Language of document :

Определение на Съда (седми състав) от 10 април 2024 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék - Унгария) – Lear Corporation Hungary Autóipari Gyártó Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-532/231 , Lear Corporation Hungary)

(Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 183 — Право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка — Условия за упражняване — Възстановяване след срока —Забава, предизвикана от прилагането на национална разпоредба —Действие на решение по преюдициално запитване, постановено от Съда след тези факти — Лихви за забава — Погасителна давност — Принципи на равностойност, на ефективност и на данъчна неутралност)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lear Corporation Hungary Autóipari Gyártó Kft.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Диспозитив

Член 183 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност,

трябва да се тълкува с оглед на принципите на равностойност, на ефективност и на данъчна неутралност в смисъл, че:

когато данъчнозадълженото лице претендира възстановяване на ДДС, който дотогава не е подлежал на приспадане поради прилагането на нормативно условие, обявено от Съда за противоречащо на този член, той допуска — при условията, предвидени в правото на съответната държава членка — да се счита, че това искане за възстановяване включва и искане за плащане на лихви за забава, като се има предвид целта на изплащането на лихви върху надвзетия ДДС, задържан от държава членка в нарушение на правните норми на Съюза, а именно, да се компенсират финансовите загуби, предизвикани във вреда на данъчнозадълженото лице от невъзможността да ползва съответните суми.

Принципите на ефективност и на данъчна неутралност

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

допускат практика на държава членка, която изключва напълно задължението на данъчната администрация на тази държава при разглеждане на подадено в рамките на давностния срок искане за плащане на лихви за забава върху ДДС, задържан от тази държава в нарушение на правото на Съюза, да плати непосочени в това искане лихви, но въпреки това не допускат тази администрация да квалифицира второто искане за плащане на лихви за забава за непосочен в първото искане период като ново искане и това да води до неговата недопустимост поради изтекла давност, когато второто искане се отнася до лихви за забава върху ДДС, задържан вследствие от същото нарушение на правото на Съюза, на което се основава първото искане, и когато възможността за разширяване на времевия обхват на първото искане е стигнала до знанието на данъчнозадълженото лице едва след приемането на национално съдебно решение вследствие от решение на Съда, постановено при упражняване на неговото правомощие по член 267 ДФЕС.

Принципите на ефективност и на данъчна неутралност

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

предполагат второ искане за плащане на лихви за забава, в което е включен период, който не е предмет на първото искане за плащане на такива лихви, да се счита — при условията, които всяка държава членка трябва да определи с оглед на националното си право — за допълнение на първото искане, когато второто искане се отнася до лихви за забава върху ДДС, задържан поради същото нарушение на правото на Съюза като това, на което се основава първото искане, и че възможността за разширяване на времевия обхват, за който то се отнася, е станала известна на данъчнозадълженото лице едва след приемането на национално съдебно решение вследствие решение на Съда, постановено при упражняване на предоставените му от член 267 ДФЕС правомощия.

____________

1 ОВ С, C/2023/1127.