РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

10 юни 2020 година(*)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ навесно устройство за прикачване на оборудване за охлаждане или климатизация към моторни превозни средства — Едно-единствено искане за изменение — Мълчаливо искане за отмяна — Допустимост — Основание за недействителност — Неспазване на условията за закрила — Членове 4—9 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Обхват на проверката, извършена от апелативния състав — Становище на апелативния състав относно неспазването на условие за закрила в хора на производство — Различно искане в обжалваното решение — Задължение за мотивиране — Член 62 и член 63, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕО) № 6/2002“

По дело T‑100/19

L. Oliva Torras, S.A., установено в Манреса (Испания), за което се явяват E. Sugrañes Coca и D. Caballero Pérez, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват J. Crespo Carrillo и H. O’Neill, в качеството на представители,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е

Mecánica del Frío, S.L., установено в Конрейа де Йобрегат (Испания), за което се явява J. Torras Toll, адвокат,

с предмет жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2018 г. (преписка R 1397/2017‑3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни L. Oliva Torras и Mecánica del Frío,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, présidente, D. Gratsias (докладчик) и М. Кънчева, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 19 февруари 2019 г.,

предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 24 май 2019 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 20 май 2019 г.,

предвид решението от 14 ноември 2019 г. да не се съединяват дела T‑100/19 и T‑629/19,

след съдебното заседание от 16 януари 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

1        L. Oliva Torras, S.A., жалбоподателят, и Mecánica del Frío, S.L., встъпилата страна, са две конкурентни предприятия в сектора на комплектите за свързване на системи за охлаждане и климатизация към моторни превозни средства.

2        На 10 април 2013 г. встъпилата страна подава заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).

3        Промишленият дизайн на Общността, чиято регистрация се иска, е представен (наричан по-нататък „спорният промишлен дизайн“), както следва:

0001.1	0001.2
0001.3	0001.4
0001.5	0001.6 0001.7

4        Стоките, за които спорният промишлен дизайн е предназначен да се прилага, са от клас 12.16 по смисъла на изменената Локарнска спогодба от 8 октомври 1968 г., учредяваща международна класификация на промишлените дизайни, и съответстват на следното описание: „навесни устройства за моторни превозни средства“.

5        В заявката за регистрация спорният промишлен дизайн е описан като навесно устройство от вида на използваното за прикачване на оборудване за охлаждане и климатизация към моторно превозно средство.

6        Спорният промишлен дизайн е регистриран под номер 2217588-0001 към датата на заявката и публикуван в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността 2013/075 от 22 април 2013 г.

7        На 22 август 2014 г. жалбоподателят подава заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността (промишлен дизайн № 2523746-0006, регистриран на същата дата и публикуван на 26 август 2014 г.). Вследствие на искане за обявяване на недействителност на встъпилата страна на основание по-ранния спорен промишлен дизайн, с решение от 17 юни 2016 г. на отдела по отмяна промишленият дизайн № 2523746-0006 е обявен за недействителен поради липса на новост и оригиналност.

8        На 15 март 2016 г. жалбоподателят подава искане за обявяване на спорния промишлен дизайн за недействителен на основание член 52, параграф 1 от Регламент № 6/2002.

9        В подкрепа на искането си за обявяване на недействителност жалбоподателят изтъква основанието, предвидено в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, а именно че спорният промишлен дизайн не отговаря на условията, определени в членове 4—9 от този регламент.

10      В подкрепа на искането си за обявяване на недействителност жалбоподателят се позовава на съществуването на по-ранен промишлен дизайн, изобразяващ комплект за свързване, обозначен като част „KC11 080 242“, и прилага към преписката по делото репродукция под формата на компютърна „разпечатка“ на тази част (изображение А), както и фотография, която според неговите твърдения съответства на посочената част (изображение Б).

11      С решение от 10 май 2017 г. отделът по отмяна отхвърля искането на жалбоподателя за обявяване на недействителност. По-специално той приема, че единственият промишлен дизайн, чието по-ранно разпространение е установено, а именно намиращият се върху изображение А, не може да постави под съмнение новостта и оригиналността на спорния промишлен дизайн с оглед на съществуващите разлики между тези два промишлени дизайна.

12      На 27 юни 2017 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на отдела по отмяна пред апелативния състав на основание на членове 55—60 от Регламент № 6/2002. Освен изображения A и B жалбоподателят прилага към преписката и план, извлечение от интернет сайта си, на частта „KC11 080 242“ (изображение В).

13      На 16 май 2018 г. на основание член 59, параграф 2 от Регламент № 6/2002 апелативният състав изпраща на страните съобщение (наричано по-нататък „съобщението от 16 май 2018 г.“), в което се посочва, че от твърденията на страните и от материалите по делото се извежда, че спорният промишлен дизайн се отнася до стока, представляваща компонент (т.е. част от навесно устройство) на съставен продукт (т.е. съвкупност двигател—скачваща част—компресор), който, след като бъде вложен в съставната стока, вече не е видим при нормалната употреба на тази стока. Въз основа на това апелативният състав стига до извода, че спорният промишлен дизайн не може да се счита за нов или оригинален по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002 и следователно трябва да бъде обявен за недействителен поради неспазване на посочения член 4.

14      По покана на апелативния състав встъпилата страна и жалбоподателят представят становища относно съдържанието на съобщението от 16 май 2018 г., съответно на 16 юли и 17 септември 2018 г.

15      С решение от 19 ноември 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав отхвърля жалбата, като се основава на следните мотиви. На първо място, той посочва, че обратно на твърденията на встъпилата страна, трябва да се приеме, че жалбоподателят иска обявяването на спорния промишлен дизайн за недействителен, тъй като не отговаря на условията, посочени в членове 5, 6, 8 и 9 от Регламент № 6/2002, и че следователно той трябва да разгледа всяко от тези условия в светлината на изложените правни основания. На второ място, той отхвърля оплакването за липса на новост на спорния промишлен дизайн. В това отношение той приема, че е установено единствено разпространението на промишления дизайн върху изображение А и че между последното изображение и спорния промишлен дизайн има очевидни различия. На трето място, той отхвърля оплакването за липса на оригиналност на спорния промишлен дизайн. На четвърто място, той приема, че доколкото жалбоподателят не е изтъкнал нито един довод относно предвидените в членове 8 и 9 от Регламент № 6/2002 изключения от закрилата на спорния промишлен дизайн, той трябва да отхвърли искането му за обявяване на недействителност, доколкото то се основава на тези разпоредби, с оглед на изискванията на член 63, параграф 1 от посочения регламент. За сметка на това в мотивите на обжалваното решение апелативният състав не е разгледал въпроса за прилагането в случая на член 4, параграфи 2 и 3 от същия регламент, който е бил предмет на съобщението от 16 май 2018 г. и на последващите становища на страните, посочени съответно в точки 13 и 14 по-горе.

II.    Искания на страните

16      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        „[A.] [да потвърди] заключенията на апелативния състав относно [изтъкнатото основание за недействителност] и [да установи], че в основата на производството по обявяване на недействителност са основанията за недействителност на промишлен дизайн на Общността, посочени в членове 4—9 от [Регламент № 6/2002], „условия за закрила“,

–        „[Б] [да извърши] съпоставка, с отчитане на всички представени доказателства и особеностите на разглеждания случай“,

–        „[В] [да обяви] [спорния промишлен дизайн] за недействителен, тъй като е почти идентичен и следователно се изразява в почти идентична имитация без разрешение на разпространявания от жалбоподателя дизайн“,

–        „[Г] [да обяви] [спорния промишлен дизайн] за недействителен поради липса на отличителен характер по отношение на разпространените по-ранни дизайни от [жалбоподателя]“,

–        „[Д] [да обяви] за недействителен [спорния промишлен дизайн], от една страна, тъй като попада в обхвата на забраната, установена в член 8, параграфи 1 и 2 [от Регламент № 6/2002], тъй като външният вид на дизайна се дължи изключително на техническата му функция, и от друга страна, тъй като попада в обхвата на абсолютната забрана по член 4 [от Регламент № 6/2002], поради това че представлява компонент на съставен продукт“,

–        „[Е] да потвърд[и] решението на апелативния състав [в частта, в която е обявено, че спорният промишлен дизайн противоречи на разпоредбите на член 9 от Регламент № 6/2002]“,

–        „[Ж] [да осъди] загубилата делото страна да заплати съдебните разноски“.

