РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
13 юли 2017 година(*)
„Обжалване — Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) — Член 58, параграф 2 — Разрешение — Вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Освобождаване — Регламент за изменение на приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 — Включване на хромовия триоксид в списъка на подлежащите на разрешителен режим вещества“
По дело C‑651/15 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 4 декември 2015 г.,
Verein zur Wahrung von Einsatz und Nutzung von Chromtrioxid und anderen Chrom-VI Verbindungen in der Oberflächentechnik eV (VECCO) и др., за които се явяват C. Mereu, адвокат, и J. Beck, solicitor,
жалбоподатели,
като другите страни в производството са:
Европейска комисия, за която се явяват K. Mifsud-Bonnici и K. Talabér-Ritz, в качеството на представители,
ответник в първоинстанционното производство,
подпомагана от:
Френска република, за която се явяват D. Colas и J. Traband, в качеството на представители,
встъпила страна в производството по обжалване,
Европейска агенция по химикали (ECHA), за която се явяват W. Broere и М. Heikkilä, в качеството на представители,
Assogalvanica и др., за които се явяват C. Mereu, адвокат, и J. Beck, solicitor,
встъпили страни в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, C. G. Fernlund (докладчик) и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С настоящата си жалба Verein zur Wahrung von Einsatz und Nutzung von Chromtrioxid und anderen Chrom-VI Verbindungen in der Oberflächentechnik eV (VECCO) и другите 185 жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение I към настоящото решение (наричани по-нататък заедно „VECCO и др.“), искат да бъде отменено решението на Общия съд на Европейския съюз от 25 септември 2015 г. по дело VECCO и др./Комисия (T‑360/13, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2015:695), с което Общият съд отхвърля жалбата им за частична отмяна на Регламент (ЕС) № 348/2013 на Комисията от 17 април 2013 година за изменение на приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (ОВ L 108, 2013 г., стр. 1).
Правна уредба
2 Член 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. (ОВ L 353, 2008 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламентът REACH“), озаглавен „Цел и обхват“, предвижда в параграф 1:
„Целта на настоящия регламент е да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на вещества на вътрешния пазар и в същото време подобряване конкурентоспособността и иновацията“.
3 Съгласно член 55 от Регламента REACH:
„Целта на този дял е да гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това гарантира, че рискът от веществата, пораждащи сериозно безпокойство, е правилно контролиран и че тези вещества постепенно са заменени с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно. За тази цел всички производители, вносители и потребители надолу по веригата, кандидатстващи за разрешения, анализират наличието на алтернативи и вземат предвид техните рискове, техническата и икономическата възможност за заместване“.
4 Член 57 от Регламента REACH посочва критериите за включване на веществата в приложение XIV към този регламент.
5 Член 58 от Регламента REACH гласи:
„1. Когато бъде взето решение за включване в приложение XIV на вещества, посочени в член 57, то това решение се взема в съответствие с процедурата по член 133, параграф 4. Решението определя за всяко вещество:
а) наименование на веществото, както е посочено в раздел 2 от приложение VI;
б) характерното свойство(свойства) на веществото, упоменато в член 57;
[…]
г) периоди за преразглеждане за определени употреби, ако е уместно;
д) употреби или категории употреби, освободени от изискването за разрешение, ако съществуват такива, и условия за такива изключения, ако съществуват такива.
2. Употреби или категории употреби могат да бъдат освободени от изискването за разрешаване, при условие че въз основа на съществуващото специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото, рискът е правилно контролиран. При установяване на такова освобождаване по-специално внимание се обръща на връзката между риска за здравето на човека и околната среда и природата на веществото, например когато рискът се променя от физичното състояние.
[…]“.
6 Членове 60—64 от Регламента REACH се отнасят до издаването на разрешения.
Обстоятелства, предхождащи спора
7 От точки 1—9 от обжалваното съдебно решение става ясно, че с Регламент № 348/2013 хромовият триоксид е включен в приложение XIV към Регламента REACH, без да е предоставено каквото и да е освобождаване на основание член 58, параграф 2 от посочения регламент в полза на някои употреби или категории употреби на това вещество.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
8 На 8 юли 2013 г. VECCO и др. подават жалба за отмяна на Регламент № 348/2013. С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата и осъжда VECCO и др. да заплатят съдебните разноски.
Искания на страните пред Съда
9 VECCO и др. искат от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да се произнесе по същество по техните жалби или да върне делото за ново разглеждане пред Общия съд, за да се произнесе той по същество.
10 Европейската комисия иска от Съда да отхвърли настоящата жалба и да осъди VECCO и др. да заплатят съдебните разноски.
11 Френската република, допусната да встъпи в подкрепа на Комисията, и Европейската агенция по химикали (ECHA), встъпила в първоинстанционното производство в подкрепа на исканията на Комисията, искат от Съда да отхвърли настоящата жалба.
