РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
22 септември 2015 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на финансови средства — Грешка в преценката — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Пропорционалност“
По дело T‑161/13
First Islamic Investment Bank Ltd, със седалище в Лабуан (Малайзия), представлявано от B. Mettetal и C. Wucher-North, avocats,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват Á. de Elera-San Miguel Hurtado и M. Bishop, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, от една страна, искане за частична отмяна на Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 356, стр. 71; поправка в OB L 268, 10.10.2013г., стр. 19) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 356, стр. 55; поправка в OB L 268, 10.10.2013г., стр. 18) и от друга страна, искане за отмяна на решението на Съвета за запазване на ограничителните мерки, посочени от жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, I. Pelikánová (докладчик) и E. Buttigieg, съдии,
секретар: L. Grzegorczyk, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 декември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, First Islamic Investment Bank Ltd, е малазийска банка.
2 Настоящото дело е свързано с режима на ограничителните мерки, установени с оглед оказване на натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови извършването на ядрени дейности, представляващи опасност за разпространение на ядрено оръжие и за разработването на системи носители на ядрени оръжия (дейности, наричани по-нататък „разпространение на ядрено оръжие“).
3 С Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 136, стр. 65) фирмата на жалбоподателя е включена в списъка на образуванията, способстващи разпространението на ядрено оръжие, който се съдържа в приложение ІІ към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39).
4 Вследствие на това с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент № 267/2012 (ОВ L 365, стр. 55; поправка в OB L 268, 10.10.2013г., стр. 18) фирмата на жалбоподателя е включена в списъка по приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1; поправки в OB L 332, 4.12.2012г., стр. 31; OB L 93, 28.3.2014г., стр. 85).
5 Вследствие на включването на фирмата на жалбоподателя в списъка, съдържащ се в приложение IX към Регламент № 267/2012, са замразени неговите финансови средства и икономически ресурси.
6 Що се отнася до жалбоподателя, Решение 2012/829 и Регламент за изпълнение № 1264/2012 съдържат следните мотиви:
„First Islamic Investment Bank (FIIB) подпомага посочени в списъците образувания да нарушават разпоредбите на актовете на ЕС относно Иран и предоставя финансова подкрепа на правителството на Иран. FIIB е част от групата Sorinet, притежавана и управлявана от Babak Zanjani. Използва се за извършване на плащания по свързани с ирански нефт дейности“.
7 Съветът на Европейския съюз публикува в Официален вестник на Европейския съюз на 22 декември 2012 г. Известие на вниманието на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2012/829 и в Регламент за изпълнение № 1264/2012 (ОВ С 398, стр. 8).
8 С писмо от 3 януари 2013 г. Съветът уведомява жалбоподателя за включването на фирмата му в списъка по приложение II към Решение 2010/413 и в списъка по приложение IX към Регламент № 267/2012.
9 С писмо от 25 януари 2013 г. жалбоподателят оспорва основателността на включването на неговата фирма в посочения списък и иска от Съвета преразглеждане на случая. С писмо от 25 февруари 2013 г. жалбоподателят потвърждава искането си и моли да му бъде предоставен достъп до информацията и доказателствата в подкрепа на включването му в посочения списък.
10 С писмо от 14 март 2014 г. Съветът отговаря на искането на жалбоподателя за преразглеждане. Във връзка с това Съветът пояснява, че са правилни мотивите за включване на фирмата на жалбоподателя в списъка по приложение II към Решение 2010/413 и в списъка по приложение IX към Регламент № 267/2012, поради което включването му в посочените списъци следвало да бъде запазено.
11 На 15 март 2014 г. Съветът публикува Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2010/413 и в Регламент № 267/2012 (ОВ C 77, стр. 1). Съгласно това известие трябва да продължат да се прилагат разглежданите мерки, в това число и посочените от жалбоподателя.
Производство и искания на страните
12 На 14 март 2013 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
13 Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в първи състав, поради което на 23 септември 2013 г. делото е разпределено на този състав.
14 На 25 май 2014 г. жалбоподателят променя исканията си, като моли да бъде отменено включеното в Известието от 15 март 2014 г. решение на Съвета за запазване на засягащите го ограничителни мерки (наричано по-нататък „Решението за запазване на ограничителните мерките“).