17      EUIPO моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

18      Встъпилата страна моли Общия съд:

–        да потвърди обжалваното решение,

–        да осъди загубилата делото страна да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

1.      По допустимостта

19      EUIPO счита, че жалбата съдържа искания за потвърждаване на обжалваното решение, които са недопустими. Освен това тя изтъква, че Общият съд следва да реши дали от контекста на жалбата може да се направи извод, че се иска отмяна на обжалваното решение, и дали като последица от това исканията за неговото изменение могат да бъдат обявени за допустими. В съдебното заседание Службата отбелязва, че искането на жалбоподателя за отмяна на обжалваното решение, направено по време на устните състезания, не се съдържа в жалбата.

20      По покана на Общия съд жалбоподателят уточнява в съдебното заседание, че иска отмяна на обжалваното решение в неговата цялост, включително в частта, в която се произнася по прилагането на членове 8 и 9 от Регламент № 6/2002.

21      В това отношение най-напред следва да се припомни, че по силата на член 61, параграф 3 от Регламент № 6/2002 Общият съд е компетентен само да отмени или измени решенията на апелативните състави. Обратно, той не може да произнася установителни решения, поради което искане в този смисъл следва да се отхвърли като недопустимо (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 14 юни 2017 г., Aydin/EUIPO — Kaporal Groupe (ROYAL & CAPORAL), T‑95/16, непубликувано, EU:T:2017:388, т. 17 и цитираната съдебна практика).

22      В случая следва да се отбележи, че в частта от жалбата, озаглавена от жалбоподателя „Искания“, се изброява поредица от седем искания, подредени в точки А—Ж, чието съдържание е възпроизведено в точка 16 по-горе.

23      От една страна, следва да се констатира, че в рамките на тези различни искания може ясно и недвусмислено да се посочи искане Общият съд да обяви спорния промишлен дизайн за недействителен и искане по същество EUIPO и встъпилата страна да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

24      От друга страна, следва да се констатира, че останалите искания на жалбоподателя, изброени в частта от жалбата, озаглавена „Искания“, в действителност не представляват сами по себе си искания. По-специално от формулировката на точки А—Е от тази част от жалбата, както и от възпроизвеждането на тази подредба по азбучен ред в частта на жалбата „Основания и доводи“ следва, че в тях жалбоподателят излага етапите на разсъжденията, които иска от Общия съд да възприеме в мотивите на бъдещото съдебно решение и които според него трябва да доведат до обявяване на спорния промишлен дизайн за недействителен.

25      Накрая, следва да се припомни, че в съдебното заседание за изслушване на устните състезания жалбоподателят по същество заявява, че иска отмяна на обжалваното решение в неговата цялост.

26      В светлината тези констатации и на тези обяснения исканията в жалбата следва да се тълкуват по следния начин.

27      На първо място, от направените в точки 22—24 по-горе констатации следва, че жалбоподателят не е направил искане Общият съд да постанови установително съдебно решение по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 21 по-горе. Всъщност, като иска от Общия съд да потвърди обжалваното решение по някои въпроси или да сравни конфликтните дизайни, като вземе предвид всички представени данни и обстоятелствата по случая, жалбоподателят, както е посочено в точка 24 по-горе, има предвид мотивите на бъдещото съдебно решение, но не и диспозитива на това съдебно решение. Следователно съображенията на EUIPO за това, че Общият съд следва да отхвърли тези искания като недопустими, трябва да бъдат отхвърлени.

28      Освен това с оглед на мотивите на обжалваното решение и както потвърждават поясненията на жалбоподателя в съдебното заседание, направеното искане в точка Е от частта „Искания“ от жалбата, с което, видно от текста ѝ, се цели Общият съд да „потвърди“ обжалваното решение, доколкото с него спорният промишлен дизайн е обявен за противоречащ на разпоредбите на член 9 от Регламент № 6/2002, не може да се разбира буквално. Всъщност, доколкото в случая апелативният състав именно е изключил прилагането на този член, искането за „потвър[ждаване]“ в действителност трябва да се тълкува, въпреки формулировката му, като изтъкване на основание — грешка в преценката, доколкото апелативният състав не е приел, че този промишлен дизайн противоречи на разпоредбите на посочения член.

29      На второ място, следва да се отбележи, че що се отнася до изложеното в жалбата искане за обявяване на спорния промишлен дизайн за недействителен, то всъщност има за цел Общият съд да вземе решението, което според жалбоподателя е трябвало да вземе апелативният състав, когато е бил сезиран. В действителност от член 60, параграф 1, второ изречение от Регламент № 6/2002 следва, че апелативният състав, след като отмени обжалваното пред него решение, може да упражни правомощията на отдела на EUIPO, приел посоченото решение, като в случая обяви спорния промишлен дизайн за недействителен. Ето защо тази мярка е част от мерките, които могат да бъдат вземани от Общия съд в рамките на правомощията му за изменение, предвидени в член 61, параграф 3 от посочения регламент (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 27 февруари 2014 г., Advance Magazine Publishers/СХВП — Nanso Group (TEEN VOGUE), T‑509/12, EU:T:2014:89, т. 15 и цитираната съдебна практика).

30      От друга страна, жалбоподателят определено не може по принцип да изменя първоначалния предмет на жалбата си, като замеси исканията си за изменение с искания за отмяна на обжалваното решение, представени за първи път в съдебното заседание (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 27 януари 2000 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:2000:38, т. 47 и от 21 април 2005 г., Holcim (Deutschland)/Комисия, T‑28/03, EU:T:2005:139, т. 45).

31      Въпреки това, с оглед на съдържанието на жалбата и както се потвърждава от обясненията на жалбоподателя в съдебното заседание, следва да се приеме, че искането на жалбоподателя за изменение имплицитно включва и искане за отмяна на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2013 г., Budziewska/СХВП — Puma (Скачаща хищна котка), T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584, т. 18 и цитираната съдебна практика). Именно при разглеждането на жалбата по същество Общият съд следва да реши, ако основанията на жалбата са налице, дали това основание може да му позволи да измени обжалваното решение на основание установени фактически и правни елементи или, напротив, дали това основание не води до отмяната на въпросното решение (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 26 септември 2014 г., Koscher + Würtz/СХВП — Kirchner & Wilhelm (KW ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ), T‑445/12, EU:T:2014:829, т. 39 и цитираната съдебна практика).

32      Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят иска от Общия съд, от една страна, да отмени обжалваното решение, и от друга страна, да го измени, като обяви спорния промишлен дизайн за недействителен и че тези искания са допустими.

2.      По същество

33      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество шест основания. С първото основание той поддържа, че производството за обявяване на недействителност е въз основа на основанията за недействителност, посочени в членове 4—9 от Регламент № 6/2002, и че всяко от тези основания трябва да бъде разгледано. Второто основание е грешка в преценката, която апелативният състав допуснал, като приел, че по-ранното разпространение на промишлен дизайн е доказано само по отношение на изображение A. Третото и четвъртото основание са грешки в преценката, що се отнася съответно до липсата на новост на спорния промишлен дизайн и до липсата на оригиналност. Петото основание е липса на мотиви и грешки в преценката, допуснати от апелативния състав, що се отнася до наличието на изключения от закрилата на спорния промишлен дизайн. То се състои от две части, като първата е, че апелативният състав не се е произнесъл по изключването от обхвата на закрилата на този промишлен дизайн, произтичащо съгласно разпоредбите на член 8 от Регламент № 6/2002 от факта, че неговият външен вид е продиктуван единствено от техническата му функция, а втората — че апелативният състав не го е обявил за недействителен на основание член 4, параграфи 2 и 3 от този регламент, тъй като представлява част от съставен продукт, който е невидим след вграждането му в продукта. Шестото основание по същество е грешка в преценката на апелативния състав, допусната при отхвърляне на подадената пред него жалба, доколкото тя е предявена на основание член 9 от същия регламент.

1.      По първото основание: грешка при прилагане на правото от страна на апелативния състав, доколкото, въпреки съображенията му, че производството за обявяване на недействителност се основава на условията, определени в членове 4—9 от Регламент № 6/2002, е отказал да разгледа някои от тези условия

34      Жалбоподателят отбелязва, че в точки 18—23 от обжалваното решение апелативният състав е приел, че искането му за обявяване на недействителност е в съответствие с член 25, параграф 1 от Регламент № 6/2002 и с член 28, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент № 6/2002 (ОВ L 341, 2002 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 14). Тя иска от Общия съд да потвърди тези искания и да разгледа всяко от основанията за недействителност, посочени в членове 4—9 от Регламент № 6/2002.

35      EUIPO не представя становище в това отношение. Встъпилата страна иска това основание да бъде отхвърлено.

36      В самото начало следва да се припомни, че пред апелативния състав встъпилата страна поддържа, че жалбоподателят е изтъкнал липсата на новост на спорния промишлен дизайн на основание член 5 от Регламент № 6/2002, но не и липсата на оригиналност на основание член 6 от този регламент. Ето защо в първоначалната част от мотивите на обжалваното решение посочената инстанция е разгледала въпроса за обхвата на искането на жалбоподателя за обявяване на недействителност и следователно за обхвата на собствената си проверка.

