РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
29 февруари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13/ЕИО — Принцип на ефективност на правото на Съюза — Договор за револвиращ кредит — Заповедно производство — Извършена в това производство служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи — Изпълнение на процесуалния акт, с който приключва посоченото производство — Преклудиране на възможността да се изтъква във фазата на изпълнителното производство неравноправност на договорна клауза — Контролни правомощия на националния съд“
По дело C‑724/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de Primera Instancia n. 2 de León (Първоинстанционен съд № 2 Леон, Испания) с акт от 26 юли 2022 г., постъпил в Съда на 24 ноември 2022 г., в рамките на производство по дело
Investcapital Ltd
срещу
G.H.R.,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: O. Spineanu-Matei (докладчик), председател на състава, J.‑C. Bonichot и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за испанското правителство, от A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представител,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Cherubini, avvocato dello Stato,
– за Европейската комисия, от J. Baquero Cruz и N. Ruiz García, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
2 Запитването е отправено в рамките на изпълнително производство между Investcapital Ltd и потребителя G.H.R. относно изпълнението на заповед за плащане, издадена за вземане по договор за кредит.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Двадесет и четвърто съображение от Директива 93/13 гласи, че „съдилищата и административните органи на държавите членки трябва да разполагат с адекватни и ефективни средства да наложат преустановяването на включването на неравноправни клаузи в потребителски договори“.
4 Член 6, параграф 1 от тази директива предвижда:
„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.
5 Съгласно член 7, параграф 1 от посочената директива:
„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за [преустановяване] на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.
Испанското право
6 Член 136 от Ley 1/2000 de Enjuiciamiento Civil (Закон 1/2000 за гражданското съдопроизводство) от 7 януари 2000 г. (BOE, бр. 7 от 8 януари 2000 г., стр. 575) (наричан по-нататък „LEC“) предвижда:
„С изтичането на срока, определен за извършването му от страните, съответното процесуално действие се преклудира и се губи възможността да бъде осъществено. Letrado de la Administración de Justicia (съдебен секретар) отбелязва изтичането на преклузивния срок и разпорежда какви мерки да се предприемат, или уведомява съда, за да приеме той съответния акт“.
7 Съгласно член 551, параграф 1 от LEC:
„След подаване на молбата за изпълнение, ако са налице процесуалните предпоставки и изисквания, изпълнителното основание не страда от каквато и да е формална незаконосъобразност и исканите изпълнителни действия са в съответствие с естеството и съдържанието на основанието, съдът постановява определение, което съдържа обща заповед за изпълнение, и предприема действия за нейното изпълнение“.
8 Член 556 („Възражение срещу изпълнението на процесуални и арбитражни актове и на постигнати с медиация споразумения“) от LEC предвижда:
„1. Когато изпълнителното основание е осъдителен процесуален или арбитражен акт или постигнато с медиация споразумение, в десетдневен срок от връчването на определението за допускане на изпълнението длъжникът може да подаде писмено възражение, че е платил или изпълнил разпореденото със съдебното решение, арбитражното решение или споразумението, като представи писмени доказателства за това.
Възражение може да се направи и поради това че е преклудирано правото да се иска принудително изпълнение, или че са сключени споразумения или спогодби за избягване на принудителното изпълнение, стига същите да са закрепени в официален документ.
2. Възражението по предходния параграф не спира изпълнението.
[…]“.
9 LEC е изменен с Ley 42/2015 de reforma de la Ley 1/2000 (Закон 42/2015 за изменение на Закон 1/2000) от 5 октомври 2015 г. (BOE, бр. 239 от 6 октомври 2015 г.) (наричан по-нататък „измененият LEC“). Член 815, параграф 4 от този закон гласи:
„Ако предявеното вземане се основава на договор между търговец или продавач, или доставчик и потребител, или ползвател, преди да издаде заповедта за плащане, съдебният секретар докладва на съда, за да може последният да прецени дали някоя от клаузите, въз основа на които е направено искането или е определен размерът на изискуемата сума, не е неравноправна.