15 В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., страните са приканени с писмо от 23 октомври 2014 г. да дадат писмен отговор на определени въпроси и да представят определени документи. Съветът и жалбоподателят представят отговорите си на 12 ноември 2014 г.
16 В проведеното на 10 декември 2014 г. съдебно заседание са изслушани устните състезания на страните и отговорите им на поставените от Общия съд устни въпроси. В хода на съдебното заседание от жалбоподателя е поискано да предостави на Общия съд копие от писмото на Съвета от 14 март 2014 г., което да бъде приложено към преписката по делото. Съветът заявява, че няма забележки към разглежданото писмо.
17 Жалбоподателят отговаря на формулираното от Общия съд в рамките на съдебното заседание искане в предоставения за тази цел срок.
18 На 22 декември 2014 г. председателят на първи състав на Общия съд прекратява устната фаза на производството.
19 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени точка I от приложението към Решение 2012/829 в частта му, в която го засяга,
– да отмени точка I от приложението към Регламент за изпълнение № 1264/2012 в частта, в която го засяга,
– да отмени Решението за запазване на ограничителните мерки,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
20 Съветът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
21 Съветът изтъква, че жалбата е недопустима, тъй като не е подадена в срок. В действителност според Съвета от решение от 23 април 2013 г., Gbagbo и др./Съвет (C‑478/11 P—C‑482/11 P, Сб., EU:C:2013:258) следвало, че предвиденият в член 263 ДФЕС срок за обжалване на индивидуалните ограничителни мерки започвал да тече от публикуването на известие в Официален вестник, което било равносилно на изпращането на съобщение за разглежданите актове на заинтересуваните лица или образувания. В настоящия случай, предвид обстоятелството че известието относно включването на фирмата на жалбоподателя в съответните списъци било публикувано в Официален вестник на 22 декември 2012 г., предвиденият в член 263 ДФЕС двумесечен срок, увеличен с еднократното удължаване поради отдалеченост съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., бил изтекъл на 4 март 2013 г., т.е. десет дни преди датата на жалбата, подадена на 14 март 2013 г.
22 Жалбоподателят посочва в отговор по-специално, че не следвало да се прилага разрешението, възприето в решение Gbagbo и др./Съвет (т. 21 по-горе (EU:C:2013:258), предвид обстоятелството че в настоящия случай публикуването на известие в Официален вестник било последвано от индивидуално уведомление за актовете, оспорвани по негов почин.
23 Съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбата за отмяна трябва да бъде подадена в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на жалбоподателя, или при липса на съобщаване — от деня, в който той е узнал за него.
24 Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. този срок за обжалване се удължава еднократно със срок от 10 дни поради отдалеченост.
25 Когато става дума за актове, с които се приемат или оставят в сила ограничителни мерки срещу определено лице или образувание, срокът за подаване на жалба за отмяна тече от датата на уведомлението, което трябва да бъде отправено до това лице или образувание (вж. в този смисъл решение Gbagbo и др./Съвет, т. 21 по-горе, EU:C:2013:258, т. 55 и 59).
26 Съгласно член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 и съгласно член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012, когато адресът на съответното лице или образувание е известен, Съветът го уведомява пряко за актовете, които пряко го засягат.
27 В конкретния случай адресът на жалбоподателя несъмнено бил известен на Съвета,тъй като е посочен в Решение 2012/829 и в Регламент за изпълнение № 1264/2012.
28 Следователно срокът за обжалване на последните два акта тече, считано от датата на индивидуалното им съобщаване на жалбоподателя, т.е. от датата, на която му е било връчено писмото на Съвета от 3 януари 2013 г.
29 Във връзка с това следва преди всичко да се отбележи, че, доколкото Съветът се позовава на закъснялото подаване на жалбата, върху него пада тежестта да докаже на коя дата писмото от 3 януари 2013 г. е било съобщено на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 5 юни 1980 г., Belfiore/Комисия, 108/79, Rec, EU:C:1980:146, т. 7).
30 За да бъде определена датата на въпросното съобщаване, Съветът представя доказателства, от които е видно, че той е изпратил писмото от 3 януари 2013 г. на три адреса на жалбоподателя, включително на адреса, посочен на самата жалба. Съветът представя разписка, потвърждаваща получаването на едно от трите писма, която е с дата 4 януари 2013 г. При тези обстоятелства Съветът презумира, че макар и разписките, потвърждаващи получаването на останалите две писма, да не са се върнали при него, те са били връчени на получателя „на същия ден или на много близка до него дата“.