37      В точки 18—23 от обжалваното решение, на които се позовава жалбоподателят в рамките на настоящото основание, апелативният състав приема, че основанието за недействителност по член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, изтъкнато в искането на жалбоподателя за обявяване на недействителност, а именно обстоятелството, че спорният промишлен дизайн не отговаря на условията, определени в членове 4—9 от този регламент, по изричната воля на законодателя е самостоятелно и неделимо основание за недействителност, което включва всички тези условия. Поради това апелативният състав заключава, че това искане за обявяване на недействителност предполага, че според жалбоподателя спорният промишлен дизайн не отговаря на нито едно от условията, определени в членове 5, 6, 8 и 9, и че той следва да разгледа всяко от тези условия в светлината на изтъкнатите основания в съответствие с разпоредбите на член 63, параграф 1 от този регламент.

38      Въпреки това, макар апелативният състав да е разгледал по същество дали в случая са изпълнени условията по членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002, а именно новост и оригиналност на спорния промишлен дизайн, той приема, че по силата на член 63, параграф 1 от този регламент е длъжен да отхвърли искането за обявяване на недействителност, доколкото то се основава на членове 8 и 9 от този регламент, тъй като жалбоподателят не е изтъкнал никакъв довод относно условията, установени в посочените членове 8 и 9. Следователно той не проверил дали спорният промишлен дизайн отговаря на тези условия. Освен това в мотивите на обжалваното решение той не споменава въпроса за прилагането на член 4, параграфи 2 и 3 от същия регламент.

39      В случая в рамките на настоящото основание жалбоподателят не оспорва изрично някоя част от обжалваното решение и не се позовава на допусната грешка от апелативния състав. Той обаче иска от Общия съд да потвърди предварителните съображения на апелативния състав, посочени в точка 37 по-горе, и да разгледа всяко от условията, определени в членове 4—9 от Регламент № 6/2002. Следователно трябва да се приеме, че жалбоподателят се позовава мълчаливо на грешка при прилагане на правото от тази инстанция, доколкото въпреки посочените предварителни съображения тя не е разгледала всяко от тези условия.

40      В това отношение се налага изводът, че тълкуването на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, изложено от апелативния състав в точки 18—23 от обжалваното решение, е трудно съвместимо с изводите, съдържащи се в точки 66 и 68 от това решение, съгласно които член 63, параграф 1, второ изречение от този регламент не допуска апелативният състав да се произнася по прилагането на посочените членове 8 и 9 при липсата на довод на жалбоподателя относно неспазването на посочените членове.

41      Всъщност предвид предварителното становище на апелативния състав, че в рамките на искането за обявяване на недействителност на жалбоподателя, доколкото се основава на посоченото в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 основание за недействителност, той непременно се позовава на всички условия, определени в членове 5, 6, 8 и 9 от този регламент, логично би трябвало да се заключи, че апелативният състав следва да разгледа по същество посочените условия. В действителност при такова схващане неизпълнението на всяко от тези условия трябва да се счита за изтъкнато от жалбоподателя като основание в подкрепа на искането му за обявяване на недействителност.

42      Освен това изложеното от апелативния състав тълкуване на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 също е трудно съвместимо с факта, че той споменава само членове 5, 6, 8 и 9 от този регламент във връзка с условията, чието неспазване според него жалбоподателят е възнамерявал да изтъкне, и пропуска да спомене в това отношение условията по член 4, параграфи 2 и 3 от Регламента. Освен това, както бе посочено в точка 38 по-горе, апелативният състав не е споменал изрично въпроса за прилагането в случая на последните условия, макар да е направил това по отношение на условията, определени в членове 5, 6, 8 и 9, за да отхвърли жалбата на жалбоподателя.

43      От една страна обаче, следва да се отбележи, че в текста на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 изрично се споменават членове 4—9 от този регламент, без да се изключва член 4, параграфи 2 и 3. От друга страна, последните разпоредби предвиждат съществени условия за закрилата на промишлен дизайн, отнасящи се конкретно до част от съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) от същия регламент и отнасящи се, от една страна, до видимостта на тази част след вграждането ѝ в посочения съставен продукт при обичайна употреба, и от друга страна, до новостта и оригиналността на видимите особености на посочената част (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles, C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720, т. 63 и от 9 септември 2014 г., Biscuits Poult/СХВП — Banketbakkerij Merba (Biscuit), T‑494/12, EU:T:2014:757, т. 20 и 21).

44      Следователно апелативният състав логично е трябвало да направи извод от своето тълкуване на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, че в подкрепа на искането си за обявяване на недействителност жалбоподателят е възнамерявал да се позове не само на членове 5, 6, 8 и 9 от този регламент, но и на член 4, параграфи 2 и 3 от посочения регламент.

45      При това положение тези грешки могат да доведат до уважаване на настоящото основание само ако тълкуването на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, изложено в точки 18—23 от обжалваното решение, не съдържа грешка, което следва да се провери по-нататък. В това отношение следва да се провери, от една страна, дали, както твърди апелативният състав, законодателят изрично е искал да придаде неделим характер на основанието за недействителност, посочено в тези разпоредби, и от друга страна, в каква степен разпоредбите на член 63, параграф 1, второ изречение от този регламент, съгласно които при иск за обявяване на недействителност разглеждането се ограничава до основанията и исканията, представени от страните, ограничават обхвата на проверката на това основание за недействителност от инстанциите на EUIPO.

1)      По въпроса дали законодателят е възнамерявал да придаде неделим характер на основанието за недействителност по член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002

46      В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 промишлен дизайн се обявява за недействителен, когато не отговоря на условията, установени в членове 4—9 от същия регламент. Член 52, параграф 1 от посочения регламент предвижда, че извън случаите по член 25, параграфи 2, 3, 4 и 5 всяко физическо или юридическо лице, както и обществен орган, оправомощен за тази цел, може да подаде до Службата искане за обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността. Съгласно член 53, параграф 1 от посочения регламент, ако Службата счете за допустимо искането, тя разглежда дали основанията, посочени в член 25 са в противоречие с поддържането на регистрирания промишлен дизайн на Общността.

47      По-нататък следва да се отбележи, че заглавието на член 25 от Регламент № 6/2002, „Основания за обявяване на недействителност“, както и позоваванията в параграф 2 от този член на „основанието, предвидено в параграф 1, буква в)“ и в параграф 4 — на „основанието, предвидено в параграф 1, буква ж)“, показват, че всеки от случаите на недействителност, изчерпателно изброени в параграф 1 от посочения член, представлява самостоятелно основание за недействителност.

48      Накрая, следва да се отбележи, че член 28, параграф 1, буква б) от Регламент № 2245/2002 гласи по-специално:

„1. Искането, подадено в Службата за обявяване за недействителност съгласно член 52 от Регламент (ЕО) № 6/2002 съдържа:

[…]

б)      по отношение на основанията, посочени в искането

i)      декларация, уточняваща основанието, в подкрепата на искането за обявяване на недействителност;

[…]

v)      когато основанията за недействителност се основават на факта, че регистрираният промишлен дизайн на Общността не отговаря на изискванията, посочени в членове 5 или 6 от Регламент […] № 6/2002, маркировката и възпроизвеждането на предишните промишлени дизайни, което би могло да стане пречка за новостта или оригиналния характер на регистрирания промишлен дизайн на Общността, както и документите, доказващи съществуването на тези по-ранни промишлени дизайни;

vi)      посочване на факти, доказателства и аргументи, представени в подкрепа на това искане“.

49      Следователно от съвместния прочит на тези разпоредби следва, че доколкото отговаря на изискванията на член 28 от Регламент № 2245/2002, и по-специално на параграф 1, буква б) от него, искането за обявяване на недействителност на основание член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 по принцип предоставя на инстанциите на EUIPO компетентност да преценяват дали промишленият дизайн на Общността отговаря на всички условия, определени в членове 4—9 от този регламент, с оглед на фактите, доказателствата и съображенията, представени в подкрепа на това искане.

50      В случая апелативният състав не е допуснал грешка, когато е приел, че искането за обявяване на недействителност на жалбоподателя е направено чрез формуляр, който по-специално съдържа рубрика със заглавие „Основания“, в която жалбоподателят е отбелязал клетка със следния текст: „спорния промишлен дизайн на Общността не отговаря на условията по членове 4—9 от [Регламент № 6/2002]“. Следователно отделът по отмяна и апелативният състав по принцип са компетентни да разгледат въпроса дали спорният промишлен дизайн отговаря на тези условия с оглед на фактите, доказателствата и съображенията, представени от жалбоподателя в подкрепа на неговото искане.

