Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. - Villeroy & Boch Austria/Комисия
(Дело T-373/10)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Villeroy & Boch Austria GmbH (Mondsee, Австрия) (представители: Rechtsanwälte A. Reidlinger и S. Dethof)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
да се отмени обжалваното решение, в частта му, която се отнася до жалбоподателя;
при условията на евентуалност, да се намали по подходящ начин размера на наложената на жалбоподателя с обжалваното решение глоба;
да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят обжалва Решение C (2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39092 - Санитарни инсталации за бани. Съгласно обжалваното решение на жалбоподателя, както и на други предприятия, са наложени глоби за нарушаване на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията жалбоподателят е участвал в Белгия, Германия, Франция, Италия, Нидерландия и Австрия в продължаващо споразумение или в съгласувана практика в сектора на санитарните инсталации за бани.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем правни основания.
На първо място жалбоподателят оспорва твърдението за нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП в резултат на едно единствено сложно и продължаващо нарушение. Чрез тази недопустима цялостна преценка ответникът е нарушил задължението си за правна оценка на индивидуалното поведение на отделните адресати на решението и е приписал по незаконосъобразен начин действия, които не могат да бъдат приписани на трети лица.
Като второ правно основание при условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че е налице нарушение на задължението за мотивиране въз основа на член 296, параграф 2 ДФЕС поради липсата на индивидуално мотивиране на решението.
По-нататък като трето правно основание жалбоподателят подчертава, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като жалбоподателят не е участвал в твърдените нарушения на съответните продуктови и географски пазари, посочени в решението и не е доказано, че той е извършил нарушение в областта на картелното право.
Като четвърто правно основание жалбоподателят изтъква, че на него и на дружеството му майка е била наложена незаконсъобразно солидарно глоба. Такава солидарно наложена санкция нарушавала принципа
nulla poena sine lege съгласно член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на пропорционалността на глобите съгласно член 49, параграф 3 във връзка с член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 23 от Регламент (EО) № 1/2003.
1 В рамките на петото правно основание жалбоподателят изтъква погрешното изчисляване на глобата. В този контекст той твърди, че при извършеното от него изчисляване ответникът включил обороти на жалбоподателя, които от самото начало не можели да имат връзка с повдигнатите твърдения за нарушения.
С шестото си правно основание жалбоподателят изтъква прекалената продължителност на производството и невземането ѝ предвид при изчисляването на глобата като нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Със седмото правно основание се изтъкват грешки в преценката при изчисляването на размера на глобата, когато е било преценявано твърдяното участие на жалбоподателя в деянията. В тази връзка жалбоподателят заключава, че дори да се приеме, че е налице нарушение на член 101 ДФЕС съгласно предположенията на ответника, глобата е в твърде висок размер и е непропорционална. Според жалбоподателя ответникът е нарушил принципа на пропорционалност на глобите, кодифициран в член 49, параграф 3 във връзка с член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
____________1 - Регламент (EО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).