РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)


19 юни 2013 година


Дело F‑8/12


BY

срещу

Европейска агенция за авиационна безопасност (ЕААБ)

„Служители на ЕААБ — Срочно нает служител — Уволнение поради професионална некомпетентност — Задължение за полагане на грижа — Външна за професионалните трудности причина — Психически тормоз — Болест — Вреди и загуби“

Предмет:      Иск, предявен на основание член 270 ДФЕС, с който BY иска да бъде обезщетен за вредите, които понесъл вследствие на решението от 10 юни 2011 г. на изпълнителния директор на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ, наричана по-нататък „Агенцията“) за неговото уволнение, считано от 15 декември 2011 г., както и за психическия тормоз, който понесъл през времето, докато е бил в трудово правоотношение с Агенцията

Решение:      Осъжда Европейската агенция за авиационна безопасност да заплати на BY сумата, съответстваща на деветмесечното му нетно възнаграждение, което той е получавал, преди да бъде уволнен. Отхвърля иска в останалата му част. Осъжда Европейската агенция за авиационна безопасност да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски, направени от BY.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Уволнение поради професионална некомпетентност — Задължение за полагане на грижа — Задължение да се вземе предвид, че длъжностното лице среща затруднения поради здравословни причини — Обхват

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Изчисляване на срока за предизвестие — Вземане предвид отпуската по болест на заинтересованото лице

(член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Вреда — Критерии за оценка

(член 340 ДФЕС)

4.      Искове и жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Неимуществени вреди, отделни от незаконосъобразността, които не могат да бъдат изцяло поправени чрез отмяната

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Когато са налице съмнения, че длъжностното лице среща затруднения при изпълнението на своите задачи поради здравословни причини, задължението за полагане на грижа налага на администрацията да положи всички необходими усилия, за да се увери, че това не е така, преди да вземе толкова сериозно решение, каквото е това за уволнение на посоченото длъжностно лице.

Освен това изискванията към администрацията във връзка със задължението ѝ за полагане на грижа са още по-високи, когато става въпрос за длъжностно лице в особено положение, по отношение на което съществуват съмнения за психическото му здраве и съответно за способността му да защитава адекватно своите интереси.

Във връзка с това, когато администрацията разполага с достатъчно сведения, позволяващи да се предположи, че укоримото поведение на длъжностното лице би могло поне отчасти да се дължи на външна причина, в частност на предполагаем психически тормоз или на здравословни причини, тя трябва да положи всички необходими усилия, за да се увери, че това не е така, преди да приеме обжалваното решение. Това означава, че на администрацията са известни поне резултатите от разглеждането по административен ред на искането за съдействие с оглед на свързаните с психически тормоз обстоятелства.

(вж. точки 34, 35 и 38)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 26 февруари 2003 г., Latino/Комисия, T‑145/01, точка 93

Съд на публичната служба — 28 октомври 2010 г., U/Парламент, F‑92/09, точки 65 и 67; 17 февруари 2011, Strack/Комисия, F‑119/07, точка 85

2.      Що се отнася до изчисляването на срока на предизвестие при прекратяването на договор със срочно нает служител, съгласно член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители администрацията трябва да вземе под внимание отпуската по болест на заинтересованото лице, така че всяко предизвестие започва да тече едва след приключването на този отпуск, като отсрочката не може да надхвърля три месеца.

(вж. точки 40 и 49)


3.      Относно понесените от длъжностното лице имуществени вреди вследствие от незаконосъобразността на решението за уволнение, за да бъдат те оценени, следва да се вземе под внимание цялата съвкупност от обстоятелства по делото, а това по-конкретно са естеството на допуснатото нарушение и всяко обстоятелство, дори настъпило след приемането на незаконосъобразното решение, което има за последица увеличаването или намаляването на подлежащите на обезщетяване вреди.

(вж. точка 46)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F‑1/05, точка 95

4.      Отмяната на незаконосъобразен акт може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне на всички неимуществени вреди, които може да са били причинени с този акт, освен когато жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които са отделни от самата незаконосъобразност, поради която е отменен актът, и които не могат да бъдат изцяло поправени чрез отмяната. Това следва да е валидно и при установяването от съд на Съюза на незаконосъобразността на административен акт, когато жалбоподателят формално не е поискал неговата отмяна, а се е задоволил само да иска обезщетение.

(вж. точка 52)


Позоваване на:

Съд — 9 юли 1987 г., Hochbaum и Rawes/Комисия, 44/85, 77/85, 294/85 и 295/85, точка 22; 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, точки 27 и 28

Първоинстанционен съд — 9 ноември 2004 г., Montalto/Съвет, T‑116/03, точка 127; 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, точка 131

Съд на публичната служба — 8 май 2008 г., Suvikas/Съвет, F‑6/07, точка 151; U/Парламент, посочено по-горе, точка 95