Съдът проверява служебно дали някоя от клаузите, въз основа на които е направено искането или е определен размерът на изискуемата сума, може да бъде квалифицирана като неравноправна. Когато прецени, че дадена клауза може да бъде квалифицирана като такава, съдът трябва да изслуша страните в петдневен срок. След като ги изслуша, той се произнася с определение в петдневен срок. Участието на адвокат или друг процесуален представител в това производство не е задължително.
В случай че съдът приеме, че някоя от договорните клаузи е неравноправна, в определението си той посочва последиците от тази констатация, като обявява молбата за недопустима или постановява продължаване на производството, оставяйки без приложение клаузите, счетени за неравноправни.
Ако съдът приеме, че не са налице неравноправни клаузи, той констатира това обстоятелство и съдебният секретар изпраща заповед за плащане до длъжника в сроковете, предвидени в параграф 1.
Във всички случаи определението на съда подлежи пряко на обжалване“.
10 Член 816 от изменения LEC има следния текст:
„1. Ако длъжникът не изпълни заповедта за плащане или не се яви пред съда, съдебният секретар издава мотивирано разпореждане, с което приключва заповедното производство и уведомява за това кредитора, за да може последният, с обикновена молба и без да чака изтичането на двадесетдневния срок по член 548 от настоящия закон, да поиска да се пристъпи към изпълнение.
2. Образуваното изпълнително производство се провежда в съответствие с разпоредбите относно изпълнението на съдебни решения, като предвиденото в тези случаи възражение е допустимо, но заявителят в заповедното производство и длъжникът, срещу когото се иска изпълнението, не могат впоследствие да искат в обикновено производство претендираната в заповедното производство сума, съответно връщането на получената в изпълнителното производство сума.
От датата на разпореждането за образуване на изпълнителното производство върху задължението се начислява лихвата по член 576“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 На 23 юли 2018 г. Investcapital подава заявление за издаване на заповед за плащане срещу G.H.R. за сумата от 5 774,84 евро, представляваща вземане, цедирано от Servicios Financieras Carrefour EFC SA. Въпросното вземане произтича от договор за револвиращ потребителски кредит (наричан по-нататък „договорът за кредит“).
12 В подкрепа на заявлението си Investcapital представя този договор за кредит и съставена от самото него справка за вземането, но не и някакъв счетоводен документ, който да се отнася до тази справка или да е издаден от Servicios Financieras Carrefour във връзка с това вземане. В посочената справка претендираната сума е упомената като „неплатено задължение“ в размер на 5 517,27 евро и комисиони и разноски за събирането му в размер на 257,53 евро. Не е представена никаква разбивка на „неплатеното задължение“.
13 На 17 декември 2018 г. съдът кани Investcapital и G.H.R да изложат становище относно евентуалната неравноправност на съдържащите се в договора за кредит клаузи относно лихвите, разноските и комисионите. По този повод Investcapital заявява, че се отказва от първоначално претендираната сума за комисиони и разноски за събиране на вземането, поради което предмет на заявлението за издаване на заповед за плащане е само неплатеното задължение, тоест сумата от 5 517,27 евро. G.H.R. не излага становище. Съдът не установява наличието на неравноправни договорни клаузи.
14 Поради това с разпореждане на съдебния секретар от 9 юли 2019 г. заповедното производство е приключено.
15 На 16 декември 2021 г. Investcapital подава пред Juzgado de Primera Instancia n. 2 de León (Първоинстанционен съд № 2 Леон, Испания), който е запитващата юрисдикция, молба за изпълнение на основание на разпореждането от 9 юли 2019 г., смятано за изпълнителен титул.
16 Тази юрисдикция отбелязва, че „опитът на съдилищата“ показва, че липсата на каквато и да е справка или счетоводен документ относно сумата, претендирана като „неплатено задължение“, както и на разбивка на тази сума може да свидетелства за практика на прикриване на съдържащи се в договорите за кредит евентуални неравноправни договорни клаузи, след като тази сума може да не съответства на дължимата главница по кредита. Това е причината посочената юрисдикция да приеме, че в заповедното производство контролът за евентуална неравноправност на клаузите на този договор е извършен без наличието на необходимите за целта данни.
