ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
21 февруари 2013 година
Дело F‑58/08
Chiara Avogadri
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Временен персонал — Членове 2, 3а и 3б от УРДС — Срочно наети служители — Договорно наети служители — Договорно наети служители със спомагателни функции — Срок на договора — Членове 8 и 88 от УРДС — Решение от 28 април 2004 г. на Комисията относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в службите на Комисията — Директива 1999/70/ЕО — Приложимост за институциите“
Предмет: Жалби на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с които г‑жа Avogadri и дванадесет други жалбоподатели искат отмяна на решенията на Европейската комисия за определяне на условията за наемането им на работа в частта, съгласно която договорите им се сключват или продължават за определен срок
Решение: Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание. Жалбоподателите понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Комисията. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Съдебно производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия — Явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание жалба — Обхват
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Актове на институциите — Директиви — Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Пряко налагане на задължения на институциите на Общността в отношенията им с техния персонал — Изключване — Възможност за позоваване — Обхват
(член 288 ДФЕС, членове 8 и 88 от Условията за работа на другите служители; Директива 1999/70 на Съвета)
3. Длъжностни лица — Защита на безопасността и здравето — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Обхват
(клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители —– Защита на безопасността и здравето — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Стабилна заетост — Цел, която няма задължителен характер — Прекратяване на договор за неопределено време — Допустимост
(член 151 ДФЕС, членове 30 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 8 и 88 от Условията за работа на другите служители; съображения 6 и 7 и приложението, съображение 5 и клауза 1, буква б) от Директива 1999/70 на Съвета)
5. Длъжностни лица — Защита на безопасността и здравето — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори — Обективни причини — Понятие — Прилагане по отношение на договорно наетите служители със спомагателни функции
(членове 3а, 3б, 8 и 88 от Условията за работа на другите служители; клауза 5, точка 1, буква а) от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
6. Длъжностни лица — Защита на безопасността и здравето — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Задължение за превръщане на договорите за определено време в договори за неопределено време — Липса
(член 3а и член 85, параграфи 1 и 2 от Условията за работа на другите служители; клауза 5, точка 2 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
7. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Решение за сключване или подновяване на договор — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 296 ДФЕС; Условия за работа на другите служители)
1. Съгласно член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, когато иск изцяло или отчасти е явно недопустим или явно лишен от всякакво правно основание, Съдът на публичната служба може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
Във визираната от тази разпоредба втора хипотеза попада всяка жалба, която явно подлежи на отхвърляне по същество. Отхвърлянето на такава жалба с мотивирано определение на основание на член 76 от Процедурния правилник позволява не само да се намали продължителността на производството, по-специално в случаите, когато то е необичайно дълго, но и спестява на страните разходите, свързани с провеждането на съдебно заседание. Такова разрешение е обосновано a fortiori в случаите, когато фактическото положение на жалбоподателите, както и изложените основания и правни доводи не се различават от тези по друго дело, по което жалбата вече е била отхвърлена от съд на Съюза.
(вж. точки 30 и 31)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 27 септември 2011 г., Lübking и др./Комисия, F‑105/06, точка 41
2. Тъй като адресат на директивите са държавите членки, а не институциите на Съюза, не може да се приеме, че сами по себе си разпоредбите на Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), и разпоредбите на приложеното към нея рамково споразумение налагат задължения на институциите в отношенията им с техния персонал. Следователно разпоредбите на Директива 1999/70, с които се прилага Рамковото споразумение, сами по себе си не могат да бъдат основание за възражение за незаконосъобразност на членове 8 и 88 от Условията за работа на другите служители.
При все това, тъй като разпоредбите на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение установяват общ принцип на правото, не може да се изключи възможността длъжностни лица и служители да се позоват на тях в спор с институцията си.
(вж. точки 44 и 46)
Позоваване на:
Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P (наричано по-нататък „решение Adjemian II“), точки 51, 52 и 56
Съд на публичната служба — 4 юни 2009 г., Adjemian и др./Комисия, F‑134/07 (наричано по-нататък „решение Adjemian I“), тока 87; 11 юли 2012 г., AI/Съд, F‑85/10, точка 133
3. Целта на Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, е да гарантира спазването на принципа на забрана на злоупотреба с право, като в клауза 5, точка 1 то предвижда минималните изисквания за предотвратяване на злоупотребата със срочни трудови договори. Макар да представляват социални правни норми на Съюза от особено голямо значение, тези изисквания все пак не установяват общи принципи на правото.
(вж. точка 49)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — Adjemian и др./Комисия (наричано по-нататък „решение Adjemian I“), посочено по-горе, точки 96 и 97
4. Макар да е замислена като основен елемент на закрилата на работниците, стабилността на заетостта не представлява общ принцип на правото, с оглед на който би могло да се преценява законосъобразността на акт на институция. В частност от Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), както и от самото приложено към нея рамково споразумение по никакъв начин не произтича стабилността на заетостта да е издигната до равнището на общ принцип на правото. Освен това съображения 6 и 7 от Директивата, както и първа алинея от преамбюла и съображение 5 от Рамковото споразумение поставят ударението върху необходимостта да се постигне баланс между гъвкавост и сигурност. Следва също да се добави, че Рамковото споразумение не създава общо задължение за работодателя след определен брой подновявания на срочни договори или навършване на определен стаж да предвиди превръщане на тези договори в трудови договори за неопределено време.
