Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Hessischer Verwaltungsgerichtshof — Германия) — Bundesrepublik Deutschland/Kaveh Puid
(Дело C-4/11)1
(Убежище — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 4 — Регламент (ЕО) № 343/2003 — Член 3, параграфи 1 и 2 — Определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молба за убежище, подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна — Членове 6—12 — Критерии за определяне на компетентната държава членка — Член 13 — Субсидиарна клауза)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Hessischer Verwaltungsgerichtshof
Страни в главното производство
Ищец: Bundesrepublik Deutschland
Ответник: Kaveh Puid
Предмет
Преюдициално запитване — Hessischer Verwaltungsgerichtshof — Тълкуване на член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56) — Задължение за дадена държава членка да поеме отговорност за разглеждането на молба за убежище на основание член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 в случай на вероятност от нарушаване на основните права на молителя и/или на неприлагане на установените с Директиви 2003/9/ЕО и 2005/85/ЕО минимални стандарти от държавата членка, която е компетентна да разгледа молбата за убежище по силата на установените в регламента критерии.
Диспозитив
Когато на държавите членки не може да не им е известно, че системните недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещи убежище лица в държавата членка, първоначално определена като компетентна съгласно критериите по глава III от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, съставляват сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещото убежище лице би било изложено на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция, държавата членка, която определя компетентната държава членка, е длъжна да не прехвърля търсещото убежище лице към държавата членка, първоначално определена като компетентна, и освен ако не реши да упражни правото сама да разгледа молбата за убежище, да анализира следващите критерии по посочената глава, за да установи дали друга държава членка не може да бъде посочена като компетентна въз основа на някой от тях или, ако това не е възможно, въз основа на член 13 от същия регламент.
При такова положение обаче невъзможността за прехвърляне на търсещо убежище лице в държавата членка, първоначално определена като компетентна, сама по себе си не предполага, че държавата членка, определяща компетентната държава членка, е длъжна сама да разгледа молбата за убежище съгласно член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003.
____________1 ОВ C 95, 26.3.2011 г.