17 Поради тази констатация запитващата юрисдикция дава възможност на страните по спора да изразят становище във връзка с възможността за извършване на нова проверка за евентуална неравноправност на клаузите на договора за кредит. Investcapital смята, че повторната проверка би била в разрез с принципа на преклузия на процесуалните действия поради изтичането на определения за тях съответен срок. G.H.R. твърди, че от гледна точка на Директива 93/13 във фазата на принудителното изпълнение винаги е възможна нова проверка.
18 В това отношение тази юрисдикция уточнява, че за разлика от случаите по делата, по които са постановени решения от 18 февруари 2016 г., Finanmadrid EFC (C‑49/14, EU:C:2016:98), и от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco (C‑600/19, EU:C:2022:394), измененият LEC вече предвижда възможността в заповедното производство да се извършва служебен контрол за евентуална неравноправност на договорните клаузи. За сметка на това издаденото в такова производство съдебно изпълнително основание не би могло да е предмет на проверка или възражение за неравноправност на тези клаузи, тъй като съответният акт е постановен, след като е извършен предвиденият в изменения LEC задължителен контрол за неравноправност.
19 Посочената юрисдикция отбелязва също, че обстоятелството, че контрол за евентуална неравноправност на договорните клаузи е предвиден в заповедното производство, но не и във фазата на принудително изпълнение на издадените в такова производство изпълнителни титули, означава, че испанският законодател е искал този контрол да се извършва — под страх от преклузия по член 136 от LEC — на определен процесуален етап. След този етап се преклудирала възможността да се проверява евентуалната неравноправност на договорните клаузи. Освен това в интерес на правната сигурност испанското право забранявало преразглеждане на окончателните съдебни актове, какъвто акт представлява разпореждането, с което приключва заповедното производство.
20 В този контекст запитващата юрисдикция иска да установи дали член 7 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поради преклудирането на възможността за проверка за евентуална неравноправност на договорните клаузи не ѝ позволява да извърши в производството по изпълнение на заповед за плащане нова такава проверка, ако прецени, че съществуват неравноправни клаузи, които не са констатирани в заповедното производство, приключило с издаването на изпълнителния титул, въз основа на който тя е сезирана с молба за изпълнение.
21 Тази юрисдикция се пита и дали за целите на извършването на такава проверка е в съответствие с предписанията на този член да се изискват в производството по изпълнение на заповед за плащане допълнителни документи спрямо изисканите във връзка със заповедното производство.
22 При тези обстоятелства Juzgado de Primera Instancia n. 2 de León (Първоинстанционен съд № 2 Леон, Испания) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допуска ли член 7 от [Директива 93/13] в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен титул, издаден в заповедно производство, в което е извършена проверка за наличие на неравноправни клаузи, да се извършва нова служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи?
При утвърдителен отговор, допуска ли член 7 от [Директива 93/13] от взискателя да се иска необходимата допълнителна информация относно произхода на размера на вземането, включително главницата и евентуално лихвите, договорните неустойки и другите суми, за целите на извършването на служебна проверка за евентуална неравноправност на съответните клаузи? Допуска ли член 7 от [Директива 93/13] национална правна уредба, която не предвижда възможността въпросните допълнителни документи да се изискват в изпълнителното производство?
2) Противоречи ли на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз национално процесуално законодателство, което не допуска или не предвижда в изпълнителното производство, образувано въз основа на издаден в заповедно производство изпълнителен титул, да се извърши повторна служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи, ако се прецени, че е възможно такива клаузи да съществуват поради неправилност или непълнота на проверката за неравноправност, извършена в предходното производство, в което е издаден този изпълнителен титул?
При утвърдителен отговор, трябва ли да се счита, че възможността на съда да иска от взискателя необходимите документи за установяване на договорните условия, формиращи размера на вземането, за да извърши проверка за евентуално наличие на неравноправни клаузи, е в съответствие с принципа на ефективност на правото на Европейския съюз?“.
