, които са лишени от отличителен характер, се отказва регистрация.
23 Съгласно постоянната съдебна практика притежаването на отличителен характер от марка по смисъла на този член означава, че тя позволява да се установи, че стоката, за която се иска нейната регистрация, произхожда от определено предприятие, и следователно да се разграничи тази стока от стоките на други предприятия (Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Procter & Gamble/СХВП, C‑473/01 P и C‑474/01 P, Recueil, стр. I‑5173, точка 32 и Решение на Съда от 21 октомври 2004 г. по дело СХВП/Erpo Möbelwerk, C‑64/02 P, Recueil, стр. I‑10031, точка 42).
24 Отличителният характер трябва да се преценява, от една страна, с оглед на стоките или услугите, за които се иска регистрацията, и от друга страна, с оглед на възприемането им от съответните потребители (Решение на Съда по дело Procter & Gamble/СХВП, посочено по-горе, точка 33 и Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Storck/СХВП, C‑25/05 P, Recueil, стр. I‑5719, точка 25).
25 Възприемането от съответните потребители може обаче да се повлияе от естеството на знака, за който е направена заявка за регистрация. Така доколкото средните потребители не са свикнали да правят извод за търговския произход на стоките въз основа на знаци, които не могат да бъдат отграничени от облика на същите тези стоки, то такива знаци са отличителни по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 само ако значително се отклоняват от нормите или от обичайната практика в сектора (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 октомври 2004 г. по дело Mag Instrument/СХВП, C‑136/02 P, Recueil, стр. I‑9165, точки 30 и 31, Решение на Съда от 12 януари 2006 г. по дело Deutsche SiSi‑Werke/СХВП, C‑173/04 P, Recueil, стр. I‑551, точки 28 и 31 и Решение на Съда от 4 октомври 2007 г. по дело Henkel/СХВП, C‑144/06 P, Recueil, стр. I‑8109, точки 36 и 37).
26 Приложимостта на съдебната практика, посочена в точка 25 по-горе, не се определя от квалификацията на съответния знак като фигуративен, триизмерен или друг знак, а от факта, че той се обърква с облика на обозначената стока. Така този критерий е приложен, както по отношение на триизмерните марки (Решение по дело Procter & Gamble/СХВП, посочено по-горе, Решение по дело Mag Instrument/СХВП, посочено по-горе, и Решение по дело Deutsche SiSi-Werke/СХВП, посочено по-горе), така и по отношение на фигуративните марки, представляващи двуизмерни копия на обозначената стока (Решение от 22 юни 2006 г. по дело Storck/СХВП, C‑25/05 P, посочено по-горе, и Решение по дело Henkel/СХВП, посочено по-горе), или също на знак, представляващ мотив, който е поставен върху повърхността на стоката (Определение на Съда от 28 юни 2004 г. по дело Glaverbel/СХВП, C‑445/02 P, Recueil, стр. I‑6267). Освен това съгласно съдебната практика присъщ отличителен характер на цветовете и техните абстрактни комбинации може да се признае само при изключителни обстоятелства, като се има предвид, че те се объркват с облика на обозначените стоки и че по принцип не се използват като средство за идентифициране на търговски произход (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 май 2003 г. по дело Libertel, C‑104/01, Recueil, стр. I‑3793, точки 65 и 66 и Решение на Съда от 24 юни 2004 г. по дело Heidelberger Bauchemie, C‑49/02, Recueil, стр. I‑6129, точка 39).
27 При тези обстоятелства следва да се провери дали заявената марка се обърква с облика на обозначената стока или, напротив, е независима от нея.
28 Все пак съгласно описанието, предоставено от жалбоподателя, заявената марка цели защитата на специфичен знак, поставен върху определена част от повърхността на обозначената стока. Така заявената марка не може да бъде отделена от формата на дадена част на тази стока, по-специално от формата на предната част на чорапно изделие. Затова следва да се приеме, че заявената марка се обърква с облика на обозначената стока и следователно е приложима съдебната практика, посочена в точка 25 по-горе (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 септември 2009 г. по дело Lange Uhren/СХВП (Геометрични полета върху циферблата на часовник), T‑152/07, непубликувано в Сборника, точки 74—83).
29 Що се отнася до довода на жалбоподателя относно по-ранните решения на СХВП, следва да се напомни, че законосъобразността на решенията на апелативните състави трябва да се преценява единствено въз основа на Регламент № 40/94, според неговото тълкуване от общностния съд, а не въз основа на по-ранна практика при вземане на решения (Решение на Общия съд от 27 февруари 2002 г. по дело Streamserve/СХВП (STREAMSERVE), T‑106/00, Recueil, стр. II‑723, точка 66). Във всички случаи следва да се приеме за установено, че в решенията, посочени от жалбоподателя, апелативните състави на СХВП прилагат по отношение на съответните марки съдебната практика, свързана със знаците, които се объркват с облика на обозначаваните от тях стоки.