По жалбата
12 VECCO и др. изтъкват три основания. Първото и второто основание са изведени от нарушение на член 58, параграф 2 от Регламента REACH. Третото основание е изведено от грешка в преценката. Второто и третото основание по настоящата жалба са изтъкнати при условията на евентуалност, ако първото основание бъде прието.
По първото основание, изведено от нарушение на член 58, параграф 2 от Регламента REACH
Доводи на страните
13 Първото основание по настоящата жалба е насочено срещу точки 28—53 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е приел, че нито Директива 98/24/ЕО на Съвета от 7 април 1998 година за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място (четиринадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО (ОВ L 131, 1998 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 47), нито Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (шеста специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 на Директива 89/391/ЕИО на Съвета) (ОВ L 158, 2004 г., стр. 50; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 45), не представляват „специфично законодателство на Общността“, налагащо „минимални изисквания“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламента REACH. VECCO и др. упрекват Общия съд, че погрешно е разтълкувал тази разпоредба.
14 В точки 40—44 и 50—53 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, ограничавайки обхвата на освобождаването, предвидено в член 58, параграф 2 от Регламента REACH, единствено до инструментите на вторичното право, които се отнасят до определени и изрично посочени вещества.
15 Според VECCO и др. освобождаването, предвидено в член 58, параграф 2 от Регламента REACH, се прилага не към веществата, а към техните употреби. Следователно не било необходимо разглежданите вещества да бъдат конкретно посочени във въпросното законодателство. В това отношение VECCO и др. подчертават, че в документ, озаглавен „Подготовка на третия проект за препоръка за включване на веществата в приложение XIV — Общ подход“, ECHA е признала, че употребите, които попадат в обхвата на освобождаването, включват по-специално класификациите в каква степен е опасно дадено вещество (канцерогенно, мутагенно или токсично за репродукцията). Противно на възприетото от Общия съд в точка 41 от обжалваното съдебно решение, това тълкуване на можело да постави в сериозна опасност целта и действието на Регламента REACH.
16 VECCO и др. поддържат, че целта на член 58, параграф 2 от Регламента REACH налага да се зададе предварително въпросът дали законодателството на Съюза е достатъчно, за да се осигури правилен контрол на рисковете. Следователно трите критерия, предвиден в тази разпоредба относно наличието на „специфично законодателство на Общността“, налагащо „минимални изисквания“, водещи до това „рискът [да] е правилно контролиран“, трябвало да се преценят по-скоро заедно в светлината на тази цел, отколкото поотделно, както направил Общият съд.
17 Според VECCO и др. правилното тълкуване на член 58, параграф 2 от Регламента REACH трябва да доведе Общия съд до това да разгледа, първо, дали Директиви 98/24 и 2004/37 са „специфични“ за разглежданата употреба на хромовия триоксид в промишлеността за обработване на повърхности и в галванизирането, второ, ако случаят е такъв, да определи дали съществуващото законодателство налага „минимални изисквания“ и трето, да провери дали тези минимални изисквания са достатъчни за правилното контролиране на възникналите рискове.
18 Що се отнася до първия критерий, предвиден в член 58, параграф 2 от Регламента REACH относно наличието на „специфично“ законодателство на Съюза, VECCO и др. смятат, че този критерий е изпълнен, тъй като употребите или категориите употреби, за които е поискано освобождаване, а именно процесите на облицоване и галванизиране, използващи хромовия триоксид, спадат към употребите, посочени в Директива 98/24, а поради класифицирането на това вещество като канцерогенно, и в Директива 2004/37.
19 Що се отнася до втория критерий, посочен в тази разпоредба, VECCO и др. смятат, че в точки 37 и 43 от обжалваното съдебно решение Общият съд добре е изброил „минималните изисквания“, определени в Директиви 98/24 и 2004/37. Той обаче пропуснал да прецени дали в конкретния случай тези изисквания позволяват да се постигне правилно контролиране на рисковете за работниците, заети в промишлеността на повърхностните облицовки и на галванизирането.
20 В точка 40 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно приел, че Директива 98/24 установява само обща рамка, определяща задълженията за работодателите, които излагат работниците си на химически рискове. Освен това в точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че като не определя максимална стойност относно професионалната експозиция на разглежданото вещество, не може да се приеме, че Директива 98/24 съдържа „минимални изисквания“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламента REACH.
21 VECCO и др. смятат, че определянето на максимални стойности относно професионалната експозиция не е нито единственият, нито най-добрият метод за управление на химичните рискове. Липсата на подобни максимални стойности по отношение на хромовия триоксид не била достатъчна, за да се приеме, че директивите не налагат „минимални изисквания“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламента REACH.
