РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
10 март 2022 година(*)
„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Марки — Директива (ЕС) 2015/2436 — Член 19 — Реално използване на марка — Тежест на доказване — Искане за отмяна поради неизползване — Национално процесуално правило, задължаващо ищеца да извърши проучване на пазара относно използването на марката“
По дело C‑183/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Saarbrücken (Областен съд Саарбрюкен, Германия) с акт от 4 март 2021 г., постъпил в Съда на 23 март 2021 г., в рамките на производство по дело
Maxxus Group GmbH & Co. KG
срещу
Globus Holding GmbH & Co. KG,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, D. Gratsias (докладчик) и Z. Csehi, съдии,
генерален адвокат: N. Emiliou,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Maxxus Group GmbH & Co. KG, от E. Stolz, Rechtsanwalt,
– за Европейската комисия, от G. Braun, G. Wilms и É. Gippini Fournier, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 2008 г., стр. 25) и на членове 16, 17 и 19 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 2015 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Maxxus Group GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Maxxus“) и Globus Holding GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Globus“) по повод отмяната на правата на последното върху две марки, регистрирани в Германия.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2008/95
3 Член 10 от Директива 2008/95, озаглавен „Използване на марките“, е гласял:
„1. Когато в срок от пет години от датата на приключване на производството за регистрация притежателят не е започнал реално да използва марката в държавата членка във връзка със стоките или услугите, за които тя е регистрирана, или ако използването ѝ е било преустановено за непрекъснат период от пет години, към марката се прилагат санкциите, предвидени в настоящата директива, освен ако съществува основателна причина за неизползването.
Използване по смисъла на първата алинея е и:
а) използването на марката във вид, различен по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката в сравнение с вида, в който тя е регистрирана;
б) поставянето на марката върху стоки или тяхната опаковка в съответната държава членка единствено с цел износ.
2. Използването на марката със съгласието на притежателя или от всяко лице, което има право да използва колективна, гаранционна или сертификатна марка, се счита за използване от притежателя.
[…]“.
4 Член 12 от тази директива, озаглавен „Основания за отмяна“, в параграф 1 е предвиждал:
„Марката може да бъде отменена, ако през непрекъснат период от пет години тя не е била реално използвана в държавата членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването.
Въпреки това никое лице не може да претендира, че правата на притежателя върху марката следва да бъдат отменени, ако през интервала между изтичането на този период и подаването на искането за отмяна, реалното използване на марката е започнато или възобновено.
Започването или възобновяване на използването в трите месеца предхождащи подаването на искането за отмяна и най-рано при изтичането на непрекъснат период на неизползване от пет години, не се взема предвид, когато подготовката за започването или възобновяването е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено искане за отмяна“.
Директива 2015/2436
5 Съгласно съображение 10 от Директива 2015/2436:
„От основополагащо значение е да се гарантира, че регистрираните марки се ползват с една и съща защита в правните системи на всички държави членки. […]“.
6 Член 16 от тази директива, озаглавен „Използване на марките“, гласи:
„1. Ако в срок от пет години от датата на приключване на процедурата по регистрация притежателят не е започнал реално да използва марката в държавата членка във връзка със стоките или услугите, за които тя е регистрирана, или ако използването ѝ е било преустановено за непрекъснат период от пет години, към марката се прилагат ограниченията и санкциите, предвидени в член 17, член 19, параграф 1, член 44, параграфи 1 и 2 и член 46, параграфи 3 и 4, освен ако не съществува основателна причина за неизползването.
[…]
5. Използване по смисъла на параграф 1 е също така:
а) използването на марката във вид, различен по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката в сравнение с вида, в който тя е регистрирана, независимо дали във вида, в който се използва, марката е също така регистрирана или не на името на притежателя;
б) поставянето на марката върху стоки или тяхната опаковка в съответната държава членка единствено с цел износ.
6. Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от притежателя“.
7 Член 17 от посочената директива, озаглавен „Неизползването като аргумент за защита в производство за установяване на нарушение“, предвижда:
„Притежателят на марка има право да забрани използването на даден знак само доколкото правата на притежателя не подлежат на отмяна на основание член 19 към момента на предявяване на иска за установяване на нарушение. По искане на ответника притежателят на марката представя доказателства, че през петгодишния период, който предхожда датата на предявяване на иска, марката е била предмет на реално използване, както е предвидено в член 16 във връзка със стоките или услугите, за които тя е регистрирана, и които се цитират като основание за предявяване на иска, или че съществуват основателни причини за неизползване, при условие че от приключването на процедурата по регистрация на марката до датата на предявяване на иска са минали не по-малко от пет години“.
