Дело C‑117/15
Reha Training Gesellschaft für Sport- und Unfallrehabilitation mbH
срещу
Gesellschaft für musikalische Aufführungs- und mechanische Vervielfältigungsrechte eV (GEMA)
(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Köln)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Член 3, параграф 1 — Директива 2006/115/ЕО — Член 8, параграф 2 — Понятие за публично съобщаване — Монтиране на телевизори от оператора на център за рехабилитация, за да се даде възможност на пациентите да гледат телевизионни предавания“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 31 май 2016 г.
1. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директиви 2001/29 и 2006/115 — Публично съобщаване — Понятие, което по принцип има един и същи смисъл в тези директиви — Излъчване на телевизионни предавания посредством телевизори, монтирани от оператора на център за рехабилитация в помещенията на последния — Преценка с оглед и на двете директиви и съобразно едни и същи критерии
(член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета; член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директиви 2001/29 и 2006/115 — Публично съобщаване — Понятие — Излъчване на телевизионни предавания посредством телевизори, монтирани от оператора на център за рехабилитация в помещенията на последния — Включване
(член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета; член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 на Европейския парламент и на Съвета)
1. При прилагането на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество не трябва да се засяга прилагането на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост. В това отношение няма основание да се поддържа, че законодателят на Съюза е имал намерение да вложи различен смисъл в понятието „публично съобщаване“ в съответния контекст на тези директиви. Всъщност различното естество на правата, закриляни в рамките на тези директиви, не може да промени факта, че съгласно последните тези права произтичат от едно и също основание, а именно публичното съобщаване на закриляни произведения.
От посоченото следва, че в случай, в който се твърди, че излъчването на телевизионни предавания посредством телевизори, монтирани от оператора на център за рехабилитация в помещенията на последния, засяга авторските и сродните права на голям брой заинтересовани лица, и по-специално на композитори, автори на текстове и музикални продуценти, а също и на артисти изпълнители, продуценти на звукозаписи и автори на литературни текстове, както и на техните издатели, следва да бъде приложен както член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, така и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, като се влага един и същи смисъл в употребеното в тези две разпоредби понятие „публично съобщаване“. Ето защо наличието на публично съобщаване следва да се прецени с оглед както на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, така и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и с оглед на едни и същи критерии по-специално за да се избегне възприемането на противоречиви и несъвместими тълкувания в зависимост от приложимата разпоредба.
(вж. т. 27, 31—34 и диспозитива)
2. Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че излъчването на телевизионни предавания посредством телевизори, монтирани от оператора на център за рехабилитация в помещенията на последния, представлява акт на публично съобщаване.
Всъщност, на първо място, операторът извършва публично съобщаване, като целенасочено предава закриляни произведения на пациентите си посредством телевизори, монтирани на няколко места в центъра.
На второ място, всички пациенти на такъв център за рехабилитация представляват публика по смисъла на посочените разпоредби, доколкото кръгът от тези пациенти не е твърде малък, нито незначителен, като се има предвид по-конкретно, че те могат да гледат излъчваните произведения едновременно на няколко места в центъра, при това по принцип без целенасочената намеса на оператора на този център. Освен това, доколкото става въпрос за заплащането на такси за авторските и сродните права при предоставяне на разположение на закриляни произведения в помещенията на посочения център, пациентите му очевидно не са били взети предвид при даването на разрешение за първоначалното предоставяне на разположение, поради което те представляват нова публика.
На трето място, излъчването на телевизионни предавания посредством телевизионни приемници има за цел да развлича пациентите на център за рехабилитация, докато получават съответните грижи или изчакват да ги получат, поради което представлява допълнителна услуга, която несъмнено не е медицинска, но има благоприятни последици за престижа и привлекателността на центъра, като по този начин му дава конкурентно предимство. Следователно е възможно излъчването на телевизионни предавания от оператор на център за рехабилитация да бъде доходоносно, като това обстоятелство може да бъде взето предвид при определяне на размера на възнаграждението, което евентуално се дължи за такова излъчване.
(вж. т. 54—65 и диспозитива)