22 Що се отнася до критерия относно правилния контрол на рисковете, VECCO и др. критикуват точка 64 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд е приел, че не е възможно да се провери дали критерият е изпълнен поради липсата на специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания. Това „повърхностно“ тълкуване не зачитало от правна страна общата цел, преследвана от член 58, параграф 2 от Регламента REACH, и от фактическа страна, всички доказателства, представени в хода на устните състезания, за да се установи, че рисковете за работниците, заети в промишлеността на повърхностните облицовки и в галванизирането, и свързани с употребата на хромовия триоксид, са правилно контролирани от законодателството на Съюза.
23 Комисията отхвърля предложеното от VECCO и др. тълкуване, според което член 58, параграф 2 от Регламента REACH се прилага към употребите, а не към веществата. Тази институция се съгласява със съждението, по силата на което Общият съд е приел, че не е необходимо да се разглеждат употребите, обхваната от Директиви 98/24 и 2004/37, тъй като тези директиви не са специфични за хромовия триоксид.
24 ECHA се присъединява към доводите на Комисията. Законодателят не бил предвидил автоматично освобождаване от разрешителния механизъм за всички употреби, обхванати от Директиви 98/24 и 2004/37.
25 Същото се отнася за Френската република, която смята, че Директиви 98/24 и 2004/37 не са специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания по отношение на защитата на здравето на човека и околната среда при употребата на веществото по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламента REACH.
Съображения на Съда
26 За да се отговори на първото основание по настоящата жалба, следва да се припомни контекстът, в който се прилага режимът на освобождаване, посочен в член 58, параграф 2 от Регламента REACH.
27 В това отношение от член 1, параграф 1 от Регламента REACH следва, че той цели да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на вещества на вътрешния пазар и в същото време подобряване конкурентоспособността и иновацията. За тази цел Регламентът установява интегрирана система за контрол на химичните вещества, която включва тяхната регистрация, оценка, разрешаване и евентуално ограничаване на употребата им (вж. по-специално решение от 15 март 2017 г., Polynt/ECHA, C‑323/15 P, EU:C:2017:207, т. 20).
28 Както се подчертава по-специално в съображения 69 и 70 от Регламента REACH, последният отделя специално внимание на т.нар. вещества, „пораждащи сериозно безпокойство“. Тези вещества всъщност са обект на разрешителния режим, предвиден в дял VII от Регламента. Видно от член 55 от посочения регламент, този разрешителен режим цели „да гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това гарантира, че рискът от веществата, пораждащи сериозно безпокойство, е правилно контролиран и че тези вещества постепенно са заменени с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно“. (вж. по-специално решение от 15 март 2017 г., Polynt/ECHA, C‑323/15 P, EU:C:2017:207, т. 21).
29 Първият етап на този разрешителен режим е процедурата за идентифициране на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, въз основа на критериите, посочени в член 57 от Регламента REACH. Вторият етап е включването на тези вещества в списъка на веществата, подлежащи на разрешаване, който съставлява приложение XIV от този регламент, а третият и последен етап се отнася до процедурата, която води евентуално до разрешаването на дадено вещество, пораждащо сериозно безпокойство (вж. по-специално решение от 15 март 2017 г., Polynt/ECHA, C‑323/15 P, EU:C:2017:207, т. 22).
30 За да осигури приемствеността между разрешителния режим, предвиден в дял VII от Регламента REACH, и другите законови или подзаконови разпоредби на Съюза, предназначени да защитят здравето на човека или околната среда от рисковете, породени от употребата на химични вещества, член 58, параграф 2 от този регламент позволява някои употреби или категории употреби да бъдат освободени от изискването за разрешаване, „при условие че въз основа на съществуващото специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото, рискът е правилно контролиран“.
31 От тази разпоредба ясно следва, че някои употреби или категории употреби на вещество, пораждащо сериозно безпокойство, могат да бъдат освободени от изискването за разрешаване, ако са изпълнени две условия. Тези условия се отнасят, от една страна, до наличието на „съществуващото специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“, а от друга страна, до това предвид въпросното законодателство „рискът [да] е правилно контролиран“. От текста на тази разпоредба става ясно също, че тези условия са кумулативни, така че, както по същество посочва Общият съд в точки 32 и 64 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е само едно от тези условия да не е изпълнено, за да трябва да се откаже освобождаването.
32 От друга страна, ограничително тълкуване на тази разпоредба се налага поради дерогационния ѝ характер.
33 Що се отнася до въпроса дали Директиви 98/24 и 2004/37 попадат в обхвата на първото от тези условия, следва да се определи дали тези директиви могат да се приемат за специфично законодателство, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото.
