Жалба, подадена на 6 ноември 2020 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 23 септември 2020 г. по дело T-411/17, Landesbank Baden-Württemberg/Единен съвет за преструктуриране

(Дело C-584/20 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou, A. Nijenhuis, A. Steiblytė, V. Di Bucci, Bevollmächtigte)

Друга страна в производството: Landesbank Baden-Württemberg, Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да отмени решението на Общия съд,

да осъди ответника по жалбата да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Според жалбоподателя обжалваното съдебно решение, с което Общият съд отменя решението на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), прието на изпълнителната му сесия от 11 април 2017 г., относно изчисляването на предварителните вноски за 2017 г. в Единния фонд за преструктуриране (ЕСП/ES/SRF/2017/05), в частта, в която последното решение се отнася до Landesbank Baden-Württemberg (спорното решение), трябва да се отмени по следните съображения:

Първо, приложението към спорното решение било неправилно квалифицирано, доколкото Общият съд приел, че това приложение „не е неразривно свързано“ с посоченото решение. Това било изопачаване на факти. В допълнение, във връзка с това Общият съд нарушил принципа на състезателност и правата на защита на ЕСП. Приложението към спорното решение било неразделна част от това решение. Споменатото приложение било представено на изпълнителната сесия на ЕСП в електронна форма заедно с текста на решението и било одобрено на изпълнителната сесия. На фиша за изпращане, с оглед на собственоръчното подписване на решението, въпросното приложение имало същия кодов номер. Общият съд не отчел това и изобщо не дал на ЕСП възможност да докаже връзката между двата документа, въпреки че ставало дума за нарушение, за което Общият съд трябвало да следи служебно.

Второ, в първоинстанционното производство Общият съд неправилно и без мотиви уважил възражението за незаконосъобразност, изложено срещу Делегиран регламент (ЕС) 2015/631 . Общият съд не отчел, че твърдяната незаконосъобразност на Делегирания регламент трябва да се свързва с Регламент (ЕС) № 806/20142 и Директива 2014/593 . Тъй като не бил налице спор относно законосъобразността на последните два нормативни акта, Общият съд нямало как да проверява дали е налице нарушение при Делегирания регламент, който в крайна сметка се основавал на единия от двата нормативни акта с по-висок правен ранг. Също така Общият съд не изяснил доколко установените грешки при прилагането на правото, допуснати в Делегирания регламент, трябвало да се свързват с правните норми с по-висок правен ранг.

Трето, Общият съд неправилно разтълкувал член 69, параграф 1 и член70, параграф 2 от Регламент № 806/2004 относно целевото равнище и основната годишна вноска. Общият съд изходил от постановката, че целевото равнище и основната годишна вноска трябва да бъдат надхвърлени, респ. сумата да бъде под прага. В това отношение обаче Общият съд не отчел, че агенция като ЕСП няма правомощие да определя тези суми. Фиксираната референтна сума пораждала необходимост тежестта да бъде пропорционално разпределена върху всички субекти, длъжни да платят съответните вноски.

Четвърто, Общият съд неправилно приел Делегирания регламент, и конкретно членове 4–7, член 9 и приложение I към него за „взаимозависими“, при което неправилно квалифицирал коригирането на вноските в зависимост от профила на риска. Общият съд обосновал тезата си за „взаимозависимост“ на вноските с коригирането на индивидуалните вноски в зависимост от профила на риска на институциите, длъжни да заплатят тези вноски. Това коригиране обаче било резултат от сравняването на отделни институции с техните конкуренти, което не бивало да се бърка с „взаимозависимост“.

Пето, Общият съд неправилно разширил прекомерно задължението за мотивиране на Европейската комисия съгласно член 296 ДФЕС. С обща критика на няколко свързани помежду си разпоредби от Делегирания регламент Общият съд разкритикувал метода за изчисляване на вноските като непрозрачен, при все че приел за поверителни данните на конкурентни институции. Според жалбоподателя обаче е трябвало да се приеме за достатъчно, че се обясняват приложеният метод, неговият смисъл и обхватът му в съответното решение, така че всеки субект, който трябва да плати вноски, може да го свърже с релевантните за него данни. В това отношение данните на многобройните му конкуренти били ирелевантни. В съдебната практика имало много примери, в които поверителността на данните на конкурентите се запазва, без съответната правна уредба да бъде отхвърлена. На последно място, Общият съд не приложил процесуалните си разпоредби относно достъпа до поверителна информация.

____________

1     Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

2     Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

3     Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).