Language of document : ECLI:EU:C:2022:297

Дело C401/19

Република Полша

срещу

Европейски парламент
и
Съвет на Европейския съюз

 Решение на Съда (голям състав) от 26 април 2022 година

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Член 11 и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация —Защита на интелектуалната собственост — Задължения, наложени на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите“

1.        Жалба за отмяна — Предмет — Частична отмяна — Условие — Възможност за отделяне на оспорваните разпоредби — Обективен критерий — Неизпълнено условие — Недопустимост

(член 263 ДФЕС; член 17 от Директива 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 17—21)

2.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2019/790 — Хармонизация на правата на цифровия единен пазар — Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Специфичен режим на отговорност на тези доставчици — Обхват

(Съображения 61 и 66, член 2, точка 6 и член 17 от Директива 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 29—31 и 35)

3.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2019/790 — Хармонизация на правата на цифровия единен пазар — Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Специфичен режим на отговорност на тези доставчици — Задължение, наложено на посочените доставчици, да контролират предварително публикуваното от потребителите съдържание — Обосновано ограничение на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация

(член 11, член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 17, параграфи 4—10 от Директива 2019/10 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 45, 48—58, 72, 76 и 80—99)


Резюме

Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар(1) установява нов специален механизъм за отговорност на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание (наричани по-нататък „доставчиците“). Член 17 от тази директива установява принципа, че доставчиците носят пряка отговорност, когато произведения и други закриляни обекти са незаконно качени от ползвателите на техните услуги. Съответните доставчици обаче могат да бъдат освободени от тази отговорност. За целта те по-специално са длъжни в съответствие с разпоредбите на този член(2) да контролират активно каченото от ползвателите съдържание, за да предотвратят публикуването онлайн на закриляни обекти, които правоносителите не желаят да бъдат достъпни за тези услуги.

Република Полша подава жалба с главно искане да се отмени буква б) и на буква в), in fine на член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, а при условията на евентуалност — този член да се отмени изцяло. По същество тя поддържа, че тези разпоредби задължават доставчиците предварително да контролират цялото съдържание, което техните потребители желаят да публикуват онлайн, чрез информационни технологии за автоматично филтриране, без да предвиждат гаранции за спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация(3).

Съдът, в голям състав, се произнася за първи път по тълкуването на Директива 2019/790. Той отхвърля жалбата на Полша, като приема, че във връзка с предвиденото в тази директива задължение на доставчиците, състоящо се в предварителен автоматичен контрол върху публикуваното от ползвателите съдържание, са предвидени подходящи гаранции, за да се осигури спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, както и на справедлив баланс между това право и правото на интелектуална собственост.

Съображения на Съда

Като разглежда най-напред допустимостта на жалбата, Съдът констатира, че буква б) и буква в), in fine, на член 17, параграф 4 от Директива 2019/790 не могат да бъдат отделени от останалата част на този член и следователно искането за отмяна единствено на тези разпоредби е недопустимо. Всъщност по отношение на доставчиците член 17 въвежда нов режим на отговорност, чиито различни разпоредби образуват едно цяло и имат за цел постигането на баланс между правата и интересите на тези доставчици, правата и интересите на потребителите на техните услуги и тези на правоносителите. Следователно такава частична отмяна би изменила същността на посочения член.

По-нататък Съдът разглежда по същество единственото изтъкнато от Полша основание, а именно ограничаването на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, произтичащо от режима на отговорност, въведен с член 17 от Директива 2019/790. В самото начало Съдът припомня, че споделянето на информация в интернет посредством платформи за онлайн споделяне на съдържание попада в приложното поле на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и на член 11 от Хартата. Той констатира, че за да се избегне носенето на отговорност когато потребители качват на платформите им незаконно съдържание, за което доставчиците нямат разрешение от страна на правоносителите, тези доставчици трябва да докажат, че отговарят на всички условия за освобождаване, предвидени в член 17, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива 2019/790, а именно че:

–      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение [буква а)] и

–       са действали експедитивно, за да преустановят на платформите си конкретни нарушения на авторското право, след като са извършени, и за които са били уведомени по достатъчно обоснован начин от правоносителите [буква в)], и

–      след получаване на такова уведомление или когато правоносителите са им предоставили съответната и необходима информация преди възникването на нарушението на авторското право, са положили „в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа […] всички възможни усилия“, за да се предотврати възникването или повторното възникване на такива нарушения [букви б) и в)].