По допустимостта
23 Испанското правителство повдига възражение за недопустимост на преюдициалните въпроси, тъй като, от една страна, фактическото обстоятелство, на което се основават тези въпроси, а именно непълнота на извършената в заповедното производство проверка за евентуална неравноправност на клаузите на договора за кредит, било хипотетично, предвид това, че в посоченото производство съдът е осъществил служебен контрол в съответствие с член 815, параграф 4 от изменения LEC. От друга страна, според това правителство за целите на преценката дали правилно е определен размерът на претендираната от Investcapital сума, не била нужна проверка за евентуална неравноправност на клаузите на договора за кредит, по смисъла на Директива 93/13.
24 В това отношение следва да се припомни, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването или до валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Оттук следва, че преюдициалните въпроси относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по такъв въпрос само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл решение от 29 юни 2023 г., International Protection Appeals Tribunal и др. (Атентат в Пакистан) (C‑756/21, EU:C:2023:523), т. 35 и 36).
25 В случая обаче, от една страна, актът за преюдициално запитване описва достатъчно подробно правната и фактическата страна на спора в главното производство, а предоставените от запитващата юрисдикция данни позволяват да се определи обхватът на поставените въпроси.
26 От друга страна, само запитващата юрисдикция следва да определи дали извършената в заповедното производство проверка за евентуална неравноправност на клаузите на договора за кредит може да се счита за пълна и дали, за да се увери, че претендираната в изпълнителното производство сума е била правилно изчислена, е необходимо първо да се провери неравноправни ли са клаузите на договора за кредит.
27 При това положение преюдициалното запитване трябва да се приеме за допустимо.
По преюдициалните въпроси
По първите части на първия и втория въпрос
28 С първия и втория въпрос в първите им части, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност допуска национална правна уредба, която поради преклузия не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, служебно или по искане на потребителя да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и потребител, когато такава проверка вече е била извършена от съда във фазата на заповедното производство, но съществуват основания да се смята, че тя е била непълна.
29 В самото начало следва да се припомни, че видно от постоянната практика на Съда, Директива 93/13, и по-специално член 7, параграф 1 във връзка с двадесет и четвърто съображение от нея, задължава държавите членки да предвидят подходящи и ефективни мерки за преустановяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици (вж. в този смисъл решения от 29 октомври 2015 г., BBVA, C‑8/14, EU:C:2015:731, т. 19, и от 31 март 2022 г., Lombard Lízing, C‑472/20, EU:C:2022:242, т. 36 и цитираната съдебна практика).
30 Макар Съдът вече многократно да е давал насоки за това по какъв начин националният съд трябва да осигури защитата на правата, които потребителите черпят от тази директива, следва да се отбележи, че правото на Съюза по принцип не хармонизира производствата, по реда на които се преценяват твърденията за неравноправност на договорна клауза, поради което по силата на принципа на процесуална автономия на държавите членки тези производства са въпрос на вътрешния правен ред на държавите членки, като обаче не трябва да са по-неблагоприятни от сходните производства по вътрешното право (принцип на равностойност) и да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. по-специално решение от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 39 и цитираната съдебна практика).
31 Що се отнася до принципа на ефективност — който единствен има отношение към съмненията на запитващата юрисдикция — следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство и за неговото развитие и особености пред различните национални инстанции (решение от 22 септември 2022 г., Vicente (Производство за изпълнение на вземания за адвокатски възнаграждения), C‑335/21, EU:C:2022:720, т. 55 и цитираната съдебна практика).
32 В случая от предоставената на Съда преписка е видно, че в испанската процесуална система заповедното производство по член 815 от LEC е изменено със Закон 42/2015, за да се позволи на съда служебно да проверява за евентуална неравноправност на договорните клаузи от гледна точка на Директива 93/13.
