Преюдициално запитване от Landgericht Dortmund (Германия), постъпило на 20 април 2023 г. — ASG 2 Ausgleichsgesellschaft für die Sägeindustrie Nordrhein-Westfalen GmbH/Land Nordrhein-Westfalen
(Дело C-253/23, ASG)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landgericht Dortmund
Страни в главното производство
Ищец: ASG 2 Ausgleichsgesellschaft für die Sägeindustrie Nordrhein-Westfalen GmbH
Ответник: Land Nordrhein-Westfalen
Преюдициални въпроси
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, член 47 от Хартата на основните права, както и член 2, точка 4 и член 3, параграф 1 от Директива 2014/104/ЕС1 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване и прилагане на правото на държава членка, което не позволява на лице, което вероятно е претърпяло вреди в резултат на нарушение на член 101 ДФЕС, установено по правно обвързващ начин въз основа на член 9 от Директива 2014/104/ЕС или на транспониращите го национални разпоредби, да прехвърли правото си на иск, по-специално в случаите на разпокъсани или разпръснати вреди, на довереник — лицензиран доставчик на правни услуги, за да може последният да го упражни, като го обедини с правото на иск на други лица, за които се твърди, че са увредени, под формата на предшестван от решение (follow-on) иск, при положение че не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди, по-специално защото такива възможности не водят до осъдителни съдебни решения или не са целесъобразни по други процесуални причини, респ. са обективно неразумни по икономически причини и поради това предявяването по-специално на искове за незначителни вреди би станало практически невъзможно или във всеки случай прекомерно трудно?
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува по този начин поне когато въпросните права на иск за обезщетение за вреди трябва да се упражнят, без Европейската комисия или националните органи предварително да са приели правно обвързващо решение по отношение на твърдяното нарушение по смисъла на национални разпоредби, основани на член 9 от Директива 2014/104/ЕС (т.нар. „самостоятелен (stand-alone) иск“), при положение че по вече посочените в първия въпрос причини не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди с цел предявяването им по гражданскоправен път, и по-специално ако в противен случай преследването на нарушението на член 101 ДФЕС не би било възможно по никакъв начин, т.е. нито чрез правоприлагане по инициатива на публичноправни органи (public enforcement), нито чрез правоприлагане по инициатива на частноправни субекти (private enforcement)?
Ако отговорът поне на един от двата въпроса е утвърдителен, трябва ли, ако няма как да се направи съответстващо на правото на Съюза тълкуване, съответните норми на германското право да останат без приложение, като последицата от това би била цесиите поне от тази гледна точка да са действителни и да е възможно ефективно правоприлагане?
____________
1 Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г., стр. 1).