31 Жалбоподателят твърди, че е получил писмото от 3 януари 2013 г. с обикновена поща, поради което не е в състояние да установи точната дата на неговото съобщаване.
32 Следва да се отбележи, че макар и на представената от Съвета разписка, потвърждаваща получаването на писмото, да е посочена датата 4 януари 2013 г., тя не съставлява достатъчно доказателство, че тази дата е датата на ефективното съобщаване на писмото от 3 януари 2013 г. на жалбоподателя.
33 В действителност, с оглед на разположението на различните полета на разглежданата разписка, потвърждаваща получаването на писмото, от една страна, изглежда, че посочената дата не отразява кога е направен опит писмото да бъде връчено на получателя, а деня, в който писмото е депозирано в съответната пощенска служба. Такъв с още по-голяма сила би следвало да е конкретният случай, като се вземе предвид, че е изключително слабо вероятно писмо, на което в Брюксел (Белгия) е посочена датата 3 януари 2013 г., да може в рамките на един ден да бъде предадено на белгийската пощенска служба, изпратено в Малайзия и доставено от малазийските пощи на посочения получател.
34 От друга страна, във всички случаи представената от Съвета разписка, потвърждаваща получаването на писмото, е относно адрес, който не е посоченият в жалбата от жалбоподателя, и удостоверява неуспешен опит за връчване на писмото, като малазийската пощенска служба е посочила, че получателят е „заминал“.
35 При тези обстоятелства следва да се констатира, че Съветът не е доказал успешно датата, на която писмото от 3 януари 2013 г. е връчено на жалбоподателя.
36 В допълнение следва да се посочи, че ако посочената от Съвета дата 4 януари 2013 г. бъде приета за деня, от който започва да тече срокът за обжалване, този срок изтича на 14 март 2013 г., което предполага, че при всички положения жалбата от същия ден е подадена в срок.
37 Следователно повдигнатото от Съвета възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.
По съществото на спора
38 В подкрепа на исканията си жалбоподателят посочва три основания, изведени, първото — от грешка в преценката, второто — от нарушение на задължението за мотивиране, на правото му на защита и на правото му на ефективна съдебна защита, а третото — от нарушение на принципа на пропорционалност.
39 Съветът оспорва обосноваността на доводите на жалбоподателя.
По първото основание, изведено от грешка в преценката
40 Жалбоподателят твърди, че като е приел засягащите го ограничителни мерки, Съветът е допуснал грешка в преценката, поради което жалбоподателят оспорва обосноваността на мотивите на Съвета срещу него.
41 Съветът оспорва обосноваността на доводите на жалбоподателя.
42 Както следва от практиката на Съда, съдебният контрол на акт, предвиждащ налагането на ограничителни мерки по отношение на дадено лице или образувание, изисква по-специално съдът на Европейския съюз да се увери, че въпросният акт се основава на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите в основата на този акт, в резултат на която съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да разгледа въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същия този акт, са обосновани (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, Сб., EU:C:2013:775, т. 58, 59 и 64 и цитираната съдебна практика).
43 За целта съдът на Съюза трябва да извърши тази проверка, като при необходимост поиска от компетентния орган на Съюза да представи данни или доказателства, поверителни или не, които са от значение за целите на нейното извършване (вж. решение Съвет/Fulmen и Mahmoudian, т. 42 по-горе, EU:C:2013:775, т. 65 и цитираната съдебна практика).
44 Именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи обосноваността на мотивите, изложени срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви (вж. решение Съвет/Fulmen и Mahmoudian, т. 42 по-горе, EU:C:2013:775, т. 66 и цитираната съдебна практика).
45 Следва да бъде припомнено, че Съветът е изложил следните мотиви по отношение на жалбоподателя:
„First Islamic Investment Bank (FIIB) подпомага посочени в списъците образувания да нарушават разпоредбите на актовете на ЕС относно Иран и предоставя финансова подкрепа на правителството на Иран. FIIB е част от групата Sorinet, притежавана и управлявана от Babak Zanjani. Използва се за извършване на плащания по свързани с ирански нефт дейности“.