33 Видно от акта за преюдициално запитване, ако заявлението за издаване на заповед за плащане се основава на договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, съдебният секретар е длъжен съгласно член 815, параграф 4 от изменения LEC да докладва на съда, за да може последният служебно да провери за евентуална неравноправност на всяка договорна клауза, въз основа на която е направено искането или е определен размерът на изискуемата сума. Ако прецени, че някоя от съответните клаузи може да е неправомерна, съдът трябва да изслуша страните. След като изслуша страните, той се произнася с определение, в което евентуално посочва последиците от констатацията за неравноправност на проверените клаузи. Определението подлежи на обжалване. Ако съдът приеме, че не са налице неравноправни клаузи, той констатира това обстоятелство и съдебният секретар изпраща заповед за плащане до длъжника.
34 Съгласно член 816, параграф 1 от изменения LEC, ако длъжникът не изпълни заповедта за плащане или не се яви пред съда, съдебният секретар издава мотивирано разпореждане, с което приключва заповедното производство и което представлява изпълнително основание. Това разпореждане представлява съгласно член 556 от ЗЕС процесуален акт, който не може да бъде оспорен на основания, свързани с евентуалната неравноправност на договорните клаузи.
35 Запитващата юрисдикция уточнява, че фактът, че проверката за евентуална неравноправност на договорните клаузи е предвидена от испанския законодател в заповедното производство, но не и във фазата на принудителното изпълнение на издаденото в посоченото производство разпореждане на съдебния секретар, свидетелства за волята тази проверка да се извършва — под страх от преклузия — в рамките на производство, предхождащо това по принудителното изпълнение на заповедта за плащане. Съответно възможността на потребителя да иска такава проверка във фазата на принудителното изпълнение на заповед за плащане, би била преклудирана, като същевременно тази проверка не може да бъде извършена и служебно от съда.
36 В случая, макар да не се оспорва, че такава проверка е била извършена в заповедното производство, тази юрисдикция все пак се съмнява в нейната ефективност предвид документите, представени в подкрепа на заявлението за издаване на заповед за плащане, които според нея не са достатъчни, за да може съдът да установи как е бил определен размерът на претендираното вземане. При това положение посочената юрисдикция се пита дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност изисква от съда по изпълнението да провери за евентуална неравноправност на договорните клаузи независимо от националните процесуални правила, които предвиждат, че правото да се извърши дадено процесуално действие, се преклудира с изтичането на определения за него срок.
37 В това отношение веднага следва да се отбележи, че обстоятелството, че контролът за евентуална неравноправност на договорните клаузи е предвиден единствено в заповедното производство, но не и при изпълнението на издадената в това производство заповед, само по себе си не представлява нарушение на принципа на ефективност.
38 Всъщност, видно от практиката на Съда, спазването на този принцип е гарантирано, когато системата на националното процесуално право предвижда в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуалната неравноправност на клаузите, съдържащи се в договора, предмет на тези производства (вж. в този смисъл решение от 18 февруари 2016 г., Finanmadrid EFC, C‑49/14, EU:C:2016:98, т. 46).
39 От друга страна, Съдът вече е имал възможност да уточни, че за да се гарантират стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани (решение от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 41 и цитираната съдебна практика).
40 Що се отнася до преклузията поради изтичането на определени процесуални срокове, от практиката на Съда следва, че разумните преклузивни срокове за оспорване по съдебен ред, определени в интерес на правната сигурност, не могат да направят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, ако на практика са достатъчни, за да може потребителят да подготви и упражни правото на ефективна защита пред съд (решение от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 62 и цитираната съдебна практика).
41 В случая колебания у запитващата юрисдикция предизвиква не продължителността на сроковете, които потребителят има, за да предяви в заповедното производство правата си по Директива 93/13, а принципът на преклузия при изтичането на тези срокове и съответно произтичащата за тази юрисдикция невъзможност в производството по изпълнение на заповедта за плащане да провери служебно или по искане на потребителя дали евентуално не са налице неравноправни договорни клаузи.