34 Според постоянната съдебна практика значението и обхватът на израза „специфично законодателство“, за което Регламентът REACH не дава никакво определение, следва да се осъществяват в съответствие с обичайното му значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който той се използва, и за целите, преследвани от правната уредба, от която той е част (вж. по аналогия решение от 24 юни 2015 г., Hotel Sava Rogaška, C‑207/14, EU:C:2015:414, т. 25 и цитираната съдебна практика).
35 Обичайното значение на прилагателното „специфично“ се отнася в говоримия език до това, което е особено за даден вид, типично за него и го различава от другите видове, като по този начин може да бъде противопоставено на общото. Според това обичайно значение изразът „специфично законодателство“, употребен в член 58, параграф 2 от Регламента REACH, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася поне до всяка директиви или всеки регламент, съдържащи особени правила по отношение на разглежданото вещество. Този израз трябва да се разбира като обратното на законодателство, уреждащо или група от вещества, или категория употреби, определени по общ и абстрактен начин.
36 VECCO и др. обаче смятат, че предвиденото в член 58, параграф 2 от Регламента REACH освобождаване се отнася до употребите или до категориите употреби, а не до веществата. Следователно, за да се определи дали това освобождаване е приложимо, следвало не толкова да се упражни контрол относно въпроса дали съответното вещество е изрично посочено в разглежданото законодателство, а по-скоро да се провери дали въпросното законодателство на практика позволява да се контролират правилно рисковете, свързани със съответните употреби или категории употреби за това вещество. Ето защо Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Директиви 98/24 и 2004/37 не представляват специфично законодателство, налагащо минимални изисквания, тъй като тези директиви не посочват изрично хромовия триоксид.
37 В това отношение, ако действително първото изречение от член 58, параграф 2 от Регламента REACH се позовава не на понятието за вещество, а единствено на тези за употреби или категории употреби, механизмът на освобождаване все пак включва неразривна връзка между дадено вещество и неговите употреби или категории употреби.
38 Всъщност Регламентът REACH цели, както става ясно от заглавието му и от общата му структура, да регулира веществата. Разрешителният режим, посочен в дял VII от този регламент, се отнася по скоро до веществата, които поради присъщите им свойства се приемат за пораждащи сериозно безпокойство и които поради тази причина трябва да бъдат заместени в срок.
39 Както става ясно от член 55 от посочения регламент, тези вещества могат да бъдат пуснати на пазара само въз основа на разрешение, целящо да гарантира, че рисковете, които поставя употребата им, са правилно контролирани. Поради тази причина издаването на разрешение на основание член 60 от същия регламент се предхожда от оценка на рисковете при условията, посочени в член 64 от този регламент.
40 От друга страна, съгласно член 58, параграф 1, буква д) от Регламента REACH решението за включване на дадено вещество в приложение XIV към него трябва да уточни употребите или категориите употреби, освободени от изискването за разрешение, ако съществуват такива, и условия за такива изключения, ако съществуват такива.
41 Освен това, както Общият съд по същество правилно посочва в точки 41 и 44 от обжалваното съдебно решение, защитаваното от VECCO и др. тълкуване на член 58, параграф 2 от Регламента REACH би означавало да се признае по-специално, че всяко канцерогенно вещество от категория 1 или 2 следва задължително да бъде освободено от изискването за разрешаване, що се отнася до употребяването му в професионална среда, тъй като Директива 2004/37 урежда този вид употреби за всички канцерогенни вещества. Подобно тълкуване е несъвместимо както с текста, така и с целта на разрешителния режим, предвиден на основание дял VII от Регламента REACH по отношение на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, каквито са канцерогенните вещества от категория 1 или 2.
42 Следователно в конкретния случай, констатирайки правилно, че Директиви 98/24 и 2004/37 не съдържат нито една разпоредба, присъща за хромовия триоксид, налагаща минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на това вещество, Общият съд, без да допуска грешки при прилагане на правото, е приел поради мотивите, изложени в точки 37—45 от обжалваното съдебно решение, че тези директиви не представляват „специфично законодателство“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламента REACH. Ето защо Общият съд правилно е могъл да заключи в точка 63 от обжалваното съдебно решение, че първото от двете условия, които се изискват от тази разпоредба, не е изпълнено, и по този начин да обоснове в точка 66 от обжалваното съдебно решение, отхвърлянето на основанието, изведено от нарушение на член 58, параграф 2 от Регламента REACH.
43 От това следва, че само поради тази причина първото основание по настоящата жалба трябва да се отхвърли по същество.
44 Второто и третото основание по настоящата жалба са изтъкнати при условията на евентуалност, в хипотезата, в която първото основание бъде прието. Тъй като първото основание е отхвърлено, второто и третото основание по настоящата жалба следва да се отхвърлят като неотносими.
По съдебните разноски
45 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
46 Член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, предвижда, че държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
47 Съгласно член 184, параграф 4 от същия правилник Съдът може да реши встъпилата в първоинстанционното производство страна, която е участвала в писмената или устната фаза на производството пред Съда, да понесе направените от нея съдебни разноски.
