РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
16 септември 2021 година(*)
„Преюдициално запитване — Самостоятелно заети търговски представители — Директива 86/653/ЕО — Член 1, параграф 2 — Понятие за търговски представител — Доставяне на компютърен софтуер на клиентите по електронен път — Предоставяне на неограничена във времето лицензия за използване — Понятия „продажба“ и „стоки“
По дело C‑410/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) с акт от 22 май 2019 г., постъпил в Съда на 27 май 2019 г., в рамките на производство по дело
The Software Incubator Ltd
срещу
Computer Associates (UK) Ltd,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: M. Vilaras, председател на състава, N. Piçarra, D. Šváby, S. Rodin и K. Jürimäe (докладчик), съдии,
генерален адвокат: E. Танчев,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за The Software Incubator Ltd, от O. Segal, QC, и E. Meleagros, solicitor,
– за Computer Associates (UK) Ltd, от J. Dhillon, QC, D. Heaton, barrister, и C. Hopkins и J. Mash, solicitors,
– за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и U. Bartl,
– за Европейската комисия, от L. Armati и L. Malferrari, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 17 декември 2020 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (OВ L 382, 1986 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 176).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между The Software Incubator Ltd и Computer Associates (UK) Ltd (наричано по-нататък „Computer Associates“) относно плащането на обезщетение вследствие на прекратяването на споразумението между тези две дружества.
Правна уредба
Правото на Съюза
Споразумението за оттегляне
3 Със своето Решение (ЕС) 2020/135 от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (OВ L 29, 2020 г., стр. 1, наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“) Съветът на Европейския съюз одобри от името на Европейския съюз и на Европейската общност за атомна енергия Споразумението за оттегляне, приложено към това решение.
4 Член 86 от Споразумението за оттегляне („Висящи дела пред Съда на Европейския съюз“) в параграфи 2 и 3 гласи:
„2. Съдът на Европейския съюз продължава да е компетентен да се произнася преюдициално по запитвания от съдилища и трибунали на Обединеното кралство, отправени преди края на преходния период.
3. За целите на настоящата глава производството се счита[…] за образувано пред Съда на Европейския съюз, а преюдициалните запитвания се считат за отправени в момента, в който исковата молба е била регистрирана от секретариата на Съда […]“.
5 В съответствие с член 126 от Споразумението за оттегляне преходният период започва да тече от датата на влизане в сила на споразумението и приключва на 31 декември 2020 г.
Директива 86/653
6 Второ и трето съображение от Директива 86/653 гласят:
„като има предвид, че различията в националните правни системи, отнасящи се до търговското представителство, значително засягат условията за конкуренция и упражняването на тази дейност в рамките на [Европейския съюз] и са в ущърб както на закрилата, предоставена на търговските представители по отношение на техните принципали, така и на сигурността на търговските сделки; като има предвид, освен това, че тези различия са такива, че значително възпрепятстват сключването и функционирането на договорите за търговско представителство, когато принципалът и търговските представители са установени в различни държави членки;
като има предвид, че търговията със стоки между държавите членки трябва да се извършва при условия, които са сходни на тези на единния пазар, и това поражда необходимост от сближаване на правните системи на държавите членки до степента, необходима за доброто функциониране на Общия пазар; като има предвид, в това отношение, че стълкновителните норми не отстраняват в областта на търговското представителство противоречията, посочени по-горе, нито пък това би станало, ако те се уеднаквят, и съответно предлаганата координация е необходима, независимо от съществуването на тези норми“.
7 Член 1 от тази директива предвижда:
„1. Мерките за хармонизация, предвидени в настоящата директива, се прилагат по отношение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, регулиращи отношенията между търговските представители и техните принципали.
2. За целите на настоящата директива „търговски представител“ означава самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано по-долу „принципал“, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал.
3. Търговски представител се тълкува по смисъла на настоящата директива като такъв, който не може да бъде по-специално:
– лице, което в качеството си на орган е упълномощено да поема задължения, които обвързват дружество или сдружение,
– партньор, на когото законно е дадено правото да поема задължения, които обвързват другите партньори,
– назначен от съда управител на имущество, ликвидатор или синдик при несъстоятелност“.
8 Член 2, параграф 1 от посочената директива гласи:
„Настоящата директива не се прилага по отношение на:
– търговски представители, чиято дейност не се заплаща,
– търговски представители, когато оперират на стоковите борси или на първичните стокови пазари, или
– органа, известен под наименованието Crown Agents for Overseas Governments and Administrations, както е основан по силата на Закона Crown Agents от 1979 г. в Обединеното кралство, или неговите дъщерни дружества“.
9 Член 3 от същата директива гласи:
„1. При осъществяването на своите дейности даден търговски представител трябва да следи за интересите на своя принципал и да действа почтено и добросъвестно.