8 Член 19 от същата директива, озаглавен „Липсата на реално използване като основание за отмяна“, гласи:
„1. Марката подлежи на отмяна, ако през непрекъснат период от пет години тя не е била реално използвана в държавата членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването.
2. Никое лице не може да претендира, че правата на притежателя върху марката следва да бъдат отменени, ако през интервала между изтичането на този петгодишен период и подаването на искането за отмяна реалното използване на марката е започнато или възобновено.
3. Започването или възобновяване на използването в трите месеца предхождащи подаването на искането за отмяна и най-рано при изтичането на непрекъснат период на неизползване от пет години, не се взема предвид, когато подготовката за започването или възобновяването е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено искане за отмяна“.
9 Член 54 от Директива 2015/2436, озаглавен „Транспониране“, гласи:
„1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за привеждането в съответствие с членове 3 — 6, членове 8 — 14, членове 16, 17 и 18, членове 22 — 39, член 41, членове 43 и 44 и членове 46 — 50, до 14 януари 2019 г. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за привеждането в съответствие с член 45, до 14 януари 2023 г. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези мерки.
[…]“.
10 Член 55 от тази директива, озаглавен „Отмяна“, предвижда:
„Директива [2008/95] се отменя, считано от 15 януари 2019 г., без да се засягат задълженията на държавите членки във връзка със срока за транспонирането на [Първа Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92)] в националното право, посочен в приложение I, част Б към Директива [2008/95].
Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението“.
Германското право
11 Съгласно член 49, параграф 1 от Gesetz über den Schutz von Marken und sonstigen Kennzeichen (Markengesetz) (Закон за защита на марките и другите отличителни знаци) от 25 октомври 1994 г. (BGBl. 1994 I, стр. 3082) при поискване марката се заличава от регистъра поради отмяната ѝ, ако не е била използвана през непрекъснат период от пет години.
12 Съгласно член 55, параграф 2, точка 1 от този закон всяко лице може да подаде искане за отмяна на марка на основание член 49 от посочения закон, доколкото се позовава на обстоятелството, че марката не е била използвана.
Фактите в главното производство и преюдициалният въпрос
13 Globus е притежател на словната марка „MAXUS“. През юли 1996 г. тази марка е регистрирана в Deutsches Patent- und Markenamt (Германска служба за патенти и марки, Германия) за редица стоки от класове 1—9 и 11—34 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.
14 Освен това Globus е притежател на следната фигуративна марка, регистрирана през май 1996 г. в Германската служба за патенти и марки за стоки от класове 1—9 и 11—34:
15 На 28 ноември 2019 г. Maxxus сезира Landgericht Saarbrücken (Областен съд Саарбрюкен, Германия), който е запитващата юрисдикция, с искане по същество да бъдат отменени правата на Globus върху посочените в точки 13 и 14 от настоящото решение марки поради неизползване.
16 В подкрепа на искането си Maxxus изтъква, че през последните пет години Globus не е използвало тези марки по начин, който да гарантира запазването на правата му върху тях. Maxxus заявява, че е извършвало онлайн търсене, включително на уебсайта на Globus, което не е предоставило никакви данни за такова използване. При въвеждането на думата „MAXUS“ в приложението за вътрешно търсене на уебсайта на Globus се появяват два резултата, които се отнасяли до магазин за напитки във Фрайласинг (Германия), стопанисван от свързано с Globus дружество. От направените в интернет проучвания обаче било видно, че продаваните от последното дружество напитки са обозначени не с марката „MAXUS“, а с други марки на трети производители. Това се потвърждавало от проучвания, извършени във въпросния магазин от детективска агенция, упълномощена от Maxxus.
17 Globus оспорва тези твърдения и посочва, че е използвало двете разглеждани марки по начин, който гарантира запазването на правата му върху тях.