30 С оглед на гореизложеното следва да се приеме за установено, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е приложил в оспорваното решение същата тази съдебна практика по отношение на заявената марка. Затова първата част от единственото правно основание следва да се отхвърли.
По втората част от единственото правно основание, изведена от грешка в преценката относно отличителния характер на заявената марка
Доводи на страните
31 Жалбоподателят твърди, че разглежданите стоки не са евтини стоки, тъй като той произвежда чорапи, наречени „технически“ или „функционални“, които попадат в сегмента на високите цени, а именно между 10 и 20 EUR. Затова не следвало да се счита, че съответните потребители обръщат слабо внимание на покупката на тези стоки, още повече че съдебната практика приемала, че същите тези потребители обръщат особено внимание на марките на облеклата.
32 По отношение на възприемането на заявената марка от съответните потребители жалбоподателят посочва още в самото начало, че съгласно съдебната практика самият факт, че даден знак се възприема също и като декоративен елемент, но не само като такъв, не е пречка за защитата му като марка.
33 Жалбоподателят добавя, че макар секторът на чорапните изделия да се характеризира с голямо разнообразие на десени и цветове, не е такъв случаят с оцветяването на предната част на разглежданите „технически“ или „функционални“ чорапи. При всички обстоятелства според жалбоподателя наличието на разнообразие от десени или от цветове не може да попречи на регистрацията на марка, предвид непрекъснатото развитие в областта на модата, което би означавало на практика отказ на всички нови марки.
34 Освен това, както на пазара на обувки, съответните потребители били свикнали търговският произход на „техническите“ чорапи да е обозначен с определен фигуративен елемент, състоящ се от линии, ленти или геометрични фигури, които са поставени върху стоката така, че да се виждат добре, или от оцветяване на определени части от чорапите. Жалбоподателят уточнява в това отношение, че е посочил пред СХВП стоките на друго предприятие, което също произвежда чорапи с оцветена предна част, единствено с цел да установи това обстоятелство.
35 Освен това, дори да се предположело, че съответните потребители не са свикнали с начина на обозначаване на търговски произход на стоките, посочен в точка 34 по-горе, поставянето на марка върху част от стоката, която преди това не е била използвана за тази цел, можело по принцип да посочи търговския произход. В този контекст жалбоподателят подчертава, че в областта на спортните стоки производителите имат практика да поставят марките на най-различни места.
36 Според жалбоподателя апелативният състав освен това пропуснал да разгледа обстоятелството, че със заявената марка се визира точно определен нюанс на цвят, което обстоятелство е релевантно, както следва от по-ранно решение на първи апелативен състав на СХВП. В този контекст жалбоподателят подчертава, че очевидно той е първото предприятие, което оцветява чорапите в съответния нюанс, и че по-специално тази характеристика му е позволила да бъде сред водещите предприятия на пазара на скъпите технически чорапи.
37 Освен това жалбоподателят уточнява, че мястото на поставянето, формата и цвета на заявената марка не са наложени от технически или практически съображения. В това отношение доводите на апелативния състав относно силното износване на предната част на чорапите били лишени от всякаква логика.
38 По време на съдебното заседание жалбоподателят също посочва, че опасността даден знак веднага да бъде нарушен прави невъзможно позоваването на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009). Следователно според жалбоподателя следва да се допуска регистрацията и на нови форми на марки.
39 СХВП оспорва основателността на изложените от жалбоподателя доводи.
Съображения на Общия съд
40 Доводите на жалбоподателя в рамките на втората част от единственото му правно основание следва да се разгледат, като се изхожда от принципите, изложени в точки 22—25 по-горе.
41 В самото начало следва да се констатира, както правилно е установил апелативният състав в точка 23 от обжалваното решение, че съответни потребители са всички крайни потребители.
42 Що се отнася до степента на ангажираност на вниманието на съответните потребители, следва да се отбележи, че при преценката на годността за регистрация на даден знак СХВП може да вземе предвид единствено списъка със стоки, представен със заявката за съответната марка, която подлежи на евентуални изменения (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 13 април 2005 г. по дело Gillette/СХВП — Wilkinson Sword (RIGHT GUARD XTREME sport), T‑286/03, непубликувано в Сборника, точка 33). В конкретния случай обаче списъкът със стоки, посочен със заявената марка, включва „облекла, по-специално чорапни изделия, къси и дълги чорапи“, без други пояснения. Поради това не са релевантни доводите на жалбоподателя относно „техническия“ или „функционалния“ характер на неговите стоки и относно факта, че продажната цена на тези артикули е по-висока.