2. По-специално, даден търговски представител трябва:
а) да полага подходящи усилия да преговаря и, при необходимост, да сключва сделките, за които е инструктиран да се грижи;
б) да съобщава на своя принципал цялата необходима информация, с която разполага;
в) да се съобразява с разумните инструкции, дадени му от неговия принципал“.
10 Член 4, параграф 2 от Директива 86/653 гласи следното:
„Един принципал трябва по-специално:
а) да предостави на своя търговски представител необходимата документация, отнасяща се до съответните стоки;
б) да получи за своя търговски представител информацията, която е необходима за изпълнението на договора за представителство, и, по-специално, да уведоми търговския представител в рамките на разумен период от време, веднага щом предположи, че обемът на търговските сделки ще бъде значително по-мълък от този, който търговският представител нормално би очаквал“.
11 Член 6, параграф 1 от тази директива предвижда:
„При липсата на някаква договореност по този въпрос между страните и без това да засяга прилагането на задължителните разпоредби на държавите членки относно размера на възнаграждението, търговският представител има право на възнаграждение, съответстващо на обичайната търговска практика там, където упражнява дейността си и за представителство за стоките, представляващи предмет на договора за представителство. Ако няма такава обичайна практика, търговският представител има право на разумно възнаграждение, като се вземат предвид всички аспекти на сделката“.
Правото на Обединеното кралство
12 Директива 86/653 е транспонирана в правото на Обединеното кралство с Commercial Agents (Council Directive) Regulations 1993 (Statutory Instruments 1993/3053) (Наредба за търговските представители (Директива на Съвета) от 1993 г. (Нормативни актове 1993/3053). Член 2, параграф 1 от тази наредба гласи:
„По смисъла на тази наредба:
„търговски представител“ е самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице (наричано по-долу „принципал“) или да договаря и сключва продажбата или покупката на стоки от името и за сметка на този принципал […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 Computer Associates е дружество, което търгува с приложен софтуер за автоматизиране на услугата по пускане и управление на приложения в центъра за данни (наричан по-нататък „разглежданият софтуер“). Целта му е да координира и автоматично да извършва пускането и актуализацията на други софтуерни приложения в различните оперативни среди в големи организации като банки и застрахователни дружества, така че приложенията, които са в основата на дейността, да са напълно интегрирани със софтуерната оперативна среда.
14 Computer Associates издава по електронен път на своите клиенти лицензии за използване на разглеждания софтуер на конкретна територия за разрешен брой крайни потребители.
15 Лицензията за този софтуер се издава, при условие че клиентът спазва по-специално следните задължения: да не осъществява достъп до част от софтуера, която няма разрешение да използва; да не извършва декомпилация и да не променя софтуера, както и да не го отдава под наем, преотстъпва, прехвърля или сублицензира.
16 От предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че лицензията за използване на разглеждания софтуер може да бъде издадена за неограничено време или за определен срок. При прекратяване на договора поради съществено неизпълнение или несъстоятелност на другата страна, клиентът трябва да върне софтуера на Computer Associates, да го изтрие или да го унищожи. На практика обаче повечето лицензии са неограничени във времето. В това отношение Computer Associates запазва всички права, а именно по-специално авторските права, правата на собственост, патентните права, правата върху търговски марки и всички други вещни права, свързани със софтуера.
17 На 25 март 2013 г. Computer Associates сключва споразумение с The Software Incubator. Съгласно клауза 2.1 от споразумението последното дружество действа от името на Computer Associates, за да се свързва с евентуални клиенти в Обединеното кралство и Ирландия с оглед на „рекламата, [на] маркетинга и [на] продажбата на [разглеждания софтуер]“. Съгласно посоченото споразумение задълженията на The Software Incubator се свеждат до рекламирането и предлагането на този софтуер на пазара. The Software Incubator няма правото да прехвърля собствеността върху него.
18 С писмо от 9 октомври 2013 г. Computer Associates прекратява сключеното с The Software Incubator споразумение.
19 The Software Incubator предявява срещу Computer Associates иск за обезщетение на основание на националната правна уредба, транспонираща Директива 86/653, пред High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение, Обединено кралство). Computer Associates оспорва квалификацията на отношенията му със Software Incubator като договор за търговско представителство с твърдението, че доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път заедно с издаването на неограничена във времето лицензия за използване на софтуера не представлява „продажба на стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата.
20 С решение от 1 юли 2016 г. High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение) уважава иска на The Software Incubator и присъжда на това дружество обезщетение в размер на 475 000 GBP (британски лири) (около 531 000 EUR). В този контекст посоченият съд постановява, че „продажбата на стоки“ по смисъла на Регламент 1993/3053 се отнася до самостоятелна дефиниция, която трябва да включва доставката на софтуер.