46 Жалбоподателят счита, на първо място, че Съветът не е доказал, че той е нарушил уредбата на Съюза или че е предоставял подкрепа на правителството на Иран. В този контекст жалбоподателят уточнява, че тъй като капиталът му е собственост на таджикистанското дружеството Аrzish, той не е свързан с правителството на Иран и никога не е реализирал нито сделки с ирански дружества, нито сделки относно твърдените плащания, свързани с иранския суров нефт.
47 В това отношение следва да се отбележи, че както в представеното писмено становища, така и в хода на устната фаза на производството Съветът не е представил конкретни твърдения или доказателства, установяващи обосноваността на мотивите, според които жалбоподателят е помагал на трети лица или образувания да нарушават приложимото законодателство или е подкрепял правителството на Иран, като посредничел за извършването на плащанията, свързани с иранския нефт. При тези обстоятелства изложените мотиви, чиято обоснованост е оспорена от жалбоподателя, не могат да оправдаят наложените му ограничителни мерки.
48 На второ място, жалбоподателят оспорва извода, че е притежаван или контролиран от посочената Sorinet Group. В този контекст Съветът не доказал нито съществуването на тази група, нито обстоятелството, че тя е упражнявала контрол върху жалбоподателя.
49 В отговор Съветът посочва, че от доказателствата, приложени към писмената защита, било видно, че с посредничеството на Sorinet Group жалбоподателят е контролиран от г‑н Babak Zanjani, който подкрепя правителството на Иран.
50 Преди всичко следва да се припомни, че съгласно член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 следва да се замразят финансовите средства и икономическите ресурси, принадлежащи на лица и образувания, които оказват подкрепа на правителството на Иран, както и финансовите средства и икономическите ресурси на притежавани или контролирани от последните субекти.
51 С Решение 2012/829 и с Регламент за изпълнение № 1264/2012, името на г‑н Zanjani е включено в списъка в приложение II към Решение 2010/413 и в списъка по приложение IX към Регламент № 267/2012, тъй като, по-специално, той оказва подкрепа на правителството на Иран.
52 Мотивите, че жалбоподателят „е част от групата Sorinet, притежавана и управлявана от Babak Zanjani“, се основават на обстоятелството, че тази група е собственост на последния или е под негов контрол в съответствие с критерия, припомнен в точка 50 по-горе.
53 При тези обстоятелства е необходимо да се разгледат доказателствата, представени от Съвета, за да се провери дали те позволяват да се заключи, че към момента на приемането на оспорваните актове жалбоподателят е притежаван от г‑н Zanjani или се е намирал под негов контрол.
54 На първо място, от сигнал на осведомителна агенция от Таджикистан във връзка с това следва, че през 2011 г. таджикистанското дружество майка на жалбоподателя е преобразувано в банка с фирмата Kont Bank Investment.
55 На второ място, според извлечение от интернет сайта на Kont Bank Investment капиталът на последната е притежаван от турското дружество Kont Kozmetik ve Diş Ticaret Limited Şirketi.
56 На трето място, от извлечение от интернет сайта на Kont Kozmetik ve Diş Ticaret Limited Şirketi е видно, че това дружество е част от Kont Group, в която се включват дружествата, развиващи дейност в областта на туризма и на финансовите услуги.
57 На четвърто място, извлечението от интернет сайта на Sorinet Group уточнява, от една страна, че г‑н Zanjani ръководи групата, а, от друга страна, указва, че жалбоподателят — неговото дружество майка Kont Bank Investment — както и други членове на Kont Group са част от Sorinet Group.
58 При тези обстоятелства следва да се заключи, че представените от Съвета доказателства свидетелстват най-малкото за наличието на определена връзка, указваща отношения на контрол между г‑н Zanjani и жалбоподателя — непряко, чрез посредничеството на Kont Kozmetik ve Diş Ticaret Limited Şirketi и на Kont Bank Investment.
59 Освен това, доколкото тези доказателства са с произход от интернет сайтовете на осведомителна агенция и на самите дружества, следва да им бъде призната достатъчна доказателствена сила.
60 Във връзка с това жалбоподателят поддържа в допълнение, че Съветът не е доказал съществуването на субект с наименованието Sorinet Group.
