Преюдициално запитване от Tribunale civile di Padova (Италия), постъпило на 28 август 2023 г. — AR/Ministero dell’Istruzione e del Merito
(Дело C-543/23, Gnattai1 )
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale civile di Padova
Страни в главното производство
Ищец: AR
Ответник: Ministero dell’Istruzione e del Merito
Преюдициални въпроси
Трябва ли клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение за срочните трудови договори, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО1 на Съвета от 28 юни 1999 г., и установеният в действащото право [на Съюза] общ принцип за недопускане на дискриминация в условията [на] труд, разглеждани с оглед на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 485 от Decreto legislativo n. 297/94 (Законодателен декрет № 297/94), която съгласно смисъла, в който е тълкувана от Suprema Corte di Cassazione (Върховен касационен съд, Италия) (вж. Cass. S.L. решения № 32386/2019, № 33134/2019 и № 33137 от 2019 г.), предвижда, че срочно назначените служители в официално приравнените училища (scuole paritarie), посочени в Закон № 62/2000, се третират по-неблагоприятно в контекста на признаването на трудовия им стаж отколкото безсрочно назначените служители към Ministero dell’Istruzione e del Merito (Министерството на образованието и постиженията, Италия), само поради факта, че не са издържали конкурс на общо основание или са преподавали по трудови правоотношения в официално приравнени съобразно закона училища, въпреки че срочно наетите преподаватели в официално приравнените училища се намират в положение, сходно на положението на преподавателите на безсрочен трудов договор в държавните училища по отношение на вида работа и условията на обучение и заетост, изпълняват едни и същи задачи и притежават едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и изследователски умения, постигнати чрез придобиване на преподавателски опит, признат от същата вътрешна правна уредба за идентичен за целите на назначаването на безсрочен трудов договор въз основа на поредността им в постоянните списъци с резерви, които понастоящем са изчерпани (вж. член 2, параграф 2 от Законодателен декрет № 255/2001)?
Трябва ли, в контекста на прилагането на Директива 1999/70, общите принципи на действащото право [на Съюза] на равенство, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на заетостта, които са залегнали и в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на ЕС, член 14 ЕКПЧ (от значение съгласно член 52 от Хартата), Европейската социална харта, одобрена на 18 юни 1961 г., в член 157 ДФЕС и в директиви 2000/43/ЕО1 и 2000/78/ЕО2 , да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 485 от Законодателен декрет № 297/94, която изисква за целите на определянето на възнаграждението в контекста на признаването на трудовия стаж да се взема предвид само преподавателският стаж, придобит на длъжности в самото министерство, или в акредитирани начални училища (scuole parificate), официално приравнени средни училища (scuole pareggiate), субсидирани (scuole sussidiate) или помощни училища (scuole sussidiarie), вечерни училища (scuole popolari) и девически интернати (educandati femminili), като за целите на признаването на трудовия стаж (извършено след назначаването на постоянна длъжност от Министерството на образованието и постиженията), преподавателите на срочен договор в официално приравнените училища, на които не се предоставя допълнително възнаграждение за прослужено време, което обаче се предоставя на преподавателите на срочен договор в държавни и общински училища, в акредитирани начални училища, в официално приравнени средни училища, в субсидирани или помощни училища, във вечерни училища и в девически интернати, които по отношение на естеството на работата, функциите, услугите и професионалните задължения, както и на условията за обучение и наемане на работа, са в положение, сходно на положението на преподавателите в официално приравнените училища, посочени в Закон № 62/2000 г., тъй като изпълняват едни и същи задачи и придобиват, чрез натрупване на преподавателски опит, едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и научноизследователски умения като преподавателите в официално приравнените училища?
Трябва ли понятието „работници на постоянен трудов договор [в сходно положение]“, посочено в клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение относно срочните трудови договори, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70, и общите принципи на действащото право [на Съюза] на равенство, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на заетостта, залегнали в членове 20 и 21 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че в контекста на признаването на прослуженото време, работата на срочен трудов договор в официално приравнени училища трябва да се счита за еквивалентна на извършваната в държавни училища, в акредитираните начални училища, в официално приравнените средни училища, във вечерните, в субсидираните или помощните училища, както и в девическите интернати, тъй като тези преподаватели изпълняват едни и същи задачи, имат едни и същи професионални задължения и притежават едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и изследователски умения?
В случай на установено противоречие на член 485 от Законодателен декрет № 297/94 с правото на [Съюза], длъжен ли е националният съд съобразно Хартата на основните права на Европейския съюз да не прилага несъвместимият вътрешен източник на правото?
____________
1 Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
1 Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).
1 Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, 2000 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19).
1 Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).