21 Computer Associates обжалва това решение пред Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединеното кралство). С решение от 19 март 2018 г. тази юрисдикция постановява, че софтуерът, доставен на клиент по електронен път, не представлява „стока“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, както е тълкуван от Съда. Тя стига до извода, че Software Incubator няма качеството на „търговски представител“ по смисъла на тази разпоредба и отхвърля иска му за обезщетение.
22 The Software Incubator обжалва това решение пред Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство).
23 Тази юрисдикция иска от Съда тълкуване на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, което ѝ е необходимо, за да определи дали понятието „търговски представител“, който има пълномощия да договаря „продажбата на стоки“, се прилага при доставката на компютърен софтуер на клиента по електронен път, чието използване се урежда с лицензия, издадена за неограничено време.
24 При тези условия Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Когато копие от компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал по електронен път, а не на материален носител, представлява ли то „стока“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директива 86/653?
2) Когато компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал, като на клиента се издава неограничена във времето лицензия да използва копие от компютърния софтуер, представлява ли това „продажба на стоки“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директива 86/653?“.
По преюдициалните въпроси
25 В самото начало следва да се констатира, че от член 86, параграф 2 от Споразумението за оттегляне, влязло в сила на 1 февруари 2020 г., следва, че Съдът продължава да е компетентен да се произнася преюдициално по запитвания от съдилища и трибунали на Обединеното кралство, отправени преди края на преходния период, определен на 31 декември 2020 г., какъвто е случаят с настоящото преюдициално запитване.
26 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали понятието „продажба на стоки“, посочено в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, трябва да се тълкува в смисъл, че може да обхваща доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път срещу заплащане на цена, когато заедно с тази доставка се издава неограничена във времето лицензия за използване на софтуера.
27 За целите на Директива 86/653 член 1, параграф 2 определя, че „търговски представител“ е самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано „принципал“, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал.
28 Тази разпоредба определя три условия като необходими и достатъчни, за да може дадено лице да бъде квалифицирано като „търговски представител“. Първо, това лице трябва да има качеството на самостоятелно зает посредник. Второ, то трябва да се намира в трайни договорни отношения с принципала. Трето, трябва да упражнява дейност, състояща се в договаряне на продажбата или покупката на стоки за принципала или в договаряне и сключване на такива сделки от името и за сметка на последния (решение от 21 ноември 2018 г., Zako, C‑452/17, EU:C:2018:935, т. 23).
29 В случая е под въпрос само третото от тези условия, доколкото то се отнася до договарянето на „продажбата на стоки“ за принципала. В това отношение следва да се констатира, че Директива 86/653 не дефинира понятието „продажба на стоки“ и не препраща към националното право за значението на това понятие.
30 При тези обстоятелства, като се има предвид изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза във връзка с принципа на равенство, понятието „продажба на стоки“ трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз. Така това понятие е самостоятелно понятие на правото на Съюза и неговият обхват не може да бъде определен чрез позоваване на известните понятия от правото на държавите членки или на категоризации, извършвани на национално равнище (вж. по аналогия решение от 9 юли 2020 г., RL (Директива относно борбата със забавяне на плащането), C‑199/19, EU:C:2020:548, т. 27 и цитираната съдебна практика).
31 В това отношение следва да се припомни, че значението и обхватът на термините, за които правото на Съюза не дава никакво определение, следва да се определят в съответствие с обичайното им значение в говоримия език, като се отчитат контекстът, в който те се използват, и целите, преследвани от правната уредба, от която те са част (решение от 4 юни 2020 г., Trendsetteuse, C‑828/18, EU:C:2020:438, т. 26 и цитираната съдебна практика).
32 Именно с оглед на тези обстоятелства следва да се определи дали понятието „продажба на стоки“ по член 1, параграф 2 от Директива 86/653 може да обхваща доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път срещу заплащане на цена, когато заедно с тази доставка се издава неограничена във времето лицензия за използване на софтуера.
33 Относно текста на тази разпоредба следва да се отбележи, че тя препраща общо към понятието „продажба на стоки“, без да дефинира термините „продажба“ или „стоки“, които впрочем не са дефинирани в нито една друга разпоредба от тази директива.
34 На първо място, съгласно практиката на Съда с термина „стоки“ се означават оценимите в пари продукти, които като такива могат да бъдат предмет на търговски сделки (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2006 г., Комисия/Гърция, C‑65/05, EU:C:2006:673, т. 23 и цитираната съдебна практика).
35 От това следва, че поради общата си дефиниция посоченият термин може да обхваща компютърен софтуер, какъвто е разглежданият софтуер, тъй като има търговска стойност и може да бъде предмет на търговска сделка.