18 Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) в производство по отмяна на марка поради неизползване следва да се прави разграничение между задължението за излагане на факти (Darlegungslast) и тежестта на доказване. Що се отнася до изложението на фактите, ищецът е длъжен да изложи по обоснован начин обстоятелствата, които доказват, че марката не е била използвана. Поради това тази страна трябва със собствени средства да извърши разследване, позволяващо да се установи дали притежателят е използвал съответната марка по такъв начин, че да гарантира запазването на правата си. Тъй като по принцип ищецът не познава търговския процес на притежателя на марката, последният би могъл да има задължение за така нареченото „вторично“ изложение на фактите. Що се отнася до тежестта на доказване на неизползването, тя се носи от ищеца.
19 Запитващата юрисдикция отбелязва, че след постановяването на решение от 22 октомври 2020 г., Ferrari (C‑720/18 и C‑721/18, EU:C:2020:854, т. 82), в което Съдът постановява, че притежателят на марка носи тежестта да докаже, че тази марка е била „реално използвана“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95, посочената по-горе практика на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) относно доказателствената тежест вече не е защитима. Тя счита обаче, че остава открит въпросът дали националното право може да продължи да възлага на ищеца задължението за излагане на фактите. Според нея на този въпрос трябва да се отговори утвърдително.
20 В това отношение запитващата юрисдикция уточнява разграничението в германското право между задължението за излагане на фактите и тежестта на доказване. Задължението за излагане на фактите налага на страната да изложи своите твърдения възможно най-конкретно, с риск да загуби процеса, ако не изпълни това задължение. Германското процесуално право възлага на ответника вторично задължение за излагане на факти. Всяка от страните е длъжна да направи проучвания в собствената си сфера на дейност. Тези различни тежести и задължения са разграничават от тежестта на доказване. Задължението за излагане на фактите се различава от тежестта на доказване в смисъл, че всяка страна е длъжна да представи фактите, които са ѝ известни или които могат да бъдат проучени, като положи разумни усилия.
21 Запитващата юрисдикция счита, че правото на Съюза, и по-специално Директива 2015/2436, допуска възлагането на задължението за излагане на фактите върху страната, която иска отмяна на дадена марка поради неизползване. Това задължение може да се обоснове с претегляне на интересите на съответните страни. В производство по отмяна на марка поради неизползване ищецът е длъжен да установи, доколкото е възможно, дали ответникът е използвал реално своята марка. Едва след такова проучване и изложение на резултатите от него последният трябва да бъде задължен да разкрие използването на марката си. Тъй като не се изисква никакъв конкретен правен интерес за подаване на искане за отмяна на марка поради неизползване, всяко лице би могло да принуди притежателя да оповести използването на своята марка, което би довело до сериозен риск от злоупотреби с процесуални права. Всъщност ищецът би могъл да принуди притежателя на съответната марка да се откаже от търговски тайни и да положи значителни усилия за проучване, за да докаже реалното използване на своята марка.
22 Тъй като Директива 2015/2436 не урежда националното производство във връзка с искане за отмяна на марка поради неизползване, запитващата юрисдикция счита, че решение от 22 октомври 2020 г., Ferrari (C‑720/18 и C‑721/18, EU:C:2020:854) допуска ищецът да носи задължение за излагане на фактите, както счита тази юрисдикция.
23 При тези обстоятелства Landgericht Saarbrücken (Областен съд Саарбрюкен) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли правото на Съюза, по-специално Директива [2008/95], и по-специално член 12, съответно Директива [2015/2436], и по-специално членове 16, 17 и 19, да се тълкуват в смисъл, че полезното действие на тези разпоредби забранява тълкуване на националното процесуално право,
а) което налага на ищеца в гражданско производство с предмет заличаване на марка с национална регистрация поради отмяната ѝ вследствие на неизползване задължение за излагане на факти и обстоятелства, различно от тежестта на доказване, и
б) което в рамките на това задължение за излагане на факти и обстоятелства изисква от ищеца,
– доколкото е възможно за него, да обоснове в това производство неизползването на марката от ответника, и
– освен това да извърши свое собствено проучване на пазара, което е съобразено с искането за заличаване и особеностите на съответната марка?“.