61 Въпреки това с оглед на представените от Съвета доказателства следва да бъде установено, че въпросното наименование в действителност се използва публично, за да бъдат идентифицирани отделните дружества, контролирани или притежавани от г‑н Zanjani. Освен това, дори да се предположи, че наименованието не съответства на конкретно и точно определена юридическа структура, това обстоятелство е ирелевантно, що се отнася до установяването на съществуването на определена връзка между г‑н Zanjani и жалбоподателя, както е видно от точки 53—59 по-горе.
62 С оглед на всичко гореизложено следва да се заключи, че Съветът правилно е приел, че г‑н Zanjani притежава или контролира жалбоподателя. Доколкото става ясно от точки 50—53 по-горе, само по себе си това съображение е достатъчно, за да обоснове наложените на жалбоподателя ограничителни мерки, поради което първото основание следва да бъде отхвърлено.
По второто основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита
63 Жалбоподателят твърди, че Съветът е нарушил задължението за мотивиране, неговото право на зашита и правото му на ефективна съдебна защита.
64 На първо място, жалбоподателят пояснява, че мотивите, изложени по отношение на него, били твърде кратки, за да бъде изпълнено задължението за мотивиране, поради което било невъзможно да се определи дали наложените му ограничителни мерки били основателни. Съветът по-специално нито посочвал специфичните ситуации, в които жалбоподателят нарушавал приложимата уредба или оказвал подкрепа на правителството на Иран, нито уточнявал естеството на връзката му със Sorinet Group, която се твърди, че имал.
65 На второ място, независимо от направените изрични искания, Съветът не предоставил на жалбоподателя документи или доказателства, подкрепящи твърденията относно последния.
66 На трето място, упоменатите нарушения предполагали нарушение също и на правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита.
67 Съветът оспорва основателността на доводите на жалбоподателя, като приема, че заявлението за достъп до документи на Комисията е в процес на разглеждане.
68 Преди всичко следва да се отбележи, че оплакването на жалбоподателя, че Съветът е нарушил правото му на ефективна съдебна защита, не е подкрепено с конкретни аргументи, а единствено препраща към доводи, изложени в рамките на другите твърдения за нарушения. При тези обстоятелства не е необходимо да се разглежда самостоятелно оплакването, изведено от нарушение на правото на ефективна съдебна защита.
69 На първо място, що се отнася до задължението за мотивиране, съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да може то да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, Сб., EU:C:2012:718, т. 49 и цитираната съдебна практика).
70 Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение Съвет/Bamba, т. 68 по-горе, EU:C:2012:718, т. 50 и цитираната съдебна практика).
71 Доколкото засегнатото лице или образувание не разполага с право на предварително изслушване, преди да бъде прието първоначално решение за замразяване на финансови средства и на икономически ресурси, спазването на задължението за мотивиране придобива още по-голямо значение, тъй като е единствената гаранция, която позволява на заинтересованото лице, поне след приемането на решението, да се възползва ефективно от способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на посоченото решение (вж. решение Съвет/Bamba, т. 69 по-горе, EU:C:2012:718, т. 51 и цитираната съдебна практика).
72 Затова мотивите към даден акт на Съвета за замразяване на финансови средства трябва да разкриват специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на свободата си на преценка Съветът е приел, че по отношение на заинтересованото лице следва да се вземе такава мярка (вж. решение Съвет/Bamba, т. 69 по-горе, EU:C:2012:718, т. 52 и цитираната съдебна практика).
73 Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви обаче трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение Съвет/Bamba, точка 69 по-горе, EU:C:2012:718, т. 53 и цитираната съдебна практика).
74 По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. решение Съвет/Bamba, точка 69 по-горе, EU:C:2012:718, т. 54 и цитираната съдебна практика).
75 В конкретния случай следва да се припомнят доводите, които излага Съветът по отношение на жалбоподателя:
„First Islamic Investment Bank (FIIB) подпомага посочени в списъците образувания да нарушават разпоредбите на актовете на ЕС относно Иран и предоставя финансова подкрепа на правителството на Иран. FIIB е част от групата Sorinet, притежавана и управлявана от Babak Zanjani. Използва се за извършване на плащания по свързани с ирански нефт дейности“.