51      От това обаче не следва, че разпоредбите на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкуват в смисъл, че всеки път, когато EUIPO е сезирана искане за обявяване на недействителност, основано на тези разпоредби, това искане системно води до проверка от страна на Службата дали спорният промишлен дизайн отговаря на всички условия, определени в членове 4—9 от този регламент.

52      Несъмнено текстът на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 се отнася до случая, в който спорният промишлен дизайн не отговаря на „условията, определени в членове 4—9“, а не до случай, в който не отговаря на едно или повече от посочените условия, като това подсказва необходимостта всички тези условия да бъдат разгледани общо и без разлика.

53      Въпреки това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се имат предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част. Генезисът на разпоредба от правото на Съюза също може да даде полезни насоки за тълкуването ѝ (вж. решение от 20 декември 2017 г., Acacia и D’Amato, C‑397/16 и C‑435/16, EU:C:2017:992, т. 31 и цитираната съдебна практика).

54      В случая, що се отнася, от една страна, до контекста, следва да се отбележи, че условията, определени в членове 4—9 от Регламент № 6/2002, имат кумулативен характер, така че неспазването на едно от тях може само по себе си да доведе до недействителност на разглеждания промишлен дизайн.

55      Така съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002 закрилата на промишления дизайн на Общността се осигурява само доколкото той е нов и оригинален. Вследствие на това, ако едно от тези условия, чиито критерии за прилагане са определени съответно в членове 5 и 6 от посочения регламент, не е изпълнено, разглежданият промишлен дизайн не може да получи закрила и трябва да бъде обявен за недействителен на основание член 25, параграф 1, буква б) от посочения документ, без да е необходимо да се разглежда дали другото условие е изпълнено (вж. в този смисъл определение от 10 май 2019 г., Zott/EUIPO — TSC Food Products (Готов за консумация правоъгълен сладкиш), T‑517/18, непубликувано, EU:T:2019:323, т. 60).

56      Също така конкретните условия на закрила на промишлен дизайн на Общността, отнасящи се до част от съставен продукт, посочен в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002, не допускат сами по себе си поддържането на промишлен дизайн, попадащ в обхвата на приложното му поле, когато нито една от особеностите на изобразената част не отговаря на тези условия (вж. в този смисъл решения от 20 януари 2015 г., Aic/СХВП — ACV Manufacturing (Вложки на топлообменници), T‑616/13, непубликувано, EU:T:2015:30, т. 21 и от 20 януари 2015 г., Aic/СХВП — ACV Manufacturing (Вложки на топлообменници), T‑617/13, непубликувано, EU:T:2015:32, т. 21).

57      Аналогична констатация трябва да се направи и по отношение на посочените в член 8, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент № 6/2002 условия за изключване от закрилата на промишления дизайн на Общността, свързани, от една страна, с факта, че особеностите на видимия външен вид на продукта са наложени изключително от техническата му функция, и от друга страна, с факта, че те задължително трябва да бъдат възпроизведени по тяхната форма и точни размери, които да служат за взаимовръзка с други продукти.

58      Накрая, що се отнася до разпоредбите на член 9 от Регламент № 6/2002, съгласно които промишленият дизайн не предоставя права, когато промишленият дизайн на Общността противоречи на обществения ред или на добрите нрави, от текста на тези разпоредби очевидно следва, че те целят да отговорят на специфичен общ интерес, независимо от интереса, заложен в членове 4—8 от този регламент, и да възпрепятстват всяка закрила на този промишлен дизайн, който противоречи на посочения общ интерес (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 март 2018 г., La Mafia Franchises/EUIPO — Италия (La Mafia SE SIENTA A LA MESA), T‑1/17, EU:T:2018:146, т. 25).

59      От друга страна, разпоредбите на членове 4—9 от Регламент № 6/2002 предполагат прилагането на различни правни критерии (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 14 март 2018 г., Gifi Diffusion/EUIPO — Crocs (обувки), T‑424/16, непубликувано, EU:T:2018:136, т. 48).

60      Така по-специално от членове 5—7 от Регламент № 6/2002 следва, че прилагането на релевантните правни критерии както за преценката на новостта на спорния промишлен дизайн, така и на неговата оригиналност предполага наличието на един или няколко по-ранни промишлени дизайни, чието разпространение трябва да бъде установено от лицето, което иска обявяване на недействителност. В това отношение, както бе припомнено в точка 48 по-горе, от член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 следва, че когато искането за обявяване на недействителност се основава на нарушение на условията по членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002, то трябва да съдържа посочване и изображение на по-ранните промишлени дизайни, които могат да възпрепятстват новостта или оригиналността на регистрирания промишлен дизайн на Общността, както и документите, доказващи съществуването на тези по-ранни промишлени дизайни.

61      За сметка на това наличието на такъв по-ранен промишлен дизайн и изискванията, свързани с доказването му, не са необходими, за да се прецени дали особеностите на част от съставен продукт са видими при условията, определени в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002. Това не е необходимо и за преценката дали особеностите на видимия външен вид на продукта са наложени изключително от техническата му функция и дали трябва непременно да бъдат възпроизведени в тяхната форма и в точните размери за свързването на този продукт с друг при условията, определени съответно в член 8, параграф 1 и член 8, параграфи 2 и 3 от този регламент. Освен това тези изисквания са ирелевантни за прилагането на условието по член 9 от посочения регламент.

62      Анализът, изложен в точки 54—61, не се поставя под въпрос от факт, че условията, определени съответно в член 4, параграфи 2 и 3, в член 8, параграф 1 и член 8, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002, могат да бъдат противопоставени само на закрилата на една или няколко особености на продукта, предмет на спорния промишлен дизайн или за неговия външен вид, и че в този случай следва да се провери дали другите особености, които не са изключени от обхвата на закрилата, се ползват с необходимите новост и оригиналност (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 9 септември 2011 г., Kwang Yang Motor/СХВП — Honda Giken Kogyo (Двигател с вътрешно горене), T‑10/08, непубликувано, EU:T:2011:446, т. 19 и от 21 май 2015 г., Senz Technologies/СХВП — Impliva (Чадъри), T‑22/13 и T‑23/13, непубликувано, EU:T:2015:310, т. 101).

63      Всъщност при това положение въпросът дали тези условия се противопоставят на закрилата на една или няколко особености на продукта, предмет на спорния промишлен дизайн или външния му вид трябва да бъде решен, преди да е възможно произнасянето по новостта и оригиналността на особеностите, които не са засегнати от тези условия, поради което представлява предварителен въпрос (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 12 май 2016 г., mobile.international/EUIPO — Rezon (mobile.de), T‑322/14 и T‑325/14, непубликувано, EU:T:2016:297, т. 76, потвърдено след обжалване с решение от 28 февруари 2018 г., mobile.de/EUIPO, C‑418/16 P, EU:C:2018:128, т. 88). Този предварителен въпрос следва да бъде предмет на различен и независим преглед от отнасящия се до новостта и оригиналността на другите особености на разглеждания продукт или на външния му вид (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 9 септември 2011 г., „Двигател с вътрешно горене“, T‑10/08, непубликувано, EU:T:2011:446, т. 19 и 20).

64      Що се отнася, от друга страна, до целите на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, следва да се отбележи, че както посочва Комисията в изложението на мотивите към предложението си за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно промишления дизайн на Общността от 3 декември 1993 г. (ОВ C 29, 1994 г., стр. 20), що се отнася до членове 56—58 от това предложение (впоследствие членове 52—54 от Регламент № 6/2002), производството за обявяване на недействителност е основен инструмент, позволяващ на инстанциите на Общността да проверят валидността на промишлен дизайн след неговата регистрация.

65      Следователно член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 има определяща роля за постигането на тази цел, доколкото предоставя на инстанциите на EUIPO при разглеждането на едно-единствено искане за обявяване на недействителност компетентност да проверяват дали са спазени съществените условия за закрила на промишления дизайн на Общността, определени в членове 4—9 от този регламент.

66      Въпреки това ефикасността на производството за обявяване на недействителност не изисква, когато инстанциите на EUIPO са сезирани с искане за обявяване на недействителност, предявено на основанието, посочено в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, те да трябва ipso facto и систематично да се считат за сезирани с неспазването на всички условия, определени в членове 4—9 от този регламент.

67      Всъщност, както бе посочено в точки 54—58 по-горе, достатъчно е спорният промишлен дизайн да не отговаря на едно от тези условия в неговата цялост, за да може EUIPO да го обяви за недействителен и следователно да бъде изпълнена целта за контрол на валидността на посочения промишлен дизайн, без да е необходимо Службата да разглежда останалите условия.

