Жалба, подадена на 13 април 2021 г. от Évariste Boshab срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 3 февруари 2021 г. по дело T-111/19, Evariste Boshab/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-242/21 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Évariste Boshab (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, T. Payan, A. Guillerme, avocats)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 3 февруари 2021 г., съобщено му на 3 февруари 2021 г., Evariste Boshab/Съвет на Европейския съюз (T-111/19),

да разгледа делото по същество, като отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под номер 8 в приложението към Решение 2010/788/ОВППС, и като отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под номер 8 в приложение Ia към Регламент (ЕО) № 1183/20051 ,

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и главни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 3 февруари 2021 г., Evariste Boshab/Съвет на Европейския съюз, T-111/19, на две основания: нарушение на правото на защита и явна грешка в преценката.

С първото си основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил правото на защита на жалбоподателя, и по-специално правото му да бъде изслушан, като е приел, че:

късното съобщаване от Съвета на Европейския съюз и без жалбоподателят да може да представи становището си преди решението за подновяване на разглежданите ограничителни мерки, не представлява нарушение на правото на изслушване, тъй като не представлява ново обстоятелство, и

не е направил необходимите изводи от факта, че в конкретния случай Съветът не е извършил никаква проверка.

С второто си основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал явна грешка в преценката, като:

не е взел предвид обстоятелството, че ограничителните мерки имат охранителен и по дефиниция временен характер, чиято валидност винаги зависи от запазването на фактическите и правните обстоятелства, довели до приемането им, както и от необходимостта от тяхното запазване с оглед на осъществяването на свързаната с тях цел,

не е установил, че представените от Съвета доказателства по никакъв начин не могат да оправдаят каквото и да било поведение, попадащо в обхвата на критерия за включване в спорните списъци, а именно действия, които представляват тежки нарушения на правата на човека, и

не е оспорил факта, че Съветът не е разгледал доказателствата, представени от жалбоподателя в рамките на процедурата по преразглеждане, и че не е извършил въз основа на това собствена проверка.

____________

1     Регламент № 1183/2005 на Съвета от 18 юли 2005 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 193, 2005 г., стp. 1) (ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, NL, PL, PT, SK, SL, FI, SV), (ОВ L 352 M, 2008 г., стp. 231 (MT); Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 4, стр. 3).