48 Тъй като Комисията е поискала VECCO и др. да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и тъй като техните основания са отхвърлени, те следва да бъдат осъдени да понесат, освен направените от тях съдебни разноски, и тези на Комисията.
49 Френската република, встъпила в производството по обжалване, понася направените от нея съдебни разноски.
50 ECHA, встъпила в първоинстанционното производство, понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Verein zur Wahrung von Einsatz und Nutzung von Chromtrioxid und anderen Chrom-VI Verbindungen in der Oberflächentechnik eV (VECCO) и другите жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение I към настоящото решение, да понесат, освен направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
3) Френската република и Европейската агенция по химикали (ECHA) понасят направените от тях съдебни разноски.
Подписи
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Списък на жалбоподателите
Verein zur Wahrung von Einsatz und Nutzung von Chromtrioxid und anderen Chrom-VI Verbindungen in der Oberflächentechnik eV(VECCO), установено в Меминген (Германия),
Adolf Krämer GmbH & Co. KG, установено в Улм (Германия),
AgO Argentum GmbH Oberflächenveredelung, установено в Нюрнберг (Германия),
Alfred Kruse GmbH Metallveredelungen, установено в Лангенфелд (Германия),
AL-Oberflächenveredelungsgesellschaft mbH, установено във Вупертал (Германия),
Anke GmbH & Co. KG Oberflächentechnik, установено в Есен (Германия),
ATC Armoloy Technology Coatings GmbH & Co. KG, установено в Мосбах (Германия),
August Schröder GmbH & Co. KG Oberflächenveredelung, установено в Хемер (Германия),
August Sure KG, установено в Люденшайд (Германия),
Baaske Oberflächenveredelung GmbH, установено във Вупертал,
Hartchrom-Beck GmbH, установено в Гюглинген (Германия),
Bredt GmbH, установено в Мешеде (Германия),
Breidert Galvanic GmbH, установено в Дармщат (Германия),
Chrom-Müller Metallveredelung GmbH, установено в Оберндорф ам Некар (Германия),
Chrom-Schmitt GmbH & Co. KG, установено в Баден-Баден (Германия),
C. Hübner GmbH, установено в Марктобердорф (Германия),
C. W. Albert GmbH & Co. KG, установено в Хемер-Бреденбрух (Германия),
Detlef Bingen GmbH, установено в Лангенфелд,
Dittes Oberflächentechnik GmbH, установено в Kелтерн (Германия),
Duralloy Süd GmbH, установено във Филинген-Швенинген (Германия),
Durochrom-Bogatzki, установено в Оберндорф ам Некар,
Metallveredelung Emil Weiß GmbH & Co. KG, установено в Митвиц (Германия),
Ewald Siodla Metallveredelungsgesellschaft mbH, установено във Витен (Германия),
Flügel CSS GmbH & Co. KG, установено в Солинген (Германия),
Fritz Zehnle Galvanische Anstalt, Inh. Gerd Joos eK, установено в Триберг (Германия),
Galvanoform Gesellschaft für Galvanoplastik mbH, установено в Лар (Германия),
Galvano Herbert Geske eK, установено в Солинген,
Galvanotechnik Friedrich Holst GmbH, установено в Хамбург (Германия),
Galvano Weis, Weis GmbH & Co., Galvanische Werkstätte KG, установено в Емеринг (Германия),
gebr. böge Metallveredelungs GmbH, установено в Хамбург,
Hans Giesbert GmbH & Co. KG, установено в Мьомбрис (Германия),
Groz-Beckert KG, установено в Aлбщат (Германия),
GTW GmbH, установено във Верл (Германия),
GWC Coating GmbH, установено във Филинген-Швенинген,
Hartchrom Beuthel GmbH, установено в Швелм (Германия),
Hartchrom Erb GmbH, установено във Вайтерщат (Германия),
Hartchrom GmbH, установено в Карлсруе (Германия),
Hartchrom GmbH Werner Kreuz, установено в Блумберг (Германия),
Hartchrom Schoch GmbH, установено в Щерненфелс (Германия),
Hartchrom Teikuro Automotive GmbH, установено в Щерненфелс,
Heine Optotechnik GmbH & Co. KG, установено в Хершинг (Германия),
Heinrich Schnarr GmbH Metallveredlungswerk, установено в Майнашаф (Германия),
Heinrich Schulte Söhne GmbH & Co. KG, установено в Aрнсберг (Германия),