По преюдициалния въпрос
По допустимостта
24 Maxxus по същество твърди, че след решението от 22 октомври 2020 г., Ferrari (C‑720/18 и C‑721/18, EU:C:2020:854), в решение от 14 януари 2021 г. Bundesgerichtshof (Федерален съд) е постановил, че в производство по отмяна на марка поради неизползване ищецът трябва само да твърди, че притежателят на тази марка не я е използвал, тъй като съгласно германското право тежестта на доказване и задължението за излагане на фактите са възложени на притежателя на разглежданата марка. От това според Maxxus следва, че отговорът на поставения от запитващата юрисдикция въпрос не е необходим за разрешаването на спора в главното производство.
25 В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на правото на Съюза с оглед по-специално на правната обстановка, така както е описана от запитващата юрисдикция, за да ѝ предостави полезната информация за разрешаването на спора, с който е сезирана (решение от 20 декември 2017 г., Schweppes, C‑291/16, EU:C:2017:990, т. 21 и цитираната съдебна практика).
26 Освен това Съдът нееднократно е постановявал, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 35 и цитираната съдебна практика). Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 20 декември 2017 г., Schweppes, C‑291/16, EU:C:2017:990, т. 23 и цитираната съдебна практика).
27 В този смисъл Съдът може да не се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 20 декември 2017 г., Schweppes, C‑291/16, EU:C:2017:990, т. 24).
28 Настоящият случай обаче не е такъв. Запитващата юрисдикция излага и тълкува германските процесуални норми на своя отговорност и от това прави извода, че в производство за отмяна на марка поради неизползване ищецът е длъжен да спазва определени изисквания при излагането на фактите, от които зависи допустимостта на искането му. Тази юрисдикция по същество пита Съда дали Директива 2008/95 или Директива 2015/2436 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която налага такива изисквания. Очевидно е, че този въпрос има пряка връзка с предмета на спора в главното производство.
29 Ето защо преюдициалното запитване е допустимо.
По същество
30 В самото начало следва да се отбележи, че от преписката, изпратена на Съда от запитващата юрисдикция, е видно, че искането за отмяна, което е предмет на спора по главното производство, е подадено на 28 ноември 2019 г. Предоставеният на държавите членки срок за транспониране на Директива 2015/2436 в националното право, предвиден в член 54, параграф 1 от тази директива, обаче е изтекъл на 14 януари 2019 г. Съгласно член 55 от посочената директива тя отменя и заменя Директива 2008/95. Действително релевантните разпоредби на директиви 2008/95 и 2015/2436 са по същество идентични, настоящото преюдициално запитване обаче следва да се разгледа през призмата на Директива 2015/2436 (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2020 г., mk advokaten, C‑684/19, EU:C:2020:519, т. 4).
31 Освен това нито член 16 от Директива 2015/2436 относно понятието за реално използване на марка и периода, през който притежателят ѝ трябва да я използва, нито член 17 от тази директива, който се отнася до неизползването като аргумент за защита в производство за установяване на нарушение, са пряко относими към отговора на въпроса на запитващата юрисдикция. Ето защо поставеният въпрос следва да се разгледа единствено във връзка с член 19 от посочената директива.
32 С оглед на тези уточнения следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19 от Директива 2015/2436 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, което в производство по искане за отмяна на марка поради неизползване изисква от ищеца да направи проучване на пазара относно евентуалното използване на тази марка от нейния притежател и доколкото е възможно, да представи обосновано в това отношение становище в подкрепа на искането си.
33 От това обаче не може да се направи извод, че въпросът за тежестта на доказване на реалното използване по смисъла на член 19, параграф 1 от Директива 2015/2436 в производство за отмяна на марка поради неизползване представлява такава процесуална разпоредба, която попада в компетентността на държавите членки (вж. по аналогия решение от 22 октомври 2020 г., Ferrari, C‑720/18 и C‑721/18, EU:C:2020:854, т. 76 и цитираната съдебна практика).
34 Всъщност, ако този въпрос попада в обхвата на националното право на държавите членки, от това би могло да произтече различна защита за притежателите на марки в зависимост от съответното законодателство, така че да не се постигне целта за „една и съща защита в правните системи на всички държави членки“, която е предвидена в съображение 10 от Директива 2015/2436 и е определена в него като цел „от основополагащо значение“ (вж. по аналогия решение от 22 октомври 2020 г., Ferrari, C‑720/18 и C‑721/18, EU:C:2020:854, т. 77 и цитираната съдебна практика).