76 Следва също така да бъде припомнено, че в точка 47 по-горе бе установено, че са погрешни мотивите, според които жалбоподателят е помагал на трети лица или образувания да нарушават приложимото законодателство, подкрепял е правителството на Иран или е извършвал посреднически услуги при извършването на плащанията, свързани с иранския нефт. При тези обстоятелства по-нататък не следва да се проверява дали Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране, що се отнася до тези твърдения.
77 По отношение на съображението относно наличието на връзка между жалбоподателя и г‑н Zanjani, изложените мотиви са достатъчни, тъй като Съветът е идентифицирал групата от дружества, посредством която се смята, че е притежаван или контролиран жалбоподателят. В действителност, както става ясно от доводите, изложени от жалбоподателя по отношение на първото основание, последният е имал възможност да възрази срещу обосноваността на това твърдение, оспорвайки съществуването на Sorinet Group и почвайки, че неговият капитал се притежава от таджикистанско дружество. По същия начин Общият съд имаше възможност да се произнесе относно обстоятелството дали посоченото основание може да бъде прието по същество.
78 Следователно трябва да се отхвърли оплакването, изведено от нарушаване на задължението за мотивиране, що се отнася до съображението за наличието на връзка между жалбоподателя и г‑н Zanjani.
79 На второ място, що се отнася до достъпа до преписката по случая, е необходимо да се припомни, че когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на заинтересования субект да изложи надлежно становището си по приетите от Съвета обстоятелства в негова тежест, принципът на зачитане на правото на защита не предполага тази институция да предостави по собствен почин достъп до документите по съответната преписка. Единствено по искане на заинтересованата страна Съветът е длъжен да предостави достъп до всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка (вж. решение от 6 септември 2013 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑35/10 и T‑7/11, Сб., EU:T:2013:397, т. 84 и цитираната съдебна практика).
80 Тъй като в приложимото законодателство не е уреден точно определен срок във връзка с това, следва да се приеме, че Съветът е длъжен да предостави достъп до съответните документи в разумен срок (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2013 г., Bank Kargoshaei и др./Съвет, T‑8/11, EU:T:2013:470, т. 93). Като се има предвид това, когато се разглежда въпросът дали изтеклият срок е с разумна продължителност, следва да се държи сметка за обстоятелството, че доколкото лицето или образуванието не разполага с право на изслушване преди първоначалното включване на името или на фирмата му в списъците на лицата или образуванията, засегнати от ограничителните мерки, посоченият в точка 79 по-горе достъп до преписката по случая съставлява първата възможност за него да се запознае с документите, които според Съвета подкрепят включването му в посочените списъци, поради което предоставянето на този достъп до документи е от изключителен интерес за организацията на неговата защита.
81 В конкретния случай жалбоподателят е помолил да му бъде предоставен достъп до съответната преписка на 25 февруари 2013 г.
82 Наистина Съветът прилага към писмената си защита, представена на 4 юни 2013 г., документите относно наличието на връзка между жалбоподателя и г‑н Zanjani, които са предадени на жалбоподателя в рамките на настоящото производство. Въпреки това Съветът не твърди, че съобщаването на тези документи съставлява отговор на молбата на жалбоподателя за достъп до преписката по случая. По същия начин писмото на Съвета от 14 март 2014 г. съставлява отговор на молбата на жалбоподателя за преразглеждане, но не и на молбата му за предоставяне на достъп до преписката по случая.
83 Следователно, предвид отговора на Съвет на зададен от Общия съд устен въпрос, е необходимо да се посочи, че към 10 декември 2014 г. — датата на провеждане на съдебното заседание, тоест повече от 19 месеца след нейното подаване, Съветът не е отговорил на молбата на жалбоподателя за предоставяне на достъп до преписката по случая. При тези обстоятелства следва да се заключи, че Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя в това отношение.
84 Що се отнася до последиците от това нарушение, следва да бъде припомнено, че съгласно съдебната практика липсата на съобщаване или късното съобщаване на документ, на който Съветът се основава с оглед приемането или запазването на ограничителните мерки, насочени срещу определено образувание, представлява нарушение на правото на защита, обосноваващо отмяната на съответните актове единствено ако се установи, че съответните ограничителни мерки не биха могли правомерно да се приемат или запазят, ако несъобщеният документ е следвало да не бъде допускан като доказателство в тежест на това образувание (решения Bank Melli Iran/Съвет, т. 79 по-горе, EU:T:2013:397, т. 100 и от 6 септември 2013 г., Persia International Bank/Съвет, T‑493/10, Сб. (Откъси), EU:T:2013:398, т. 85).