43 Впрочем следва да се посочи, че когато апелативният състав установява в точка 23 от обжалваното решение, че тъй като чорапите са предмети за всекидневна употреба, които попадат по-скоро в сегмента на ниските цени, съответните потребители им обръщат слабо внимание, той основава анализа си на обстоятелствата, произтичащи от придобития общ практически опит при пускането на пазара на стоки за широко потребление, с които обстоятелства може да бъде запознат всеки, и по-специално потребителите на тези стоки. Доколкото, в противоречие с анализа на апелативния състав, основан на този опит, жалбоподателят твърди наличието на отличителен характер на заявената марка, последният трябва да предостави конкретни и подкрепени с доказателства данни, че заявената марка има отличителен характер, като се има предвид, че той е в по-благоприятно положение да го направи, с оглед на задълбочените му познания за пазара (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело Develey/СХВП (Форма на пластмасова бутилка), T‑129/04, Recueil, стр. II‑811, точки 19 и 21 и цитираната съдебна практика).
44 В това отношение жалбоподателят се ограничава да посочи, че в съдебната практика е прието, че съответните потребители обръщат особено внимание на марките на облеклата. От една страна, жалбоподателят обаче не доказва това твърдение, което е чисто фактическо по естеството си. От друга страна, при всички случаи следва да се допусне, че потребителите обикновено са внимателни при избора на определени видове облекла, както и на определени видове обувки, като се има предвид, че преди да закупят предлаганата стока, желаят да проверят дали тя отговаря на техните очаквания както от практическа, така и от естетическа гледна точка. Все пак това не се отнася за чорапните изделия, които обикновено не се пробват преди покупката.
45 При тези обстоятелства апелативният състав не е допуснал грешка, като е установил, че вниманието, което потребителите им обръщат, е по-скоро слабо.
46 По отношение на възприемането на заявената марка от съответните потребители апелативният състав установява, че оцветяването на предната част на чорапното изделие може да се възприеме било като декоративен елемент, било като практически елемент, свързан с подсилването на предната част. На първо място, следва да се разгледат доводите на жалбоподателя относно възприемането на заявената марка като декоративен елемент.
47 В това отношение релевантните доводи на апелативния състав, развити в точки 25—27 и 31 от обжалваното решение и накратко представени в точка 9 по-горе, са основани на придобития общ практически опит при пускането на пазара на стоки за широко потребление, което предполага, че жалбоподателят трябва да предостави конкретни и подкрепени с доказателства данни, които да поставят под въпрос основателността на съответните твърдения.
48 Най-напред, жалбоподателят оспорва съществуването на голямо разнообразие на дизайна при оцветяването на предната част на чорапите, наречени „технически“ или „функционални“. Както обаче бе посочено в точка 42 по-горе, жалбоподателят погрешно се ограничава с тези категории стоки, като се има предвид, че списъкът със заявени стоки се отнася общо за чорапните изделия. Впрочем неговото твърдение не е доказано по какъвто и да било начин.
49 Не може да се приеме и доводът на жалбоподателя, изведен от непрекъснатото развитие в областта на модата. Всъщност винаги могат да се регистрират нови марки, които обозначават стоки, подчинени на модните тенденции, при условие все пак да са годни да осъществяват основната си функция, а именно да установяват търговския произход на стоките. За сметка на това, когато даден знак не е годен да изпълнява тази функция, той не може да бъде регистриран като марка, независимо от факта, че в съответния промишлен сектор съществуват или непрекъснато се създават множество подобни знаци.
50 Накрая, следва да се посочи, че жалбоподателят не привежда конкретни доказателства, за да обоснове своето твърдение, съгласно което съответните потребители са свикнали да възприемат оцветяването на предната част на чорапа като указание за търговски произход.
51 В този смисъл, що се отнася до посочването на сектора на спортните обувки, следва да се отбележи, че заявената марка не представлява линия, лента или геометрична фигура, прецизно поставена върху стоката, а просто оцветяване на част от нейната повърхност. Впрочем жалбоподателят не привежда доказателства, показващи, че оцветяването на определени части от обувка по принцип се възприема от съответните потребители като указание за търговски произход.