Макар стабилната заетост да не може да се разглежда като общ принцип на правото, тя е една от целите на страните по Рамковото споразумение, като в клауза 1, буква б) от него се предвижда, че то цели „да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения“.
Този извод не може да се обори нито от членове 30 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, нито от разпоредбите на Европейската социална харта, отнасящи се до достигането и поддържането на възможно най-голяма степен на стабилност на заетостта.
Всъщност, от една страна, що се отнася до Европейската социална харта, член 151 ДФЕС указва, че при преследването на посочените в него цели Съюзът трябва да се ръководи от нея, без обаче да я издига до норма, с оглед на която трябва да се преценява съвместимостта с правото на Съюза.
От друга страна, що се отнася до Хартата на основните права на Европейския съюз, член 30 от същата не осъжда последователното сключване на няколко срочни трудови договори. Нещо повече, прекратяването на срочния трудов договор със самия факт на изтичането на неговия срок, строго погледнато, не представлява уволнение, което трябва да бъде конкретно мотивирано с оглед на качествата или поведението на съответното лице или пък с оглед на нуждите на институцията. Следователно от член 30 от посочената харта не може да се заключи, че с него се цели да се избегне прилагането на членове 8 и 88 от Условията за работа на другите служители и на Решение от 28 април 2004 г. на Комисията относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в службите на Комисията, че се прилага като общ принцип на правото или че следва да се взема предвид при тълкуването на съдържанието на Директива 1999/70.
(вж. точки 51—55)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — Adjemian и др./Комисия (наричано по-нататък „решение Adjemian I“), посочено по-горе, точки 98 и 99 и цитираната съдебна практика
5. Понятието за обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1, буква a) от Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), което се съдържа в приложение към Директива 1999/70, трябва да се схваща като отнасящо се до точни и конкретни обстоятелства, които характеризират определена дейност и поради това могат да обосноват в този особен контекст използването на последователни срочни трудови договори. Тези обстоятелства могат да произтичат по-специално от особеното естество на задачите, за чието осъществяване са сключени подобни договори, и от присъщите на последните характеристики или евентуално от преследването на легитимна цел, свързана със социалната политика на определена държава членка.
По отношение на категорията на договорно наетите служители със спомагателни функции по смисъла на член 3а от Условията за работа на другите служители, чието създаване отговаря на специфични нужди, различни от тези на категорията на договорно наетите служители по член 3а, всяко назначаване като договорно нает служител със спомагателни функции следва да отговаря конкретно на временни или периодични нужди. Основната характеристика на договорите за наемане в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции е тяхната несигурност във времето, която съответства на самата цел на тези договори, състояща се в осъществяването от временно нает персонал на непостоянни по естество или поради липсата на титуляря задачи. В администрация с голям персонал подобни нужди неизбежно се повтарят, по-специално вследствие на невъзможност на длъжностните лица да изпълняват служебните си задължения, вследствие на допълнителна работа поради обстоятелствата или вследствие на необходимостта за всяка генерална дирекция нерегулярно да ангажира лица със специални квалификации или познания. Тези обстоятелства представляват обективни причини, обосноваващи както срочните договори на служителите със спомагателни функции, така и тяхното подновяване в зависимост от възникването на посочените нужди.
Освен това с оглед на характеристиките, присъщи на дейностите на договорно наетите служители със спомагателни функции, разпоредбите на членове 8 и 88 от Условията за работа на другите служители не засягат целите на Рамково споразумение за срочната работа и минималните изисквания на клауза 5, точка 1, буква a) от него, тъй като трябва да се тълкуват заедно с член 3б от тези условия, който от своя страна трябва да се разглежда в светлината на посоченото Рамково споразумение.
(вж. точки 64, 65, 69 и 70)
Позоваване на:
Съд — 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04, точки 69 и 70
Общ съд — Adjemian и др./Комисия (наричано по-нататък „решение Adjemian II“), посочено по-горе, точка 86
Съд на публичната служба — Adjemian и др./Комисия (наричано по-нататък „решение Adjemian I“), посочено по-горе, точки 128, 132 и 133
6. Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и съдържащо се в приложение към Директива 1999/70, не създава общо задължение след определен брой подновявания на срочните договори или след навършването на определен стаж да се предвиди преобразуването на трудовите договори в трудови договори за неопределено време.
Член 85, параграфи 1 и 2 от Условията за работа на другите служители действително определя по отношение на договорно наетите служители по член 3а условията, при които няколко поредни договора могат да доведат до договор за неопределено време. В този смисъл посоченият член отговаря на целите, преследвани с клауза 5, точка 2 от Рамковото споразумение. Обстоятелството, че приложимите по отношение на договорно наетите служители със спомагателни функции разпоредби не предвиждат преобразуване на последователни срочни договори в договор за неопределено време, при все това обаче е съвместимо с посочената клауза, тъй като общо задължение в този смисъл липсва.
(вж. точки 71 и 72)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — Adjemian и др./Комисия (наричано по-нататък „решение Adjemian I“), посочено по-горе, точка 134
7. При наличие на последователни срочни договори органът, оправомощен да сключва договори, не е длъжен да мотивира всеки отказ за сключване на нов договор или за подновяване за неопределен срок на предишен договор по друг начин освен с позоваване на релевантните разпоредби на Условията за работа на другите служители и евентуално на Решението от 28 април 2004 г. относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в службите на Комисията.
(вж. точка 84)
Позоваване на:
Общ съд — Adjemian и др./Комисия (наричано по-нататък „решение Adjemian II“), посочено по-горе, точка 95