Преюдициално запитване от Landgericht Ravensburg (Германия), постъпило на 12 април 2021 г. — CR, AY, ML, BQ/Volkswagen Bank GmbH, Audi Bank

(Дело C-232/21)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Ravensburg

Страни в главното производство

Ищци: CR, AY, ML, BQ

Ответници: Volkswagen Bank GmbH, Audi Bank

Преюдициални въпроси

Относно законовата фикция, уредена в член 247, параграф 6, втора алинея, трето изречение и параграф 12, първа алинея, трето изречение от Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuche (Въвеждащ закон към Гражданския кодекс, наричан по-нататък „EGBGB“)

Член 247, параграф 6, втора алинея, трето изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, трето изречение от EGBGB, доколкото обявяват договорни клаузи, противоречащи на условията по член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48/ЕО1 , за отговарящи на изискванията на член 247, параграф 6, втора алинея, първо и второ изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, второ изречение, точка 2, буква b) от EGBGB, несъвместими ли са с член 10, параграф 2, буква п) и член 14, параграф 1 от Директива 2008/48?

При утвърдителен отговор:

б)    Следва ли от правото на Съюза, и по-специално от член 10, параграф 2, буква п) и член 14, параграф 1 от Директива 2008/48, че член 247, параграф 6, втора алинея, трето изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, трето изречение от EGBGB са неприложими, доколкото обявяват договорни клаузи, противоречащи на условията по член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48, за отговарящи на изискванията на член 247, параграф 6, втора алинея, първо и второ изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, второ изречение, точка 2, буква b) от EGBGB?

Независимо от отговорите на въпроси 1. а) и б):

2.    Относно задължителната информация съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2008/48

a)    Следва ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че сумата на лихвите на ден, която следва да се укаже в договора за кредит, трябва да произтича от изчисляването на посочения в договора договорен лихвен процент?

б)    Относно член 10, параграф 2, буква с) от Директива 2008/48:

аа)    Следва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че информацията относно дължимото обезщетение при предсрочно погасяване на заема трябва да се посочи в договора за кредит толкова точно, че потребителят да може поне приблизително да пресметне размера на дължимото обезщетение?

(при утвърдителен отговор на посочения по-горе въпрос аа)

бб)    Допускат ли член 10, параграф 2, буква с) и член 14, параграф 1, второ изречение от Директива 2008/48 национална правна уредба, съгласно която при непълна информация по смисъла на член 10, параграф 2, буква с) от Директива 2008/48 срокът за отказ все пак започва да тече от сключването на договора и отпада само правото на кредитора на обезщетение за предсрочното погасяване на кредита?

При утвърдителен отговор на поне един от изложените по-горе въпроси 2. а) или б):

в)    Следва ли член 14, параграф 1, второ изречение, буква б) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ започва да тече едва когато е предоставена пълно и вярно информацията съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2008/48?

    При отрицателен отговор:

г)    Кои са релевантните критерии, за да се определи, че срокът за отказ започва да тече дори и когато тази информация не е пълна и вярна?

При утвърдителен отговор на посочените по-горе въпроси 1. a) и/или на един от въпроси 2. а или б):

3.    Относно погасяването на правото на отказ съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48:

а)    Погасява ли се правото на отказ съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48?

При утвърдителен отговор:

б)    Представлява ли погасяването ограничение във времето на правото на отказ, което следва да се регламентира от приет от парламента закон?

При отрицателен отговор:

в)    Предполага ли погасяването от субективна страна потребителят да е знаел за продължаващото наличие на правото му на отказ или най-малкото незнанието му да се дължи на груба небрежност? Важи ли това и при прекратени договори?

При отрицателен отговор:

г)    Възможността кредитодателят впоследствие да предостави на кредитополучателя информацията съгласно член 14, параграф 1, второ изречение, буква б) от Директива 2008/48, с което да задейства срока за отказ, противоречи ли на прилагането на правилата относно погасяване на правото на отказ поради принципа на добросъвестност? Важи ли това и при прекратени договори?

При отрицателен отговор:

д)    Съвместимо ли е това с установените принципи на международното право, които са обвързващи за германския съд по силата на Grundgesetz (Конституцията)?

При утвърдителен отговор:

е)    Как германските правоприлагащи органи трябва да разрешат конфликта между императивните норми на международното право и изискванията на Съда на ЕС?

4.    Относно установяване на злоупотреба с правото на упражняване на отказ от страна на потребителя съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48:

а)    Може ли упражняването на правото на отказ съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48 да представлява злоупотреба с право?

При утвърдителен отговор:

б)    Представлява ли установяването на злоупотреба с правото на упражняване на отказ ограничение на правото на отказ, което следва да се регламентира от приет от парламента закон?

При отрицателен отговор:

в)    Предполага ли установяването на злоупотреба с правото на упражняване на отказ от субективна страна потребителят да е знаел за продължаващото наличие на правото му на отказ или най-малкото незнанието му да се дължи на груба небрежност? Важи ли това и при прекратени договори?

При отрицателен отговор:

г)    Възможността кредитодателят впоследствие да предостави на кредитополучателя информацията съгласно член 14, параграф 1, второ изречение, буква б) от Директива 2008/48, с което да задейства срока за отказ, противоречи ли на установяването на злоупотреба с правото за упражняване на отказ поради принципа на добросъвестност? Важи ли това и при прекратени договори?

При отрицателен отговор:

д)    Съвместимо ли е това с установените принципи на международното право, които са обвързващи за германския съд по силата на Grundgesetz?

При утвърдителен отговор:

е)    Как германските правоприлагащи органи трябва да разрешат конфликта между императивните норми на международното право и изискванията на Съда на ЕС?

Независимо от отговорите на посочените по-горе въпроси от 1 до 4:

5.    а)    Съвместимо ли е с правото на Съюза, ако съгласно националното законодателство в случай на договор за кредит, свързан с договор за покупко-продажба, след действително упражняване на правото на отказ на потребителя съобразно член 14, параграф 1 от Директива 2008/48

аа)    вземането на потребителя срещу кредитодателя за връщане на платените вноски по кредита става изискуемо, само когато потребителят от своя страна е върнал на кредитодателя закупената стока или е представил доказателства, че е изпратил стоката на кредитодателя?

бб)    искът на потребителя за връщане на вноските по кредита, платени от потребителя след като е върнал закупената стока, следва да бъде отхвърлен като неоснователен към този момент, ако кредиторът не е в забава да изпълни задължението си да приеме закупената стока?

При отрицателен отговор:

б)    Следва ли от правото на Съюза, че националните разпоредби, описани в хипотези а) аа) и/или а) бб) са неприложими?

Независимо от отговорите на посочените по-горе въпроси 1 до 5:

6.    Несъвместим ли е член 348a, параграф 2, точка 1 от Zivilprozessordnung (Граждански процесуален кодекс, наричан по-нататък „ZPO“), доколкото се отнася и до постановяването на определения за преюдициално запитване съгласно член 267, втора алинея ДФЕС, с правото на националните съдилища да сезират Съда съгласно член 267, втора алинея ДФЕС и следователно трябва да бъде неприложим при постановяването на определения за преюдициално запитване?

____________

1 Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66).