52 Жалбоподателят също така твърди, че по-специално в областта на спортните стоки производителите имат практиката да поставят марките на най-различни места. Въпреки че жалбоподателят не привежда конкретни доказателства в този смисъл, при всички случаи следва да се допусне, че е сравнително обичайна практика върху чорапите, и по-специално върху спортните чорапи, да се поставят марките на производителите. Макар по-често такива марки да са разположени на равнището на глезена, възможно е те да бъдат поставени и на равнището на ходилото или пък върху предната част на чорапа. Тези марки обаче не представляват обикновено оцветяване, а словесни и фигуративни елементи, които са в състояние по-добре да укажат търговския произход на съответните стоки, отколкото заявената марка.
53 Жалбоподателят се позовава и на чорапите, произведени от конкурентно предприятие, които имат позлатена предна част. Впрочем жалбоподателят не представя конкретни доказателства, разкриващи, че посоченото оцветяване по своето естество е годно да укаже търговския произход на съответните стоки, като се изключат всякакви съображения, свързани с евентуалния отличителен характер в резултат на използването му. Освен това, дори да се окаже, че съответният конкурент действително е получил регистрация на марка на Общността, която представлява чорап с позлатена предна част и която обозначава по-специално чорапните изделия, тази марка не е сравнима със заявената марка, тъй като тя включва, освен посоченото представяне, и словесния елемент „gold toe“.
54 Накрая, жалбоподателят погрешно поддържа, че апелативният състав не е взел предвид факта, че заявената марка има за предмет точно определен цветови нюанс. Всъщност в точки 19—22 от обжалваното решение апелативният състав припомня съдебната практика, посочена в точка 26 по-горе, свързана с ограничените възможности на цветовете и на техните комбинации да идентифицират търговския произход на стоките. В точка 26 от обжалваното решение апелативният състав установява, че заявеният оранжев цвят е обичаен в сектора на чорапните изделия, най-малкото в комбинация с други цветове на чорапите.
55 Що се отнася до релевантността на факта, че заявената марка визира точно определен цвят, жалбоподателят посочва решение на първи апелативен състав на СХВП от 18 април 2007 г. (преписка R 781/2006‑1) относно марка, която представлява петно, поставено на повърхността на спринцовка. Както обаче бе посочено в точка 29 по-горе, предходната практика на апелативните състави при вземане на решения не е релевантна. При всички обстоятелства както знаците, така и стоките, разглеждани в двата случая, имат малко общи черти. Впрочем в посоченото от жалбоподателя решение първи апелационен състав се ограничава с преценката на обстоятелствата в конкретния случай и по никакъв начин не приема, че искането за какъвто и да било цвят би предоставило на дадена „позиционна марка“ изключителен характер.
56 Твърденията, че жалбоподателят е първото предприятие, използвало заявения цветови нюанс за чорапи, което му е позволило да бъде сред водещите предприятия на пазара, не са доказани. По-специално, не са налице доказателства, които да разкриват, че евентуалният търговски успех на жалбоподателя се дължи на факта, че оранжевото оцветяване на предната част на чорапите, които той произвежда, се възприема от съответните потребители като отличително по своето естество.
57 От всичко посочено по-горе следва, че не може да бъде приет никой от представените от жалбоподателя доводи във връзка с възприемането на заявената марка като декоративен елемент.
58 В отговор на довода, приведен от жалбоподателя по време на съдебното заседание, следва също да се посочи, че опасността определен елемент от представянето на стока или услуга да бъде копиран от конкурент не засяга тълкуването на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Всъщност по силата на тази разпоредба регистрацията на марка на Общността е запазена за знаци, които по своята същност идентифицират в съзнанието на съответните потребители търговския произход на стоките или на услугите, които обозначават. Икономически оператор, използващ в своята търговска дейност знак, който не отговаря на това условие, може в случай на нужда да установи, че последният е придобил отличителен характер в резултат на използването му по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94, или да прибегне до други правни средства, с които евентуално може да разполага, като например правото в областта на дизайните или моделите или иск срещу нелоялна конкуренция.
59 С оглед на гореизложеното следва да се направи заключението, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е установил, че поради липсата на значително отклоняване от нормите или обичайната практика в сектора на чорапните изделия, заявената марка би се възприемала от съответните потребители като декоративен елемент и следователно е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Поради това следва да се отхвърли втората част от единственото правно основание, без да е необходимо да се разглеждат доводите относно възприемането на заявената марка като функционален елемент.
60 Тъй като двете части на единственото правно основание са отхвърлени, това основание и следователно жалбата в нейната цялост трябва също да бъдат отхвърлени.
По съдебните разноски
61 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда X Technology Swiss GmbH да заплати съдебните разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Soldevila Fragoso |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 15 юни 2010 година.
Подписи