РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)


19 септември 2013 година


Дело F‑83/08


Johan Gheysens

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Договорно нает служител със спомагателни функции — Условия за назначаване — Функционална група — Съответствие между видове функции и функционални групи — Срок на служба“

Предмет:      Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Gheysens иска отмяна на решението, съгласно което органът на Съвета на Европейския съюз, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“), го класира във функционална група III, степен 11, стъпка 1 и ограничава продължителността на договора му на две години

Решение:      Отменя решението на Съвета на Европейския съюз за назначаване на г‑н Gheysens в частта относно класирането му във функционална група III. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и три четвърти от съдебните разноски на г‑н Gheysens. Г‑н Gheysens понася една четвърт от направените от него съдебни разноски.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Оценяване на функциите, които могат да бъдат изпълнявани в рамките на различните функционални групи — Право на преценка на органа, оправомощен да сключва договори — Съдебен контрол — Граници

(член 80, параграф 2 от Условията за работа на другите служители)

2.      Длъжностни лица — Служители със спомагателни функции и договорно наети служители — Назначаване — Сключване на договор за срочно заемане на постоянна длъжност — Условия

(член 1а, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; членове 2—5, 51, 53 и 88 от Условията за работа на другите служители)

1.      Член 80, параграф 1 от Условията за работа на другите служители предвижда, че договорно наетите служители се разделят в четири функционални групи според изпълняваните функции. Параграф 2 от същия член посочва какви функции изпълнява всяка функционална група. Предвиденото в посочения член 80, параграф 2 от Условията за работа на другите служители има задължителен характер за органа, оправомощен да сключва договори, като същевременно обаче предоставя на институциите широко право на преценка. С оглед определяне на границите на това право на преценка член 80, параграф 3 от посочените условия предвижда, че след консултации с Комитета по правилника всяка институция определя отговорностите, присъщи на всеки вид функции. Предвид широкото право на преценка, с което разполагат институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, когато преценяват кои функции могат да спадат към различните функционални групи, посочени в член 80, параграф 2 от Условията за работа на другите служители, контролът на Общия съд относно спазването на разпределението на тези функции между посочените функционални групи трябва да се сведе до въпроса дали органът, оправомощен да сключва договори, се е придържал към разумните граници и не е упражнил по явно неправилен начин правото си на преценка. С оглед на това доказването, че администрацията е допуснала явна грешка при преценката, която може да обоснове отмяната на приетото въз основа на нея решение, предполага представяне от жалбоподателя на достатъчно доказателства, за да се оспори правдоподобността на възприетите от администрацията преценки.

Предвид това, за да се реши дали с оглед на функциите, които е възложил на служител, органът, оправомощен да сключва договори, е допуснал явна грешка в преценката при определяне на класирането на служителя в дадена функционална група, следва да се установи дали тези функции спадат към предвидените за разглежданата функционална група функции. Тъй като класирането на договорно нает служител се извършва към момента на сключване на договора, следва да се вземат предвид всички възложени му с договора функции, а не само тези от тях, които е изпълнявал, в случаите, когато през периода на действие на договора договарящата институция по една или друга причина не му ги възлага всички.

(вж. точки 29—31 и 33—35)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 4 октомври 2007 г., de la Cruz и др./OSHA, F‑32/06, точка 64; 24 април 2008 г., Dalmasso/Комисия, F‑61/05, точка 53; 13 юни 2012 г., Macchia/Комисия, F‑63/11, точка 49 и цитираната съдебна практика, предмет на висящо производство по обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑368/12 P

2.      От член 1а, параграф 1 от Правилника във връзка с членове 2—5 от Условията за работа на другите служители следва, че по принцип постоянните длъжности в институциите са предназначени да се заемат от длъжностни лица и само по изключение могат да се заемат от други служители. В този смисъл макар да предвижда изрично, че за заемане на постоянна длъжност могат да се наемат срочно наети служители, член 2, букви б) и г) от посочените условия уточнява също, че това наемане може да бъде само временно. Освен това член 3, буква б) и член 3б, първа алинея, буква б) от посочените условия предвиждат, че служителите със спомагателни функции и договорно наетите служители със спомагателни функции могат след разглеждане на всички възможности за вътрешно съвместителство в рамките на институцията да бъдат наети да заместват някои длъжностни лица или заемащи постоянна длъжност срочно наети служители. При все това обаче членове 51 и 53 от Условията за работа на другите служители, от една страна, и член 88 от същите условия, от друга, уточняват, че договорът на посочените служители следва да се сключи за определен период, и ограничават както възможностите за подновяването му, така и неговия допустим реален срок на действие. Това прави договора на тези служители несигурен по своя характер, което отговаря на самия му предмет, състоящ се в заместване на временно отсъстващо длъжностно лице. Всъщност само длъжностно лице би могло постоянно да заеме длъжност от щатното разписание, която не е временна.

(вж. точки 61—64)


Позоваване на:

Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P (наричано по-нататък „Решение по дело Adjemian I“), точки 78—80