Преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo nº 2 de Valladolid (Испания), постъпило на 5 ноември 2020 г. — BFF Finance Iberia S.A.U./Gerencia Regional de Salud de la Junta de Castilla y León

(Дело C-585/20)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Contencioso-Administrativo nº 2 de Valladolid

Страни в главното производство

Ищец: BFF Finance Iberia S.A.U.

Ответник: Gerencia Regional de Salud de la Junta de Castilla y León

Преюдициални въпроси

С оглед на разпоредбите на член 4, параграф 1, член 6 и член 7[, параграфи 2 и 3] от Директива 2011/7/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки¹ :

Трябва ли член 6 от директивата да се тълкува в смисъл, че във всички случаи сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура, при условие че кредиторът е индивидуализирал фактурите в предявените от него искания по административен и съдебен ред, или сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура във всички случаи дори да е предявено едно общо искане?

Как следва да се тълкува член 198, параграф 4 от Закон 9/2017, [в който е определен] срок за плащане от 60 дни във всички случаи и за всички договори, като е предвиден първоначален срок от 30 дни за одобрение и още 30 дни за плащане, като се има предвид, че [съображение] 23 от Директивата гласи:

„Дългите срокове за плащане и забавата на плащане за стоки и услуги от страна на държавни органи води до неоправдани разходи за предприятията. По тази причина е целесъобразно да бъдат въведени специални разпоредби по отношение на търговските сделки за доставката на стоки или предоставянето на услуги от предприятия за държавни органи, които по-специално следва да предвиждат срокове за плащане, обикновено ненадвишаващи 30 календарни дни, освен ако [...] изрично е договорено друго и при условие че то е обективно обосновано от специфичното естество или особеностите на договора, като при всички случаи срокът не надвишава 60 календарни дни.“ [?]

Как следва да се тълкува член 2 от Директивата? Може ли Директивата да се тълкува в смисъл, че в основата за изчисляване на предвидените в нея лихви за забава на плащане се включва дължимият за извършената доставка ДДС, чийто размер се включва в самата фактура? Или е необходимо да се разграничи и определи моментът на внасяне на данъка от изпълнителя пред данъчната администрация?

____________

¹ ОВ L 48, 2011 г., стр. 1.