Heinz Daurer und Söhne GmbH & Co. KG Metall-Veredelung-Lampertheim, установено в Лампертайм (Германия),
Helmut Gossmann Metallveredelungs-GmbH, установено в Голдбах (Германия),
Henry Gevekoth GmbH, установено в Хамбург,
Heyer GmbH Oberflächentechnik, установено в Любек (Германия),
HFJ Galvano Kiel GmbH, установено в Кил (Германия),
Hueck Engraving GmbH & Co. KG, установено във Вирсен (Германия),
Imhof Hartchrom GmbH, установено в Карлщат (Германия),
Johannes Jander GmbH & Co. KG Metalloberflächenveredelung, установено в Изерлон (Германия),
Johann Maffei GmbH & Co. KG, установено в Изерлон-Зимерн (Германия),
Kesseböhmer Beschlagsysteme GmbH & Co. KG, установено в Бад Есен (Германия),
Knipex-Werk C. Gustav Putsch KG, установено във Вупертал,
Kreft & Röhrig GmbH, установено в Тройсдорф-Фридрих-Вилхелмс Хюте (Германия),
Kriebel Metallveredelung GmbH, установено в Киршфурт (Германия),
LKS Kronenberger GmbH Metallveredlungswerk, установено в Зелигенщат (Германия),
Kunststofftechnik Bernt GmbH, установено в Кауфбойрен (Германия),
L B – Oberflächentechnik GmbH, установено във Вупертал,
Linder Metallveredelungsgesellschaft mbH, установено в Aлбщат (Германия),
Metallisierwerk Peter Schreiber GmbH, установено в Дюселдорф (Германия),
Montanhydraulik GmbH, установено в Холцвикеде (Германия),
Morex SpA, установено в Креспано дел Грапа (Италия),
Motoren-Sauer Instandsetzungs-GmbH, установено в Хьосбах (Германия),
MSC/Copperflow Ltd, установено в Болтън, Голям Манчестър (Обединено кралство),
Neumeister Hydraulik GmbH, установено в Нойенщат ам Кохер (Германия),
Nießer Metallveredelung GmbH, установено в Рьотенбах ан дер Пегниц (Германия),
Norddeutsche Hartchrom GmbH & Co. KG, установено в Гандеркезе (Германия),
Oberflächenzentrum Elz GmbH, установено в Лимбург (Германия),
OK Oberflächenveredelung GmbH & Co. KG, установено в Зундерн (Германия),
OTH Oberflächentechnik Hagen GmbH & Co. KG, установено в Хаген (Германия),
OT Oberflächentechnik GmbH & Co. KG, установено в Шверин (Германия),
Präzisionsgalvanik GmbH Wolfen, установено в Битерфелд-Волфен (Германия),
Rahrbach GmbH, установено в Хайлигенхаус (Германия),
Rudolf Clauss GmbH & Co. KG Metallveredlung, установено в Мюлхайм ан дер Рур (Германия),
Rudolf Jatzke Galvanik-Hartchrom Günter Holthöfer GmbH & Co. KG, установено в Билефелд (Германия),
Schaeffler Technologies AG & Co. KG, установено в Херцогенаурах (Германия),
Scherer GmbH, установено в Хаслах им Кинцигтал (Германия),
Schmitz Hydraulikzylinder GmbH, установено в Бютелборн (Германия),
Schnarr Metallveredlung GmbH, установено във Вайблинген (Германия),
Schornberg Galvanik GmbH, установено в Липщат (Германия),
Robert Schrubstock GmbH & Co. KG, установено във Фелберт (Германия),
Schulte Hartchrom GmbH, установено в Арнсберг,
Schwing GmbH, установено в Санкт Стефан им Лавентал (Австрия),
Silit-Werke GmbH & Co. KG, установено в Ридленген (Германия),
Steinbach & Vollmann GmbH & Co. KG, установено в Хайлигенхаус,
Strötzel Oberflächentechnik GmbH & Co. KG, установено в Хилдесхайм (Германия),
Süss Oberflächentechnik GmbH, установено във Ветцлар (Германия),
Thoma Metallveredelung GmbH, установено в Хаймертинген (Германия),
Viemetall Viersener Metallveredlung Pottel GmbH & Co. KG, установено във Вирсен (Германия),
Walzen-Service-Center GmbH, установено в Оберхаузен (Германия),
Wavec GmbH, установено в Айзенхютенщат (Германия),
Wilhelm Bauer GmbH & Co. KG, установено в Хановер (Германия),
Willy Remscheid Galvanische Anstalt GmbH, установено в Солинген,
Willy Remscheid Kunststofftechnik GmbH, установено във Фелберт,
Wiotec, Inhaber Udo Wilmes eK, установено в Енсе (Германия),
Wissing Hartchrom GmbH, установено в Ломар (Германия),
alfi GmbH Isoliergefäße, Metall- und Haushaltswaren, установено във Вертхайм (Германия),
BIA Kunststoff- und Galvanotechnik GmbH & Co. KG, установено в Солинген,