68      Освен това, като се има предвид, че тези условия прилагат различни правни критерии, разглеждането на фактите, доказателствата и съображенията, представени в подкрепа на искането за обявяване на недействителност, за да се докаже, че едно от тези условия не е изпълнено, не се оказва непременно релевантно за проверката дали друго от тези условия също не е изпълнено. Освен това такава проверка може да изисква от EUIPO да извършва високотехнически преценки (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 67). При това положение ефикасността на производството за обявяване на недействителност би могла да бъде застрашена, в случай че EUIPO трябва систематично да разглежда всички посочени условия, дори когато представените от страните факти, доказателства и съображения са релевантни само за разглеждането на едно от тези условия или на част от тях.

69      Ето защо следва да се заключи, че текстът на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с неговия контекст и цели трябва да се тълкува в смисъл, че не включва непременно проверка дали са спазени всички условия, установени в членове 4—9 от този регламент, а може в зависимост от представените от страните факти, доказателства и съображения да включва проверка за спазването само на едно от тези условия или на част от тях.

2)      По въпроса до каква степен разпоредбите на член 63, параграф 1, второ изречение от Регламент № 6/2002 ограничават обхвата на проверката от инстанциите на EUIPO на основанието за недействителност, посочено в член 25, параграф 1, буква б) от този регламент

70      Що се отнася до тълкуването на член 63, параграф 1, второ изречение от Регламент № 6/2002, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика аналогичните разпоредби на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1) трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на производство по възражение инстанциите на EUIPO могат да основават решението си само на относителните основания за отказ, на които засегнатата страна се е позовала, както и на свързаните с тях факти и доказателства, представени от страните. Това все пак не изключва възможността по-специално инстанциите на EUIPO да вземат предвид, освен изрично изтъкнатите от страните в производството по възражение факти, и общоизвестни факти, както и възможността да разгледат правен въпрос, дори той да не е бил повдигнат от страните, ако решаването на този въпрос е необходимо, за да осигури правилното прилагане на релевантните законови разпоредби (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2018 г., Apple and Pear Australia и Star Fruits Diffusion/EUIPO — Pink Lady America (WILD PINK), T‑164/17, непубликувано, EU:T:2018:678, т. 20 и цитираната съдебна практика).

71      Тази съдебна практика се прилага mutatis mutandis към обхвата на проверката от инстанциите на EUIPO в рамките на производство по обявяване на недействителност в областта на промишления дизайн на Общността, определен член 63, параграф 1, второ изречение от Регламент № 6/2002 (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2018 г., Mamas and Papas/EUIPO — Wall-Budden (Обиколник за детско легло), T‑672/17, непубликувано, EU:T:2018:707, т. 31, 32 и 35 и цитираната съдебна практика). В това отношение Съдът припомня по-специално че когато подателят на искането за обявяване на недействителност се позовава на предвиденото в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 основание за недействителност, той е длъжен да представи доказателства, въз основа на които може да се установи, че спорният промишлен дизайн не отговаря на условията, определени в членове 4—9 от този регламент (решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles, C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720, т. 60).

72      Следователно в случая именно с оглед на фактическите и правните обстоятелства, изложени в подкрепа на искането на жалбоподателя за обявяване на недействителност, апелативният състав е трябвало да определи кои са условията, определени в членове 4—9 от Регламент № 6/2002, чието неспазване се твърди в случая, и които той е трябвало да провери, като при необходимост вземе предвид общоизвестни факти и правни въпроси, които не са повдигнати от страните, но са необходими за прилагането на релевантните разпоредби.

73      От всичко изложено по-горе следва, че апелативният състав неправилно е приел, че тъй като искането на жалбоподателя за обявяване на недействителност се основава на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, той е имал намерение да се позове на това, че спорният дизайн не отговаря на всички изисквания, предвидени в членове 5, 6, 8 и 9 от посочения регламент.

74      Следователно, обратно на това, което жалбоподателят подсказва в рамките на настоящото основание, апелативният състав не е бил длъжен да провери дали спорният промишлен дизайн отговаря на всички изисквания, предвидени в членове 4—9 от Регламент № 6/2002, само поради това че искането му за обявяване на недействителност се основава на член 25, параграф 1, буква б) от посочения регламент.

75      Освен това фактът, че въпреки предварителното становище, че основанието за недействителност по член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 е неделимо, апелативният състав е приел, че не е компетентен да разгледа по същество прилагането на членове 8 и 9 от този регламент, и фактът, че не се е произнесъл по въпроса за прилагането на условията по член 4, параграфи 2 и 3 от посочения регламент, са без значение в рамките на настоящото основание. Всъщност, както бе констатирано в точка 73 по-горе, това предварително становище е неправилно.

76      Следователно първото основание трябва да се отхвърли.

77      Анализът на жалбата следва да продължи, като се разгледа втората част от петото основание.

2.      По втората част на петото основание, че апелативният състав не е обявил за недействителен спорния промишлен дизайн на основание член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002, тъй като той представлява част от съставен продукт, която е невидима след вграждането ѝ в него

78      Жалбоподателят препраща към становището, което е представил след съобщението от 16 май 2018 г. Той поддържа, че спорният промишлен дизайн попада в обхвата на определението по член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 като част от съставен продукт, която е не видима след вграждането ѝ в посочения продукт при обичайна употреба от крайния потребител, и поради това трябва да бъде обявен за недействителен. Жалбоподателят изтъква, че тъй като частта е инсталирана между двигателя на превозното средство и охлаждащото оборудване и капакът на посоченото превозно средство е спуснат, тази част изчезва напълно от зрителното поле на крайния потребител на превозното средство, а именно неговия водач. Той поддържа, че тези обстоятелства са посочени в съобщението от 16 май 2018 г. и в твърденията, представени от страните в хода на производството, но апелативният състав по никакъв начин не се е позовал на това съобщение и на тези твърдения. Според него апелативният състав не е изпълнил задължението си за мотивиране.

79      В отговор EUIPO признава, че съобщението от 16 май 2018 г. приканва страните да се произнесат по въпроса дали спорният промишлен дизайн трябва да бъде обявен за недействителен с оглед на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002. Службата отбелязва, че съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 година за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 28, 1996 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221) апелативният състав не е обвързан от съобщението, което докладчикът е изпратил на страните по въпроса дали спорният дизайн трябва да бъде обявен за недействителен на основание член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002. Освен това тя поддържа, че доколкото жалбоподателят се е позовал само на член 4, параграф 1 от последния регламент както пред отдела по отмяна, така и пред апелативния състав, последният не е имал право да се произнесе по прилагането в случая на параграфи 2 и 3 от този член, освен ако не измени предмета на спора в нарушение на член 63, параграф 1 от същия регламент. Накрая, тя поддържа, че липсата на мотиви в обжалваното решение, тъй като не са изложени причините, поради които апелативният състав не се е произнесъл по този въпрос, е без значение, тъй като, ако го беше направил, щеше да се е произнесъл ultra petita.

80      Встъпилата страна се позовава по същество на доводите, представени в рамките на първата част от петото правно основание. В това отношение тя посочва, че частта, съответстваща на спорния промишлен дизайн, може да се използва за цели, различни от основния му търговски пазар, както самият той доказал в рамките на производството за обявяване на недействителност. Изискванията на клиентите на жалбоподателя по отношение на тази част били без значение в това отношение. Встъпилата страна добавя, че в рамките на приложения или употреба, различни от посочените от жалбоподателя и които могат да бъдат отнесени към частта, съответстваща на спорния дизайн, тази част не е непременно невидима. Накрая, той повтаря вече изложения в рамките на първата част на петото основание довод, че апелативният състав правилно е отбелязал противоречивия характер на поведението на жалбоподателя, който преди производството за обявяване на недействителност е поискал регистрация на идентичен промишлен дизайн. В заключение тя изтъква, че в искането си за обявяване на недействителност жалбоподателят не се е позовал на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002 и че тези разпоредби, които не могат да бъдат изтъкнати служебно, вече не могат да бъдат изтъкнати в настоящото производство.

81      В случая следва да се отбележи, че настоящата част от петото основание съдържа по същество две отделни оплаквания: едното — нарушение на задължението за мотивиране, доколкото в обжалваното решение апелативният състав не се е произнесъл по условията, определени в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002, а другото — грешка в преценката, тъй като апелативният състав не е установил, че прилагането на тези условия води до недействителност на спорния промишлен дизайн. Следователно тези оплаквания трябва да бъдат разгледани поотделно.