Следователно последните задължения изискват de facto от тези доставчици да извършват предварителен контрол на съдържанието, което потребителите желаят да качат на техните платформи, стига да са получили от правоносителите информацията или уведомленията, предвидени в член 17, параграф 4, букви б) и в) от тази директива. За тази цел доставчиците са принудени да използват инструменти за автоматично разпознаване и филтриране. Такъв предварителен контрол и такова филтриране обаче могат да доведат до ограничаване на важно средство за онлайн разпространение на съдържание и по този начин да представляват ограничение на право на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано в член 11 от Хартата. Освен това, отговорност за това ограничение носи законодателят на Съюза, тъй като то е пряка последица от специфичния режим на отговорност. Ето защо Съдът стига до извода, че този режим ограничава упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на съответните ползватели.

Накрая, що се отнася до въпроса дали разглежданото ограничение е обосновано с оглед на член 52, параграф 1 от Хартата, Съдът отбелязва, от една страна, че това ограничение е предвидено в закон, тъй като произтича от задълженията, наложени на доставчиците на тези услуги с разпоредба от акт на Съюза, а именно член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790, и зачита основното съдържание на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на интернет. От друга страна, при проверката за пропорционалност Съдът констатира, че посоченото ограничение отговаря на необходимостта от защита на интелектуалната собственост, гарантирана в член 17, параграф 2 от Хартата, то изглежда необходимо за задоволяване на тази необходимост и наложените на доставчиците задължения не ограничават непропорционално правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите.

Всъщност, първо, законодателят на Съюза въвежда ясни и точни ограничения на мерките, които могат да бъдат взети при изпълнението на тези задължения, като изключва по-специално мерките за филтриране и блокиране на законно съдържание при качване. Второ, Директива 2019/790 задължава държавите членки да гарантират, че ползвателите могат да качват и да предоставят на разположение съдържание, генерирано от тях за конкретните цели на цитиране, критика, обзор, използване с цел карикатура, пародия или имитация. Освен това, доставчиците трябва да информират своите потребители, че те могат да използват произведения и други закриляни обекти съгласно изключенията или ограниченията на авторското право и сродните му права, предвидени в правото на Съюза(4). Трето, отговорността на доставчиците може да бъде ангажирана само при условие че правоносителите им предоставят съответната и необходима информация за съответното съдържание. Четвърто, член 17 от тази директива, чието прилагане не поражда никакво общо задължение за контрол, предполага, че доставчиците не могат да бъдат задължавани да предотвратяват качването и предоставянето на публично разположение на съдържание, за установяването на чийто незаконен характер би се изисквала тяхната самостоятелна преценка на съдържанието(5). В това отношение е възможно наличието на неразрешено съдържание да бъде избегнато само след уведомяване от правоносителите. Пето, Директива 2019/790 въвежда редица процесуални гаранции, а именно възможност ползвателите да подадат жалба, когато считат, че достъпът до съдържание, което са качили, неправилно е преустановен, както и достъп до извънсъдебни механизми за правна защита и до ефективни средства за правна защита(6). Шесто, тази директива възлага на Европейската комисия да организира диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците и правоносителите, и да издава насоки за прилагането на този режим(7).

Ето защо Съдът стига до извода, че във връзка със задължението на доставчиците да контролират съдържанието, което потребителите желаят да качат на платформите им, преди публичното му разпространение, произтичащо от специфичния режим на отговорност, въведен с член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, законодателят на Съюза е предвидил подходящи гаранции, за да се осигури спазване на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, и на справедлив баланс между това право, от една страна, и правото на интелектуална собственост, от друга страна. При транспонирането на член 17 от тази директива държавите членки трябва да следят за тълкуване на тази разпоредба, което позволява да се осигури справедливо равновесие между различните основни права, защитени от Хартата. Освен това при въвеждане на мерките за транспониране на тази разпоредба органите и юрисдикциите на държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на тази разпоредба, но и да не допускат да се основават на тълкуване на същата, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност.


1      Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 2019 г., стр. 92).


2      Вж. член 17, параграф 4, букви б) и в), in fine от Директива 2019/790.


3      Така както е гарантирано в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).


4      Член 17, параграфи 7 и 9 от Директива 2019/790.


5      Член 17, параграф 8 от Директива 2019/790.


6      Член 17, параграф 9, първа и втора алинея от Директива 2019/790.


7      Член 17, параграф 10 от Директива 2019/790.