Siegfried Boner eK, установено във Филинген-Швенинген,
Bruchmühlbacher Galvanotechnik (BG) GmbH, установено в Брухмюлбах-Мизау (Германия),
C + C Krug GmbH, установено във Фелберт,
Collini GmbH, установено в Аперг (Германия),
Collini Gesellschaft mbH, установено в Хоенемс (Австрия),
Collini GmbH, установено в Мархтренк (Австрия),
ColliniWien GmbH, установено във Виена (Австрия),
Federal-Mogul TP Europe GmbH & Co KG, установено в Буршайд (Германия),
Fischer GmbH & Co. surface technologies KG, установено в Каценелнбоген (Германия),
Friederici Oberflächenveredlung GmbH, установено в Изерлон,
Galvano Wittenstein GmbH, установено в Солинген,
Gedore-Werkzeugfabrik GmbH & Co. KG, установено в Ремшайд (Германия),
Gerhardi Kunststofftechnik GmbH, установено в Люденшайд,
Gosma – Werkzeugfabrik und Metallveredelung Weber GmbH, установено в Госхайм (Германия),
Hartchrom-Meuter Ernst Meuter GmbH & Co. KG, установено в Солинген,
Hartchrom Spezialbeschichtung Winter GmbH, установено в Тройен (Германия),
Hasler AG, Aluminiumveredlung, установено в Турги (Швейцария),
Hartchrom Haslinger Oberflächentechnik GmbH, установено в Линц (Австрия),
Hentschel Harteloxal GmbH & Co. KG, установено в Шорндорф (Германия),
Kammin Metallveredelung KG, установено във Фризенхайм (Германия),
Karl-Heinz Bauer GmbH Galvanische Anstalt, установено в Испринген (Германия),
Maschinenfabrik KBA-Mödling AG, установено в Мариа Енцерсдорф (Австрия),
Albert Kißling Galvanische Werke GmbH, установено в Нойзес (Германия),
KME Allemagne GmbH & Co. KG, установено в Оснабрюк (Германия),
Lahner KG, установено в Брун ам Гебирге (Австрия),
Liebherr-Aerospace Lindenberg GmbH, установено в Линденберг (Германия),
MTU Aero Engines AG, установено в Мюнхен (Германия),
MTU Maintenance Hannover GmbH, установено в Лангенхаген (Германия),
Münze Österreich AG, установено във Виена,
Nehlsen-BWB Flugzeug-Galvanik Dresden GmbH & Co. KG, установено в Дрезден (Германия),
Orbis Will GmbH + Co. KG, установено в Ахаус (Германия),
Riag Oberflächentechnik AG, установено във Венги (Швейцария),
Franz Rieger Metallveredlung, установено в Щайнхайм ам Албух (Германия),
Saxonia Galvanik GmbH, установено в Халсбрюке (Германия),
Schweizer Galvanotechnic GmbH & Co. KG, установено в Хайлброн (Германия),
G. Schwepper Beschlag GmbH & Co, установено в Хайлигенхаус,
R. Spitzke Oberflächen- und Galvanotechnik GmbH & Co. KG, установено в Барсбютел (Германия),
Stahl Judenburg GmbH, установено в Юденбург (Австрия),
VTK Veredelungstechnik Krieglach GmbH, установено в Криглах (Австрия),
STI Surface Technologies International Holding AG, установено в Щайнах (Швейцария),
Witech GmbH, установено в Ремшайд,
Kurt Zecher GmbH, установено в Падерборн (Германия),
De Martin AG, Metallveredelung, установено във Венги,
Hattler & Sohn GmbH, установено във Филинген-Швенинген,
Alfacrom 2000 Srl, установено във Фиуме Венето (Италия),
F.LLI Angelini Sud Srl, установено в Арзано (Италия),
Bertola Srl, установено в Марене (Италия),
Bugli Srl, установено в Скандичи (Италия),
Burello Srl, установено в Павия ди Удине (Италия),
Galvanica CMB Di Bittante Franco EC Snc, установено в Скорце (Италия),
Casprini Gruppo Industriale SpA, установено в Каврилия (Италия),
CFG Rettifiche Srl, установено в Арджента (Италия),
CIL – Cromatura e Rettifica Srl, установено в Езине (Италия),
Cromatura Dura Srl, установено в Лоца (Италия),
Cromital Srl, установено в Парма (Италия),
Cromoflesch Di Bolletta Giuseppe & C. Snc, установено в Салцано (Италия),
Cromogalante Srl, установено в Падуа (Италия),
Cromotrevigiana Srl, установено в Понцано Венето (Италия),
Elezinco Srl, установено в Кастелфидардо (Италия),
Galvanica Nobili Srl, установено в Марано сул Панаро (Италия),
Galvanotecnica Vignati Srl, установено в Канеграте (Италия),
Galvitek Srl, установено във Верона (Италия),