1)      По първото оплакване: нарушение на задължението за мотивиране, доколкото в обжалваното решение апелативният състав не се е произнесъл по условията, определени в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002

82      В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 62, първо изречение от Регламент № 6/2002 решенията на EUIPO трябва да бъдат мотивирани. Това задължение за мотивиране има същия обхват като съдържащото се в член 296 ДФЕС (вж. решение от 29 ноември 2018 г., Sata/EUIPO — Zhejiang Auarita Pneumatic Tools (Пистолет за боядисване), T‑651/17, непубликувано, EU:T:2018:855, т. 21 и цитираната съдебна практика).

83      В това отношение съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаването на разяснения. Освен това въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на изискванията на посочения член 296 ДФЕС трябва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. този смисъл решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 166 и цитираната съдебна практика).

84      Макар в мотивите към обжалвания акт да не е длъжен да изрази позиция по очевидно второстепенни доказателства или доводи или да предвиди потенциални възражения, авторът трябва да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението. Освен това мотивите трябва да са логични и да не съдържат по-специално вътрешни противоречия (вж. по аналогия решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 169 и цитираната съдебна практика). Обратно, тъй като задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, е възможно мотивите да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения (вж. решение от 13 юни 2017 г., Ball Beverage Packaging Europe/EUIPO — Crown Hellas Can (Кутийки за напитки), T‑9/15, EU:T:2017:386, т. 27 и цитираната съдебна практика).

85      В рамките на настоящото оплакване жалбоподателят упреква апелативния състав, че не се е произнесъл по въпроса дали спорният промишлен дизайн се отнася до част от съставен продукт, която, след като бъде включена в посочения продукт, остава видима при обичайната му употреба по смисъла на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002, въпреки че този въпрос е бил разгледан в съобщението от 16 май 2018 г. и в последващите становища на страните.

86      Основателността на това оплакване следва да се прецени с оглед на принципите, припомнени в точки 82—84 по-горе.

87      В случая най-напред следва да се отбележи, че както бе припомнено в точка 13 по-горе и както следва от частта „Обобщение на фактите“ от обжалваното решение, в рамките на разглеждането на жалбата на жалбоподателя, съобщението от 16 май 2018 г. е изпратено на страните на основание член 59, параграф 2 от Регламент № 6/2002. В това съобщение се посочва, че спорният промишлен дизайн трябва да бъде обявен за недействителен, тъй като условията, предвидени в член 4 от Регламент № 6/2002, не са спазени, поради това че продуктът, обхванат от посочения промишлен дизайн, представлява компонент (т.е. навесна част) на съставен продукт (т.е. съвкупност двигател—скачваща част—компресор), който, след като бъде включен в съставния продукт, вече не е видим при обичайната му употреба. Всъщност апелативният състав отбелязва, че компресорът, който е много обемен, покрива разглежданата част и че самият съставен продукт е напълно скрит от капака на превозното средство, когато е в затворено положение, т.е. в нормално положение.

88      По-нататък следва да се отбележи, че както е посочено и в частта „Обобщение на фактите“ от обжалваното решение и припомнена в точка 14 по-горе, в съответствие с член 59, параграф 2 от Регламент № 6/2002 страните са били поканени да вземат отношение по това съобщение в хода на производството за обявяване на недействителност, като те са направили това съответно на 16 юли и на 17 септември 2018 г. Встъпилата страна обяснява по същество, че частта, предмет на спорния промишлен дизайн, която се използва за съединяване на различни компоненти, а не само на двигателя на превозно средство и компресор, не може да се счита за съставна част на съставен продукт и че обикновено е видима при използването му. Жалбоподателят от своя страна поддържа, че поради техническите си особености разглежданата част е предназначена единствено за съединяване на охладително оборудване и двигателя на превозно средство и следователно след затварянето на капака тя изчезва изцяло от погледа на ползвателя.

89      Накрая, в частта „Мотиви на решението“ апелативният състав изобщо не се е позовал на съобщението от 16 май 2018 г. и на последващите становища на страните, и по-специално не е посочил изводите, които извежда от това съобщение и от тези становища. Както беше отбелязано няколкократно, той не е разгледал и въпроса за прилагането в конкретния случай на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002, независимо от каквото и да било позоваване на посоченото съобщение и на посочените становища (вж. т. 15, 38, 42—44 и 75 по-горе).

90      Следва обаче да се припомни, че мотивите на обжалвания акт могат да бъдат имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието обжалваното решение, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол. Следователно мотиви, които не са посочени изрично, могат да бъдат взети предвид, ако са очевидни както за заинтересованите лица, така и за компетентния съд на Съюза (вж. решение от 14 март 2018 г., „Обувки“, T‑424/16, непубликувано, EU:T:2018:136, т. 35 и цитираната съдебна практика).

91      Поради това следва да се постави въпросът дали позицията на апелативния състав относно въпроса за прилагането в случая на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 не може да се изведе имплицитно от мотивите на обжалваното решение.

92      В това отношение най-напред следва да се отбележи, че както следва от съдържанието на съобщението от 16 май 2018 г., то води до заключението, че спорният дизайн трябва да бъде обявен за недействителен на основание член 4, параграф 2, буква а) от Регламент № 6/2002.

93      Тъй като в обжалваното решение се отхвърля искането на жалбоподателя за обявяване на недействителност, от това би могло да се направи извод, че апелативният състав не е взел предвид съображенията, на които се основава съобщението от 16 май 2018 г., както и съображенията, изложени в становището на жалбоподателя, посочено в точка 88 по-горе.

94      При това положение, дори в тази хипотеза се налага изводът, че причините, поради които апелативният състав е отхвърлил тези съображения, не следват ясно от обжалваното решение.

95      На първо място, както бе посочено в точка 42 по-горе, в първоначалната част на обжалваните мотиви, в която апелативният състав е изложил своето тълкуване на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, той е посочил само, с оглед на условията, чието нарушение според него жалбоподателят е имал намерение да изтъкне, членове 5, 6, 8 и 9 от този регламент и е пропуснал да спомене в това отношение условията, установени в член 4, параграфи 2 и 3 от посочения регламент.

96      Както обаче бе посочено в точки 42—44 по-горе, този пропуск е трудно съвместим с възприетото от апелативния състав тълкуване на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, тъй като в текста на тези разпоредби изрично се посочват членове 4—9 от този регламент, без да се изключва член 4, параграфи 2 и 3 от него, който установява специални условия за закрила на промишлен дизайн, отнасящи се до част от съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) от посочения регламент. Апелативният състав обаче не дава никакво обяснение защо, въпреки това тълкуване, е приел, че искането на жалбоподателя за обявяване на недействителност се отнася само до неспазването на условията, установени в членове 5, 6, 8 и 9 от въпросния регламент.

97      На второ място, обясненията, дадени в писмения отговор и в съдебното заседание от EUIPO относно имплицитната позиция на апелативния състав относно прилагането в случая на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002, не са убедителни.

98      В това отношение следва да се припомни, че EUIPO твърди, че апелативният състав е приел, че като се е позовал в случая на прилагането на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 в съобщението от 16 май 2018 г., той е излязъл извън пределите на изтъкнатите основания и исканията, представени от страните в нарушение на член 63, параграф 1 от посочения регламент, и че не е споменал това съобщение в мотивите на посоченото решение, за да избегне произнасяне ultra petita.

99      Тази предполагаема позиция на апелативния състав обаче не следва ясно и недвусмислено от обжалваното решение.

100    Всъщност, от една страна, е достатъчно да се припомни, че апелативният състав е приел, че член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, изтъкнат пред него в настоящия случай, се отнася до всички условия, установени в членове 4—9 от посочения регламент. От друга страна, следва да се констатира, че що се отнася до условията, определени в членове 8 и 9 от същия регламент, апелативният състав изрично е посочил, че макар последните условия да трябва да се считат за изтъкнати в подкрепа на искането на жалбоподателя за обявяване на недействителност, тъй като той не е изтъкнал никакъв довод в това отношение, той може само да отхвърли тази част от посоченото искане за обявяване на недействителност по силата на член 63, параграф 1 от въпросния регламент.

101    Следователно от тези мотиви на обжалваното решение изглежда логично да се заключи, че ако, както твърди EUIPO, апелативният състав бе приел, че по силата на член 63, параграф 1, второ изречение от Регламент № 6/2002 не е в състояние да се произнесе по прилагането на член 4, параграфи 2 и 3 от този регламент към спорния промишлен дизайн, той би го посочил изрично. Такова изрично мотивиране би било още по-необходимо в тази хипотеза, тъй като, обратно, в съобщението от 16 май 2018 г. докладчикът ясно е идентифицирал тези разпоредби като визирани от текста на член 25, параграф 1, буква б) от посочения регламент и, изглежда, е приел, че от твърденията на страните и от документите в тяхна подкрепа следва, че посочените разпоредби са приложими и че той е трябвало да повдигне въпроса за това прилагане.