85 В конкретния случай, от една страна, приемането на Решение 2012/829 и на Регламент за изпълнение № 1264/2012 не е подкрепено с никакъв друг документ, съобщен на жалбоподателя в разумен срок след тяхното приемане. Ето защо непредоставянето на достъп до преписката обуславя необходимостта от отмяна на Решение 2012/829 и на Регламент за изпълнение № 1264/2012.
86 От друга страна, преди да бъде прието Решението за запазване на ограничителните мерки, на жалбоподателя са предадени приложените към писмената защита документи относно наличието на връзка между жалбоподателя и г‑н Zanjani. Както обаче е видно от точки 48—62 по-горе, посочените документи установяват в достатъчна степен основателността на определено съображение, което само по себе си обосновава наложените на жалбоподателя ограничителни мерки.
87 Следователно нарушението на правото на достъп до преписката на жалбоподателя не обосновава отмяната на Решението за запазване на ограничителните мерки.
88 С оглед на всичко гореизложено второто основание следва да бъде уважено, що се отнася до Решение 2012/829 и до Регламент за изпълнение № 1264/2012, и да бъде отхвърлено по отношение на Решението за запазване на ограничителните мерки.
По третото основание, изведено от нарушаване на принципа на пропорционалност
89 Според жалбоподателя наложените му ограничителни мерки нарушават принципа на пропорционалност. На първо място, той посочва в тази връзка решение от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (С‑402/05 P и С‑415/05 P, Сб., EU:C:2008:461), от което следвало, че наличието на нарушение на този принцип произтича от нарушението на процесуалните му права, посочено в рамките на второто основание.
90 На второ място, ограничителните мерки имали значително въздействие върху дейността и репутацията на жалбоподателя, тъй като го възпрепятствали да осъществява стопанската си дейност и така му причинявали вреди. Тези последици обаче били непропорционални, тъй като въпросните мерки нямали разумна връзка с преследваната цел от Съвета, а той нито е посочил, нито е установил извършването на някаква незаконна дейност, в която е участвал жалбоподателят.
91 Съветът оспорва обосноваността на доводите на жалбоподателя.
92 Преди всичко следва да се посочи, че доколкото Решение 2012/829 и Регламент за изпълнение № 1264/2012 следва да се считат за отменени в рамките на второто основание, настоящото основание трябва да се разгледа само дотолкова, доколкото то се отнася до Решението за запазване на ограничителните мерки.
93 Във връзка с това, що се отнася до първия довод на жалбоподателя, от точки 84, 86 и 87 по-горе следва, че установеното от Общия съд нарушение на правото на достъп до преписката не обосновава отмяната на Решението за запазване на ограничителните мерки. При тези обстоятелства застъпваната от жалбоподателя теза, според която нарушението на процесуалните му права водело до нарушение на принципа на пропорционалност, също не би могла да доведе до отмяната на посоченото решение.
94 По отношение на втория довод на жалбоподателя следва да се припомни, че съгласно съдебната практика по силата на принципа на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, законосъобразността на забраната на дадена стопанска дейност се подчинява на условието забранителните мерки да са подходящи и необходими за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. решение Bank Melli Iran/Съвет, т. 79 по-горе, EU:T:2013:397, т. 179 и цитираната съдебна практика).
95 В конкретния случай, от една страна, от извършената в точки 48—62 по-горе проверка следва, че Съветът прави основателното заключение, че жалбоподателят е образувание, контролирано от г‑н Zanjani, като самият той е признат за лице, оказващо подкрепа на правителството на Иран. При тези обстоятелства приемането на ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя съответства на преследваната от Съвета цел, а именно правителството на Иран да бъде лишено от източниците му на приходи, така че поради липса на достатъчно финансови ресурси да бъде принудено да прекрати разпространението на ядрено оръжие.