Gilardoni Vittorio Srl, установено в Мандело дел Ларио (Италия),
Industria Galvanica Dalla Torre Ermanno e Figli Srl, установено във Вилорба (Италия),
La Galvanica Trentina Srl, установено в Роверето (Италия),
Nicros Srl, установено в Конеляно (Италия),
OCM Di Liboà Mauro & C. Snc, установено в Мондови (Италия),
Rubinetterie Zazzeri SpA, установено в Инчиса Валдарно (Италия),
Silga SpA, установено в Кастелфидарно (Италия),
Surcromo Di Suttora Marco, установено в Пиеве Емануеле (Италия),
Tobaldini SpA, установено в Алтавила Вичентина (Италия),
Tre Albi SNC Di Trentin Silvano Bittante Mario & Albanese Giancarlo, установено във Веделаго (Италия),
Adolf Boos GmbH & Co. KG, установено в Изерлон,
Henkel Beiz- und Elektropoliertechnik GmbH & Co. KG, установено във Вайдхофен ан дер Тая (Австрия),
Saueressig GmbH & Co. KG, установено във Вреден (Германия),
Saueressig Polska sp. z o.o., установено в Тарново Подгорне (Полша),
Wetzel GmbH, установено в Гренцах-Вихлен (Германия),
Wetzel sp. z o.o., установено в Духнов (Полша),
Apex Cylinders Ltd, установено в Бристол (Обединено кралство),
Federal-Mogul Burscheid GmbH, установено в Буршайд,
Federal-Mogul Friedberg GmbH, установено във Фридберг (Германия),
Federal-Mogul Vermögensverwaltungs-GmbH, установено в Буршайд,
Federal-Mogul Operations France SAS, установено Сен-Жан-де-ла-Рюел (Франция),
Dietmar Schrick GmbH, установено в Солинген,
Cromatura Dalla Torre Sergio Snc Di Dalla Torre Sergio EC, установено в Бреда ди Тиаве (Италия),
Hartchromwerk Brunner AG, установено в Санкт Гален (Швейцария),
Schulz Hartchrom GmbH, установено в Хамбург,
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Списък на страните, встъпили в първоинстанционното производство
Европейската агенция по химикали (ECHA),
Assogalvanica, установено в Падуа,
Ecometal, установено в Тревизо (Италия),
Comité européen pour le traitement de surface (CETS), установен в Льовен (Белгия),
Österreichische Gesellschaft für Oberflächentechnik (AOT), установено във Виена,
Surface Engineering Association (SEA), установено в Бирмингам (Обединено кралство),
Zentralverband Oberflächentechnik eV (ZVO), установено в Хилден (Германия),
Eco-Chim Galvanotecnica di Antoniazzi G. & C. Snc, установено в Кодоне (Италия),
Heiche Oberflächentechnik GmbH, установено в Швайгерн (Германия),
Schwäbische Härtetechnik Ulm GmbH & Co. KG, установено в Улм,
Trattamento superfici metalliche Srl (TSM), установено в Скио (Италия),
Aros Hydraulik GmbH, установено в Меминген,
Berndorf Band GmbH, установено в Берндорф (Австрия),
Eberhard Derichs Maschinen- und Apparatebau GmbH, установено в Крефелд (Германия),
Friedrich Fausel Metalldrückerei, установено в Херлинген (Германия),
Goldhofer AG, установено в Меминген,
Heidelberger Druckmaschinen AG, установено в Хайделберг (Германия),
Huhtamaki Flexible Packaging Allemagne GmbH & Co. KG, установено в Ронсберг (Германия),
ITW Automotive Products GmbH, установено в Ходенхаген (Германия),
Josef Van Baal GmbH, установено в Крефелд,
Kleinvoigtsberger Elektrobauelemente GmbH, установено в Гросширма (Германия),
Kniggendorf & Kögler GmbH, установено в Лацен (Германия),
Liebherr-Components Kirchdorf GmbH, установено в Кирхдорф (Германия),
Max Hilscher GmbH, установено в Дорнщат (Германия),
Mora Metrology GmbH, установено в Ашафенбург (Германия),
Norsystec — Nohra-System-Technik GmbH, установено в Нора (Германия),
Otto Littmann Maschinenfabrik — Präzisionsmechanik GmbH, установено в Хамбург,
Provertha Connectors Cables & Solutions GmbH, установено в Пфорцхайм (Германия),
Roland Merz, с местожителство в Обер-Рамщат (Германия),
Schwing-Stetter Baumaschinen GmbH, установено във Виена,
SML Maschinengesellschaft mbH, установено в Ленцинг (Австрия),
ThyssenKrupp Steel Europe AG, установено в Дуисбург (Германия),
Windmöller & Hölscher KG, установено в Ленгерих (Германия).