102    Във всички случаи постановката на хипотезата на EUIPO е погрешна. Всъщност, противно на твърденията ѝ, член 63, параграф 1, второ изречение от Регламент № 6/2002 не забранява на апелативния състав в мотивите на обжалваното решение да се позове на предмета на съобщението от 16 май 2018 г. Така, дори да се приеме, че тази инстанция е приела, че посочените разпоредби не допускат прилагането на член 4, параграфи 2 и 3 от посочения регламент към спорния промишлен дизайн, те все пак не съдържат пречка апелативният състав да изложи причините, поради които счита подобно прилагане за невъзможно за разлика от изводите в посоченото по-горе съобщение.

103    Следователно се налага изводът, че мотивите, които EUIPO изтъква пред съда на Съюза, за да обоснове факта, че апелативният състав не е приложил разпоредбите на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 към спорния промишлен дизайн, не следват ясно и недвусмислено от съдържанието на обжалваното решение.

104    Освен това тези мотиви не могат да бъдат взети предвид от Общия съд като допълнителни мотиви към посоченото решение. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика мотивите на даден акт трябва да бъдат предоставени на заинтересованото от този акт лице, преди то да подаде жалба срещу посочения акт, и неспазването на изискването за мотивиране не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза. Това би било нарушение на правото на защита на заинтересованото лице и на правото му на ефективна съдебна защита, както и на принципа на равнопоставеност на страните пред съда на Съюза (вж. решение от 14 март 2018 г., „Обувки“, T‑424/16, непубликувано, EU:T:2018:136, т. 34 и цитираната съдебна практика).

105    На трето място, следва да се отбележи, че обжалваното решение съдържа описание на продукта, към който се прилага спорният промишлен дизайн, както и на неговото използване, което по същество не се различава от направеното в съобщението от 16 май 2018 г.

106    Всъщност, както следва от точка 38 от обжалваното решение, апелативният състав описва конфликтните промишлени дизайни като отнасящи се до част, която позволява да се съедини компресорът от охладително оборудване с двигателния блок на превозното средство. Освен това той посочва, че въпросната част е завинтена върху двигателния блок и че впоследствие компресорът, захранващ охладителното оборудване, е завинтен отгоре. Следователно от това описание може да се направи изводът, че апелативният състав не е предвидил друго използване на частта, към която се прилага спорният промишлен дизайн, освен свързването на система за охлаждане и климатизация към двигателния блок на превозното средство, към което трябва да бъде приспособен. Освен това няма никакви индикации в това описание, че апелативният състав е изключил квалификацията като съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002, възприета в съобщението от 16 май 2018 г., за да характеризира съвкупността, състояща се от двигателя, частта, предмет на спорния промишлен дизайн, и компресора.

107    Следователно от мотивите на обжалваното решение не е възможно ясно да се заключи, че позицията на апелативния състав е претърпяла развитие по отношение на съобщението от 16 май 2018 г. по въпроса дали продуктът, предмет на спорния промишлен дизайн, като част от съставен продукт попада в приложното поле на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002. По-специално от това решение не следва, че апелативният състав се е присъединил към становището на встъпилата страна от 16 юли 2018 г., в което тя оспорва квалификацията като съставен продукт и изтъква множество алтернативни употреби, различни от описаната в точка 106 по-горе.

108    Вярно е, че в точки 39 и 40 от обжалваното решение апелативният състав е определил информирания потребител на спорния промишлен дизайн по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 6/2002, по отношение на който оригиналността на този дизайн трябва да се преценява като например че може да бъде инсталатор на хладилно оборудване или отговорно лице за автомонтьорско ателие, което ще избере частта, за да я монтира върху превозното средство. Тези констатации могат да изглеждат в противоречие с направените в съобщението от 16 май 2018 г., според които след монтирането ѝ частта вече не е видима при обичайна употреба по смисъла на член 4, параграф 3 от посочения регламент, тоест като се изключи поддръжката, обслужването или ремонтът.

109    При това положение критериите на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 и тези по член 6, параграф 1 от този регламент са различни. Преценката за оригиналност на спорния промишлен дизайн се обуславя от цялостното впечатление, което той създава у информирания потребител, което по дефиниция предполага, че този промишлен дизайн е видим за въпросния потребител. Обратно, понятието за обичайна употреба, посочено в член 4, параграф 3 от посочения регламент, не е релевантно за тази преценка. Идентифицирането на информирания потребител в точки 39 и 40 от обжалваното решение не е пречка за анализа на апелативния състав по отношение на изпълнението в случая на критериите на същия член 4, параграфи 2 и 3. При всички положения то не позволява да се разберат причините, поради които апелативният състав е приел, че не е компетентен да разгледа прилагането на тези критерии.

110    От всички гореизложени съображения следва, че изводите на апелативния състав относно прилагането в случая на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 не следват по очевиден начин от мотивите на обжалваното решение нито за страните, нито и за съда на Съюза.

111    Ето защо понастоящем следва да се провери дали тези заключения се отнасят до факти и правни съображения, които са от съществено значение в контекста на обжалваното решение по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 84 по-горе.

112    От една страна, следва да се припомни, че както следва от точки 56 и 62 по-горе, липсата на видимост на особеностите на част от съставен продукт при условията, определени в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002, може да доведе до пълна недействителност на спорния промишлен дизайн, който се прилага за тази част или за частичната му недействителност, ако се отнасят само до някои от тези особености. Следователно, както следва от текста на посочения член 4, параграф 2, проверката на новостта и оригиналността на разглеждания промишлен дизайн с оглед на критериите по членове 5 и 6 от същия регламент вече не е необходима в първата хипотеза и трябва да се ограничи до особеностите, които остават видими във втората хипотеза. Следователно въпросът дали този член 4, параграфи 2 и 3 е приложим в случая по принцип може да има съществено значение в структурата на обжалваното решение, като се има предвид потенциалното му отражение върху мотивите и диспозитива на това решение, още повече че апелативният състав е приел, че жалбоподателят се е позовал на липсата на новост и на оригиналност на спорния промишлен дизайн.

113    От друга страна, следва да се отбележи, че видно от текста на съобщението от 16 май 2018 г., на този етап от производството апелативният състав е приел, че твърденията на страните и доказателствата, представени в подкрепа на тези твърдения, доказват, че условията по член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 не са изпълнени. Освен това страните са изразили виждането си по този въпрос в становищата си по това съобщение, които апелативният състав не е счел за недопустими.

114    След като обаче, както бе констатирано в точка 93 по-горе, отхвърлянето на жалбата на жалбоподателя, постановено в диспозитива на обжалваното решение, изглежда, отразява пълна промяна в позицията на апелативния състав по въпроса за прилагането на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 към спорния промишлен дизайн в сравнение с позицията, възприета в съобщението от 16 май 2018 г., този орган е следвало ясно да изложи причините за тази промяна.

115    Единствено ако е решил да уважи жалбата на жалбоподателя и да обяви за недействителен спорния промишлен дизайн по различни причини от прилагането на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 към посочения промишлен дизайн, апелативният състав би бил освободен от посочването на тези причини по съображения за процесуална икономия (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 14 декември 2006 г., Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO avec cadre и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, EU:T:2006:397, т. 80).

116    При липсата на такива мотиви за жалбоподателя е трудно да оспори надлежно пред Общия съд липсата на проверка по същество на условията, установени в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002. Той може най-много, както впрочем прави в жалбата си, само да повтори доводите, които вече е изложил в хода на производството по обжалване в становището си от 17 септември 2018 г. за одобряване на заключенията от съобщението от 16 май 2018 г. За сметка на това той не може надлежно да оспори причините, поради които апелативният състав се е отклонил от тези изводи.

117    По същия начин Общият съд не е в състояние да провери основателността на тези съображения и да изпълни правилно възложената му задача. В това отношение следва да се припомни, че Общият съд е оправомощен по силата на член 61, параграф 2 от Регламент № 6/2002 да извърши цялостен контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на EUIPO, като при нужда изследва дали последните са дали точна правна квалификация на обстоятелствата по спора или дали преценката на представените пред посочените състави факти не е опорочена от грешки (вж. решение от 18 октомври 2012 г., Neuman и Galdeano del Sel/Baena Grupo, C‑101/11 P и C‑102/11 P, EU:C:2012:641, т. 39 и цитираната съдебна практика).

118    Доводите на EUIPO и на встъпилата страна не могат да поставят под съмнение този извод.