96 От друга страна, независимо че според жалбоподателя мерките имали значително въздействие върху неговата дейност и репутация, тъй като го възпрепятствали да осъществява стопанската си дейност, той не е представил конкретни доказателства относно ограниченията или вредите, които в действителност е претърпял. Наличието на съществени вреди е дори слабо вероятно, тъй като едноличният акционер на жалбоподателя е таджикистанско дружество, което според собствените твърдения на жалбоподателя е съсредоточено върху осъществяването на инвестиционни проекти в Малайзия.
97 Във всички случаи не би следвало да се изключва възможността от известно ограничаване на правото на собственост на жалбоподателя и на неговата свобода да упражнява стопанска дейност вследствие на прилагането на разглежданите ограничителни мерки, предвид обстоятелството че по-специално жалбоподателят не може нито да разполага с финансовите си средства, които евентуално се намират на територията на Съюза или се държат от граждани на последния, нито да прехвърля свои финансови средства към Съюза, освен ако не му е издадено специално разрешение за това. Същевременно засягащите жалбоподателя ограничителни мерки могат, в зависимост от конкретния случай, да предизвикат известно недоверие спрямо него у неговите клиенти и търговски партньори.
98 Въпреки това от съдебната практика следва, че основните права, на които се позовава жалбоподателят, а именно правото на собственост и свободата на упражняване на стопанска дейност, не са абсолютни и упражняването им може да се ограничава поради цели от обществен интерес, преследвани от Съюза. В този смисъл всяка ограничителна мярка от икономическо или финансово естество по дефиниция съдържа последици, които засягат правата на собственост и свободното упражняване на професионални дейности, като по този начин нанася вреди на лица, чиято отговорност за положението, довело до приемането на разглежданите мерки, не е установена. Важността на преследваните от спорната правна уредба цели може да обоснове дори значителни отрицателни последици за някои оператори (вж. решение от 9 юли 2009 г., Melli Bank/Съвет, T‑246/08 и T‑332/08, Сб., EU:T:2009:266, т. 111 и цитираната съдебна практика).
99 В настоящия случай, като се има предвид първостепенното значение на поддържането на международния мир и сигурност, причинените неудобства на жалбоподателя не са несъразмерни спрямо преследваните цели. Такъв с още по-голяма сила е случаят, когато, от една страна, тези ограничения се отнасят освен това до част от активите на жалбоподателя, а от друга страна, Решение 2010/413 и Регламент № 267/2012 предвиждат определени изключения, които позволяват по-специално на субектите, до които се отнасят мерките за замразяване на финансови средства, да покриват основните си разходи.
100 При тези условия третото основание трябва да бъде отхвърлено.
101 С оглед на гореизложеното следва, от една страна, да бъде отменено Решение 2012/829 и Регламентът за изпълнение № 1264/2012, а от друга страна, да бъде отхвърлена жалбата в частта ѝ, насочена срещу Решението за запазване на ограничителните мерки.
102 Освен това е необходимо да се подчертае, че Решението за запазване на ограничителните мерки не е просто акт с потвърдителен характер, а представлява самостоятелно решение, прието от Съвета в края на срока за периодично преразглеждане по член 26, параграф 3 от Решение 2010/413 и по член 46, параграф 6 от Регламент № 267/2012. При тези обстоятелства, макар че отмяната на Решение 2012/829 и на Регламент за изпълнение № 1264/2012 предполага и отмяна на включването на фирмата на жалбоподателя в списъка в приложение II към Решение 2010/413 и в този, съдържащ се в приложение IX към Регламент № 267/2012, що се отнася за периода, предхождащ приемането на Решението за запазване на ограничителните мерки, за разлика от това, вследствие на отмяната на първите посочени актове не може да се постави под въпрос законосъобразността на същото включване в тези списъци за периода, следващ приемането на Решението за запазване на ограничителните мерки.
По съдебните разноски
103 По смисъла на член 134, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд всяка страна понася направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това. В настоящия случай следва да бъде постановено, че всяка страна понася половината от направените от нея съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски на насрещната страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отменя в частите, в които се отнасят до First Islamic Investment Bank Ltd:
– точка I от приложението към Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран,
– точка I от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) First Islamic Investment Bank понася половината от собствените си съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз. Съветът понася половината от собствените си съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от First Islamic Investment Bank.
Kanninen | Pelikánová | Buttigieg |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 22 септември 2015 година.
Подписи