42 В това отношение следва да се припомни, че в контекста на производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот, в което съдът е длъжен при образуването му служебно да провери за евентуална неравноправност на договорните клаузи, без тази проверка да може да се извършва на последващите етапи на това производство, Съдът е постановил, че гарантираната с Директива 93/13 защита би била осигурена само ако националният съд изрично посочи в решението си за допускане на принудителното изпълнение върху ипотекиран имот, че е извършил служебна проверка за неравноправност на клаузите на изпълнителното основание, по което е образувано производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот, че тази проверка, мотивирана поне в обобщен вид, не е установила наличието на неравноправна клауза и че при липса на възражение в установения в националното право срок ще се преклудира възможността потребителят да се позове на евентуалната неравноправност на тези клаузи (решение от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 51).
43 Постоянна съдебна практика е и че в хипотезата, когато при предходно производство по спорен договор, по което e постановено решение със сила на пресъдено нещо, националният съд се е ограничил служебно да разгледа в светлината на Директива 93/13 само една или определени клаузи от договора, посочената директива задължава съда, пред който е редовно образувано последващо производство, да прецени по искане на страните или служебно, ако разполага с необходимите за тази цел данни от фактическа и правна страна, дали другите клаузи от посочения договор не са евентуално неравноправни. В действителност при липсата на такъв контрол защитата на потребителя би се оказала непълна и недостатъчна и не би представлявала подходящо и ефективно средство за преустановяване на употребата на този тип клаузи, а това е в противоречие с разпоредбата на член 7, параграф 1 от тази директива (решение от 26 януари 2017 г., Banco Primus, C‑421/14, EU:C:2017:60, т. 52 и цитираната съдебна практика).
44 Що се отнася по-специално до мотивите, които следва да изложи съдът, извършил проверка за неравноправност на договорните клаузи, Съдът е постановил, че тези мотиви трябва да позволяват на впоследствие сезирания съд да установи, от една страна, клаузите или частите от клаузи, които са били проверени от гледна точка на Директива 93/13 в рамките на първото производство, и от друга страна, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които съдът по първото производство е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2023 г., Юробанк България, C‑231/23, EU:C:2023:1008, т. 34).
45 От изложеното по-горе следва, че съдебната проверка за евентуална неравноправност на договорните клаузи, съдържащи се в договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, е в съответствие с принципа на ефективност с оглед на Директива 93/13, ако, от една страна, потребителят е уведомен за наличието на тази проверка и за последиците, които пасивността му поражда от гледна точка на преклудирането на правото му да се позове на евентуална неравноправност на договорните клаузи, и от друга страна, постановеният вследствие на въпросната проверка акт е достатъчно мотивиран, така че позволява да се установят проверените клаузи и причините, дори да са изложени в обобщен вид, поради които съдът е приел, че тези клаузи не са неравноправни. Съдебният акт, който отговаря на тези изисквания, може да е пречка за извършването в последващо производство на нова проверка за евентуална неравноправност на договорните клаузи.
46 В случая от предоставената на Съда преписка е видно, че в заповедното производство съдът е разгледал служебно, по силата на задължението си по изменения LEC, клаузите на договора за кредит и тъй като е имал съмнения за евентуална неравноправност на тези клаузи, е поканил страните да изложат становище в това отношение. Потребителят не е изложил становище, нито пък е обжалвал постановеното от съда определение, в което се констатира, че не са налице неравноправни клаузи, и вследствие на което съдебният секретар е издал заповед за плащане. Установено е и че потребителят не е подал възражение срещу тази заповед, така че разпореждането на секретаря от 9 юли 2019 г. представлява актът, с който приключва заповедното производство.
47 Освен това следва също да се отбележи, че от акта за преюдициално запитване не личи някакви процесуални ограничения да са отказали потребителя да предяви правата си в заповедното производство.
48 Следователно с оглед на припомнената в точки 42 и 44 от настоящото решение съдебна практика, при условие, от една страна, че потребителят е знаел за служебно извършената в заповедното производство проверка за евентуална неравноправност на договорните клаузи и е бил наясно с последиците от пасивността си, и от друга страна, че определението, постановено от съда след тази проверка, е достатъчно мотивирано, осъществената от този съд в посоченото производство проверка, изглежда, отговаря на изискването за ефективност по член 7 от Директива 93/13, като това все пак трябва да се потвърди от запитващата юрисдикция.