119    Най-напред, както вече бе изложено в точка 104 по-горе, доводите на EUIPO не могат да компенсират липсата на мотиви в обжалваното решение, без да засегнат правото на закрила на жалбоподателя, правото му на ефективна съдебна защита и принципа на равенство на страните пред съда на Съюза.

120    По-нататък, безспорно по силата на член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002 апелативният състав е трябвало да разгледа това условие само ако неспазването на условието по член 4, параграфи 2 и 3 от този регламент може да се счита за изтъкнато от жалбоподателя с оглед на фактическите и правните обстоятелства в подкрепа на искането му за обявяване на недействителност. Всъщност поради причините, изложени в точки 51—72 по-горе, не може да се счита, че EUIPO автоматично е сезирана с неспазването на това условие, с мотива че посоченото искане за обявяване на недействителност се основава на член 25, параграф 1, буква б) от същия регламент.

121    При все това, както се констатира в точки 87—110 по-горе, позицията на апелативния състав по въпроса дали е трябвало да разгледа прилагането в случая на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002, не произтича, включително имплицитно, от обжалваното решение, въпреки че тази инстанция се е произнесла по този въпрос на по-ранен етап от производството.

122    Съгласно постоянната съдебна практика обаче в рамките на контрола за законосъобразност на решение на апелативен състав на EUIPO Общият съд не разполага с правомощието да замени със своя преценката на апелативния състав и още по-малко да извърши преценка по въпрос, по който апелативният състав не е взел още становище (решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 72). По-специално, той не може да замести апелативния състав при проверката на доводите, фактите и доказателствата, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на искането му за обявяване на недействителност, която тази инстанция трябва да извърши, без да се накърняват евентуално правните въпроси необходими за прилагането на релевантните разпоредби и общоизвестните факти, за да се установи дали прилагането на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 е в основата на спора, с който е сезиран (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 11 декември 2014 г., CEDC International/СХВП — Underberg (Форма на стръкче трева в бутилка), T‑235/12, EU:T:2014:1058, т. 101 и цитираната съдебна практика).

123    При всички положения, обратно на поддържаното от EUIPO, обстоятелството, че в писмените си изявления пред отдела по отмяна жалбоподателят е цитирал изрично член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002, а не член 4, параграфи 2 и 3 от този регламент, само по себе си не е достатъчно, за да се докаже, че прилагането на тези разпоредби не е част от предмета на спора. По-специално не може да се изключи, без да се разгледат всички фактически и правни обстоятелства, представени от жалбоподателя в рамките на производството за обявяване на недействителност, че с оглед на посочените обстоятелства може да се приеме, че той се позовава по същество на тези разпоредби.

124    Накрая, макар, както правилно твърди EUIPO, да не може да се приеме, че апелативният състав е обвързан от съобщението от 16 май 2018 г., той все пак е бил длъжен надлежно да мотивира причините, поради които счита, че трябва да се отклони от изводите в това съобщение, тъй като то, както и последващите становища на страните, са били част от контекста, в който е прието обжалваното решение (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 66).

125    Що се отнася до доводите на встъпилата страна, следва да се отбележи, от една страна, че твърдението, че оплакването на жалбоподателя за липса на мотиви е недопустимо, тъй като в подкрепа на искането си за обявяване на недействителност той не се е позовал на факта, че продуктът, предмет на спорния промишлен дизайн, е част от съставен продукт, при всички положения може само да бъде отхвърлено, тъй като, както е посочено в точка 122 по-горе, Общият съд не е компетентен да извърши преценка, по която апелативният състав все още не е взел становище.

126    От друга страна, фактът, че в рамките на отделно производство жалбоподателят е подал заявка за регистрация на промишлен дизайн, идентичен със спорния промишлен дизайн, не може да доведе до отхвърляне на настоящото оплакване, поради това че то противоречи на доводите, които е изтъкнал в подкрепа на запазването на разглежданата регистрация.

127    Всъщност член 52, параграф 1 от Регламент № 6/2002, който предвижда, че при спазване на член 25, параграфи 2—5 от този регламент всяко физическо или юридическо лице или обществен орган, оправомощен за тази цел, може да подаде искане за обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността, не обуславя допустимостта на такова искане и още повече на основанията, които го подкрепят, за доказване на правен интерес, както и на доказване на ефективен или потенциален икономически интерес от заличаването на спорния промишлен дизайн (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 25 февруари 2010 г., Lancôme/СХВП, C‑408/08 P, EU:C:2010:92, т. 37—44). В това отношение следва да се уточни, че за разлика от основанията за недействителност, посочени в член 25, параграф 1, букви в)—ж) от този регламент, всяко физическо или юридическо лице по принцип може да се позове на основанията за недействителност, посочени в букви а) и б) (решение от 13 юни 2019 г., Visi/one/EUIPO — EasyFix (Джоб за информационна табела за превозни средства), T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 64).

128    Следователно фактът, че жалбоподателят се е опитал да регистрира промишлен дизайн, идентичен със спорния промишлен дизайн, и в рамките на образуваното от встъпилата страна производство за обявяване на недействителност на посочения промишлен дизайн е защитавал новостта и оригиналността на този промишлен дизайн, въпреки че понастоящем ги поставя под въпрос, е без значение за допустимостта на настоящото оплакване и съответно за преценката му по същество.

129    От всичко изложено по-горе следва, че твърдението за нарушение на задължението за мотивиране е основателно.

130    Преди да се определят последиците за разпоредителната част на обжалваното решение от направената в точка 129 по-горе констатация, следва да се разгледа второто оплакване, повдигнато от жалбоподателя в рамките на втората част от петото основание — грешка в преценката, доколкото с обжалваното решение не се установява недействителността на спорния промишлен дизайн, въпреки че той е част от съставен продукт, която не е видима след окончателното ѝ вграждане в него по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

2)      По второто оплакване: грешка в преценката, доколкото апелативният състав не е констатирал, че прилагането в случая на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 води до недействителност на спорния промишлен дизайн

131    Както вече бе припомнено в точка 122 по-горе, съгласно съдебната практика в рамките на своя контрол за законосъобразност на решение на апелативен състав на EUIPO Общият съд не разполага с правомощието да замени със своя преценката на апелативния състав и още по-малко да извърши преценка по въпрос, по който посоченият състав не е взел още становище.

132    В случая, както е констатирано в точка 13 по-горе, в съобщението от 16 май 2018 г. апелативният състав е разгледал в хода на производството по обжалване въпроса дали спорният промишлен дизайн трябва да бъде обявен за недействителен, тъй като обхваща частта от съставен продукт, която не се вижда след окончателното ѝ вграждане в последния при обичайна употреба по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002. За сметка на това в точка 110 по-горе е направен извод, че позицията на апелативния състав по този въпрос не следва достатъчно ясно и недвусмислено от обжалваното решение.

133    Следователно Общият съд не е в състояние да се произнесе по прилагането в случая на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 и следователно твърдението за нарушение трябва да се отхвърли.

134    Въпреки това, ако първото оплакване бъде уважено, този мотив е достатъчен за отмяната на обжалваното решение. В действителност съгласно постоянната съдебна практика, тъй като неизпълнението на задължението за мотивиране е съществено процесуално нарушение по смисъла на член 61, параграф 2 от Регламент № 6/2002 и може понастоящем да се установи служебно, то може да доведе до отмяна на обжалваното решение (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 30 март 1995 г., Парламент/Съвет, C‑65/93, EU:C:1995:91, т. 21 и от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 174). Ето защо искането за отмяна следва да бъде уважено.

135    От друга страна, с оглед на припомнената в точка 131 по-горе съдебна практика Общият съд не може да измени обжалваното решение, поради което следва да се отхвърли искането в жалбата с този предмет.

136    От всички гореизложени съображения следва, че без да е необходимо да се разглеждат второто, третото и четвъртото основание, първата част от петото основание и шестото основание на жалбата, обжалваното решение следва да бъде отменено и да се отхвърлят останалите искания.

IV.    По съдебните разноски

137    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

138    Въпреки това съгласно член 135, параграф 1 от Процедурния правилник, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

139    Тъй като EUIPO и встъпилата страна по същество са загубили делото, от една страна, EUIPO следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските на жалбоподателя в съответствие с неговото искане, и от друга страна, следва да се приеме, че встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отменя решението на трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 19 ноември 2018 г. (преписка R 1397/2017‑3).

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      EUIPO понася, освен направените от нея съдебни разноски, и разноските, направени от L. Oliva Torras, SA.

4)      Mecánica del Frío, SL понася направените от него съдебни разноски.

Costeira Gratsias Кънчева

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 юни 2020 година.

Подписи

*      Език на производството: испански.