36 Освен това следва да се уточни, че даден софтуер може да бъде квалифициран като „стока“, независимо дали се предоставя на материален носител или, както е в случая, по електронен път чрез изтегляне.
37 Всъщност, от една страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 55 от заключението си, използването на термина „стоки“ в текста на Директива 86/653 на различните езици не разкрива никакво разграничение в зависимост от това дали съответният обект има веществен или невеществен характер.
38 От друга страна, Съдът вече е постановил, че от икономическа гледна точка продажбата на дадена компютърна програма върху CD‑ROM или DVD и продажбата на такава програма посредством изтегляне по интернет си приличат, тъй като начинът на предоставяне онлайн е функционално равнозначен на предоставянето чрез материален носител (решение от 3 юли 2012 г. UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 61).
39 Следователно терминът „стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 може да обхваща компютърен софтуер, независимо от това на какъв носител се предоставя той.
40 На второ място, съгласно общоприетото разбиране „продажба“ е споразумението, с което дадено лице отстъпва на друго лице срещу заплащане на цена своето право на собственост върху материална или нематериална вещ, която му принадлежи (решение от 3 юли 2012 г. UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 42).
41 В конкретния случай с продажбата на копие от компютърен софтуер Съдът е постановил, че изтеглянето на копие от компютърна програма и сключването на свързан с това лицензионен договор за използване съставляват неделимо цяло. В действителност изтеглянето на копие от такава програма носи полза за неговия притежател само ако той може да го използва. Следователно, за да бъдат правно квалифицирани, тези две действия трябва да се разглеждат общо (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 44).
42 Така Съдът е приел, че предоставянето на копие от компютърен софтуер чрез изтегляне и сключването на лицензионен договор за неговото използване с цел да направят копието постоянно използваемо от клиентите срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на авторското право да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от произведението, на което е собственик, предполагат прехвърлянето на правото на собственост върху това копие (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 45 и 46).
43 Ето защо с оглед на текста на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 следва да се приеме, че доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път срещу заплащане на цена, когато заедно с тази доставка се издава неограничена във времето лицензия за използване на софтуера, може да попадне в обхвата на понятието „продажба на стоки“ по смисъла на тази разпоредба.
44 Това тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва този член.
45 Всъщност член 1, параграф 3 и член 2 от Директива 86/653 предвиждат някои точно определени изключения, съответно що се отнася до понятието „търговски представител“ и приложното поле на тази директива (решение от 21 ноември 2018 г., Zako, C‑452/17, EU:C:2018:935, т. 40).
46 Никое от тези изключения обаче не се отнася до естеството на „продажбата на стоки“, предмет на дейността на „търговски представител“, посочена в член 1, параграф 2 от същата директива.
47 Освен това, както по същество посочва генералният адвокат в точки 66 и 67 от своето заключение, „продажба на стоки“ от типа на описаната в точка 43 от настоящото решение не е пречка нито търговският представител и принципалът да упражняват съответните поети от тях права и задължения съгласно разпоредбите на членове 3—5 от Директива 86/653, нито търговският представител да получава възнаграждение, което да съответства на разпоредбите на член 6 от тази директива.
48 Накрая, посоченото тълкуване се потвърждава от целите на Директива 86/653, която, съгласно второ и трето съображение, се стреми да защити търговските представители в отношенията им с техните принципали, да повиши сигурността на търговските сделки и да улесни търговията със стоки между държавите членки, като сближи правните системи на последните в областта на търговското представителство (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2018 г., Zako, C‑452/17, EU:C:2018:935, т. 26 и цитираната съдебна практика).
49 В това отношение полезното действие на защитата, предоставена от Директива 86/653, би било осуетено, ако доставката на софтуер при условията, посочени в точка 43 от настоящото решение, трябва да бъде изключена от понятието „продажба на стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от тази директива.
50 Всъщност това тълкуване на посочената разпоредба би изключило от обхвата на тази защита лицата, които с помощта на съвременните технологии изпълняват задачи, подобни на тези на търговските представители, чиято задача е да продават материални стоки, по-специално чрез намиране и привличане на клиенти.
51 Видно от всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че понятието „продажба на стоки“, посочено в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, трябва да се тълкува в смисъл, че може да обхваща доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път срещу заплащане на цена, когато заедно с тази доставка се издава неограничена във времето лицензия за използване на софтуера.
По съдебните разноски
52 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Понятието „продажба на стоки“, посочено в член 1, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, трябва да се тълкува в смисъл, че може да обхваща доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път срещу заплащане на цена, когато заедно с тази доставка се издава неограничена във времето лицензия за използване на софтуера.
Подписи