49 Следва също така да се припомни, че потребителят е можел, ако е смятал, че има основание за това, в съответните срокове да оспори констатацията за липса на неравноправност на договорните клаузи, обжалвайки постановения в заповедното производство съдебен акт.
50 В писменото си становище Европейската комисия посочва, че разпореждането на съдебния секретар, с което приключва заповедното производство, е напълно немотивирано, поради което не може да доведе до преклудиране на възможността за извършване на контрол за евентуална неравноправност на договорните клаузи.
51 С оглед обаче на принципа на процесуална автономия, припомнен в точка 30 от настоящото решение, държавите членки са свободни да организират процесуалните си системи така, че контролът по Директива 93/13 да е възможен не само във връзка със съдебния акт, с който приключва заповедното производство, но и във всеки момент от това производство, стига да се извършва от съд и да е в съответствие с принципа на ефективност. При положение че испанската процесуална система предвижда извършването на такъв контрол в посоченото производство, обстоятелството, че той е недопустим в производството по изпълнение на заповедта за плащане, само по себе си не може да засегне ефективността на тази директива.
52 Предвид гореизложеното на първите части на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която поради преклузия не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, служебно или по искане на потребителя да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и потребител, когато такава проверка вече е била извършена от съда във фазата на заповедното производство, стига въпросният съд да е упоменал в акта си клаузите, предмет на тази проверка, да е изложил, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни, и да е посочил, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на въпросните клаузи.
По вторите части на първия и втория въпрос
53 С първия и втория въпрос във вторите им части, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност допуска национална правна уредба, която не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, да предприеме служебно действия по събиране на доказателства, за да установи необходимите фактически и правни обстоятелства с цел да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и потребител.
54 Преди всичко следва да се отбележи, че тези въпроси са основателни само ако след анализа, който следва да извърши с оглед на първите части на първия и втория въпрос, запитващата юрисдикция стигне до извода, че направената във фазата на заповедното производство проверка не отговаря на изискванията на принципа на ефективност, що се отнася до Директива 93/13, и че съответно е необходимо да извърши нова проверка.
55 За да се отговори на вторите части на тези въпроси, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност (вж. в този смисъл например решение от 4 май 2023 г., BRD Groupe Societé Générale и Next Capital Solutions, C‑200/21, EU:C:2023:380, т. 24 и цитираната съдебна практика).
56 Съществуващото неравноправно положение на потребителя спрямо продавача или доставчика може съответно да се компенсира само с положителна и външна по отношение на самите страни по договора намеса (вж. по-конкретно решение от 11 март 2020 г., Lintner, C‑511/17, EU:C:2020:188, т. 25 и цитираната съдебна практика).
57 Ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че поради липсата на извършен ефективен контрол на етапа на заповедното производство самата тя следва да извърши проверка за евентуална неравноправност на съдържащите се в договора за кредит клаузи, би трябвало съответно да има възможността служебно да събере необходимите за тази цел доказателства (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Vicente (Производство за изпълнение на вземания за адвокатски възнаграждения), C‑335/21, EU:C:2022:720, т. 73 и цитираната съдебна практика).
58 Предвид гореизложеното на вторите части на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, да предприеме служебно действия по събиране на доказателства, за да установи необходимите фактически и правни обстоятелства с цел да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и потребител, когато проверката, извършена от компетентния съд във фазата на заповедното производство, не отговаря на изискванията на принципа на ефективност, що се отнася до тази директива.
По съдебните разноски
59 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
1) Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори във връзка с принципа на ефективност
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която поради преклузия не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, служебно или по искане на потребителя да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и потребител, когато такава проверка вече е била извършена от съда във фазата на заповедното производство, стига въпросният съд да е упоменал в акта си клаузите, предмет на тази проверка, да е изложил, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни, и да е посочил, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на въпросните клаузи.
2) Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба, която не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, да предприеме служебно действия по събиране на доказателства, за да установи необходимите фактически и правни обстоятелства с цел да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и потребител, когато проверката, извършена от компетентния съд във фазата на заповедното производство, не отговаря на изискванията на принципа на ефективност, що се отнася до тази директива.
Подписи