35 Освен това принципът, че притежателят на марката трябва да докаже реалното ѝ използване, всъщност се свежда до израз на това, което повеляват здравият разум и основното изискване за ефикасност на производството. Всъщност притежателят на оспорваната марка е този, който най-вече може да представи доказателства за конкретните действия в подкрепа на твърдението, че неговата марка е била реално използвана (решение от 22 октомври 2020 г., Ferrari, C‑720/18 и C‑721/18, EU:C:2020:854, т. 78 и 81 и цитираната съдебна практика).
36 Поради това член 19 от Директива 2015/2436 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка носи тежестта да докаже, че тази марка е била „реално използвана“ по смисъла на посочената разпоредба (вж. по аналогия решение от 22 октомври 2020 г., Ferrari, C‑720/18 и C‑721/18, EU:C:2020:854, т. 82).
37 Несъмнено фактът, че в определено производство ищецът не трябва да носи тежестта на доказване, не освобождава непременно тази страна от задължението да представи в искането си пълно изложение на фактите, на които основава исканията си.
38 От член 19 от Директива 2015/2436 обаче следва, че искането за отмяна на марка въз основа на тази разпоредба се основава на твърдението за липса на реално използване на марката от нейния притежател. Поради естеството си подобно твърдение не може да бъде изложено по-подробно.
39 В това отношение следва да се констатира, че националното процесуално правило, посочено от запитващата юрисдикция, надхвърля простото задължение на ищеца да изложи фактите, на които основава искането си. Това правило налага на ищеца да посочи и в случай на оспорване да докаже, че преди подаването на искането си е направил проучвания на пазара и не е успял да установи, че разглежданата марка е била реално използвана.
40 По този начин подобно правило, поне частично, възлага върху ищеца тежестта да докаже използването или неизползването на разглежданата марка, докато съгласно цитираната в точка 36 от настоящото решение съдебна практика тази тежест се носи изключително от притежателя на тази марка.
41 Посочения от запитващата юрисдикция риск от разпространение на злоупотреби при подаване на искания за отмяна поради неизползване не може да доведе до различно тълкуване.
42 Всъщност, за да се предпази от такъв риск, който впрочем се отнася не само до производствата за отмяна на марка поради неизползване, а до всички съдебни производства, както отбелязва Комисията, съществуват различни процесуални средства, годни да възпрат злоупотребата с процесуални права.
43 Тези процесуални средства включват възможността да се предвидят разпоредби, които позволяват искането за отмяна поради неизползване да бъде отхвърлено като явно недопустимо или явно неоснователно, или ищецът, в случай че неговите искания бъдат отхвърлени, да бъде осъден да понесе съдебните разноски, направени от притежателя на разглежданата марка. Възможно е също така към момента на подаване на искането на ищеца да се наложи заплащане на такса. В това отношение от предоставената на Съда преписка е видно, че в случая Maxxus е трябвало да плати такава такса.
44 Що се отнася до посочения от запитващата юрисдикция риск производствата за отмяна на марка поради неизползване да бъдат образувани единствено с цел да се получи разгласяване на търговските тайни на притежателя на тази марка, от практиката на Съда следва, че „реално използване“ на марката по смисъла на член 19, параграф 1 от Директива 2015/2436 предполага използването ѝ на пазара на стоките или услугите, защитени с посочената марка, а не само в рамките на съответното предприятие (решение от 11 март 2003 г., Ansul, C‑40/01, EU:C:2003:145, т. 37).
45 От това следва, че доказателствата за реалното използване на дадена марка трябва да се отнасят до използването на същата марка на пазара, който сам по себе си не попада в обхвата на търговската тайна.
46 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 19 от Директива 2015/2436 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, което в производство по искане за отмяна на марка поради неизползване изисква от ищеца да направи проучване на пазара относно евентуалното използване на тази марка от нейния притежател и доколкото е възможно, да представи обосновано в това отношение становище в подкрепа на искането си.
По съдебните разноски
47 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
Член 19 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, което в производство по искане за отмяна на марка поради неизползване изисква от ищеца да направи проучване на пазара относно евентуалното използване на тази марка от нейния притежател и доколкото е възможно, да представи обосновано в това отношение становище в подкрепа на искането си.
Подписи